Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Враца, 21.03.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА,
ГО, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н.П.като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5239
по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е за разглеждане
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
Ищецът иска
от съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата
от 2075,24 лв., представляваща непогасено задължение за консумирана топлинна
енергия за периода от 30.06.1996 г. до 30.04.2003 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.01.2004 г. до окончателното й плащане, както и
сумата от 656,72 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 31.07.1996 г. до 05.12.2003 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 12.01.2004 г. по ч. гр. дело № 70/2004 г. по описа
на РС Враца.
В исковата
молба се твърди, че в полза на ответното дружество е издаден изпълнител лист от
12.01.2004 г. за посочените по-горе суми, като срещу ищеца в настоящото
производство е образувано изпълнително дело № 215/2006 г. по описа на ЧСИ В.Й..
Твърди се, че ищецът не дължи претендираните по изпълнителното дело суми поради
изтекъл период на погасителна давност. Сочи, че в периода от 25.06.2007 г. до
15.04.2010 г. са извършвани плащания за погасяване на задълженията по
изпълнителното дело, като след тази дата е започнал да тече перемпционният срок
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В периода от 15.04.2010 г. до 26.06.2012 г. по
изпълнителното дело не били извършвани никакви изпълнителни действия. На
26.02.2012 г. била подадена молба от взискателя за извършване на опис и оценка
на движими вещи. Ето защо изпълнителното производство следва да се смята за
прекратено, считано от 15.04.2012 г. Алтернативно моли съда да приеме, че
делото се смята прекратено по силата на закона и на дата 27.10.2016 г., тъй
като след като в периода от 26.06.2012 г. до 27.10.2014 г. били извършвани
изпълнителни действия, такива не били предприемани след това до 10.03.2017 г.
Намира, че и
в двата посочени варианта задълженията по изпълнителното дело следва да се
считат за погасени по давност. Счита, че в случая приложение следва да намери
институтът на кратката тригодишна погасителна давност, тъй като се касае за
периодични вземания по смисъла на чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД. С подаването на
молба за образуване на изпълнително дело погасителната давност била прекъсната
на осн. чл. 116. б. „в“ ЗЗД. След образуване на изпълнителното действие два
пъти били настъпили предпоставките за прекратяването му на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК. Позовава се на приетото ТР № 2/2013 на ОСГК на ВКС, съобразно чиято
т. 10, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, то нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Твърди, че в случая последно валидно изпълнително действие е
предприето на 10.04.2010 г., респективно – на 27.10.2014 г., като задълженията
по процесния изпълнителен лист са погасени по давност на 10.04.2013 г.,
респективно – на 27.10.2017 г. При горните съображения моли искът му да бъде
уважен. Претендира разноски.
Ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не ангажира становище по иска.
Съдът, като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на
страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е приет изпълнителен лист
от 12.01.2004 г., издаден срещу ищеца в полза на ответника по ч. гр. дело № 70/2004
г. по описа на РС Враца /л. 7/ за сумата от 2075,24 лв., представляваща
непогасено задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 30.06.1996
г. до 30.04.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.01.2004 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 656,72 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от
31.07.1996 г. до 05.12.2003 г.
По делото е прието и заверено копие
от изпълнително дело № 215/2006 г. по описа на ЧСИ В.Й. с район на действие ОС
Враца, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист.
Първото изпълнително действие,
предприето по образуваното изпълнително дело е от 07.05.2007 г. е касае
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
„Моба“ гр. София, видно от запорно съобщение на л. 31 от изпълнителното дело.
Вследствие на наложения запор работодателят е започнал да прави ежемесечни
удръжки от получаваното от К. възнаграждение, като парични преводи по сметка на
съдебния изпълнител са правени до 15.04.2010 г., видно от отбелязванията върху
изпълнителния лист и приложените по делото извлечения от сметката на съдебния
изпълнител /л. 34 – 74 от изпълнителното
дело/.
Следващото изпълнително действие,
предприето от съдебния изпълнител е налагането на възбрана върху недвижим имот,
притежаван в съсобственост от длъжника и лицето Н.Н.К.. Актът на съдебния
изпълнител за наложената възбрана е от 26.05.2010 г. и е ръкописно отразен на
л. 83 от изпълнителното дело.
На 09.05.2011 г. съдебният изпълнител
е разпоредил да се изиска спрвака от ТД на НАП за регистриран трудов договор на
длъжника и справка от ТП на НОИ за получавана пенсия от лицето /л. 88 от изп.
дело/.
Видно от данните по изпълнителното
дело, на 26.06.2012 г. взискателят „Топлофикация Враца“ ЕАД е депозирало молба
при съдебния изпълнител за насрочването на опис на движимите вещи, находящи се
в жилището на длъжника /л. 101/. По така депозираната молба не е последвало
каквото и да е произнасяне на съдебния изпълнител, респективно не е предприето
провеждането на изпълнително действие.
На 24.06.2014 г. взискателят е
депозирал нова молба за извършването на опис на движимите вещи, находящи се в
жилището на длъжника, като с разпореждане от 29.06.2014 г. съдебният изпълнител
е насрочил опис за дата 02.09.2014 г . /л. 102 от изп. дело/, като опис не е
извършен.
С разпореждане на съдебния
изпълнител от 02.09.2014 г. насроченият опис е отложен с оглед депозирана от
взискателя молба / л. 107 от изп. дело/.
Следващото изпълнително действие,
предприето от съдебния изпълнител, е от дата 13.03.2017 г. и касае налагането
на запор върху всички вземания на длъжника Б.К., които има от третото задължено
лице „Банка ДСК“ ЕАД /л. 130 от изп. дело/.
С постановление от 27.03.2017 г. ЧСИ
В.Й. е наложил възбрана върху притежаван от длъжника недвижим поземлен имот /л.
155 от изп. дело/.
Видно от призовка за принудително
изпълнение от 07.07.2017 г. /л. 194 от изп. дело/, съдебният изпълнител е
насрочил опис на движимите вещи, находящи се в жилището на длъжника за дата
24.07.2017 г., като видно от данните по делото, такъв не е извършен.
С постановление от 14.12.2017 г. /л.
203 от изп. дело/, ЧСИ В.Й. е спрял производството по изпълнителното дело с
оглед на издадена обезпечителна заповед от 29.11.2017 г., издадена по
настоящото исково производство – гр. дело № 5239/2017 г. по описа на РС Враца.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.
С
предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът
отрича претендираното от „Топлофикация - Враца“ ЕАД материално право и в тежест
на ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
За основателността на
предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на
вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който
период не е бил спиран или прекъсван.
Съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, както е в
настоящия случай, срокът на новата давност е всякога пет години. Ето защо се
явява неоснователно твърдението на ищеца, че давността следва да се счита
погасена след изтичането на период от три години, доколкото се касае за
периодично вземане. След като вземането е съдебно установено, независимо от
неговия характер, давността е 5 години.
Установи се, че процесният
изпълнителен лист е послужил като титул за образуване на изпълнително дело №
215/2006 г. по описа на ЧСИ В.Й.. В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК се изтъква, че
съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява,
само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече
конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността
по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ).
В посоченото
тълкувателно решение, съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група от действия
в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Като такива са
посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Видно е от приложеното
към делото копие от изпълнително дело № 215/2006 г. по описа на ЧСИ В. Й., че
първото предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие е от 07.05.2007
г., а именно - налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „Моба“ гр. София. По така наложения запор работодателят е правил
ежемесечни удръжки от получаваното от К. възнаграждение, като парични преводи по
сметка на съдебния изпълнител са постъпвали до 15.04.2010 г. Съдът намира, че с
налагането на запора върху трудовото възнаграждение на длъжника, давността се
смята за прекъсната, като тя е била прекъсвана всеки месец при изпълняването на
наложения запор, считано до 15.04.2010 г., от която дата е започнала да тече
нова погасителна давност.
На 26.05.2010 г.
съдебният изпълнител е предприел ново изпълнително действие срещу ищеца, като е
наложил възбрана върху негов недвижим имот. Давността е била отново прекъсната,
като от тази дата е започнала да тече нова 5-годишна давност.
С цитираното по-горе тълкувателно
решение изрично се сочи, че не представляват изпълнителни действия и не
прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Ето защо, разпоредените на 09.05.2011 г. от съдебния
изпълнител изискване на справки от ТД на НАП за регистриран трудов договор на
длъжника и от ТП на НОИ за получавана пенсия от лицето не представляват
изпълнителни действия, респективно – не водят до прекъсване на давността.
Видно от мотивната част на
тълкувателното решение, искането на
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според съдиите искането също представлява
юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния
изпълнител и действието е предприето. Тоест, трябва да се приеме, че е
необходимо двете действия да са налице кумулативно,
за да породят придадения им прекъсващ ефект. Ето защо, депозираната 26.06.2012
г. молба от „Топлофикация - Враца“ ЕАД до съдебния изпълнител за насрочването
на опис на движими вещи в жилището на длъжника, не е довела до прекъсване на
давността на вземането, тъй като съдебният изпълнител нито се е произнесъл по
депозираната молба, нито е предприел извършването на посоченото действие.
Не представлява изпълнително
действие и насрочването на опис от съдебния изпълнител с разпореждане от
29.06.2014 г., който опис впоследствие е бил отложен от съдебния изпълнител.
Видно от мотивната част на тълкувателното решение, изпълнително действие представлява
извършването на описа, а не неговото
насрочване.
До 26.05.2015 г. от съдебния
изпълнител не са били предприети нови изпълнителни действия, поради което
вземането следва да се смята за погасено поради изтичане на 5-годишна давност,
започнала да тече от последното предприето изпълнително действие срещу длъжника
/наложена възбрана на 26.05.2010 г./.
Отделно от гореизложеното обаче
следва да се посочи още, че в т. 10 от диспозитива на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТКна ВКС бе
даден отговор и на въпроса от кога започва да тече нова погасителна давност при
перемпция на изпълнителното производство. Еднозначно е посочено, че е без
правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на
изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие. Правните
последици на перемпцията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на
погасителната давност са санкция за бездействащия кредитор, който е имал
възможността да действа с оглед на защитата на интересите си, но не е сторил
това. При перемпцията тези последици водят до прекратяване на изпълнителното
производство по право, без да е необходимо изрично постановление на съдебния
изпълнител, което автоматично води и до отпадане на валидността на всички
процесуални действия по прекратеното изпълнително производство. В случая, след
като последното предприето изпълнително действие по делото е извършено на
26.05.2010 г., в продължение на две години след това не са поискани и не са
предприемани изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Ето защо, изпълнителното
производство следва да се счита за прекратено по право на 28.05.2012 г. по арг. от чл. 60, ал. 2 вр. ал. 6 ГПК. Всички
действия, извършени от съдебния изпълнител след тази дата не са валидни, тъй
като са предприети по едно вече прекратено изпълнително производство и нито
едно от тях не може да доведе до прекъсване на погасителната давност на
вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК след приемането на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, а именно: Решение
№ 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС;
Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., IV г. о. на
ВКС и Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., IV г.
о. на ВКС. От цитираните решения може да се направи генералният извод, че в
хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, както се посочи и
по-горе, всички предприети изпълнителни действия по него се считат обезсилени,
така че те не са могли да прекъснат давността, дори и да са били от вида на
посочените в чл.116 б.”в” ГПК, според задължителното за прилагане и
съобразяване ТР №2/2013 г. на ОСГТК
Следва да се даде отговор на въпроса
каква част от вземането е погасено по давност. Посочи се по-горе, че 5-годишният
давностен срок за погасяване на вземането е настъпил на 26.05.2015 г., като всички извършени преди това плащания са
погасявали едно изискуемо и ликвидно вземане. Погашенията към „Топлофикация-
Враца“ ЕАД са отразени върху изпълнителния лист, приложен към изпълнителното
дело. До 26.05.2015 г. съдебният изпълнител е разпределил в полза на кредитора
сумата от общо 1637,81 лв. от събраните от длъжника суми. Съгласно разпоредбата
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата. В процесния изпълнителен лист са включени разноски в
размер на 27,32 лв., както и лихва за забава в размер на 656,72 лв., които
следва да се считат за изцяло погасени чрез извършените плащания. Доколкото по
делото не са представени доказателства за това коя част от задължението е
покрита с остатъка от платените суми, съдът намира, че с разпределените в полза
на взискателя суми от 953,77 лв. /остатъкът до 1637,81 лв./ е погасена част от
изискуемата главница. Непогасената част от главницта към 26.05.2015 г. в размер
на 1121,47 лв. се явява погасена по давност. До тази сума искът следва да бъде
уважен, като в останалата си част бъде отхвърлен, доколкото е налице плащане от
страна на длъжника на задължения в период, когато вземането е било изискуемо и
ликвидно.
По разноските:
С оглед изхода на
делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в
размер на 310,38 лв., от които 246,30 лв. за адв. възнаграждение, 54,60 лв.
заплатена държавна такса и 9,48 лв. разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Б.Б.К. с ЕГН ********** не дължи поради изтекла погасителна
давност на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 1121,47 лв.,
представляваща част от непогасено до 26.05.2015 г. задължение за консумирана
топлинна енергия за периода от 30.06.1996 г. до 30.04.2003 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.01.2004 г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата от 1610,49 лева, представляваща част от погасено до 26.05.2015 г.
задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 30.06.1996 г. до
30.04.2003 г., както и погасена мораторна лихва върху главницата за периода от
31.07.1996 г. до 05.12.2003 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
12.01.2004 г. по ч. гр. дело № 70/2004 г. по описа на РС Враца.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация
- Враца” ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на Б.Б.К. с ЕГН ********** сумата от 310,38 лв. разноски по делото
съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: