ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
град Стара Загора
28.04.2020 година
Старозагорски районен съд
Шести наказателен състав
На двадесет и осми април Година: 2020
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар:
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
частно наказателно дело № 764 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Настоящото съдебно
производство е образувано по жалба на М.П.В. – наследник на пострадалия Профир В.П.,
против постановлението от 25.02.2020 г. на Районна прокуратура Стара Загора, с
което се прекратява наказателното производство по досъдебно производство № 349-зм-277/2019
г. на ОД на МВР гр. Стара Загора, образувано и водено за извършено престъпление
по чл. 217, ал. 4 във връзка с чл. 1 от НК.
Съдът, като се запозна с
постановлението на прокурора, направените в жалбата оплаквания и материалите,
приложени към досъдебното производство, намери за установено следното:
Досъдебното производство е
било образувано срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.
217, ал. 4 във връзка с чл. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 25.02.2019 г.
в гр. Стара Загора, като пълномощник на Профир В.П., упълномощен с пълномощно,
заверено от кмета на с. Малко Кадиево с регистрационни номера на заверките на
подписа на упълномощителя и на съдържанието му – № 5 и № 6 от 25.02.2019 г., съзнателно
действал против законните интереси на представлявания, като противно на
уговореното с упълномощителя и на действителната му воля е продал на Велико П.В.
*** – дворно място с находящи се в него постройки, описан в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 16, том I, рег. № 140, н. д. № 11/2019 г. на нотариус Евелена
Кръстева, вписана в Нотариалната камера под № 395, и от деянието за представлявания Профир В.П.
са последвали значителни щети.
В обстоятелствената част на
обжалваното постановление прокурорът подробно е изложил кой свидетел какво е
казал и какви са заключенията на изготвените в хода на разследването експертизи
(л. 1 – 6 от постановлението), но не и какво той приема за установено въз
основа на събраните доказателства (в частност: действал ли е съзнателно
упълномощеният от Профир В.П. негов син Велико П.В. против волята на баща си,
закупувайки имота му за себе си, защо и как – кои факти и негови действия,
обуславят този извод, произтекли ли са от това вреди за представлявания, в
какво се изразяват те и т. н.), още повече, че между доказателствата са налице
противоречия относно съставомерните факти (например, относно психическото
състояние на Профир В.П. към деня на заверката на издаденото от негово име
пълномощно на сина му Велико П.В., закупил впоследствие за себе си процения недвижимия
имот, собственост на баща му, и представлявал баща си при нотариалното изповядване
на сделката), които противоречия поради това (като съществени) е следвало да
бъдат обсъдени, като се посочи кои доказателства се кредитират с доверие, кои
не и защо, но това не е направено, след което прокурорът, анализирайки състава
на престъплението по чл.217 от НК – нормативно уредените му елементи (л. 6 – 7
от постановлението), е стигнал до извода, че на въпроса „дали поведението на
Велико П.В. запълва от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл. 217, ал. 4, вр. ал.1 от НК“ отговорът е „несъмнено отрицателен“ (л. 7 от
постановлението). При това, за да стигне до този извод прокурорът не просто е
преразказал събраните доказателства, без да обсъжда съществените противоречия
между тях, каквито в случая са налице, и в крайна сметка не е посочил
фактическата обстановка, която приема за установена, но и неясно защо е счел,
че „причинените с деянието щети не може да се квалифицират като значителни“ (л.
7 от постановлението), без изобщо някъде в постановлението си той да е приел,
че с деянието действително са причинени щети, и да е посочил в какво се
изразяват те, както и каква е тяхната стойност, за да се приеме на легитимно
основание, че щетите, ако такива наистина са били причинени, не са значителни
по смисъла на закона съобразно съдебната практика, цитирана от него.
Следователно дори единственото съображение на прокурора за липсата на
престъпление по чл. 217, ал. 4 от НК (престъплението по чл. 217, ал. 1 от НК, ако
негов предмет е частно имущество, какъвто е случаят, се преследва по тъжба на
пострадалия – чл. 218в, ал. 1, т. 1 от НК), обусловило прекратяването на
наказателното производство за престъплението, за което то е било образувано, не
е изведен въз основа на конкретни обстоятелства, приети от него за установени.
Що се отнася до извода на
прокурора, че не е налице и престъпление по чл. 309 от НК – същият, ако и да е
аргументиран, не може да санира реалната липса на мотиви (приети от за
установени след анализ на доказатествата факти, кореспондиращи с изведения от
прокурора извод, обуславящ прекратяването на наказателното производство) за
това, че не е било извършено
престъпление по чл. 217, ал. 4 във връзка с ал.1 от НК, именно за
каквото е било образувано и водено самото наказателно производство.
Ето защо съдът намира, че
обжалваното постановление, като необосновано, се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви,
съдът на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА постановлението от 25.02.2020
г. на Районна прокуратура Стара Загора, с което се прекратява наказателното
производство по досъдебно производство № 349-зм-277/2019 г. на ОД на МВР гр. Стара
Загора, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 217, ал. 4 във
връзка с чл. 1 от НК.
ВРЪЩА делото, ведно с
досъдебното производство, на Районна прокуратура Стара Загора.
Определението подлежи на
обжалване от М.П.В. и на протестиране от Районна прокуратура Стара Загора в 7-дневен
срок от получаване на съобщението, ведно с препис от определението, пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: