№ 531
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100502946 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 25237/07.12.2021 г. от В. Н. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ********, срещу Решение № 262521/23.09.2021 г.,
постановено по гр.д. № 21012/2019 г. по описа на РС - Варна, XLVIII състав, с което е
отхвърлен предявеният от В. Н. П., ЕГН **********, срещу Д. Т. Г., ЕГН **********, с
адрес: *******, иск за унищожаване на извършеното от Н.Т. П., починал на 24.11.2019 г.,
разпореждане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
17.12.2018 г. на ½ ид. ч. от поземлен имот № 5050918 по ПНИ на местност Под село, в
землището на с. Звездица, обл. Варна, и Анекс към горния договор от дата 19.10.2019 г., тъй
като разпоредилото се лице не е могло да разбира и ръководи действията си, на осн. чл. 31,
ал. 2 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Излага подробни съображения относно естеството на взаимоотношенията
между Н.Т. – продавач по процесния предварителен договор, и страните по делото.
Застъпва, че Д.Г. и М.И. не са полагали грижи и не са се интересували от здравословното
състояние на последния. Счита, че вещите лица не са изпълнили медицинските критерии
при изготвяне на експертното си заключение по назначената СПЕ в производството за
поставяне под запрещение на лицето Н.Т.. Навежда доводи за неглежиране и неизследване
на влошените взаимоотношения между него и Н.Т.. Категорично заявява и подробно
аргументира наличието на психично отклонение у последния и обстоятелствата около
поведението на същия. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не може
да бъде обоснована недействителността на сключения Анекс към процесния Предварителен
договор. Сочи, че атакуваният съдебен акт не е съобразен с практиката на ВКС, като се
позовава на редица решения.
1
Настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявената претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата Д.Г. не е депозирала писмен отговор.
В съдебно заседание въззивникът В. Н. П., редовно призован, се явява лично;
поддържа въззивната жалба. Претендира разноски. Въззивникът депозира „Искане“ вх. №
7883/31.03.2022 г., като със същото настоява за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен и да бъде прогласен за
нищожен процесният Предварителен договор, както и сключеният към него Анекс от
19.10.2019 г. С „Искане“ вх. № 7997/01.04.2022 г. въззивникът поддържа, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл на посоченото от него правно основание по чл.
26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, а е квалифицирал исковете по чл. 31 от ЗЗД. Счита, че съдът е
следвало да се произнесе първо по предявените искове по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и в условията
на евентуалност по чл. 31 от ЗЗД.
В съдебно заседание въззиваемата Д. Т. Г., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Д.Й.. Оспорва въззивната жалба. Претендира адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Н. П., ЕГН
**********, срещу Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: *******, иск за прогласяване на
нищожността на извършеното от Н.Т. П., починал на 24.11.2019 г., разпореждане по
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17.12.2018 г. на ½ ид. ч.
от поземлен имот № 5050918 по ПНИ на местност Под село, в землището на с. Звездица,
обл. Варна, и Анекс към горния договор от дата 19.10.2019 г., тъй като разпоредилото се
лице не е могло да разбира и ръководи действията си.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 538/06.01.2020 г., се излага, че ищецът е
наследник на Н.Т. П., починал на 24.11.2019 г. Сочи се, че според приложения
Предварителен договор (за покупко-продажба на недвижим имот на осн. чл. 19 от ЗЗД), на
17.12.2018 г. наследодателят му – като продавач, е сключил с ответницата – като купувач,
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор № 30497.505.918 в местността Под село, в землището на с.
Звездица, обл. Варна, с площ 826 кв. м, за сумата от 9000 лева, от която сума, срещу
разписка, приложена към договора, продавачът е получил като капаро сумата от 5000 лева,
срещу задължение да сключи окончателен договор в срок до 20.10.2019 г., а в случай на
отказ, да върне капарото в пълен размер, както и да изплати на купувача неустойка в размер
на капарото. На 19.10.2019 г. страните по предварителния договор подписали Анекс, с който
крайният срок за сключване на окончателен договор е удължен до 20.12.2019 г.
Изложено е, че по инициатива на ищеца през пролетта на 2019 г. пред Окръжен съд –
Варна, е образувано дело за поставяне под запрещение на баща му Н. П. – негов
наследодател и продавач по процесния предварителен договор. По делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от психиатър и психолог, съгласно
заключението по която Н. П. страда от мозъчно-съдова болест (атеросклероза), проявяваща
се като деменция. Последното по делото съдебно заседание е проведено на 17.10.2019 г.,
като Анексът към процесния договор е сключен 2 дни по-късно, на 19.10.2017 г. Продавачът
е починал на 24.11.2019 г.
Ищецът твърди, че за периода от 05.02.2013 г. до 27.02.2019 г. Н. П. е продал като
единствен собственик или като съсобственик с ответницата Д.Г. множество недвижими
имоти, от чиято продажба би следвало да е получил сумата от 69 800 лева; същевременно е
получавал и месечна пенсия в размер на 500 лева. Въпреки това в последните дни от живота
си наследодателят му е просил около Червения площад във Варна и е починал в крайна
2
бедност и нищета. Единствените хора, на които последният се доверявал изцяло, били
ответницата Д.Г. – дъщеря на починалия син на брат му Г., който също бил починал, и М.И.,
която в делото за поставяне под запрещение свидетелствала, че по молба на Диана
осъществявала нещо като социален патронаж над чичо Н., с когото била в ежедневен
контакт.
Ищецът счита, че към датата на сключване на процесния предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот – 17.12.2018 г., наследодателят му Н. П. е страдал от
старческо слабоумие, като не е могъл да разбира и ръководи действията си, поради което
настоява договорът да бъде обявен за нищожен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Д. Т. Г. депозира писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Излага, че ищецът бил във влошени отношения с баща си
и не полагал грижи за него, въпреки че последният имал нужда от подпомагане с цел
справяне с ежедневието си. Грижите за Н. П. били поети изцяло от ответницата Д.Г. –
дъщеря на починалия син на брат му Г., който също бил починал, като тя и М.И. били
единствените хора, на които той се доверявал. Заявява, че към 17.12.2018 г., когато
процесният договор бил сключен, Н. П. нямал диагностицирани хронични соматични
заболявания – хипертонична болест и МСБ; психиатричното обсъждане за освидетелстване
на лицето било извършено на 01.09.2019 г., като било установено, че съзнанието не е
помрачено и има умерен дементен синдром, и нямало никакви доказателства, че към по-
раншната дата 17.12.2018 г. продавачът е бил в по-тежко здравословно състояние.
Настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От Удостоверение за наследници изх. № АУ116009ОД от 27.11.2019 г., издадено от
Община Варна, се установява, че Н.Т. П., ЕГН **********, починал на 24.11.2019 г., е
оставил като единствен наследник по закон В. Н. П., ЕГН ********** – син (л. 4).
Видно от Предварителен договор (за покупко-продажба на недвижим имот на осн.
чл. 19 от ЗЗД) от 17.12.2018 г., същият е сключен между Н.Т. П., ЕГН ********** –
продавач, и Д. Т. Г., ЕГН ********** – купувач, като продавачът се задължава да предаде
на купувача следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от поземлен имот №
5050918 по ПНИ на местност Под село, в землището на с. Звездица, ЕКАТТЕ 30497, общ.
Варна, одобрени със заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008 г. на Областния управител на
област Варна и Решение № 2630/27.12.2012 г. на Окръжен съд – Варна, гражданско
отделение, целият с площ от 826 кв. м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), за продажна цена от
9000 лева. Отразено е, че договорената цена е окончателна и не подлежи на промяна, като
същата ще бъде заплатена от купувача по следния начин: сума от 5000 лева, представляваща
капаро по договора – в деня на подписването му от страните; останалата сума от 4000 лева –
в деня на сключване на окончателния договор в нотариална форма, след подписването му и
преди неговото вписване. В чл. 3 е уредено, че продавачът се задължава в срок до 20.10.2019
г. да представи копия на всички документи, изискавани от нотариуса, в това число, но не
само: удостоверение за данъчна оценка, схема от АГКК, заповед за възстановено право на
собственост, въвод във владение, заповед за изменение на КККР. Съгласно чл. 9, страните се
задължават да се явят за сключване на окончателен договор на 20.10.2019 г. в кантората на
варненски нотариус, като в случай, че продавачът се откаже от сключване на окончателен
договор или не се яви на датата за сключването му, същият връща на купувача даденото
капаро заедно с неустойка в размер на капарото. Чл. 16 предвижда, че в случай на смърт на
физическо лице, страна по сделката, наследниците, респ. правоприемащите на същата, се
задължават да се съобразят и изпълнят уговорките по договора, поети като задължение от
наследодателя им – страна по договора (л. 5).
3
В Разписка към Предварителен договор (за покупко-продажба на недвижим имот на
осн. чл. 19 от ЗЗД) от 17.12.2018 г. е отразено, че продавачът Н.Т. П. е получил от купувача
Д. Т. Г. сумата от 5000 лева, представляваща капаро по гореописания договор за продажбата
на притежаваните от него ½ ид. ч. от ПИ № 5050918 по ПНИ на местност Под село, в
землището на с. Звездица (л.6).
Съгласно Анекс към Предварителен договор (за покупко-продажба на недвижим
имот на осн. чл. 19 от ЗЗД) от 17.12.2018 г., поради невъзможност на продавача да спази
задълженията си и срока по чл. 3 на договора, срокът, посочен в чл. 9, се променя на
20.12.2019 г. (л. 6).
С Решение № 1313/12.11.2019 г., постановено по гр. д. № 626/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, XI състав, Н.Т. П., ЕГН **********, е поставен под ограничено
запрещение на осн. чл. 5, ал. 2 от ЗЛС, като е отхвърлено искането на ищеца В. Н. П.
ответникът да бъде поставен под пълно запрещение на осн. чл. 5, ал. 1 от ЗЛС като
неоснователно (л. 122). Решението е влязло в законна сила на 06.12.2019 г. От изслушаното
по горното дело Заключение от 01.09.2019 г. на вещите лица д-р К. К. и д-р К. К. – кл.
психолог, по допуснатата комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психолочична
експертиза, към момента на освидетелстването Н.Т. П. страда от последици от МСБ,
мозъчна атеросклероза, умерен дементен синдром.
Видно от Медицинско удостоверение № 1343/19.04.2019 г., издадено от Отделение за
диспансерно наблюдение на психично болни към ДКЦ „Света Марина“ ЕООД – Варна, със
същото на Н.Т. П., ЕГН **********, е поставена диагноза: мозъчносъдова болест – съдова
деменция. В раздел анамнеза е описано, че П. през последните години променил видимо
поведението си – занемарил личната и битова хигиена - масата в стаята, в която живее, е
претрупана от мръсни съдове и развалена храна, по пода са нахвърляни камари от дрехи и
завивки, през които трудно се достига до леглото, банята и тоалетната са в отвратително
състояние. Преди години разрешил на свой съсед по лозе да ползва електричество от
неговия електромер, в резултат на което натрупал голяма сума, заради която било заведено
дело от „Енерго про“. Започнал да разпродава имоти на очевидно много по-ниски цени от
пазарната им стойност. Не е в състояние да харчи разумно пенсията си. В раздел обективно
състояние е посочено: В много лош външен вид, ориентиран задоволително за собствена
личност, дезориентиран за време; забавен мисловен процес; не се установи актуална
психотична симптоматика; абсолютно некритичен към външния си вид и условията, в които
живее; памет и интелект – снизени по ограничен тип (л. 159).
От Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.01.2020 г. на
Районна прокуратура – Варна, се установява, че при аутопсията на Н.Т. П. като причина за
смъртта е посочен голям кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, развитието на който е
било в причинна връзка със съществуващите в напреднала степен на развитие хипертонична
болест и мозъчна атеросклероза. При аутопсията били установени: мозъчна атеросклероза,
генерализирана атеросклероза, хипертонична болест – хипертрофия и дилитация на
миокарда, аортна аневризма, венозен застой във вътрешните органи, отоци по подбедриците,
атеросклеротична нефроцироза, мускатов черен дроб, срастване на междучревни бримки,
коронаросклероза и миокардиосклероза.
От заключението по допусната пред първа инстанция Съдебно-психиатрична
експертиза вх. № 296645/23.08.2021 г. с вещо лице доц. д-р С.В., се установява, че Н.Т. П.,
починал на 24.11.2019 г., е страдал от съдова деменция. Отразено е, че по делото липсва
медицинска или друга документация, която да описва психичното състояние на същия преди
19.04.2019 г. или към 17.12.2018 г. Не се установяват и обективни данни, които да сочат, че
към 17.12.2019 г. той е страдал от умствена недоразвитост, краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, както и да е бил с нарушени годности да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Посочено е, че
4
диагнозата съдова деменция е поставена от психиатър на 19.04.2019 г., като диагнозата не
лишава автоматично болния от базисните му психични годности. За тяхната оценка следва
да бъдат съобразени както когнитивния спад, така и нивото на психосоциална дисфункция,
като в представените документи липсва количествена оценка на установения дементен
синдром. Сочи се, че данните от експертното освидетелстване във връзка с изготвената
КСППЕ показват наличие на умерен към тежък дементен синдром. Изтъква се, че
изразеният дементен синдром по същество представлява продължително разстройство на
съзнанието, като макар и да не може да се определи началото на разстройството, то е
било налице от момента на освидетелстването на П. до момента на неговата смърт.
Посочено е, че към датата на подписването на Анекса към процесния Предварителен
договор – 19.10.2019 г. Н. П. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на
действията си и да ги ръководи, както и адекватно да се грижи за интересите си (л. 323).
В съдебно заседание, проведено на 01.09.2021 г., експертът поддържа, че няма данни
към момента на сключване на Предварителния договор от 17.12.2018 г. Н. П. да е бил в
краткотрайно или продължително разстройство на съзнание, което е първият критерий, за да
може да се обсъжда психичната му годност и да разбира смисъла и значението на договора,
който е подписал. Сочи, че П. най-вероятно е разбирал, щом не може да се направи
обратният извод.
В хода на първоинстанционното производство са допуснати гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свид. Н.И.Ч. – от страна на ответницата. От показанията на същата
се установява, че с ответницата се познават от повече от 20 години, тъй като 10 години е
работила заедно с баща й Т., а с чичо й - Н. П., се запознала през май 2018 г., случайно, във
връзка с продажбата на негов имот, за която видяла обява – за апартамент на ул. „Преслав“.
Във връзка с продажбата се срещала с „Н.“ 10-15 пъти през същата година. Отначало искала
да купи апартамента за кантора, но не било удачно, тъй като бил на по-висок етаж, след това
водила клиенти на оглед, но след третата среща спрели да го предлагат, защото синът на Н.
имал някакви претенции и бил сменил ключалките. Впоследствие говорили за отдаване под
наем, но накрая човекът казал, че не може да се разбере със сина си, и се отказали да се
занимават с апартамента. Поне 3 или 4 пъти свидетелката била ходила и в дома на Н.,
защото докато си приказвали, разбрала, че живее сам и има нужда от помощ, съдействала му
нейна позната да му помага в почистването на дома, но последната се ориентирала трудно и
се наложило свидетелката да я придружава. Къщата била стара, но жилището било чисто;
той правел всичко възможно да го поддържа, но бил над 80 години и за да бъдат нещата
съвсем наред, имало нужда от малко женска ръка – да се почистят прозорците, да се обърне
повече внимание на санитарните възли. Но като цяло човекът правел впечатление на чист и
поддържан. В разговорите бил съвсем нормален възрастен човек, абсолютно адекватен,
интересувал се от икономически въпроси от общ характер, бил осведомен, гледал телевизия
и коментирал адекватно, свидетелката не останала с впечатление да е особен, да си губи
мисълта, да забравя, всичко било нормално. През лятото, вече след като били приключили с
предлагането на апартамента, при едно от посещенията с Н. – жената, която му помагала в
почистването, в дома му видяла Д. – Д.Г., и така разбрала, че тя му е племенница. За
последно се чули по телефона с Н. през есента на същата година.
С оглед на така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Пред настоящата инстанция спорни са въпросите дали процесният Предварителен
договор и Анекс към него са валидно сключени, дали разпореждащият се е могъл да
формира правно валидна и обвързваща го воля, както и за вида недейстивителност на
атакуваните Предварителен договор и Анекс.
Съгласно разпоредбите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, спорният предмет на
делото се въвежда от ищеца. Фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част
5
на исковата молба, съставляват основанието на иска, а петитумът на исковата молба указва
вида и съдържанието на търсената защита. Въз основа на фактическите твърдения и на
заявения петитум съдът определя правната квалификация на иска. Сочената от ищеца
правна квалификация– както квалификацията на фактическите му твърдения, така и на вида
на недействителността, не обвързва съда, а задължение на последния е да подведе
фактическите твърдения на ищеца под приложимата материалноправна норма и по този
начин да посочи действителното правно основание на иска за недействителност. Поради
това е без значение как ищецът е посочил в петитума на исковата си молба претендираната
от него недействителност на договора за продажба (употребил е родовото понятие –
недействителност, или сочи някоя от нейните разновидности: нищожност, унищожаемост,
висяща недействителност, относителна недействителност), нито коя материалноправна
норма е посочил в тази връзка. Същественото е какви правнозначими факти твърди в
обстоятелствената част на исковата молба, въз основа на които съдът дава правната
квалификация на иска (в този смисъл Решение № 241/15.01.2021 г. по гр. дело № 3796/2019
г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
В тази връзка следва да се проследи приеманото в практиката.
В Решение № 566 от 08.07.2009 г. по гр. дело № 2095/2008 г., ВКС, ІV г. о. е прието,
че тежкото здравословно състояние на прехвърлителя по сделката, свързано с неврологичен
дефицит и нарушение на функциите на мозъка, довело до интелектуално-паметов упадък,
поради което прехвърлителят не е бил в състояние да осъзнава и контролира действията си и
е бил в невъзможност да разбира свойството и значението им към момента на
упълномощителната сделка, сочат на нищожност на упълномощаването на основание чл. 26,
ал. 2, предл. 2 от ЗЗД - поради липса на съгласие, като недействителността на
упълномощителната сделка обуславя недействителност и на последващия, сключен въз
основа на нея договор.
Проф. М.П. застъпва становището, че липсата на воля може и да не се осъзнава от
страните. Неосъзнаване, че не желаят в действителност тези правни последици, има в
случаите, когато волеизявление се прави от непълнолетни/поставени под пълно запрещение.
С постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 309 от 14.07.2011 г. по гр.д. №
1890/2010 г., ВКС, ІV г.о., за уеднаквяване на съдебната практика е прието, че на твърдения
за несъзнавана липса на воля не може да бъде основан иск за нищожност, а само иск за
унищожаване. В същия смисъл са и Решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г.,
ВКС, ІV г.о., Решение № 6 от 31.01.2013 г. по гр. д. № 470/2012 г., ВКС, III г.о. и др.
Според чл. 31 ЗЗД, унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Унищожението на
такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било
поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността
произлиза от същия договор. Конкретното състояние на това дееспособно лице изключва
способността му да формира разумно волеизявление. Законът не се интересува от причините
за това състояние. Важно е лицето да се е намирало в него при сключването на сделката.
Невъзможност за разбиране на действията означава липса на способност да бъдат разбирани
"свойствата" на действията - волеизявяващият не съзнава съдържанието на своята дейност, в
това число средствата, които използва, и целта, която преследва. В хипотезата на чл. 31 ЗЗД
е изключена нормалната оценъчна способност.
В по-късна практика, с Решение № 143 от 16.12.2019 г. по гр. дело № 2729/2018 г.,
ВКС, III г.о., се е произнесъл по въпроса „за съотношението между основанието по чл. 26,
ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато с предявения иск увреденият твърди, че
поради слабоумие е в трайна неспособност да разбира или да ръководи онези свои правни
действия, които изискват умствена пълноценност, и в такова състояние е сключил
атакуваната сделка“. С него е прието, че унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е
6
договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира
или ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна, кратковременна.
Нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно
лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а
причината за това състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие).
В настоящия случай ищецът с исковата си молба заявява, че в периода от 2013 г. до
2019 г. наследодателят му Н. П. сключва множество разпоредителни сделки, без да може да
разбира свойството и значението на извършеното. Навежда се едно трайно, продължително
състояние. С оглед на това, настоящият състав счита, че правната квалификация на иска, с
който е сезиран, намира своето основание в разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Преценката дали лицето към момента на сключване на атакуваната сделка се е
намирало в състояние, което да му позволи да действа съзнателно и разумно, така че да
може свободно, без външна намеса да формира и да изрази волята си, е предоставена на
съда. При извършването й, последният е длъжен да съобрази всички относими и установени
към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на
волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на
живот, различни зависимости, включително и от трети лица, и други. Затова при преценката
си съдът следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства
(писмени документи, свидетелски показания, експертизи), съобразно изискванията на чл.
235 и сл. ГПК, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи.
Последните, особено ако са противоречиви, не могат да бъдат определящи. Тяхната тежест,
преценена съобразно правилата на чл. 195 и сл. от ГПК, е колкото тази на всяко едно от
относимите по делото доказателства. При постановяване на съдебния акт те следва да се
разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат
значение за решаване на спора. В този смисъл Решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС, III
г.о., по гр. д. № 14 /2010 г., постановено по чл. 290 от ГПК.
Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че Н. П. е
страдал от последици от мозъчно-съдова болест, мозъчна атеросклероза, умерен към тежък
дементен синдром и се е намирал в състояние, ограничаващо възможността му да следи за
работите си и да се грижи за интересите си, включително и към датата на сключване на
процесния Предварителен договор и Анекса към него. Този извод не се оборва от
ангажираните от ответника гласни доказателства - същите касаещи период преди
сключването на процесния договор, нито от заключението по допуснатата в
първоинстанционното производство СПЕ. В последната горното състояние се твърди с
категоричност едва към датата на сключване на Анекса.
Съдът взе предвид възрастта на прехвърлителя – 86-годишен, влошеното му
здравословно състояние, установено по делото, в резултат на което той е бил затруднен да
се обслужва сам, дадената прогноза за влошаване на състоянието му, начина му на живот
към момента на извършване на сделката, свързан със зависимост от други хора по
отношение на задоволяването на елементарните житейски потребности - обслужване,
почистване, както и ограничените му социални контакти, и приема, че към 17.12.2018 г. Н.
П. не е бил в състояние, което обективно да му позволява разумно, съзнателно, свободно,
без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежавания от
него недвижим имот.
Съдът не кредитира заключението по СПЕ, дадено от доц. д-р Върбанов, в частта, с
която е посочено, че към момента на сключване на предварителния договор лицето е можело
да разбира свойството и значението на действията си; съдът счита същото за необективно
изготвено, базирано на предположения. В съдебно заседание вещото лице самó
потвърждава, че доколкото няма данни за медицинското му състояние към дата
17.12.2018 г., следва да се направи извод, че П. е можел да разбира и да ръководи действията
7
си. Като съобрази и изложеното в експертизата, че изразеният дементен синдром по
същество представлява продължително разстройство на съзнанието, както и че в
конкретния случай не може да се определи началото на разстройството, настоящият
състав намира, че от становището на вещото лице не може да се направи категоричен извод,
че към 17.12.2018 г. Н. П. е бил в състояние да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи по смисъла на закона.
Макар и да липсва медицински преглед, респективно медицинска документация от
дата, предхождаща 17.12.2018 г., съдът намира, че тази липса води до извод за неглежиране
на здравословните проблеми, а не за липса на такива. В подкрепа на този извод са и
констатацията в СПЕ за последен предписан медикамент на дата 02.12.2011 г., установените
при аутопсията - само 12 дни след постановяване на съдебното решение по делото за
поставяне под запрещение: мозъчна атеросклероза, генерализирана атеросклероза,
хипертонична болест – хипертрофия и дилитация на миокарда, аортна аневризма, венозен
застой във вътрешните органи, отоци по подбедриците, атеросклеротична нефроцироза,
мускатов черен дроб, срастване на междучревни бримки, коронаросклероза и
миокардиосклероза, както и установената причина за смъртта - голям кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, развитието на който е било в причинна връзка със
съществуващите в напреднала степен на развитие хипертонична болест и мозъчна
атеросклероза.
Всъщност, от първото поставяне на диагнозата „мозъчносъдова болест – съдова
деменция“ с Медицинско удостоверение № 1343 на 19.04.2019 г. до леталния изход поради
„напреднала степен на развитие на хипертонична болест и мозъчна атеросклероза“ на
24.11.2019 г. са изминали 7 месеца.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивата жалба
е основателна.
Тъй като изводите на въззивната инстанция не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, включително в
частта по разноските, и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от В.Н.
иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД да бъде уважен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените пред
двете инстанции разноски. По делото няма представени списъци по чл. 80. Съгласно
приложените платежни нареждания, платената държавна такса е в размер на 260 лева за
първоинстанционното производство и 60 лева – за въззивното.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262521/23.09.2021 г., постановено по гр. д. № 21012/2019 г. по
описа на РС - Варна, XLVIII състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие,
Предварителен договор (за покупко-продажба на недвижим имот на осн. чл. 19 от ЗЗД) от
8
17.12.2018 г., сключен между Н.Т. П., ЕГН ********** – продавач, и Д. Т. Г., ЕГН
********** – купувач, с който продавачът се задължава да предаде на купувача следния
свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от поземнлен имот № 5050918 по ПНИ на
местност Под село, в землището на с. Звездица, ЕКАТТЕ 30497, общ. Варна, одобрени със
заповед № РД-08-7706-268/21.08.2008 г. на Областния управител на област Варна и Решение
№ 2630/27.12.2012 г. на Окръжен съд – Варна, гражданско отделение, целият с площ от 826
кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м), както и Анекс към Предварителен договор (за покупко-
продажба на недвижим имот на осн. чл. 19 от ЗЗД) от 17.12.2018 г., сключен между същите
страни на 19.10.2019 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл 78, ал. 1 от ГПК, Д. Т. Г., ЕГН **********, с адрес: *******, да
заплати на В. Н. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********, сумата от 290 лева (Двеста
и деветдесет лева), представляваща сторени пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9