М О Т
И В И
към решение, постановено по АНД№ 177 /2021 год. по описа на РС - Самоков
С акт
за констатиране на дребно хулиганство ,съставен на основание чл.2 от УБДХ от
Станимир Андонов–служител при РУ на МВР-Самоков е установено, че на 22.03.2021 год. около 09.30 часа ,в
гр.Самоков,на ул.”Македония”,С.Б.Т. е извършил непристойна проява ,изразяваща
се в оскърбително отношение и държане към гражданката Д.В.Г. ***,като я е
опипал с ръце по тялото ,в областта на таза на публично място ,с които свои
действия е нарушил обществения реди спокойствие ,без да съставляват
престъпление по Наказателния кодекс –дребно хулиганство по смисъла на чл.1,ал.2
от Указа за борба с дребното хулиганство.
Представител на РП-Самоков не
се явява и не взема становище.
В съдебно заседание нарушителят
дава обяснения, отдава постъпката си на действието на алкохол и съжалява за
случилото се.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелката Д.В.Г.,
разпитана в съдебно заседание,като и частично обясненията на нарушителя, се
установяват по несъмнен и категоричен начин фактическите обстоятелства изложени
в акта за констатиране на дребно хулиганство.
Установява се ,че
на 22.03.2021 година около 09-09.30 ч. сутринта свидетелката Д. Велинова Г. ***
,на път за работа.Валял сняг.Същата била с качулка с яке.Докато вървяла ,в един
момент усетила ,че някой се движи зад нея, приближавайки се я пипа по задните
части.Когато се изравнил с нея, свидетелката познала нарушителя С.Т. ,тъй като
го е виждала и преди.Той пресякъл и продължил пътя.Свидетелката сочи ,че е
виждала нарушителя много пъти ,като до този момент не си е позволявал да я
докосва ,само вървял пред или след нея.Разказва за случай ,при който един ден
,докато се прибирала от работа видяла Т. в храстите да си показва половия
орган,ръкомахал й и й подсвиркал.Свидетелката заявява,че два дни по-късно на
24.03.2021 година отново видяла Т. в центъра на града ,при автогарата и по
думите й я чакал .Вървял напред назад ,оглеждал се.Същата продължила по пътя за
работа.На светофара преди моста свидетелката се огледала, но не го видяла.На
моста ,около средата ,обръщайки се го видяла от другата страна на тротоара и тя
се обадил на съпруга й ,но най-вероятно нарушителят е видял свидетелката и
изчезнал някъде напред.
Свидетелката сочи
,че много се е изплашила от случилото се и оттогава е на хапчета и не смее да
излиза навън.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка като кореспондиращи с останалия доказателствен
материал.Същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви и
същевременно те са устойчиви във времето относно значимите за решаване на
делото факти.
Предвид
изложеното съдът намира,че с действията си нарушителят С.Б.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
чл.1,ал.2 от УБДХ. Същият е извършил
непристойна проява, изразяващи се в се в оскърбително отношение и държане към
гражданката Д.В.Г. ***,като я е опипал с ръце по тялото ,в областта на таза на
публично място,
вследствие на което същата е изпитала страх и притеснение и с тези свои
действия е
нарушил грубо общественият
ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност, не
представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс, поради което следва да понесе
административно наказателна отговорност по смисъла на УБДХ.
С описаните по-горе действия нарушителят от обективна страна– извършил хулиганска проява, изразяваща се в
деяние – деяние на обществено място, с което се нарушава общественият ред и
спокойствие. От субективна страна същият действал виновно – съзнавал и искал
настъпването на противоправните последици на деянието си, като деянието е
насочено пряко към нарушаване на обществения ред и спокойствие.
С горното деяние на
административно привлечения се осъществява състава на административно
нарушение, изразяващо се в дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Съставеният акт по реда на УБДХ е
в съответствие материално правните норми и процесуалния ред за неговото издаване.
Налице е доказаност на деянието от обективна и субективна страна.
Ето защо съдът следва да наложи
наказание. При определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид
обществената опасност на деянието и дееца. За това нарушение съдът наложи на
С.Б.Т. административно наказание,предвидено в чл.1,ал.1,т.1 от УБДХ „глоба” в
размер на 200 лева и по т.2 „задържане в поделенията на МВР” за срок от две
денонощия.Съдът счита, че определеното
наказание е адекватно на извършеното нарушение и е съобразено с постигане
целите визирани в чл.12 от ЗАНН
По така
изложените съображения съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: