№ 132
гр. С., 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500136 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №120/16.02.2023г. по гр.д.
№1777/2022г. на С.ски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените от Д. Р. Б., С. Р. Ч. и Е. Р. Ч. против В. Д. Д. искове, както
следва: иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1413,06лв. главница,
представляваща недължимо платени суми на 20.02.2020г., с които Д. се е обогатил
неоснователно и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 323лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.02.2020г. до 09.05.2022г. С решението са
присъдени разноски на ответника в размер на 665лв.
Въззивната жалба е подадена от ищците в първоинстанционното производство
Д. Р. Б., С. Р. Ч. и Е. Р. Ч. чрез пълномощника адв. С. Е., като с нея се обжалва
посоченото първоинстанционно решение изцяло.
В жалбата си, въззивниците чрез пълномощника адв. Е. посочват, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Считат, че по делото се установило извършено плащане от техния баща и наследодател
1
Р.Ч. на задължението на В. Д. за причинени щети на Софийски електротранспорт ЕАД
в размер на 1413,06лв. с платежно от 20.02.2020г. без наличие на основание за това.
Съдът изброил писмени доказателства без да е посочил каква е относимостта им към
процеса и каква е доказателствената им тежест. Намират за неправилно
некредитирането на показанията на свид. Йорданова. Посочват, че съдът не
коментирал и не анализирал обясненията на ищците в производството и не е посочил
как ги третира в процеса. Техните обяснения, че при внасяне на сумата били с баща си
противоречали на показанията на свид. К., че той е бил на тази дата с баща им. Считат,
че съдът необосновано приел, че ответника е дал пари на баща им. Този факт не се
установил по делото. Показанията на свид. К. били изпълнени с неясноти и неверни
данни, за които те възразили. Съдът не коментирал и събраните доказателства относно
финансовото състояние на баща им и ответника Д.. По делото не се доказало
фактическото съжителство между М. Д.а и Р.Ч.. Въззивниците посочват, че са доказали
със счетоводните баланси на „Демоел“ ООД, на което Р.Ч. бил управител, че
дружеството е декларирало печалби и баща им е разполагал с пари и доходи. Оспорват
извода на съда, че Р.Ч. не е разполагал с процесната сума, както и факта, че тя му била
предадена от ответника. За ответника не е имало обективна пречка на 20.02.2020г.
лично да отиде и да внесе дължимата сума, ако е разполагал с нея. С оглед изложеното,
въззивниците молят съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение
и да постанови ново, с което да уважи изцяло исковите им претенции. Претендират
присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - В. Д. Д. чрез адв. Г. Х., отговарящ на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, подаден от В. Д. Д. чрез адв. Х. се оспорва
жалбата като неоснователна. Въззиваемият намира първоинстанционното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва,
че съдът е направил подробен анализ на събрания доказателствен материал. Относно
обясненията на ищците, посочва, че те изразявали изгодни за тях факти, което не ги
прави доказателствени средства, а подлежащи на доказване твърдения. Писмените
доказателства по делото не били оспорени. От свидетелските показания на свид. К. и
свид. Иванова се установило фактическото съжителство между бащата на ищците и
неговата майка, както и факта, че парична сума от 1500лв. е предоставена от ответника
на Р.Ч., за да ги внесе от негово име. Посочва, че Чанев, като управител на „Демоел“
ООД получавал трудово възнаграждение с размер, посочен в справката от НАП.
Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
2
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства пред въззивния съд.
В с.з., въззивниците Д. Р. Б., С. Р. Ч. и Е. Р. Ч., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. С. Е. от АК -
Ямбол, която посочва, че поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения и моли за уважаването й. Излага съображения, аналогични с изложените
във въззивната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника
на насрещната страна.
В с.з. въззиваемият В. Д. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Г. Х., която оспорва въззивната жалба,
поддържа подадения против нея отговор. Моли съда да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалването – допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че първоинстанционното решение е законосъобразно и правилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Първоинстанционният С.ски районен съд е сезиран с предявени от Д. Р. Б., С. Р.
Ч. и Е. Р. Ч. против В. Д. Д. при условията на обективно кумулативно съединяване
искове, както следва: главен иск за заплащане на сумата от 1413,06лв. главница,
представляваща недължимо платени суми на 20.02.2020г. от техния баща Р.Ч. Чанев,
3
починал на 28.10.2021г., с които Д. се е обогатил неоснователно, ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на исковата молба и акцесорна претенция за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за
периода от 20.02.2020г. до подаване на исковата молба – 09.05.2022г.
Въззивният съд квалифицира главната искова претенция като такава по чл.59 от
ЗЗД, а акцесорната - по чл.86 от ЗЗД, каквато квалификация правилно е дал и
първоинстанционния съд.
Исковите претенции са допустими. Разгледани по същество са неоснователни и
недоказани.
За уважаването на иска по чл. 59 от ЗЗД е необходимо наличието на всички
елементи от фактическия състав, а именно: обогатяване на едно лице за сметка на
друго, обедняване на другото лице, липса на основание за това и отсъствие на друга
правна възможност за защита на интересите на обеднелия. За да е налице разместване
на имуществени права без основание е необходимо да се установи, че това е
извършено при липса на конкретен източник на права и задължения между страните -
договор, водене на чужда работа или деликт. Тежестта на доказване на посочения
фактически състав е върху ищеца. Формите, чрез които се реализира обогатяването
може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез
придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване
чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало
да бъдат направени, но са били направени от друго лице. Единствено обогатяването
без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 от
ЗЗД. Обедняването може да има различни форми на проявление – ефективно
намаляване на имуществото на ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на
имуществото чрез придобиване на нова имуществена облага, като тази имуществена
облага е реализирана от друго лице. Посочените елементи от фактическия състав по чл.
59 ЗЗД – обогатяването и обедняването следва да произтичат от един общ факт или от
група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана с отчитане наличието или
отсъствието на основание за имущественото разместване.
Вземането от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване
на блага, без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор,
гестия или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да
върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест
на ищеца в иска по чл. 59 от ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и
обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването
и обогатяването.
В случая, твърдението на ищците е за обогатяване на ответника и съответно
4
тяхното обедняване, в качеството им на наследници на Р.Ч., починал на 28.10.2021г., с
процесната сума от 1413,06лв., недължимо платена от наследодателят им за погасяване
на задължение на ответника Д.. Следователно се твърди обогатяване в хипотезата на
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са били
направени от друго лице – наследодателя на ищците, който е обеднял с плащането на
въпросната сума.
По делото е безспорно установено, че на 20.02.2020г. сумата от 1413,06лв. е
внесена по сметка на „Столичен електротранспорт“ ЕАД за възстановяване на щета по
ДП №33823МК-2165/22.12.2019г. по описа на 7-мо РУ – СДВР, като платец на сумата в
платежното нареждане е отбелязан В. Д. Д., а вносител на сумата е Р.Ч. Чанев.
От събраните писмени и гласни доказателства обаче не се установи по пътя на
пълното пряко и главно доказване твърдението за обедняване на бащата на ищците
чрез заплащане на процесната сума от своето лично имущество и респективно
обогатяването на ответника Д. със сумата, чрез спестяване на този разход, който следва
да направи. В тази насока дадените от ищците обяснения по реда на чл.176 от ГПК се
явяват само твърдения относно подлежащия на установяване факт и следва да се ценят
с оглед целия доказателствен материал. Те не формират убеждение в съзнанието на
съща, че твърдените с тях факти са се осъществили, а именно, че на 20.02.2020г. баща
им е отишъл с тях в базата си, взел е свои пари и е платил чуждо задължение, като
услуга, които пари обаче следвало да му бъдат върнати. Тези твърдения не се
установиха по безспорен начин от останалия доказателствен материал. В тази насока са
само показанията на майката на ищците – свид. Йорданка Йорданова, но съдът взе
предвид нейната заинтересованост от изхода на спора, както и обстоятелството, че по
отношение на главния факт тя няма преки, непосредствени впечатления, а показанията
й се основават на това, което й е казано от ищците, тя пресъздава техните твърдения, а
не свои собствени възприятия. Освен това нейните показания са в пълно противоречие
с тези на свид. Слав К., който е незаинтересуван от изхода на делото, без родство със
страните по спора. Той категорично заявява, че на въпросната дата 20.02.2020г. е бил
лично с Р.Ч. при внасянето на парите в Общинска банка, като с него тогава не е била
никоя от дъщерите му. От друга страна свид. К. е бил непосредствен и пряк свидетел
на предаването на сумата от 1500лв. предната вечер от ответника Д. на Р.Ч. с молба да
ги внесе в банката, за да покрие някаква щета. В тази част показанията на свид. К. се
препокриват и допълват с тези на другия несвързан със страните, незаинтересован
свидетел - Калояна Иванова, която също е присъствала лично на предаването на
сумата от 1500лв. от Д. на Чанев с молба за внасянето им в банката. Възраженията на
въззивниците за неясноти в показанията на свидетелите К. и Иванова са
неоснователни. Показанията им взаимно се допълват и са безпротиворечиви, поради
което правилно са кредитирани от първоинстанционния съд, както и настоящия състав
също кредитира изцяло.
5
Следователно, в хода на производството ищците не са установили своите
твърдения за неоснователно обогатяване на ответника за сметка обедняването на
техния наследодател. Напротив, установено е безспорно, че въпросната сума е
предадена лично от ответника Д. на Р.Ч. с молба за внасяне в банката, тъй като
ответника щял да отсъства от града, а Чанев бил свободен и приел да извърши
услугата. Следователно, внесената действително физически от Р.Ч. на 20.02.2020г.
сума от 1413,06лв. не е от неговото лично имущество, с която да е обеднял, а му е
дадена лично от ответника В. Д., който не се е обогатил с нея за сметка на Чанев. Тези
отношения между наследодателя на ищците и ответника по повод процесната сума,
както бе посочено, са установени по делото от събраните гласни доказателства, които
не са опровергани от останалия доказателствен материал.
Противно на становището на въззивниците, от гласните доказателства се
установява отричания от ищците факт на съвместно съжителство между баща им и
майката на ответника, което обяснява причината ответникът да моли Чанев да извърши
услугата по физическото внасяне на дадената му от ответника предната вечер /в
присъствието на двамата свидетели К. и Иванова/.
С оглед установеното предаване на сумата от ответника на Чанев, се явяват
ирелевантни твърденията за доходите на двамата и най-вече има или не печалба
дружеството, на което Чанев е бил управител. Независимо от това, е установено, че
ответникът Д. е разполагал с доходи, достатъчни да плати въпросната щета на
„Столичен електротранспорт“ ЕАД, без да е необходимо да разчита на финансовата
помощ на бащата на ищците.
С оглед изложеното съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки
на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД, като не е установено неоснователно
обогатяване на ответника за сметка обедняването на наследодателя на ищците, не е
налице лишено от основание размесване на имуществени блага. Предявеният главен
иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Неоснователността на главният иск води до неоснователност и на акцесорния
иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 323лв. за периода
20.02.2020г. – 09.05.2022г.
Като е отхвърлил изцяло двете искови претенции като неоснователни,
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, правилно и
законосъобразно районният съд е присъдил на ответника сторените от него в
първоинстанционното производство разноски в пълния доказан размер.
6
На ищците не се следват разноски.
За въззивната фаза на производството, с оглед неоснователността на въззивната
жалба, на въззивниците не следва да присъждат разноски, като те следва да понесат
своите, така, както са ги сторили и да заплатят на въззиваемия направените от него
разноски. В случая разноските на въззиваемия са за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв., като пълномощника на въззивниците своевременно
е направил възражение за прекомерност с искане по чл.78, ал.5 от ГПК. Като съобрази
факта, че са предявени два обективно кумулативни иска, по отношение на които
въззиваемия се защитава и като съобрази разпоредбите на чл.2, ал.5 /възнаграждение се
определя за всеки един иск поотделно, независимо от формата на съединяването им/ и
чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира възражението за прекомерност за неоснователно и като такова
няма да бъде уважено. Възнаграждение в размер на 500лв. е под минималния размер на
възнаграждение при два предявени иска.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №120/16.02.2023г.,
постановено по гр.д.№1777/2022г. на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА Д. Р. Б. с ЕГН **********, С. Р. Ч. с ЕГН ********** и Е. Р. Ч. с
ЕГН **********, трите от гр. С., ул. „Великокняжевска“ №57 ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Д.
Д. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Дружба“ 3-Б-7 сумата от 500лв., представляваща
направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7