Р Е Ш Е Н И Е
№: 1394 21.10.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На осми октомври, две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 1830 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба
на Министъра
на туризма на Република България, чрез пълномощника адвокат Р.Ш., против решение
№ 102/08.07.2020г., постановено по НАХД № 90/2020г. на Районен съд - Царево, с
което е отменено наказателно постановление № Т-НП-7/28.02.2020г., издадено от директор
на Дирекция „Управление на морски плажове“ в Министерство на туризма, с което
за нарушение на чл.10, ал.8 от Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие (ЗУЧК), на основание чл.29, ал.1 от ЗУЧК, на „Аспикор“ООД,
ЕИК-*********, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното
съдебно решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита се, че
районният съд е направил взаимно изключващи се изводи в мотивите си, липсва
законово задължение за предявяване на мониторинговия доклад, неправилно са
оценени датите и достоверността на писмените доказателства. Посочените в
жалбата възражения съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от
редовно упълномощения адвокат Р.Ш., която поддържа жалбата на изложените
основания. Допълва, че районният съд неправилно е разтълкувал приложимите
правни норми които касаят наем на морски плажове, а в случая процесният договор
е концесионен. Представа писмена защита и пледира за присъждане на разноски.
Ответникът по касация, „Аспикор“ООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, р-н Северен, ул.Сливница
№6а, ет.2, чрез редовно упълномощения процесуален представител адвокат И.И., оспорва
жалбата и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, поради което пледира
атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Районен съд - Царево с оспореното решение № 102/08.07.2020г. по НАХД №
90/2020г., е отменил наказателно постановление (НП) № Т-НП-7/28.02.2020г., с
което на „Аспикор“ООД за нарушение на чл.10, ал.8 от ЗУЧК, на основание чл.29,
ал.1 от ЗУЧК е наложена имуществена санкция от 2000 лева. Според наказателното
постановление санкцията е за това, че концесионерът на морски плаж „Арапя“,
общ.Царево – „Аспикор“ООД, е поставил към заведенията за бързо хранене
допълнителни търговски площи на 593кв.м., което представлява 2,73% от общата
плажна площ, съгласно чл.10, ал.9 от ЗУЧК, вместо допустимите и одобрени със
схема по чл.13, ал.3 от ЗУЧК – 434кв.м., като по този начин е нарушил и
допустимата за поставяне на допълнителни търговски площи норма от 2 на сто от
площта на морския плаж, съгласно чл.10, ал.8 от ЗУЧК. Нарушението е установено с акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 9/05.09.2019г., а впоследствие е издадено оспореното пред
първоинстанционния съд наказателно постановление.
За да постанови решението си районният съд е приел, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, а именно липса на изложена фактическа обстановка, твърде общо
описание на нарушението и неяснота на обстоятелствата при които е допуснато. Налице
е и неяснота на установените проценти от страна на наказващия орган, като видно
от протоколите при две от трите проверки превишение не е имало и органът е
цитирал именно протокол при който не е имало превишение. Поради това е неясна и
датата на която е установено нарушението. Районният съд е посочил също, че по
време на извършвания мониторинг не е присъствал представител на
дружеството-концесионер, с което са били нарушени правата му.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Решението на Районен съд - Царево е валидно, допустимо и правилно, но по
различи от изложените в него мотиви.
Съгласно нормата на чл.10, ал.8 от ЗУЧК, към обектите за бързо обслужване
по ал.4, т.2, б.“б“ от ЗУЧК се допуска ползването на допълнителна търговска
площ на морския плаж извън площта по ал.7, която не може да заема повече от 2
на сто от площта на морския бряг. Според чл.10, ал.7 от ЗЧУК обектите по ал.4,
т.2, б.“б“ от ЗУЧК могат да заемат общо до 2 на сто от площта на морския плаж.
Съгласно чл.10, ал.4, т.2, б.“б“ от ЗУЧК на територията на морския плаж се
разрешава поставянето на преместваеми обекти и съоръжения за
спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване.
Следователно при установяване на административното нарушение за което е
санкционирано търговското дружество следва конкретно да бъдат определени:
площта на морския плаж, площта на обектите по чл.10, ал.4, т.2, б.б от ЗУЧК,
съобразно ал.7, както и размерът на допълнителната търговска площ на тези
обекти, съобразно ал.8. Всички тези релевантни за нарушението факти следва да
са установени в хода на административнонаказателното производство, както и да
се съдържат в АУАН и НП, тъй като са елементи от обективна страна на административното
нарушение.
В случая административнонаказващият орган се е позовал на извършено
измерване на площта на морския бряг на посочените преместваеми обекти и на
допълнителната търговска площ около тях, осъществено посредством геодезичен
мониторинг, изготвен въз основа на възлагателно писмо от 02.06.2019г. в
изпълнение на два граждански договора от 31.05.2019г., сключени между
Министерство на туризма и две физически лица – геодезисти. Извършеният
геодезичен мониторинг е отразен в три констативни протокола (л.107-110 от
делото на РС). Административнонаказващият орган се е позовал на този мониторинг
в НП. Видно от приложения и приет като писмено доказателство Технически доклад,
данни и резултати от мониторинг на морски плаж „Арапя“, извършващият мониторинга
е посочил няколко площи на този плаж – по предоставените данни от концесията
(от концесионния договор) и такива получени от извършения мониторинг. Анализът
на така посочените данни удостоверява наличието на съществени неясноти, а
именно: съгласно договора за концесия и акт за изключителна държавна собственост № 453/18.03.1999г., общата площ на
плаж „Арапя“ е 32`220кв.м., а съгласно схемата за поставяне на преместваеми
обекти, одобрена от Министерство на туризма (л.97), общата площ на дюните е
10`518кв.м. По данните от мониторинга е прието, че активната плащ по договора
за концесия е по-малка – 19`858кв.м., макар, че в договора липсва посочена
такава площ, а и извършилите мониторинга не са посочили, как са я изчислили. В
технически доклад също е посочено, че площта на свободната зона е 11`402кв.м.,
но изчислена на основание чл.2, ал.1, т.1, чл.6, ал.2, т.4 от концесионния
договор и анекс № 1 към него, същата възлиза на 16`110кв.м. В мотивите на
оспореното наказателно постановление, административнонаказващият орган е приел,
че в резултат на извършения на място геодезичен мониторинг е установено, че „Аспикор“ООД
е поставил върху морския плаж около заведенията за бързо хранене допълнителни
търговски площи в размер на 593кв.м., вместо допустимите и одобрени 434кв.м.,
което представлява 2,73% от плажната площ. Както в наказателното постановление,
така и АУАН липсва посочване, върху коя точно обща площ на плажа са извършени
изчисленията – дали върху площта на плажа по концесионен договор или върху
площта на плажа от мониторинга. Това обосновава извод, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които от една страна водят но недоказаност на
административното обвинение, а от друга водят и до накърняване правото на
защита на наказаното лице, тъй като по отношение на релевантните факти не се
съдържат достатъчно твърдения.
В закона липсва легална дефиниция на понятието морски плаж, който е
различен от брегова линия и морски бряг. В този смисъл следва да бъде
установено и надлежно обосновано кои данни за площта на морския плаж са
приложими – тези описани в концесионния договор или тези установени чрез
мониторинга, т.е. чрез конкретното замерване със специализирана техника.
Отделно от това наказващият орган е следвало да се обоснове дали е приел, че
морският плаж по смисъла на чл.10, ал.8 от ЗУЧК е активната плажна площ, а не
цялата плажна площ, какво е изключено от активната плажна площ и въз основа на
кои норми.
При липсата на яснота относно използваните параметри от наказващия орган,
настоящият касационен съдебен състав формира извода, че органът не е установил
по безспорен начин какъв е размерът на морския плаж, както и какъв е размерът
на допълнителната търговска площ, доколкото се твърди, че тя надвишава
допустимите 2 на сто от площта на морския плаж. Неустановяването по несъмнен
начин на тези факти води до недоказаност на нарушението, нарушаване правото на
защита на наказаното лице и до невъзможност на съда да установи за какви факти
е санкционирано лицето.
Изводът за недоказаност на нарушението
произтича и от факта, че на стр.8 от наказателното постановление, при описание
на установеното нарушение, органът се е позовал на извършените измерваният по мониторинга на
14.06.2019г. а същевременно в протокола за него е посочено (вж. т.3.7. и т.3.8.
на л.107 от делото на РС), че няма допълнителна търговска площ около заведенията
за бързо хранене, която да е извън одобрената схема или по-голяма от нея, който
факт е в противоречие с твърдението на органа, съдържащо се в наказателното
постановление, че част от обектите за бързо хранене, намиращи се на плажа,
ползват реално допълнително търговска площ, която превишава търговската площ
одобрена със схемата.
Предвид горното, настоящата
инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд - Царево е законосъобразно, макар и по различни от
изложените в него мотиви, поради което следва да бъде оставено в сила.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 102/08.07.2020г.,
постановено по НАХД № 90/2020г. на Районен съд - Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.