Решение по дело №1181/2012 на Районен съд - Казанлък

                                                  Р  Е   Ш   Е   Н   И   Е     №........

                                                   гр.Казанлък,  ……….2012 год.

 

                                  В    И М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

          Казанлъшки районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и седми  юни, две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА ПУДОВА

 

при секретаря............Х.К.……..………...................................................като разгледа докладваното от съдията...................................гр.д.№1181 по описа за 2012 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

                 Искът е за развод с правното основание в чл.49 от СК.

                 Ищцата твърди, че сключили с ответника граждански брак на 08.07.2008г. в гр.Казанлък, първи за двамата, от който нямали деца. Заживели в жилище под наем в гр.Казанлък. От самото началото съвместният им живот започнал с проблеми и конфликти. Ответникът не се прибирал в семейното жилище в гр.Казанлък по цели дни и нощи, идвали да го търсят различни жени. Никъде не излизали заедно като семейство. Започнали да се карат непрекъснато. Спрели да разговарят, отчуждили се един от друг. Живели заедно шест месеца, напуснали квартирата и през м.януари 2009г. се разделили Твърди, че повече от три години с ответника не живеят заедно като не поддържали контакти. Никой от двамата не е правил опити да се помирят. След разговор по телефона ответникът заявил, че не желаел да живеят заедно и че е разговарял с адвокат за уреждане на развода. Бракът им съществувал само формално. Връзката помежду им била прекъсната и не можела да бъде възстановена. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати с развод брака помежду им като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. 

                 В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си не оспорва иска. Заявява, че желае развода и е съгласен с посочените в исковата молба обстоятелства.  Счита исковата молба за основателна и моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината. След прекратяването на брака желае да носи предбрачното фамилно име Ш.. Няма претенции за ползване на семейното жилище, тъй като при раздялата освободили наетата квартира.

                От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

                Страните сключили граждански брак на 08.07.2008 год. в гр.Казанлък, от който нямат родени деца /удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за гр.брак №0130/08.07.2008 г./. От показанията на св.М.С. и св.Е.Г. се установява, че след сключването на брака страните заживели в жилище под наем в гр.Казанлък. От самото начало между тях съществували разногласия по различни поводи, което ставало причина за кавги. Ответникът започнал да не се прибира, не пояснявал причините за това /”.. От М. знам, че не са се разбирали и това е причината да се разделят. Бяхме приятели със семейството, ходила съм у тях на гости и тя ми е споделяла, че А. много ходи, че не се прибира, не й давал обяснения къде ходил. Споменавала ми е, че са се карали за това. А. също ми е споделял, че с М. не се разбират….”св.С.. През м.01.2009 г. съпрузите се разделили и освободили семейното жилище. Ответникът установил извънбрачна връзка с друга жена и има родено от нея дете. Ищцата заминала в Германия, а ответникът се върнал в Турция /”…може би от края на 2008г. са разделени. Доколкото ми е споделял А., с М. не са се разбирали… След раздялата А. замина за Турция, а тя замина за Германия…Доколкото знам, има друга жена в живота на А., има и дете от нея. Той има друго семейство и иска развода…. Той искаше развода и за това с него бяхме в българското посолство в Истанбул. Аз го чаках а той влезе да говори какви документи са необходими за развод…”св.Ганчев; „…Не са поддържали връзка,  но по повод на развода се чули по телефона. След като се разделиха аз се събрах да живея с А.. Двамата имаме дете на две годинки. Той е в Турция и аз редовно ходя при него. Знае за развода и чака с нетърпение, за да сключим брак и да признае детето ми...”св.С./. Съпрузите преустановили всякакви контакти. Те са категорични, че бракът им не може да съществува и желаят развода.

                С оглед така събрание доказателства съдът намира, че  бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. През шестмесечното брачно съжителство съпрузите не могли да адаптират характерите и вижданията си за брака. Неразбирателството и честите конфликти, породени от поведението на ответника, не проявяването на компромиси и непълноценното общуване довели до срив на брака през м.01.2009 г., когато всеки от съпрузите напуснал наетото под наем семейно жилище. Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Повече от две години съпрузите са във фактическа раздяла. Те нямат общо домакинство, семеен бюджет, живеят в различни държави и не поддържат съпружески контакти. Между тях няма разбирателство, взаимно уважение, обща грижа за семейството и желание за съвместен живот, а извънбрачната връзка на ответника и трайно продължилата фактическа раздяла допринесли за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения / арг. т.3 на ППВС №10/71 г./. Бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид, поради което следва да бъде прекратен.

                Тъй като няма искане за произнасяне по въпроса за вината, не са събирани доказателства в тази насока.

               Установи се, че съпрузите живели в жилище под наем в гр.Казанлък, което освободили след раздялата, поради което и предвид липсата на претенции, то съдът не дължи произнасяне.

               При сключването на брака ответникът приел брачното фамилно име А.. След прекратяване на брака, с оглед желанието му ответникът следва да носи предбрачното фамилно име Ш. .

                    Разпоредбата на чл.329 ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили. Такъв е настоящият случай поради което ищцата и ответникът следва да заплатят по сметка на Казанлъшки районен съд по 25 лв. окончателна държавна такса.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                               Р   Е   Ш   И :

 

                ПРЕКРАТЯВА сключения на 08.07.2008 год. в гр.Казанлък граждански брак между М.С.А., с ЕГН-********** ***.Търново и А.А., роден на *** г. от гр.Маниса, Р.Турция, със съдебен адрес гр.Казанлък, ул.”Паисий Хилендарски” №5, ет.2, офис 4 като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса на вината.

              

                ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака мъжът да носи предбрачното фамилно име Ш..

 

                ОСЪЖДА М.С.А., с ЕГН-********** ***.Търново да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 25 лв. окончателна държавна такса.

 

                ОСЪЖДА А.А., роден на *** г. от гр.Маниса, Р.Турция, със съдебен адрес гр.Казанлък, ул.”Паисий Хилендарски” №5, ет.2, офис 4 да заплати по сметка на Казанлъшки районен съд 25 лв. окончателна държавна такса.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                            Районен съдия: