О
П
Р
Е
Д
Е
Л
Е
Н
И
Е
№______, гр.Бургас, 12.10.2018 г.
Районен съд – Бургас, XXII наказателен състав, в закрито
заседание на 12.10.2018 г., като изслуша докладваното от съдия Г. ЧНД №4238 по описа за 2018 г., за
да се произнесе установи следното:
Производството е по реда на
чл.243, ал.3-6 НПК
Делото е образувано по повод постъпили две жалби от Г.Ж.Д.,
ЕГН ********** и И. Г. Ж., ЕГН **********,
и двамата от гр.Бургас. Процесните жалби са подадени против
Постановление от 03.05.2018 г. на Районна прокуратура – Бургас за прекратяване
на наказателно производство – досъдебно производство №269 ЗМ-242/2016 г. по описа
на РУ – гр.Средец, област Бургас; вх.№651/2016 г. по описа на Районна прокуратура
– Средец.
В жалбите се изразява несъгласие с постановлението на
прокуратурата и по същество се иска неговата отмяна.
Обжалваното постановление на Районна прокуратура – Бургас
е постановено на 04.05.2018 г. От приложената след него разписка (л.101 от д.п.)
се установява, че препис от постановлението е получено от Д. К. М. на 11.05.2018
г. и от адв.К. на ръка на
18.05.2018 г., а сега разглежданата жалба е постъпила в Районна прокуратура – Бургас
на 22.05.2018 г.
При това положение съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.243, ал.4 във връзка с чл.183, ал.2 НПК.
Разгледани по същество, двете подадени жалби са неоснователни.
Досъдебно
производство № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ на МВР – Средец, вх. № 651/2016
г. по описа на Районна прокуратура – Средец, е било образувано на 25.07.2016 г.
по реда на чл. 212, ал. 1 НПК, срещу виновните лица, за това, че на 22.07.2016
г. в района на разклон с. Малина, на територията на Община Средец, в съучастие
като извършители употребили сила и заплашване спрямо П. Л. – гл.
инспектор при РДГ – Бургас, Я.Л. – горски надзирател в ТПДГС –
Средец и М. Т. – н-к ГСУ в ТПДГС – Средец, с цел да ги принудят в
качеството им на органи на власт да пропуснат нещо по служба, а именно да
изпълнят служебните си задължения, произтичащи от ЗЛОД – престъпление по чл.
269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК.
В молба вх.
7797/26.07.2016 г., подадена до Районна прокуратура – Бургас от Г.Д., по повод
на която е била образувана пр.пр. вх. № 7797/2016 г.
по описа на Районна прокуратура – Бургас, са били изложени данни за извършени
спрямо него неправомерни действия от длъжностни лица, които използвали сила,
при извършена на 22.07.2016 г. проверка. С постановление от 28.07.2016 г. на
прокурор при РП – Бургас, пр.пр. вх. № 7797/2016 г.
по описа на РП – Бургас е била изпратена по компетентност на Районна
прокуратура – Средец, където е била образувана прокурорска преписка вх. №
679/2016 г. по описа на РП – Средец.
Междувременно
в РП-Средец е постъпила жалба от И. Ж., съдържаща
данни за извършени спрямо него неправомерни действия от длъжностни лица.
Интерпретира се същият случай, който дал повод за образуване на делото. Доколкото
е било съобразено, че жалбата има връзка с предмета на доказване по досъдебно
производство вх.№651/2016г. и в този смисъл решаването ѝ зависи от изхода
на посоченото производство от една страна и от друга съобразявайки правилото non bis in
idem , тя е присъединени към материалите по процесното досъдебно производство.По същият начин е подходено и с жалбата депозирана от Г.Д..
С
постановление от 05.08.2016 г. на прокурор при РП – Средец, горепосочената
преписка № 679/2016 г. по описа на РП – Средец е била обединена с преписка №
678/2016 г. по описа на РП – Средец, като обединената преписка е била заведена
под № 678/2016 г. по описа на РП – Средец.
С друго
постановление от 05.08.2016 г. на прокурор при РП – Средец е било разпоредено да се извърши проверка по обединената преписка
№ 678/2016 г. по описа на РП – Средец, тъй като е било констатирано, че липсват
достатъчно данни по смисъла на чл. 211, ал. 1 НПК за започване на наказателно
производство.
С последваща молба от 19.08.2016 г., подадена от Г.Д. до РП -
Средец по преписка № 678/2016 г., същият е представил съдебномедицинско
удостоверение №179/22.07.2016 г. и болничен лист от 26.07.2016 г. във връзка с
извършването на проверка на заявените от него данни, че при задържането му в
нощта на инцидента върху него е било упражнено неоснователно физическо и
психическо насилие. Тази молба на Д. е била изпратена от РП - Средец на РУ –
Средец за прилагане към преписка № 678/2016 г. по описа на РП - Средец, по
която е било разпоредено извършването на проверка с
прокурорско постановление от 05.08.216 г.
След
приключване на възложената проверка от страна на РУ - Средец, материалите по
преписка № 678/2016 г. на РП – Средец били изпратени на Районна прокуратура -
Средец, като с постановление от 30.08.2016 г. на прокурор при РП – Средец,
материалите по преписка № 678/2016 г. по описа на РП – Средец са били обединени
към образуваното досъдебно производство № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ на
МВР – Средец, вх. № 651/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Средец.
С жалба вх. №
651/19.01.2017 г., адресирана до Районна прокуратура - Средец, Г.Д. изразил
недоволство, че при разпита му в качеството на свидетел по ДП № 908/2016 г. не
било отразено обстоятелството, че на 22.07.2016 г. е бил насилствено изведен от
управлявания от него автомобил с насочено към него оръжие, че бил проснат на
земята и му били поставени белезници, без да е дал повод за това, като в
следствие на извършените спрямо него неправомерни действия от страна на
горските служители му били причинени телесни увреждания, и отправил искане да
бъде извършено разследване за извършено спрямо него престъпление. Към жалбата
било приложено копие на СМУ № 179/2016 г.
С писмо
изх.№651/23.01.2017 г. наблюдаващият прокурор по ДП № 651/2016 г. по описа на
РП – Средец, изпратил горепосочената жалба на Г.Д. и приложеното към нея СМУ
№179/2016г. на РУ на МВР – Средец за прилагане в кориците по ДП № 651/2016 г.
по описа на РП – Средец, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НПК дал
указания в хода на разследването по делото, със способите и средствата на НПК
да бъдат обследвани изнесените от Д. факти и обстоятелства.
В хода на
воденото разследване не са били конституирани обвиняеми лица по реда на чл. 219
от НПК.
С
постановление от 03.05.2018 г. (изх. №651/2016г./04.05.2018 г.) на наблюдаващия
делото прокурор при Районна прокуратура – Средец, на основание чл. 243, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е било
прекратено наказателното производство по ДП № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ
„Полиция“ – Средец, вх. № 651/2016 г. по описа на РП – Средец, водено срещу виновните
лица за престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2 НК, поради това, че деянието не съставлява престъпление. В
съобразителната част на постановлението, наблюдаващият прокурор е извършил
анализ на събраните в хода на разследването доказателства и е направил правни
изводи за липса на извършено престъпление по чл. 269, ал. 1 НК. Същевременно в
мотивите на своя акт прокурорът е обсъдил и наличните по досъдебното производство
доказателства за причинени леки телесни повреди на Д. и Ж., като е
формулирал правен извод, че „евентуално мислимото деяние по чл. 131, ал. 1, т.
2 НК се явява несъставомерно от обективна страна, тъй
като е недоказан механизмът на причинените леки телесни повреди, т.е. недоказано
е от обективна страна.“
Действително,
в диспозитива на постановлението на Районна прокуратура
– Средец от 03.05.2018 г. е отразено, че се прекратява воденото по ДП №
269ЗМ-242/2016 г. наказателно производство за престъпление по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК (за което престъпление първоначално е
било образувано наказателното производство). Без съмнение жалбоподателят Д.
няма качеството на пострадал от това престъпление, нито е привлечен като
обвиняем за същото, поради което и няма право да обжалва прокурорското
постановление в частта относно прекратяване на наказателното производство за
престъплението по чл. 269, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. От мотивите на прекратителното постановление от
03.05.2018 г. обаче несъмнено става ясно каква е била действителната воля на
наблюдаващия прокурор, а именно – да прекрати изцяло наказателното производство
по ДП № 269ЗМ-242/2016 г. по описа на РУ „Полиция“ - Средец, вх. № 651/2016 г.
по описа на Районна прокуратура – Средец, още повече, че фактите, които са били
предмет на разследването са едни и същи, независимо от тяхното подвеждане под
една или друга правна норма. Независимо, че наказателното производство първоначално
е било образувано за престъпление по чл. 269, ал. 1 НК, по време на воденото
досъдебно производство в съответствие с правомощията си по чл. 196, ал. 1, т. 2 НПК наблюдаващият прокурор е дал изрични указания в хода на разследването, със
способите и средствата на НПК да бъдат обследвани изнесените от Д. факти и
обстоятелства в жалбата му от 19.01.2017 г. и приложеното към нея СМУ №
179/2016 г. В изпълнение на тези указания на прокурора по досъдебното
производство е било проведено разследване и за престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 2 НК. В мотивите на своя акт прокурорът е обсъдил наличните по досъдебното
производство доказателства за причинени леки телесни повреди на Д. и Ж., като е
формулирал правен извод за обективна несъставомерност
на деянието по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК.
Установената
фактическа обстановка е следната:
Ha 21.07.2016 г. служители на РДГ-Бургас получили сигнал за
извършващ се незаконен лов с високопроходим автомобил
в землищата на селата Драка, Кубадин и Радойново, община Средец. Към мястото се
отправили служители на PДГ-Бургас: св.П. Л., св.О. Т. и св.И. Д., както и
служители на TП ДГC – Средеце в лицето на св.М. Т. и св.Я. Л.. Всички служители
се придвижвали с два служебни автомобила: „Лада Нива" с peг.№ A 65 34 MT пoлзвaн от PДГ-Бypгac, oбopyдвaн със cин буркан за светлинен сигнал, светлоотразителен
стикер „ИАГ” и стикери с логото на „Агенция по горите" и л.а. „Лада
Нива" с peг.№ ., ползван от ТПДГС
- Средец, оборудван със сигнални лампи, надписи „Горска стража" на предния
и задния капак и стикер с лого „ДГC - Средец".
Служителите
на PДГ-Бургас били облечени с униформено облекло със светлоотразителни
надписи на блузите „Агенция пo горите", а тези нa TП ДГС - Средец също били във формени дрехи и с надписи
на блузите „Горска стража".
Пристигайки в
гр.Средец, св.П.Л. се прехвърлил в автомобила на TП ДГС - Средец. Двата автомобила
поели към мястото указано в сигнала. Автомобилът на РДГ - Бургас заел установъчен пост на черен път, влизащ в с.Драка, о6щина Средец,
а този на ТП ДГС - Средец навлязъл пo черен път между
селата Драка и Радойново и също заел установъчен пост
в местността „Радойновска пътека". Това се
случило около 22.30-23.00 ч. След около два часа, т.е. в ранните часове на
22.07.2016 г., служителите находящи се в местността „Радойновска пътека" видели високопроходим
автомобил тип “джип“, който се движел много бавно и без включени светлини. Лице
стоящо на задната седалка се показвало през люка на
автомобила с извадено оръжие" и се прицелвало. Видимостта била добра, защото
имало пълнолуние. Тези действия горските служители възприели като „незаконен
лов", съобразно нормите в ЗЛОД. По тази причина те се насочили със
служебния автомобил към следения от тях джип. Приближавайки преследвания автомобил,
включили светлинен и звуков сигнал. Тогава въпросният високопроходим
автомобил ускорил скоростта сu на движение, излязъл
от черния път и започнал движение пo пътя Ямбол-
Средец. Св.П.Л. се свързал пo телефона с
колегите сu от втория служебен автомобил и им
съобщил, че преследват автомобил, който се бил насочил в посока гр.Средец. На
около 300-400 м. от разклона за с.Малина, служебен автомобил „Лада нива" с
peг.№ . успял да настигне джипа. Изравнил
се c негo и подал ясни светлинни и звукови сигнали, като
отделно от това служителите подавали и жестове с ръце. Въпреки това преследвания
джип не преустановил движението си. По тази причина горските служители му
пресекли пътя и така успели да го принудят да спре.
Свидетелите Л., Л. и Т. слезли от
служебния автомобили и отишли до проверявания, който се оказал „Мицубишн Паджеро" с peг.№ .. B джипa
имало oбщo чeтиpимa дyши, от които eдин вoдaч и трима пътници. Горските инспектори поискали
документите им, както и да проверят автомобила. Четирите лица отказали да изпълнят
разпорежданията им. Св.М.Т. служебно познавал две от лицата, а
именно св.Г.Д. и св.И. Ж.. Другите две
пътуващи лица били св.В. Я. Г. и св.П. Г. Д.. Според
представителите на TПДГC-Средец, проверяваните се държали враждебно и агресивно.
Отказали да изпълнят разпорежданията им. Тъй като данните категорично сочели, че
в джипа има оръжие и предвид поведението на проверяваните, се наложило на един от
тях да бъдат поставени белезници и това бил св.Г.Д.. След като обстановката се поуспокоила, белезниците на били свалени. Междувременно на
място пристигнал и втория автомобил със служители на PДГ-Бургас. Две от
проверяваните лица, св.Д. и св.Ж., категорично се противопоставили на извършваната
им проверка, твърдейки некомпетентност на проверяващите. Това наложило сигнализиране
на тел.112 и искане на съдействие от полицията. На място се отзовали полицейски
служители от РУ – Средец в лицето на св.И.Д. и св.Р.П.. Всички заедно
се придвижили до сградата на PУ - Средец за изясняване на случая. Посоченото
дотук се извежда от показанията на свидетелите М.Т., Л., Л. и отчасти от
показанията на св.О.Т. и св.Д..
Според
другата група свидетели (Д., Ж., Д. и Г.) на
посочената дата (21.07.2016 г.) всички били в с.Кубадин, о6щина Средец на гости
на св.Ж.. Около 01.00 ч. всички заедно тръгнали за гр.Бургас. Придвижвали
се с джип „Мицубиши Паджеро",
управляван от св.Д.. По молба на св.Ж. се отбили до с.Светлина, където в
непосредствена близост до главния път той стопанисвал овощна градина. Намерението
му било да провери дали напоителната система работи. През цялото време от
с.Кубадин до с.Светлина се движили пo асфалтови пътища.Три
километра след като били излезли на главен път Ямбол-Средец и в близост до
разклона за с.3агорци те били застигнати от лек автомобил марка "Лада Нива",
бял на цвят. Не забелязали този автомобил да има обозначителни
знаци, но видели включена светлинна сигнализация във вид на т.нар. „син
буркан". В момента, в който този автомобил ги изпреварил, той извършил
маневра с която им пресякъл пътя. Тъй като не знаели кой предприема тези
действия, всички пътуващи много се уплашили. Веднага след спирането на двата автомобила
от л.а."Лада Нива" били излезли тpи лица с
черни дрехи и с извадени и насочени към свидетелите в джипа пистолети. Двама от
тях отворили вратата на водача и без да се представят насилствено били извадили
навън св.Г.Д.. След това го съборили на земята и мy
поставили белезници. Третият проверяващ бил насочил пистолет към св.Ж.. До този
момент той седял на предната дясна седалка на проверявания автомобил. Твърди
се, че този човек без да cе представи започнал да
дърпа Ж. за ръцете и да го блъска с цел насилствено да го извади
от автомобила. Св.Ж. имал поставен обезопасителен
колан и действията на лицето били неуспешни. През това време другите две лица
успели да изкарат от автомобила чрез заплахи св.Д. и св.Г.. През цялото
време Ж. настоявал „проверяващите" да му се представят и да
обяснят пo каква причина са предприели проверовъчните действия. В този момент той разпознал един
от тях, а именно св.П.Л.. Едва тогава св.Ж. видял,че и
тримата са облечени с блузи с надпис на гърба „Горска стража". Тъй като проверяващите
отворили багажника на джипа и взели оттам ловно оръжие, Ж. категорично
се противопоставил на тези им действия, заявявайки им, че оръжието може да бъде
проверено и иззето само от служител на МВР. Д. се обадил на тел.112. След това
до тях спрял втори автомобил „Лада Hивa", oт който слезли две лица с надпис на дрехите „Горска
стража". На място пристигнали служители на PУ-Средец. Св.Ж. забелязал, че
едно от проверяващите ги лица е с пистолет марка „Глок",
което оръжие било различно от използваните служебни оръжия и тук става въпрос
за св.М.Т..
Oт заключението на назначена пo
делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че по двете мишници на И. Ж. и в средната
им трета има пo едно петнисто синкаво кръвонасядане с диаметьр от по
1.5 см, които кръвонасядания отговарят да са получени
при притискане или стискане с пръсти. Причинена мy била
болка. Според вещото лице така причинените телесни повреди е възможно да са
получени пo механизъм, като този съобщен от пострадалия
Ж. - дърпане, бутане и насилствено
изваждане от автомобил.
От назначена пo делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че на Г.Д.
са нанесени драскотини и ожулвания пo двете ръце в областта
на китките,както и кръвонасядане no
гърдите. Уврежданията били довели до болка и страдание, като според вещото лице
причинените телесни повреди са съответни пo механизъм
на съобщения от Д. - измъкнат принудително и проснат на земята, с поставени
белезници. Изнесените от св.Ж. данни частично
се подкрепят от показанията на св.В.Г. и от тези на св.Г.Д..
Настоящият
състав изцяло се придържа към установеното от прокурора от фактическа и правна
страна, като споделя направените в обжалваното постановление изводи.
B хода на
разследването не са събрани доказателства, които да налагат извод, че на
представителите на TП ДГC-Средец и PДГ-Бургас са причинени телесни повреди.
Изяснено е и
е безспорно, че пo същият повод в PC-Средец са били на
производство две наказателни дела от административен характер, образувани по
повод подадени от Г.Д. и И.Ж. жалби срещу издадени
срещу двамата наказателни постановления за извършени нарушения пo чл.91 ЗЛОД, а именно за неизпълнение на разпореждане на
длъжностно лице пo опазване на дивеча, дадени в кръга
на правомощията му пo чл.67, ал.3 ЗЛOД.
Според чл.67,
ал.2 ЗЛОД функциите по опазване и охрана на дивеча се възлагат на лица с
лесовъдско образование. Няма спор, че всички свидетели, които са служители на
РДГ – Бургас и ТПДГС – Средец са лица с лесовъдско образование. Съгласно чл.67,
ал.3 ЗЛОД лицата по ал. 2 в поверените им охранителни участъци имат следните
правомощия:
1. охраняват
дивеча и рибата;
2. следят
спазването на режима за стопанисване и ползване на дивеча;
3. следят
състоянието на дивеча и изпълнението на ловностопанските
мероприятия в поверените им участъци;
4. проверяват
всички документи за лов и риболов;
5. извършват
проверки на личния багаж на ловуващите лица;
6. съставят
актове за констатирани нарушения по този закон;
7. задържат
вещите - предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото
извършване;
8. следят за
спазването на противопожарните правила;
9. опазват
специализираната фуражна база, изградените ловностопански
съоръжения, сгради и други обекти в поверените им охранителни участъци;
10. следят за
опазването на сватбовищата и токовищата;
11. следят за
щети, нанесени от и на дивеча;
12. регулират
числеността на хищниците, подивелите и скитащите кучета и котки;
13. охраняват
защитените животински видове.
Съгласно чл.43,
ал.3, т.1 ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън
населените места със извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали
е заредено или не. Категорично от фактическа и по време на разследването е
доказано, че лекият автомобил, в който са се движили Д., Ж. и двамата им
спътници се е движил бавно и без светлини, като периодично през люка на автомобила са излизали две лица поотделно с
насочено оръжие, с което са се прицелвали в различни посоки. Става ясно, че
установеното в автомобила оръжие е било снабдено с т.нар. „термокамера“
съчетана или вградена в оптичен прицел (оптически мерник). Посочената термокамера позволява локализиране на живо и топлокръвно
същество (дивеч) на разстояние много преди да усети стрелеца. Това устройство,
освен всичко друго, е забранено за употреба при ловуване – чл.65, т.9 ЗЛОД.
За какво
друго действие, освен за лов, ще се намира бойно нарезно
оръжие (ловна карабина) в джипа на Д. и то във време, през което е забранен
лова – 22.07.2016 г. и нощем (чл.66, ал.3 и ал.4 ППЗЛОД)? Отделно от това не е
никак ясно защо Д. отива на гости на Ж. на 21 срещу 22 юли 2016 г. (т.е.
четвъртък срещу петък) и ще носи със себе си напълно пригодено и то за нощен
лов бойно и нарезно ловно оръжие. В същото време в
лекия автомобил не са установени дрехи и въобще личен багаж, за да се приеме,
че е възнамерявал да отпътува за друго място след това. Очевидно целта е била
само и единствено извършване на нощен лов на едър дивеч (имайки предвид
калибъра на установените патрони). В този ред на мисли твърдението, че Ж. искал да
види дали работи системата за напояване на дръвчета в негова овощна градина, не
звучи въобще логично, тъй като пътуването нощем с много ниска скорост по черен
път с високопроходим автомобил и с изгасени фарове
предполага стремеж на намиращите се в него лица към липса на забелязване от
живи същества, каквито могат да са дивеч и горски служители, а не стремеж към
проверка на система за напояване.
Обстоятелството,
че оръжието на Д. е намерено в калъф в багажника на джипа му не означава, че то
не е използвано по начина, по който съобщават свидетелите, възприели визуално показванията на две лица през люка
на автомобила. Освен това се касае за лек автомобил, чийто багажник, в който е
намерено оръжието в калъф, е неразделна част от купето на автомобила. Ето защо
няма пречка по време на своеобразната гонка и преди да бъдат принудени да
преустановят движението, Д., Ж. и двамата им спътници са могли
съвсем спокойно да поместят ловната карабина в калъфа и през задната седалка на
купето да я поставят в багажника и след това да издърпат покриващата щора.
Налице,
според настоящия състав, са няколко особености на разследването, които не са
въобще изяснени и съставляват непоправими празноти, дори при връщане на делото
на прокурора. Тези празноти в съвкупност с липсата на съставомерно
деяние, не са оставили никаква възможност на прокурора да вземе решение за
продължаване на разследването. Тези празноти се изразяват в следното:
1.
Пушката на Д. марка “Blazer“ е
калибър .308 WIN е била установено ведно със 9 бр. патрони от същия калибър, но
са установени също така и 7 бр. патрони марка „GECO” с картонена кутия, които
обаче са били с различен и по-голям калибър – 9.3 х 62 мм – л.160 и следващите
на том I от досъдебното производство. В същото време допуснатата и извършена по
време на досъдебното производство е с обекти на изследване пушката и патроните
с калибър .308 WIN. Защо няма заключение за останалите 7 бр. патрони марка
„GECO” с калибър – 9.3 х 62 мм (л.л.173-175, том I от
д.п.)? Вероятно защото тези патрони не са били предадени на служба „КОС“ при РУ
– Средец, съгласно протокол за доброволно предаване от 22.07.2016 г. (л.94, т.I
от д.п.). Не е ясно как тези 7 бр. патрони с по-голям и по-мощен калибър от
пригодените за пушката на Д., са изчезнали и въобще не са били предмет на
каквото и да е изследване по време на досъдебното производство. Посоченото е от
достатъчна важност, доколкото е напълно възможно по време на обхода на Д., Ж. и двамата им
спътници с джипа на загасени фарове, да е имало и второ оръжие с калибър 9.3 х
62 мм и което при последващата гонка с горските
служители да е захвърлено някъде и след това тихомълком прибрано. Възможно е
това оръжие да не е било законно притежавано и това да е основната причина за
липсата му при извършения по-късно оглед, което от своя страна да е осуетило
разследване на извършено престъпление по чл.339 НК. В този смисъл не бива да се
оставя без внимание и обстоятелството, че св.Жеков е бивш служител на МВР и то
в служба „КОС“ към полицейско управление и е бил напълно наясно с последиците
от наличие на незаконно оръжие в автомобила. Няма друго логично обяснение на
наличието на патроните с този по-голям калибър през нощта в лек автомобил на загасени
фарове в забранено за лов време (дата и нощем), освен че е имало оръжие и за
тях.
2.
В извършената балистична експертиза въобще не се
споменава дали иззетото нарезно оръжие е пригодено за
поставяне на оптичен прицел, докато в същото време в протокола за оглед (л.160 и
сл. на том I от д.п.) този уред е посочен дори с марката си – „Bushnell”. Оптичният уред не се вижда дори на направената
при експертизата снимка (л.175, том I от д.п.). В същото време и видно от
протокол от 22.07.2016 г. (л.94 от том I на д.п.) оръжието е предадено на Емил Коеджиков (мл.ПИ служба „КОС“ ори РУ – Средец) с „…уред оптичен прикачен към оръжието“.
Събраната пo делото доказателствена
съвкупност е действително недостатъчна пo смисъла на
чл.219 НПК за повдигане и предявяване на обвинение. Изпълнителното деяние престъплението
пo чл.269, aл. 1 HK се изразява
в употреба на принуда под формата на сила или заплашване със специална
противозаконна цел - орган на властта, представител на обществеността, частен
съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да
пропусне да извърши нещо пo служба /Решение №851 от
5.01.2005 г. пo н. д. № 459/2003 г. на BKC, II н.
о./. За субективната съставомерност на състава на
престъпление пo чл.269, aл.
1 НК, следва да е налице и специалната цел, конкретизирана като принуда в
случая на горски надзирател, началник ГCУ в TПДГC и главен инспектор в PДГ-Бургас
да не изпълнят задълженията си, свързани с фyнкциитe
им пo ЗЛОД. 3а бъде обективиран,
стремежа на виновното лице за постигане на специалната цел на престъплението,
думите или действията трябва да са ясно съобщени или демонстрирани, a не да се
подразбират, изхождайки от въображението на възприемащите. B тази връзка
твърденията на свидетелите Л., М.Т. и Л., че поведението
на Ж. и Д. било агресивно и като цяло се изразявaло
в отказ да бъде проверен автомобила им, както и в закани за уволнение се дължи
на техни оценъчни съждения.
Правилно
прокурор М. е преценила, че доказателствата изведени от показанията
на тези трима свидетели на практика не могат да обусловят субективната съставомерност и в частност да направят доказано наличието
на специалната цел по престъплението по чл.269, ал.1 НК. Това е така не само
защото друга група гласни доказателства (показанията на свидетелите Ж., Д., Г. и Г.) напълно ги
опровергават.
Доказан факт пo делото е обстоятелството, че Ж. и Д. са били
подразнени от това, че са обект на проверка. Факт е, че са имали съмнение
относно законосъобразността на самата проверка предвид мястото на извършването
и начина пo който е бил спрян автомобила им, а също и
предвид компетенциите на проверяващите. Именно пo
тази причина Д. е подал сигнал на тел.112, а Ж. като бил
служител на служба „КОС" е настоявал да се осигури представител на МВР. Предвид
изложеното твърденията на свидетелите М.Т., Я.Л. и Л., че думите и
действията на Ж. и Д. целели, да се осуети извършването на проверка, cе дължи на техни оценъчни съждения, на техни изводи и
техен определен начин на мислене. В случаят безспорно на процесната
дата и в процесните време и място, на лицата пътуващи
в автомобил „Мицубиши Паджеро"
е извършена проверка пo ЗЛОД. Това е сторено, тъй
като длъжностни лица са имали съмнения за извършване на нерегламентиран лов.
Нещо повече, по тoзи повод има образувани НАХД №507/2016
г. и НАХД №З/2017 г. по описа на PC- Средец по повод подадени от Ж. и Д. жалби срещу
наказателни постановления, с които двамата са наказани за административно
нарушение пo чл.84 ЗЛОД. Безспорно Д. и Ж. са cе противопоставили на извършващата cе
проверка, като са отказали достъп дo автомобила. Този
отказ обаче не може да бъде отъждествен с пречене на орган на власт. Това е
така, тъй като право на всяко едно проверявано лице е да cе
съгласи или да откаже да бъде проверено.Именно пo
тази причина и с оглед охрана на обществения интерес, законодателя в чл.91 ЗЛOД
е предвидил и нарочно административно нарушение и административно наказание за
тези лица, които откажат да бъдат проверени. При това положение няма как, възползвайки
cе от едно свое право, без преди това пo какъвто и да било начин да е осуетена полицейска проверка,
да се пречи на орган на власт да изпълни задълженията си. Ето защо деянието cc
явява несъставомерно от обективна страна. Срещу същите
лица (Ж. и Д.) има издадени наказателни постановления за
нарушение пo чл.91 ЗЛOД изразяващо cе в неизпълнение на разпореждане на длъжностно лице пo охрана на дивеча да представи документ за право на лов, лична
карта, както и да предаде ловното си оръжие за проверка и задържане. И двете
наказателни постановления са били атакувани пред съда в гр.Средец и са били
отменени на процесуални основания, тъй като наказващия орган с пристъпването
към издаването им e нарушил разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗАНН, т.е. за същото пo сигнал, подаден от ТПДГС Средец е било образувано процесното наказателно производство. Действително в процесният случай и предвид анализираната доказателствена съвкупност Ж., както и Д.
са осъществили състава административно нарушеине no чл.91 ЗЛОД. Доколкото обаче за същото срещу тях вече са
били издадени наказателин постановления, макар и
отменени понастоящем, към момента на постановяване на обжалваното постановление
за прекратяване е била налице процесуална пречка те да бъдат повторно и за
втори път санкционирани пo административен ред за
същото /ТР №З/22.12.2015 г. постановено пo т.д. №3/2015
г. на ОСНК на BKC/.
Действително на
Д. и Ж. са били причинени леки телесни повреди. Механизмът на
причиняването им обаче е най-малко спорен. Според първата група свидетели
разпитани пo делото, белезници не са поставяни на
никого, а Д. и Ж. са се самонаранявали умишлено. Според втората група
свидетели белезници са поставяни на Д., а Ж. бил дърпан.
Проведени са oчни ставки, в хода на които тези противоречия
нe ca преодолени. Действително
и двете СМЕ дават становище, че механизмът на причиняване на телесните повреди
е обективно възможен пo начина съобщен от пострадалите,
но това не изключва възможността и за друг механизъм на причиняване, доколкото
действително и двете телесни повреди са с много нисък интензитет. Нещо повече,
доказателствата са недостатъчни за налагане на категоричен извод кое точно от
длъжностните лица е извършило действията, довели до телесните повреди (кой е
поставил белезниците; ако такива са били поставени на Д., то кой е дърпал Ж. и т.н.). От това
е невъзможно изграждане на ясна фактическа обстановка и индивидуализиране на
личния принос на всеки един към настъпилия престъпен резултат. В подкрепа на този
верен извод на прокурора е обстоятелството, че по време на пристигане на
полицейски служители от РУ-Средец обстановката на мястото на инцидента е била
видимо спокойна. Нито едно от присъствалите лица не се оплакало от неправомерни
действия спрямо телесната мy неприкосновеност, а единствено
е имало изразени претенции относно начина на извършване на проверката.
Полицейските служители не сочат да са забелязали някакви видими белези пo присъствалите лица от насилие. Това има особено значение
доколкото в последствие Д. и Ж. са били отведени в сградата на
РУ-Средец и са им снети обяснения, а обсъдените в СМЕ наранявания ca пo видими части от тялото,
т.е. по ръцете. Ето защо евентуално мислимото деяние пo
чл.131, ал.1, т.2 HK се явява несъставомерно от
обективна страна, тъй като е недоказан механизмът на причинените леки телесни пoвpeди, т.е. не е налице доказване от обективна страна.
При посоченото дотук съдът намира
обжалваното постановление за правилно и законосъобразно и като
такова следва да го потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл.243,
ал.6, т.1 НПК Районен съд – Бургас
О
П Р Е
Д Е Л
И
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Постановление от 03.05.2018 г. на Районна прокуратура – Бургас за прекратяване
на наказателно производство – досъдебно производство №269 ЗМ-242/2016 г. по описа
на РУ – гр.Средец, област Бургас; вх.№651/2016 г. по описа на Районна
прокуратура – Средец;
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят
на:
-
Районна
прокуратура – Средец;
-
Г.Ж.Д., ЕГН ********** и И. Г. Ж., ЕГН **********, и двамата от
гр.Бургас.
Определението
може да се протестира от прокурора с частен протест и да се обжалва от Г.Ж.Д., ЕГН ********** и И. Г. Ж., ЕГН **********, и двамата от гр.Бургас с частна
жалба пред Окръжен съд – Бургас
в седемдневен
срок от съобщаването му.
Районен съдия:………………………….