Присъда по дело №791/2021 на Районен съд - Ямбол

Мотиви:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия СТ. Г. ИВ. от гр.Я. за престъпление
по чл. 196 ал.1 т.2 вр. Чл. 195 ал.1 т.3 вр. Чл.194 ал.1 вр. Чл. 29 ал.1 б. а и б.б НК
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт. Счита обвинението за доказано от обективна и субективна страна въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371 т.2 НПК . За
извършеното престъпление пледира на подсъдимия да се определи наказание при условията
на чл. 55 ал.1 т.1 НК , а именно лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.
Подсъдимият И. участва лично в съдебно заседание и със служебно назначен
защитник-адвокат. Признава се за виновен по предявеното му обвинение. На осн. чл. 371т.2
НПК признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт за верни и
се съласява да не се събират доказателства за тях. Изразява съжаление за извършеното. Чрез
защитника си изразява становище за доказаност на обвинението. За извършеното деяние
моли да му бъде определено наказание под предвидения в закона минимален размер
Съдът, след като обсъди самопризнанието на подсъдимия на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
В неустановен ден през м. септември 2020г. в тъмната част на денонощието
подсъдимият И. решил да извърши кражба на вещи от мазе, собственост на св. П.А.,
находящо се в гр. Я., ж.к. Г.Б.“ бл.* вх.1, прилежащо към ап.1. За целта И. разбил входната
врата на мазето и проникнал във вътрешността му. Там намерил и взел със себе си 2 бр.
бензинови лампи и 1 бр. метално куфарче с инструменти – гидория. По обратния път
напуснал помещението. Впоследствие подсъдимият предал бензиновите лампи на пункт за
вторични суровини, а гидорията продал на св. И. за сумата от 10лв.
След разкриване на престъплението св. И. предал с протокол за доброволно
предаване закупената от подсъдимия гидория , която срещу разписка била върната на
собственика й.
От заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на отнетите от И. вещи възлиза на 150лв.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че И. е многократно
осъждан, като по отношение на него има постановени и влезли в сила двайсет и три присъди
и споразумения. С Пр. № ***г по НОХД № *** на ЯРС, в сила от 6.04.18 е осъден на 6 мес.
Лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на
30.07.2018г. С Определение № *** по ЧНД№ *** на ЯРС на И. е определено общо
наказание по НОХД №№ ***, ***, ***, *** всички на ЯРС в размер на една година и четири
месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на
26.06.2020г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
самопризнанията на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и събраните в хода на досъдебното производство доказателства, а именно
: от показанията на св. А., И., Д.,З. , въз основа на писменото заключение на изслушаната по
делото стоково-оценителна експертиза , а така също и въз основа на приложените по делото
писмени доказателства протокол за доброволно предаване, разписка, характеристична
справка, справка за съдимост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна
1

страна състава на престъпление по чл. чл. 196 ал.1 т.2 вр. Чл. 195 ал.1 т.3 вр. Чл.194 ал.1 вр.
Чл. 29 ал.1 б. а и б.б НК, тъй като на неустановена дата през м. септември 2020г. в гр. Я. от
мазе, находящо се в гр.Я., ж.к. Г.Б. бл.* вх.1 , чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на лица и имот- разбиване на входна врата на мазе, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 150лв. от владението на собственика им П. Д. АНД. без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст на наказателния закон .
Авторството на деянието се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдмия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели които са
логични , последователни и безпротиворечиви. Предмет на посегателството са чужди
движими вещи, които към момента на отнемането им са притежавали определена парична
равностойност. При определяне на конкретния размер на същата съдът даде вяра на
заключението на изслушаната по делото стоково-оценителна експертиза като
компетентно и обективно изготвено и неоспорено от страните по делото. Фактическата
власт върху вещите се е осъществявала от техния собственик – св. А.. С отнемането на
вещите от владението на собственика им И. е прекъснал упражняваната от А. фактическа
власт и е установил своя такава . Липсвало е съгласие на собственика на вещите за
извършването на това своене.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието
на квалифициращите обстоятелства по чл. 195 ал.1 т.3 от НК. Видно от събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства подсъдимият е прониквал в процесното
избено помещение посредством разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, а именно разбиване на входната врата. Преудоляването на посочените прегради е
било в пряка причинна връзка със самото отнемане на процесните вещи, тъй като по този
начин подсъдимият си е осигурил безпрепятствен достъп до същите.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е
действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.”а” и „б“ НК, тъй като е
осъществил деянието по настоящата присъда след като е бил осъждан с влязли в сила
присъди (по НОХД № ***, ***, ***, ***, *** всички на ЯРС) за тежки умишелни
престъпления на лишаване от свобода в това число и по-малко от 1 година, които е
постановено да изтърпи ефективно и преди изтичане на преклузивния 5 годишен срок по чл.
30 НК. Всичко това определя цялостната квалификация на извършеното деяние по чл. 196
ал.1 т.2 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл Същият е съзнавал, че
лишава от фактическа власт досегашния собственик на вещите. Предвиждал е
преминаването им в неговата фактическа власт и пряко е целял нейното установяване.
Налице е била и предвидената в закона користна цел за което свидетелства обстоятелствен,
че непосредствено след извършване на деянието подсъдимият се е разпоредил с отнетите
вещ в свой интерес.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе
предвид следното: от една страна взе предвид високата обществена опасност на
извършеното престъпление предвид високата динамика на този вид престъпления по
настоящем в страната, високата лична обществена опасност на подсъдимия, който е
многократно осъждан за престъпления против собствеността . От друга страна съдът взе
предвид невисоката стойност на отнетото имущество, възстановяване на по-голяма част от
отнетите вещи малко след извършване на кражбата Оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина . С оглед на всичко това
2

съдът счете, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-
лекото предвидено в текста на закона наказание от три години лишаване от свобода е
несъразмерно тежко за извършеното престъпление поради което приложи разпоредбата на
чл. 55 НК. На осн. чл. 55 ал.1 т.1 от НК съдът определи наказание под предвидения в закона
минимум, а именно лишаване от свобода за срок от една година.
Налице са законни пречки за приложение института на условното осъждане предвид
наличните предходни осъждания на И. на лишаване от свобода , поради това съдът определи
наложеното наказание да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим.
Тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, съдът,
на осн. чл. 189 НПК го осъди да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски в размер на 117лв вносими в приход на републиканския бюджет, по сметка на ОД
МВР Ямбол
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

3

Номер на акта:	40
Дата:	4 октомври 2021 г. (в сила от 20 октомври 2021 г.)
Съдия:	Светлана Димитрова Митрушева Атанасова

Дело:	20212330200791
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юли 2021 г.

Присъда по дело №791/2021 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите