№ 3998
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20231100108722 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, вр.чл.535 от ТЗ – за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовата
страна исковата сума, въз основа на издаден на 02.04.2020г. запис на заповед, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист.
В исковата молба се твърди, че на 02.04.2020г. ответникът издал запис на
заповед за исковата сума – 50 000 лева, платими на предявяване, което е
извършено на 02.10.2020г. Въпреки поетото безусловно и неотменяемо
задължение за плащане, ответникът не платил сумите по записа на заповед след
предявяването му. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, по съображения, изложени в отговора
на ИМ. Твърди, че записът на заповед не съдържа изискуемите реквизити, както и
че е издаден във връзка с договорно правоотношение между страните, което обаче
не се е осъществило, поради което в полза на ищеца не съществува вземане по
записа на заповед. Твърди освен това, че има несъответствие между страните по
сделката и издателя на записа на заповед.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 417 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление, срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за суми, представляващи задължение по запис на заповед от
02.04.2020г.
Документът по чл. 417 от ГПК представлява приет като доказателство
Запис на заповед от 02.04.2020г., за сумата от 50 000 лева, за който се твърди да е
издаден от ответника. Падежът на записа на заповед е на предявяване и това е
направено на 02.10.2020г., видно от отбелязването върху него.
От заключението на приетата по делото графична експертиза се установява,
че ръкописно изписаните текстове, относно три имена, ЕГН и адрес на издателя са
изпълнени от ответника Т. М., който е изпълнил и подписа, положен на мястото
три имена и подпис на издател, в т.ч. и след датата на предявяването. Вещото лице
установява, че всички останали буквени и цифрови текстове са изпълнени от
ищеца Й. Ц..
По делото е представени и приемо – предавателен протокол от 02.04.2020г.,
съгласно който на сочената дата ответникът е получил от ищеца сумата от 50 000
лева – заем, срещу задължение за връщането й в срок от шест месеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск за установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417,
т.10 от ГПК, а документът е ценна книга - Запис на заповед от 02.04.2020г., за
сумата от 50 000 лева, за който се твърди да е издаден от Т. М.. Самият ищец не
посочва конкретен източник на заявените вземания, като не свързва издаването на
процесния запис на заповед с възникването или съществуването на някакво
конкретно облигационно правоотношение между него и ответника.
В задължителната практиката на ВКС - т. 17 от Тълкувателно решение 4 от
2013 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е възприето
становището, че предметът на делото при иск, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК, се определя от конкретно въведеното в исковата молба твърдение за
съществуване на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417, т. 9 от ГПК,
(впоследствие изменена чл. 417, т. 10 от ГПК ДВ бр. 102/2017 г.).
2
При твърдение за издадена на основание чл. 417, т. 10 от ГПК, заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ - предмет на делото е
това вземане, което е възникнало въз основа редовен от външна страна
менителничен ефект – конкретният случай, това е Запис на заповед от 02.04.2020г.
Тъй като записът на заповед е ценна книга, материализираща права и
представляваща доказателство за съществуването на материализираното в нея
вземане - при предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
доказателствената тежест за ищеца се изчерпва с доказване наличието на редовен
от външна страна запис на заповед, удостоверяващ изискуемо и подлежащо на
изпълнение задължение
Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която издателят
безусловно обещава на поемателя да заплати определена сума пари. Съдържа ли
предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, този документ съставлява запис на
заповед, годен да породи задължението по него. Основанието и размера на
претенцията се доказват със самия менителничен ефект в случая - издадения запис
на заповед. Записът на заповед е опростена форма на менителницата, при която
участват две лица издател и поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ
препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими
с естеството на записа на заповед. При записът на заповед издателят не нарежда
на трето лице, а сам поема задължението, иначе казано сам безусловно обещава да
заплати на поемателя определена сума пари /чл. 535, т. 2 от ТЗ/. От правната
същност на записа на заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се
налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото основание,
както платецът /приемателят/ по една менителница. Като формална сделка, той
трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден само, ако
са налице всички елементи, предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на
посоченото в чл. 536, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. Липсата на елементите по чл. 535 от ТЗ, с
изключение на тези, посочени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, водят до
нищожност на сделката до липса на валидно възникнало задължение за плащане.
Осъществената от съдебния състав проверка от външна страна на
приложения запис на заповед показва, че ангажирания от ищеца ефект
кореспондира на въведените формални изисквания на закона, а именно в
съдържанието му присъстват предвидените в чл. 535 ТЗ реквизити, което го прави
действителен. Видно е, че в текста на документа се съдържа наименованието
„запис на заповед”, както и изявление на издателя на ценната книга, че обещава
безусловно да плати определена сума пари на поемателя. Вписани са също дата и
3
място на издаване на записа на заповед, както и място на плащане. Падежът е
определен в съответствие с лимитативно предвидените в разпоредбата на чл. 486,
ал. 1 ТЗ начини, а именно - на предявяване (чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ). На последно
място ефектът носи и подписа на своя издател – ответника Т. М. /така
заключението на СГЕ/. За валидността на записа на заповед е ирелевантно кой е
изпълнил текста на ефекта – достатъчно е да съдържа определените в закона
реквизити и да носи подписа на своя издател, какъвто е настоящия случай, а
доводите в противната насока, поддържани от ответника съдът отхвърля като
неоснователни.
Предвид това и съобразявайки представения и приет като доказателство по
делото документ, озаглавен като "запис на заповед", с издател ответника, съдът
констатира, че този запис на заповед е валиден и е породил целените правни
последици - породило се е задължението ответника като издател и платец на
записа на заповед, по отношение на ищеца да му заплати сумата от 50 000 лева.
Ответникът е направил изявлението, че безусловно се задължава да заплати на
ищеца посочената сума, като изявленията са направени в предвидената от чл. 535
от ТЗ форма и съдържание. С оглед изложеното съдът приема, че записът на
заповед е валидна правна сделка, а задължението за сумата по него е валидно
възникнало и съществува в полза на ищеца, поради което съдът прие, че в полза
на ищеца към ответника съществува вземане в претендирания размер.
От страна на ответника се навежда твърдение за наличието на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, като се
поддържа, че същият е бил предназначен да обезпечи изпълнението на
задължението на Т.Т. ЕООД с едноличен собственик и управител ответникът, за
връщане заем, който е следвало да му бъде предоставен от ищеца във връзка с
необходимост от плащане на глоби и санкции в случай на извършени проверки от
страна на НАП. Ответникът твърди, че заемът, във връзка с който е издаден
записът на заповед изобщо не му е бил реално предоставен. На свой ред ищецът се
противопоставя на така изложените от ответника твърдения досежно функцията
на процесния запис на заповед, като прави позоваване за наличието на различно
от соченото от ответника каузално правоотношение, а именно - посоченият в ИМ
ефект, от чието действие ищецът черпи легитимацията си на кредитор е издаден
по повод на сключен между страните по делото договор за заем от 02.04.2020 г.,
като същият е предназначен да обезпечи изпълнението на задължението на
ответника за връщане на заемната сума.
Съгласно решение № 38 от 07.04.2015 г. по т.д. № 1008/2014 г. по описа на
4
ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, при възражение на
длъжника, че записът на заповед обезпечава задължение по договор за заем, по
отношение на който са водени преговори, но така и не се е стигнало до
сключването му, за основателността на релативното възражение на издателя,
същият следва да докаже твърдяното преддоговорно отношение, както и че
ефектът е издаден именно във връзка с него. В този случай ищецът би могъл да
посочи и установи каузална причина за издаване на записа на заповед, но не е
длъжен да стори това, като при непосочването на кауза и/или недоказването й
ищецът, не би могъл да бъде санкциониран с отхвърляне на иска, основан на
абстрактната правна сделка / решение № 248 от 23.01.2015 г. по т.д. № 3437/2013
г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.,/.
В случая релативното възражение на ответника се основава на твърдението,
че задължението по запис на заповед издаден на 02.04.2020 г. е поето във връзка
водени между ищеца и ответника като управител на ЕООД, преговори за
предоставяне на заем на търговското дружество и чието връщане е било
обезпечено с издаване на процесния запис на заповед, като до предоставяне на
парични средства от страна на ищеца изобщо не се е стигнало. По делото от
страна на ответника не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока.
Дори и да се приеме, че действително са водени разговори между страните за
предоставяне на заем, то липсват каквито и да било доказателства за
съществуване на връзка между въпросните преддоговорни отношения и
процесния запис на заповед от 02.04.2020 г.
Нещо повече – по далото е представен приемо – приемателен протокол,
имащ характер на разписка, от който е видно, че на 02.04.2020г. ищецът е
предоставил на ответника – действащ в лично качество и като управител на ЕООД
сумата от 50 000 лева – заем, който ответникът се задължава да върне в срок до
шест месеца от получаването им. Осъщественото по делото доказване показва
връзката между приложения по делото запис на заповед от 02.04.2020г. и
каузалната сделка, провокирала неговото издаване – обезпечителна функция
изпълнението на задължението за връщане на заем даден по договор за заем
сключен между страните на 02.04.2020 г. Правоотношението създадено от
цитирания договорен източник между страните по делото има за свои предмет
предоставянето от страна на ищеца в полза на ответника на парична сума в размер
на 50 000 лева в заем, като е предвидено същата да бъде върната в срок до
02.10.2020 г. В случая кредитор по каузалното и по менителничното
правоотношение се явява все ищецът – веднъж в качеството му на заемодател по
5
валидно сключен и породил обвързващо действие между страните договор за заем
и втори път в качеството на поемател по надлежно издаден и формално издържан
запис на заповед. Падежите на вземането за връщане на сумата по договора за
заем и на плащането по записа на заповед също съвпадат. Същевременно от
ангажирания по делото приемо - предавателен протокол от 02.04.2020г., издаден
от ответника, се установява, че на тази дата ищецът реално е предоставил на
ответника паричен заем в размер на 50 000 лева. Обстоятелството, че сумата не е
предоставена чрез паричен превод, съгласно изискванията на Закона за
ограничаване на плащанията в брой, не рефлектира по никакъв начин върху
валидността на извършеното предоставяне на средства – в тази връзка съществува
документ, издаден от ответника и удостоверяващ неизгодни за него факти, а
евентуалното неспазване на сочения закон би могло да доведе да
административно наказателна отговорност за лицата, които са го нарушили, а не и
до нищожност/недоказаност на извършената между тях заемна сделка, за
валидността на която е необходимо установяване на реално предаване на
средствата.
Поради това съдът приема за неоснователно възражението на ответника,
основано на това, че ищецът не е носител на вземане по сочената от него
абстрактна сделка, поради несъществуване на обезпеченото с издадения запис на
заповед от 02.04.2020 г. парично задължение. По делото не се установява
изследвания ефект да е издаден във връзка с наведената от ответната страна кауза,
а обратно - същия е резултат от валидно сключен и изпълнен от ищеца за
предоставяне на сумата от 50 000 лева договор за заем, като по последния няма
данни /и твърдения/ ответникът да е осъществил изпълнение на насрещното му
задължение да върне дадената му в заем сума, било на уговорения падеж, било
след това - до даване ход на устните състезания по настоящото дело.
Доколкото издаденият и посочен в исковата молба запис на заповед от
02.04.2020г. е редовен от външна страна документ, то въз основа на същия в
тежест на неговия издател Т. М. е възникнало задължение да заплати в полза на
поемателя Й. Ц. сумата от 50 000 лева, което задължение е с настъпил падеж и
съществува. С оглед на това предявения за разглеждане иск по чл. 422, във връзка
с чл. 535 ТЗ е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът дължи и
законната лихва, изтекла върху главното вземане след подаването на заявлението
по чл. 417 от ГПК, което е постановено с издадената заповед за изпълнение.
По разноските
6
При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат. В негова
тежест следва да се възложат сторените от ищеца разноски както в заповедното,
така и в исковото производства, съставляващи заплатени ДТ и адвокатско
възнаграждение, което съдът не намира основание да намали – същото е в
минималните размери по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Т. К. М. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ******* дължи на Й. Р. Ц. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ЖК ******* ******* сумата 50 000 лева –
парична сума, поета за плащане по запис на заповед от 02.04.2020г., ведно със
законна лихва за период от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист от 10.03.2023г. по ч.гр.д. № 11197/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА Т. К. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ******* да
заплати на Й. Р. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ******* *******
сумата от 2 200 лева – разноски в заповедното производство, както и 5 005.64 лева
– разноски в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. К. М. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ЖК *******, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7