р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 18.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми наказателен състав, в
публичното заседание на тридесети януари
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 2980 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № РД-И-073 от 25.07.2018 година на ***, с
което на основание чл.220 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина на ***, представлявано от Р.П.С., ЕИК ***е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. за извършено административно
нарушение по 220 ал. 1 във вр. чл. 219 ал. 1 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован, не представлява в съдебно заседание. В жалбата
си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН навежда доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло,
като незаконосъобразно и необосновано.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, се представлява от юрк. ***. Намира, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено в
съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон, поради което и
моли да бъде потвърдено изцяло.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид изложеното в жалбата и
становището на жалбоподателя, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл.59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 23.02.2018 година, инспектори в Изпълнителната агенция по лекарствата
посетили аптека, стопанисвана от ***,
находяща се в ***, ***. Аптеката притежавала Разрешение за дейността №
1597/28.11.2017 година на ИАЛ, с ръководител помощник – ******С..Последната
отсъствала от обекта.
В обекта инспекторите извършили контролна покупка на лекарствен продукт с
режим на отпускане “ по лекарско предписание“. „ Azitrox
tablets 500 mg“ и няколко лекарствени продукта с режим на отпускате „
Без лекарско предписание“. Всички лекарства били отпуснати/ продадени/ от
намиращата се в обекта *** – служител в обекта. За извършената покупка бил
издаден и фискален бон от находящото се в обекта фискално устройство с
регистрирана продажба.
След като се легитимирали инспекторите пристъпили към извършване на
проверка. В хода на същата изискали от ***да представи трудов договор и диплом
за завършено образование. Такива към този момент не били представени. Горните
обстоятелства били отразени в нарочен констативен протокол. На представляващият
дружеството било указано в срок до 28.02.2018 година да се яви и да представи в ИАЛ град София заверени копия
от дипломи за завършено образование и трудови договори на работещите в обекта
помощник *********С. и ***.
На 28.02.2018 година с вх. № IAL9318 в
ИАл били представени от страна на *** заверени копия от диплом за завършено
средно образование на *** и трудов договор за същата № 2/04.12.2017 година,
назначена на длъжността „ ***“.
На 21.05.2018 година в ИАЛ се явил представляващият дружеството Р.П.С.. В
негово присъствие бил съставен акт за установяване на административно нарушение
по чл. 220 ал. 1 във вр. чл. 219 ал. 1 ЗЛПХМ, а именно: на 23.02.2018 година
допуснал *** – „ ***“ да отпуска лекарствени продукти като неправоспособно
лице. Представляващият дружеството подписал акта ез възражения.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което
санкционира *** с имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства –
Наказателно постановление № РД-И-073 от 25.07.2018 година на ***; писмо за
връчване на наказателно постановление № РД-И-073 от 25.07.2018 година на *** №
44469 от 16.10.2018 година, ведно с пощенски плик - непотърсен; акт за
установяване на административно нарушение от 21.05.2018 година на *** в ***;
писмо от Община Плевен с входящ № ИАЛ 26263 от 22.06.2018 година, ведно с
известие за доставяне; писмо до Р.С. и Албен Надков за съставяне и връчване на
акт за установяване на административно нарушение с изходящ № ИАЛ 20362 от
14.05.2018 година, ведно с 2 броя обратни разписки; трудов договор № 2 от
04.12.2017 година, сключен между *** и ***; заверено копие от Заповед № ЗКС -
0035 от 21.02.2018 година на Изпълнителен директор на И.а.п.л. констативен
протокол за извършена проверка от 23.02.2018 година на *** НПИ към ИАЛ;
заверено копие от Заповед № А/17-0555 от 08.08.2017 година на Изпълнителен директор
на И.а.п.л. разрешение за употреба на лекарствен продукт № 6536 от 18.02.2009
година на ИАЛ; разрешение за търговия на дребно № АП-1597 от 28.11.2017 година,
издадено от ИАЛ.
В подкрепа на така възприетата от
съда фактическа обстановка са и показанията на свидетелите – служители на ИАЛ: М.С.,
Б.Ц. и В. ***.
При така приетото
за установено от фактическа страна съдът намери жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Според разпоредбата на чл.218 от ЗЛПХМ,
търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и
дрогерии по реда на същия закон.
Легалното
определение на“търговия на едро” се
съдържа в разпоредбата на §1, т.77 от ДР на ЗЛПХМ а именно: всички дейности по
придобиване, съхраняване, снабдяване, внос или износ на лекарствени продукти, с
изключение на случаите на предоставяне на лекарствени продукти директно на
населението. При липсата на легално определение за “търговия на дребно” в
закона и предвид систематичното място на нормите на чл.чл.218 и 219 от закона,
а именно в глава десета “Търговия на дребно с лекарствени продукти” следва да
се приеме, че това е всяка една от дейностите, посочени в нормата на чл.219,
ал.1 от закона
Съгласно
разпоредбата на чл.219, ал.1 от ЗЛПХМ аптеката е здравно заведение, в което се
извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране,
даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на
разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински
изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и
преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно-хигиенни
средства. Правилото на чл.220, ал.1 от ЗЛПХМ предвижда, че дейностите по чл.219,
ал.1 се извършват от магистър-фармацевт. Неизпълнението на тази норма във
формата на допустителство е скрепено със санкция, която е регламентирана в
чл.288, ал.1 от ЗЛПХМ - имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лева, а
при повторно нарушение се отнема разрешението за търговия на дребно. В
настоящия случай е безспорно установено, че като търговец на дребно с
лекарствени продукти, *** е допуснал дейността по отпускане на лекарствени
продукти да се извършва от неправоспособно лице (лице без фармацевтично
образование) – ***, с което е осъществил фактическия състав на чл.220, ал.1 от
ЗЛПХМ и отговорността му е ангажирана правилно и законосъобразно.
Съдът намери за неоснователно искането на жалбоподателя в
настоящото производство за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Според същата норма за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание като
предупреди нарушителят устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В конкретния случай
административният орган е изпълнил задължението си по чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и е съобразил характера и тежестта на извършеното нарушение с размера на
наложеното наказание, което е в законоустановения минимум и съответства на
значимостта на обществените отношения, които са предмет на регулиране с Закона
за лекарствените продукти в хуманната медицина. С извършеното нарушение се
засягат обществените отношения, свързани с предлагането на лекарствени
средства, които се отпускат по лекарска рецепта и се регулират със специален
закон. За тези отношения е характерна високата степен на защита и
изключителното им значение за опазване на общественото здраве. Ето защо съдът счита, че в случая разпоредбата на
чл.28, ал.1 от ЗАНН не е приложима.
При така изложените правни и фактически съображения съдът
намери, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано,
издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон и
следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № РД-И-073 от 25.07.2018 година на ***, с което на основание
чл.220 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на ***,
представлявано от Р.П.С., ЕИК ***е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лв. за извършено административно нарушение
по 220 ал. 1 във вр. чл. 219 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :