Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № 655 по НЧХД № 751/2011г., постановена на 07.10.2011 г. Горнооряховският районен съд е признал подсъдимата Р. М. А., родена на ... год. в гр. Горна Оряховица, българска гражданка, с постоянен и настоящ адрес гр.С., ул." М. Д. " № 8а, със средно специално образование, неосъждана, с ЕГН *, за НЕВИННА в това на 11.12.2010 година в град С. в снекбар „А.” публично да е извършила нещо унизително за честта и достойнството на В. В. С. от гр.С. в нейно присъствие, като наредила да не се сервира на С.,, поради което и на основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ по повдигнатото частно обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. Със същата присъда ГОРС ОТХВЪРЛИЛ предявения от частния тъжител граждански иск за обезщетение в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за причинените с деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 11.12.2010 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан. СЪДЪТ ОСЪДИЛ В. В. С. ДА ЗАПЛАТИ на А. сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляващи направените по делото разноски. Недоволна от присъдата останала частната тъжителка В. В. С. , която в законоустановения срок подала жалба срещу нея чрез своя процесуален представител – адвокат Жанета Д. от ВТАК. Според жалбоподателката постановената присъда е неправилна и постановена в нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, позиция поддържана от нея и в съдебно заседание. Съдът не е обсъдил задълбочено показанията на някои от свидетелите, както и представените снимки. Твърди, че подсъдимата е наредила да не се сервира на С., което е унизително за честта и достойнството и. Счита, че по делото са събрани безспорни доказателства в подкрепа на тяхното обвинение, които сочат несъмнено извършеното от подсъдимата деяние. На тази основа жалбоподателката иска отмяна на постановената от ГОРС оправдателна присъда и постановяване на нова такава, осъдителна. Иска и уважаване на гражданския иск, както и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. Алтернативно моли Окръжния съд да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на Районен съд гр.Г., от друг негов състав. Моли и за отмяна на наложената на частната тъжителка В. В. С. глоба от първоинстанционния съд тъй като и тя била неправилна. В съдебното заседание пред настоящия състав на ВТОС, проведено на 07.03.2012 г., защитникът на Р. М. А., адв. катя М. оспорва жалбата и заема становище че същата е неоснователна, тъй като първоинстанционния съд е произнесъл с обоснована присъда обсъждайки прецизно събраните по делото доказателства. Подсъдимата лично заявява, че не се счита за виновна. Работила в друго заведение постоянно като готвач и едва късно след приключване на работното време там, можела да посети снекбар „А.”. В правото си на последна дума явилата се А. моли за потвърждаване на оправдателната на присъда. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА С въззивната жалба е сезиран родово и функционално компетентен съд. Жалбата е подадена срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – повереника на частния тъжител, който съгласно разпоредбата на 318, ал. 6 НПК има право да обжалва присъдата, изхождайки и в контекст с правото на представляваната С. - във всички случаи на накърняване на нейните права и законни интереси. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно. Жалбата е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА Великотърновският окръжен съд в настоящия състав, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в жалбата и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено следното: ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА Тъжителката В. В. С. и нейната майка, св. А. К. Г. работели в заведение, собственост на подсъдимата. Р. М. А. прекратила трудовите им договори, като през 2010г. В. завела против нея трудово дело. Районният съд уважил предявените от С. искове и признал уволнението за незаконно, съответно я възстановил на заеманата преди уволнението длъжност и осъдил подсъдимата да й заплати обезщетение. А. отново уволнила тъжителката след което последвало през 2011г. ново трудово дело, което последната завела против бившата си работодателка. Посочените по-горе трудови спорове обосновали наличието на изострени отношения между двете, С. и А.. Вече през късната есен на 2010г. съучениците на тъжителката от училище „А. К.” в град С., завършили през 2009г., организирали другарска среща на випуска. Инициаторите на срещата определили събитието да се състои на 11.12.2010 г. в снекбар „А.” в град С., стопанÞсван от подсъдимата. На горната дата вечерта съучениците на тъжителката се събрали в заведението. Малко след обявения начален час на срещата в заведението влязла и С.. На вратата тъжителката била посрещната от сина на подсъдимата М., с когото поддържала добри отношения. Той я помолил да не остава в заведението, понеже се опасявал, че между нея и майка му ще избухне скандал, който ще развали вечерта на всички присъстващи. Тъжителката се съгласила с доводите на М. и напуснала заведението. Изложената по-горе фактическа обстановка се извежда след преценка и анализ поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите И. К., А. Г., Н. П., С. Й., С. С., Д. А. и С. А. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания. При така описаната фактология правилно първоинстанционния съд е приел, че не може да се приеме по безспорен начин, подсъдимата да е осъществила състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК. И на въззивната инстанция, не се сочат нови доказателства от които да се налагат други, по-различни изводи. Анализът на събраните пред съдебните състави доказателства не дава основание да се приеме, че Р. М. А. е извършила деянието, описано в тъжбата. В действителност при съдебното следствие не са били събрани доказателства за два основни елемента от обективната страна на състава на престъплението, предмет на обвинението, а именно: А. да е отдавала разпореждане на сервитьорите в заведението или да ги е убеждавала по друг начин, те да не сервират на тъжителката и това действие подсъдимата да е извършила в присъствието на С.. Свидетелите С. Й., С. С., Д. А. и С. А. твърдят, че по време на другарската среща в заведението не са присъствали нито подсъдимата, нито тъжителката. В хода на повторния и разпит Й. уточнява, че подсъдимата е пристигнала в заведението но едва след полунощ, а не както се твърди от тъжителката около 20 часа. Свидетелят И. К., който твърди, че е видял реакцията на подсъдимата при пристигането на тъжителката в заведението, не посочва А. да е давала посоченото в тъжбата нареждане - сервитьорите да не сервират на С.. Свидетелката Н. П. възпроизвежда разговорите си със тъжителката преди и след срещата, без самата тя да е присъствала на събитието. При това П. не твърди тъжителката да й се е оплакала, че подсъдимата е разпоредила в нейно присъствие да не й се сервира вечеря, а сочи само, че С. е изразила огорчението си от това, че не е успяла да присъства на срещата. Единствено свидетелката А. Г. – майка на тъжителката, твърди, че е чула подсъдимата да нарежда на сервитьорката да не сервира на дъщеря и. Тази свидетелка обаче твърди, че разговорът между подсъдимата и сервитьорката е проведен извън, а не вътре в заведението, където се е намирала тъжителката. Поради това от нейните показания не може да се формира извод, че деянието на А. ако се приеме, че е извършено, то това е станало в присъствието на С., присъствие което се явява необходимо условие за да се квалифицира като обида по смисъла на закона. Освен това по-задълбоченият анализ на показанията на майката, Георгиева е накарал съда да не им дава вяра. Нелогично е твърдението на същата, че подсъдимата и сервитьорката са излезли пред заведението в тогава студената декемврийска вечер, за да разговарят. Никой от останалите свидетели не сочи да е видял Георгиева в или около заведението по времето, за което тя дава показания. Взаимно изключващи са твърденията на свидетелката, че е стояла пред заведението и че е чувала провеждащия се в заведението разговор между дъщеря й и М., както и думите на подсъдимата, изречени в заведението. От друга страна, въпросната свидетелка, като майка на тъжителката е силно заинтересована да подкрепи поддържаната от дъщеря й обвинителна теза, още в повече като бивша служителка на подсъдимата, към която има претенции за неизплатени трудови възнаграждения. Това допълнително създава мотивация да даде неизгодни за А. показания. Поради изложеното и настоящия състав не кредитира показанията на свидетелката Г. Неоснователни са възраженията на повереника на С., адв. Д., че показанията на майката се допълвали с тези на свидетелите И. К. и Н. П., били логични и последователни. Напротив последната свидетлка споменава в показанията си дадени в съдебното заседание от 07.10.2011г., че ..” В. като отишла там не са искали да и сервират, после М.синът на Р. отишъл и и казал културно да си тръгне защото не искал да се създават повече проблеми.” Това твърдение обаче не потвърждава заявеното от тъжителката и извършено спрямо нея престъпление, което изисква А. да е отдавала разпореждане на сервитьорите в заведението или да ги е убеждавала по друг начин, те да не сервират на тъжителката и това действие подсъдимата да е извършила в присъствието на С.. Правилно районния съд е приел, че обвинението срещу подсъдимата за публично нанесена обида чрез отдаване на разпореждане на сервитьор да не се сервира вечеря на С. се явява недоказано, поради което я е и оправдал. Изхождайки от горепосоченият правен извод съдът правилно и законосъобразно е отхвърлил като неоснователен и предявения граждански иск, а на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъдил тъжителката да заплати на подсъдимата направените разноски по делото в размер по 400 лв. По направеното искане от страна на адвокат Ж. Д. за отмяна на протоколното определение от 07.10.2011г., с което е било наложено наказание глоба на тъжителката, съдът в този състав счита, същото за неоснователно. Видно от протокола от съдебното заседание проведено на 02.09.2011г. съсвем мотивирано и законосъобразно ГОРС е приложил разпоредбата на 271 ал.11 от НПК, поради което ВТОС не вижда причини да го отменя. Въз основа на гореизложеното настоящият съд приема, че липсват данни, обосноваващи наказателната отговорност на подсъдимата, поради което решението на ГОРС за оправдаване по повдигнатото и с тъжбата обвинения е правилно и законосъобразно.Водим от вътрешното си убеждение и с оглед на доказателствата, съдът намира, че обжалваната присъда е обоснована, правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Като взе предвид горното съдът на основание чл.338 от НПК, СЪДЪТ Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 655 по НЧХД № 751/2011г., постановена на 07.10.2011 г. от Горнооряховският районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |