№ 6069
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20241100511658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 14979/01.08.2024г., постановено по гр. д. № 35754/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, съдът е осъдил Столична
община да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ сумата от 270,10 лева – невъзстановена сума за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а.
„Мерцедес“, модел „ГЛК 350 4 МАТИК“ с рег. № ********, обект на сключен
при ищеца договор за имуществено застраховане „каско“, които щети са
настъпили при ПТП от 18.08.2021г. в гр.София, на ул. „Генерал С.Т.“ поради
попадане на автомобила на необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно – дупка, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (01.07.2022г.) до окончателното плащане, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК – сумата от 498 лева – разноски. С решението е отхвърлен
предявения обратен иск от Столична община срещу „Инжстройинженеринг“
ЕООД, „Автомагистрали София“ ЕООД, и „Пътища София“ ООД, за
осъждането им да платят при условията на солидарност сумата от 270,10 лева
– невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и
1
ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛК 350 4
МАТИК“ с рег. № ********, обект на сключен при „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД договор за имуществено застраховане „каско“, които щети
са настъпили при ПТП от 18.08.2021г. в гр. София, на ул. „Генерал С.Т.“
поради попадане на автомобила на необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – дупка, в случай че Столична община плати
същата сума на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ответника
Столична община, с която се обжалва първоинстанционното решение в частта,
в която е уважен предявеният иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ /в частта, в която е
отхвърлен предявеният обратен иск решението е влязло в сила като
необжалвано/. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са съображения, че не е доказан фактическият
състав по чл.410 КЗ, конкретно не било доказано наличието на дупка, наличие
на покрит застрахователен риск, неправилно било прието за неоснователно
възражението за липсата на протокол за ПТП, доколкото уведомлението за
щета не можело да го замести, съответно не били ангажирани категорични
свидетелски показания, от които да се установи настъпване застрахователно
събитие по покрит риск, с плащане по която, да се поражда суброгационното
регресно право на застрахователя.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемия ищец, в който се твърди неоснователност на същата по подробно
изложени съображения, вкл. се поддържа, че сочените във въззивната жалба
доводи са подробно обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд. По
делото бил безспорно установен механизма на настъпване на ПТП, доказан от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, съвкупност
със заключението по САТЕ. Възражението за липса на Протокол за ПТП било
неоснователно, доколкото не били налице предпоставките по чл.125 ЗДвП, а
възражението за липсата на покрит риск било неоснователно с оглед приетата
полица, по която е посочено покритие „Пълно каско“, а съгласно приетите
общи условия е покрит рискът от повреди на МПС, настъпили от ПТП, към
което се причислява и процесното събитие. Възражението за липса на плащане
било оттеглено в п.с.з от представител на ответника, така и възражението за
съпричиняване останало недоказано. Претендира разноски в размер на 168лв.
с ДДС /съгласно представен списък по чл.80 ГПК л.44/.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността .
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата
на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е
ПРАВИЛНО по следните съображения:
Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от
ЗЗД. Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите. Основателността на иска е обусловена от
главното и пълно доказване от страна на ищеца на следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника /бездействието
на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
3
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди.
Съдът приема за установено по делото, че за процесното МПС е бил
сключен договор за застраховка „Каско+“ в сила към датата на процесното
ПТП /с оглед приетата полица № 440121229006013/, както и че във връзка с
настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило
застрахованото лице обезщетение в размер на 255,10лв. /отделено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с приетия за окончателен доклад по
делото и по изрично изявление на процесуалния представител на въззивника в
този смисъл л.137/. Доводите във въззивната жалба, че процесното събитие не
е покрит риск са неоснователни, видно от приетите по делото и действащи
към полицата общи условия, съгласно които и конкретно в Раздел II „Каско“,
т.2 „Покрити рискове“, т.2.1.3.1 е посочен за покрит риск „сблъскване с или
удар от МПС и/или други физически тела, в това число ПТП, съгласно ЗДвП“,
като в Раздел I, т.14 е дефинирано „ПТП“ като „неочаквано събитие,
възникнало в процеса на движение или в паркирано състояние на
застрахованото МПС, предизвикало повреда на МПС, други имуществени или
неимуществени вреди“, поради което процесното събитие се явява покрит
риск.
Доводите на въззивника, че ПТП не е доказано, след като не е съставен
протокол за ПТП от органите на реда, съдът намира за неоснователни.
Действително произшествието не е посетено от органите на полицията и не е
съставен протокол, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било
задължително. В чл. 125 ЗДвП е уредено кога е задължително посещение на
мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, но процесното събитие не се
субсумира под нито една от хипотезите, вкл. чл.125, т.8 ЗДвП
/произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди/, доколкото такива данни по делото няма, поради което
и произшествието не е посетено от съответните служби на МВР, доколкото не
е била налице сочената хипотеза, а от показанията на св.А. се установява, че
продължил движение като отбил, установил, че има спукана гума, която
заменил с резервна. Освен това, както правилно е отбелязал СРС в своето
решение, неуведомяването на контролните органи не е основание за отпадане
4
отговорността на ответника при доказани механизъм, вреди и причинно-
следствена връзка.
В случая противно на изложените от въззивника - ответник доводи, чрез
събраните пред първата инстанция писмени доказателства, показанията на
свидетеля А. и констатациите на приетото заключение по САТЕ, което
настоящият състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК, се установява,
че на 18.08.2021г. в гр.София на бул. С.Т. в кв.Борово, покрай бл********, е
настъпило ПТП при следния установен механизъм: при управление със
скорост около 40км/ч на застрахования л.а. водачът св.А. попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка, след което отбил на паркинга пред
блока му (бл********) и установил, че има спукана гума, след което предявил
претенция през застрахователя. От показанията на разпитания свидетел се
установява наличието на необозначена и несигнализирана дупка на пътя,
което кореспондира, както с описанието на събитието в уведомление за щета,
така и със заключението по допуснатата САТЕ. Чрез констатациите в
последното се установява, че от техническа гледна точка щетите, нанесени на
процесното МПС се намират в причинно-следствена връзка с твърдения и
възможен механизъм на ПТП, а пазарната стойност, необходима за
възстановяване на щетите към момента на настъпване на ПТП са в размер на
275.10лв. (при отчитане на овехтяване). Оттук въззивният съд приема за
неоснователни възраженията, че ищецът не е доказал при условията на пълно
и главно доказване наличие на дупка на пътното платно, нито наличието на
причинно-следствена връзка с щетата.
В процесния случай съдът намира, че по делото безспорно се доказва
също, че длъжностните лица от администрацията на ответника са
бездействали при изпълнението на задълженията им по чл. 31 от ЗП и чл. 3 и
чл. 167 от ЗДвП, т.е. налице е неизпълнение на законово задължение.
Поради съвпадане на крайните изводи, основание чл. 271, ал. 1, пр. I
ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на такива разполага само въззиваемият
ищец, който е доказал сторени разноски в размер на 168лв. с ДДС /съгласно
представен списък по чл.80 ГПК л.44/.
5
С оглед цената на иска и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14979/01.08.2024г., постановено по гр. д.
№ 35754/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 64 състав, в частта, в
която Столична община да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ сумата от 270,10 лева – невъзстановена сума за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети
върху л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛК 350 4 МАТИК“ с рег. № ********, обект
на сключен при ищеца договор за имуществено застраховане „каско“, които
щети са настъпили при ПТП от 18.08.2021г. в гр.София, на ул. „Генерал С.Т.“
поради попадане на автомобила на необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – дупка, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (01.07.2022г.) до окончателното плащане.
В частта, в която е отхвърлен предявеният обратен иск от Столична
община срещу „Инжстройинженеринг“ ЕООД, „Автомагистрали София“
ЕООД, и „Пътища София“ ООД, решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Столична община,
адрес: гр. София, ул. “Московска” № 33 да плати на „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Витоша“ № 89Б, разноски пред настоящата инстанция в размер
на 168лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6