Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав, в публично съдебно
заседание на четвърти
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 144 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
исковата молба ищецът „М.Т.“ ЕООД (с предходно търговско наименование „К.С.“
ЕООД) е предявил обективно съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД
срещу С.О., размерът на които е увеличен с допълнителната искова молба, за
неплатена цена за извършен обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 30, дължимо на
основание договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за периода м.януари – м.ноември 2016 г. в размер на
328047,95 лв. с ДДС , обезщетение за забавеното й плащане в размер на 84413,40
лв. за периода 20.02.2016 г. -
22.01.2019 г., за неплатена цена за извършен обществен превоз на
пътници по основна градска автобусна линия № 90, дължимо на основание договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. за периода м.януари – м.ноември 2016 г. в размер на 526868,06 лв. с ДДС
и обезщетение за
забавеното й плащане в размер на 144457,56
лв. за периода 20.02.2016 г. -
22.01.2019 г. Претендират се разноски по чл. 78 ГПК,
включително за възнаграждение за един адвокат.
С
исковата молба ищецът „М.Т.“ ЕООД твърди, че е образуван чрез отделяне от
дружеството „К.-С“ АД, вписан е на 22.05.2013г. в ТРРЮЛНЦ като е приел в своя
патримониум правата, предоставени му в Плана за преобразуване чрез отделяне,
подписан на 21.01.2013г. от Съвета на директорите на „К.-
С“ АД. „М.Т.“ ЕООД е разполагал с Лиценз № 03744 от
15.07.2013г. за превоз на пътници на
територията на Република България, валиден до 14.07.2018г. С Плана за
преобразуване от 21.01.2013г. на „М.Т.“ ЕООД са прехвърлени правата и
задълженията по два договора, по които е страна е бил праводателя „К.С.-С“ АД,
а именно: Договор № РД-56-1079/24.10.2007г. за извършване на обществен превоз
на пътници по основна градска линия № 30 и Договор № РД-56-1077/24.10.2007г. за
за извършване на обществен превоз на пътници по основна градска линия № 90,
сключени със С.О., което прехвърляне е породило действие от датата на вписване
на отделянето на „М.Т.“ ЕООД от „К.С.-С“ АД в ТРРЮЛНЦ на 22.05.2013г. Твърди,
че с двата договора ответника С.О. е възложил, а ищецът се е съгласил да
извърши срещу възнаграждение обществен превоз на пътници по основни градски
автобусни линии №№30 и 90 съответно, двата договора са с идентични клаузи и
размерът на възнаграждението, дължим на превозвача – ищец е уговорено в Раздел III на договорите. Ищецът е изпълнил
задълженията си по двата договора. Ответникът не е плащал пълната уговорена
цена за извършвания превоз, плащал е уговорената в договора цена (по 2,88
лв./км. без ДДС) като не е прилагал годишната инфлация за
съответния период, обявена от НСИ, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от
двата договора. Твърди, че ответникът не искал да заплати доброволно дължимото от него
възнаграждение за извършения превоз по основни градски автобусни линии с №№ 30 и 90 за процесния
период от месец януари 2016 г. до месец ноември 2016 г., ведно със законната
лихва, поради което за него е налице правен интерес да предяви пред съда
исканията си.
В
Допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението на ответника, че
искането за индексиране на цените по двата договора не почива на волята на
страните, изразена в чл. 5, ал. 3, т. 1 от двата договора. Навежда доводи, че
тази клауза не е свързана с предложената фиксирана цена на километър пробег в
чл. 5, ал. 1 от договорите и ищецът не би могъл да повлияе на размера й, за да
е налице злоупотреба с права. Навежда доводи, че условията за промяна на цената
за километър маршрутен пробег от 2,88 лв. на км. без ДДС не са зададени
кумулативно и това следва от граматическото, логическо и систематично тълкуване
на разпоредбата. Прави изменение на размера на предявените искове, т.к. при
прилагане на годишния инфлационен индекс с натрупаане на
НСИ цената на км. пробег без ДДС за процесните периоди възлиза на 3,82 лв. без
ДДС, а не както е посочено първоначално в исковата молба. Твърди, че за
определяне цената на дължимото възнаграждение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от
договорите се взема предвид инфлационния индекс за периода декември.
2007г./декември 2015г., поради което и посочва дължимите и неплатени суми по
двата договора помесечно, както следва:
1.
Сумата
от 31
914, 53 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената част
от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна градска
автобусна линия № 30, дължимо на основание договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за
изминат пробег от 28 293.027 км. през периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016
г., както и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
2.
Сумата
от 9
478,02 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.1 за периода от 20.02.2016 г. до
завеждане на исковата молба;
3.
Сумата от 30 539,85
лв. с
вкл. ДДС, представляваща неизплатената част от възнаграждението за извършен
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 30, дължимо на
основание договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за изминат пробег от 27 074.338 км. през периода от 01.02.2016 г. до
29.02.2016 г., както и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
4.
Сумата от 8 839,11
лв.,
представляваща мораторна лихва за забава при заплащане на възнаграждението по
иска по т.З за периода от 20.03.2016 г. до завеждане на исковата молба;
5.
Сумата от 32 689,61
лв. с
вкл. ДДС, представляваща неизплатената част от възнаграждението за извършен
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 30, дължимо на
основание договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за изминат пробег от 28 980.150
км. през периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. , както и законната лихва
върху нея от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;
6.
Сумата от 9 162,82
лв.,
представляваща мораторна лихва за забава при заплащане на възнаграждението по
иска по т.5 за периода от 20.04.2016 г. до завеждане на исковата молба;
7.
Сумата от 31 029,88
лв. с
вкл. ДДС, представляваща неизплатената част от възнаграждението за извършен
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 30, дължимо на
основание договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за изминат пробег от 27 508.758
км. през периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016 г. , както и законната лихва
върху нея от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;
8.
Сумата от 8 438, 76
лв.,
представляваща мораторна лихва за забава при заплащане на възнаграждението по
иска по т.7 за периода от 20.05.2016 г. до завеждане на исковата молба;
9.
Сумата от 31 587,44
лв. с
вкл. ДДС, представляваща неизплатената част от възнаграждението за извършен
обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 30, дължимо на
основание договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за изминат пробег от 28 003.054
км. през периода от 01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. , както и законната лихва
върху нея от датата на исковата молба до окончателното й изплащане;
10. Сумата от 8 318, 13 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.9 за периода от 20.06.2016 г. до
завеждане на исковата молба;
11. Сумата от 31 461,41 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената част
от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна градска
автобусна линия № 30, дължимо на основание договор № РД-56-1079/24.10.2007 г.
за изминат пробег от 27 891.322 км. през периода от 01.06.2016 г. до 30.06.2016
г. , както и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
12. Сумата от 8 022, 66 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.11 за периода от 20.07.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
13. Сумата от 31 574,04 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 30, дължимо на основание договор №
РД-56-1079/24.10.2007 г. за изминат пробег от 27 991.166 км. през периода от
01.07.2016 г. до 31.07.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
14. Сумата от 7 779, 48 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.13 за периода от 20.08.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
15. Сумата от 32 245,26 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 30, дължимо на основание договор №
РД-56-1079/24.10.2007 г. за изминат пробег от 28 586.220 км. през периода от
01.08.2016 г. до 31.08.2016 г., както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
16. Сумата от 7 667, 20 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.15 за периода от 20.09.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
17. Сумата от 30 768,67 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 30, дължимо на основание договор № РД-56-1079/24.10.2007
г. за изминат пробег от 27 277.190 км. през периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на исковата молба
до окончателното й изплащане;
18. Сумата от 7 059, 70 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.17 за периода от 20.10.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
19. Сумата от 32 302,12 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 30, дължимо на основание договор №
РД-56-1079/24.10.2007 г. за изминат пробег от 28 636.630 км. през периода от
01.10.2016 г. до 31.10.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
20. Сумата от 7 111, 31 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.19 за периода от 20.11.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
21. Сумата от 11 935,15 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 30, дължимо на основание договор №
РД-56-1079/24.10.2007 г. за изминат пробег от 10 580.804 км. през периода от
01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
22. Сумата от 2 536, 21 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.21 за периода от 20.12.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
23. Сумата от 54 647,95 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 90, дължимо на основание договор №
РД-56-1077/24.10.2007 г. за изминат пробег от 48 446.762 км. през периода от
01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
24. Сумата от 16 229,42 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.23 за периода от 20.02.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
25. Сумата от 52 116,62 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 90, дължимо на основание договор №
РД-56-1077/24.10.2007 г. за изминат пробег от 46 202.675 км. през периода от
01.02.2016 г. до 29.02.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
26. Сумата от 15 057,42 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.25 за периода от 20.03.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
27. Сумата от 55 762 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 90, дължимо на основание договор №
РД-56-1077/24.10.2007 г. за изминат пробег от 49 434.400 км. през периода от
01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
28. Сумата от 15 629,98 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.27 за периода от 20.04.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
29. Сумата от 53 229,87 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената част
от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна градска
автобусна линия № 90, дължимо на основание договор № РД-56-1077/24.10.2007 г.
за изминат пробег от 47 189.600 км. през периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2016
г. , както и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
30. Сумата 14 476, 20 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.29 за периода от 20.05.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
31. Сумата от 54 182 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 90, дължимо на основание договор №
РД-56-1077/24.10.2007 г. за изминат пробег от 48 033.688 км. през периода от
01.05.2016 г. до 31.05.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
32. Сумата от 14 268,08 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.31 за периода от 20.06.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
33. Сумата от 52 232,93 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 90, дължимо на основание договор №
РД-56-1077/24.10.2007 г. за изминат пробег от 46 305.791 км. през периода от
01.06.2016 г. до 30.06.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане;
34. Сумата от 13 319.40 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.33 за периода от 20.07.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
35. Сумата от 50 559,06 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената част
от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна градска
автобусна линия № 90, дължимо на основание договор № РД-56-1077/24.10.2007 г.
за изминат пробег от 44 821.864 км. през периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2016
г. , както и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
36. Сумата от 12 457,20 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.35 за периода от 20.08.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
37. Сумата от 50 963,63 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 90, дължимо на основание договор №
РД-56-1077/24.10.2007 г. за изминат пробег от 45 180.519 км. през периода от
01.08.2016 г. до 31.08.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане.
38. Сумата от 12 118,03 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.37 за периода от 20.09.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
39. Сумата от 51 269,96 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 90, дължимо на основание договор №
РД-56-1077/24.10.2007 г. за изминат пробег от 45 452.095 км. през периода от 01.09.2016
г. до 30.09.2016 г. , както и законната лихва върху нея от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане;
40. Сумата от 11 763,60 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.39 за периода от 20.10.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
41. Сумата от 55 035,19 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената част
от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна градска
автобусна линия № 90, дължимо на основание договор № РД-56-1077/24.10.2007 г.
за изминат пробег от 48 790.064 км. през периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2016
г. , както и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
42. Сумата от 12 153,61 лв., представляваща мораторна лихва за забава
при заплащане на възнаграждението по иска по т.41 за периода от 20.11.2016 г.
до завеждане на исковата молба;
43. Сумата от 32 868,85 лв. с вкл. ДДС, представляваща неизплатената
част от възнаграждението за извършен обществен превоз на пътници по основна градска
автобусна линия № 90, дължимо на основание договор № РД-56-1077/24.10.2007 г.
за изминат пробег от 29 139.049 км. през периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2016
г. , както и законната лихва върху нея от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане;
44.
Сумата от 6 984,62
лв.,
представляваща мораторна лихва за забава при заплащане на възнаграждението по
иска по т.43 за периода от 20.12.2016 г. до завеждане на исковата молба
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва, че е страна по сключените два договора с „К.С.-С“ АД, както
и че на основание отделянето на „М.Т.“ ЕООД от „К.С.-С“ АД правата по
договорите за обществен превоз на пътници по основни градски линии с №№ 30 и 90
са преминали в патроминума на „М.Т.“ ЕООД. Твърди, че в тази връзка, на
12.12.2015г. са сключени тристранни споразумения №№ СОА15-РД-56-1447 и
СОА15-РД-56-1448 между С.О., М. „Т.“ ЕООД и „К.С._С“ АД, с които страните се
съгласяват правата по процесните два договора Договор № РД-56-1079/24.10.2007
г. и Договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. да бъдат прехвърлени върху ищцовото
дружество. Твърди, че преди завеждане на исковата молба ответникът е възразявал
на исканията на ищцовото дружество за индексиране на цената за 2009г. на
основание натрупаната инфлация през 2008г., т.к. дружеството е започнало да
осъществява обществен превоз на пътници на 19.11.2007г. и е изпълнявало
транспортна задача по линия № 30 и линия № 90 един календарен месец през 2007г.
Твърди, че с разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договорите се цели да бъде
компенсирана инфлацията за конкретната икономическа обстановка и от значение за
определяне на окончателния размер на възнаграждението е периодът от време, през
който са изпълнявани договорите, а не евентуално настъпилите инфлационни
процеси през съответната година. Навежда доводи, че съдържанието на процесните
договори не се определяло свободно от страните в хипотезата на чл. 9 от ЗЗД, тъй като правната връзка е
създадена в резултат на сложен фактически състав, в който участва и
административен елемент – провеждане на конкурсна процедура, както и, че
изпълнителят не можел да противопостави на възложителя възражения, основани на
размера и начина на формиране на цената на превоза. Твърди, че процесните
договори са сключени в годината 2007г., която е с най-висока инфлация (2007г. –
инфлация 12,5%., 2008г. – 7,8%., 2009г. – 0,6%, 2010г. – 4,5%, 2011г. – 2,8%),
което означава, че предложената от ищеца цена, с която е участвал в проведения
конкурс, е била съобразена с пазарните ситуация на транспортните услуги в
страната. Тъй като инфлационният
процент е намалявал с годините, нямало основание да се счита, че цената, на
която ищцовото дружество извършвало превоз на пътници следвало да се увеличи. В
годината на сключване на договорите е отчетено двойно увеличение на инфлацията
(през 2006г. – 6,5%, а през 2007г. – 12,5%). Поради това, са включени в
договорите защитни за ищцовото дружество клаузи. Посочва, че транспортното
дружество е спечелило конкурса за възлагане на превоз за градски линии на
пътници заради предложената от него цена, поради което, искането за промяна на
тази цена при липса на реални основания за това е нарушение на принципа за
добросъвестно изпълнение на поетите по договора задължения. Навежда доводи, че
ал. 3 на чл. 5 от договорите визира три предпоставки, които трябва да са
осъществени кумулативно, за да бъде основателна претенция за увеличение на
цената, а именно: промяна на цената на горивата с повече от 30%, поскъпване на
гориво – смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо 50% от
стойностите на предходната календарна година и увеличен инфлационен
индекс. Тъй като ищцовото дружество
не твърди наличие през процесния периода на другите две предпоставки, предвидени
в т. 2 и 3 на ал. 3 на чл. 5 от договорите, претендираните вземания не
съществуват. В тази връзка, счита и за неоснователни претенциите за законна
лихва.Възразява срещу начина на изчисляване на
претенциите в исковата молба. Твърди, че съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от
договорите инфлационният коефициент, получен от размера на годишната инфлация
за съответната година се начислява върху базисната цена, която е константна
величина, уговорена за целия срок на действие на договора, но без нея да са
включва натрупаната инфлация през целия предходен период от 2008-2015г.
Клаузата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора не предвиждала индексация на цената
на километър пробег с такова натрупване. Твърди, че в издадените от ищеца и
приложени по делото фактури за месеците януари – ноември и по двата договора,
цената на км. пробег е 2,88, а не индексираната такава, като изцяло в
правомощията на ищеца било да отрази автоматичната индексация по размер в
посочената фактура. Т.к. това не е направено, С.О. не е изпаднала в забава с
настъпване падежа на фактурата. Твърди, че 20-то число на месеца, следващ
месеца, за който е издадена фактурата не е уговорен падеж, а дата, на която се
извършва изравняването по сумите, които са фактурирани и извършеното плащане.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
По
исковете за заплащане на неплатена цена по договора, обезщетение за забавено
плащане в тежест на ищеца по делото е да докаже възникване на правоотношение по
договори за превоз с твърдяното съдържание, както и изпълнение на собствените
си задължения за осъществяване на обществен превоз по всяка от двете автобусни
линии с определен пробег, твърденията си
за промяна в инфлационния индекс.
При
установяване на горното, ответникът С.О. следва да докаже погасяването на
задължението си чрез плащане в уговорените срокове.
Не са
спорни, съответно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, че между страните са възникнали облигационни
правоотношения въз основа на сключени два договора за обществен превоз на пътници -
Договор РД-56-1079 от 24.10.2007 г. и Договор РД-56-1077 от 24.10.2007 г. И
отделянето на ищцовото дружество от К.С. С АД, съответно за линия 30 и линия
90,
осъществения месечен пробег по двете линии за съответните месеци в периода
януари –ноември 2016 г., както и извършените плащания на ищеца в посочените в
исковата молба размери.
Двата договора са с идентично
съдържание на клаузите, с изключение на номера на съответната автобусна линия,
поради което и съдът общо клаузите им.
Всеки от договорите е сключен за срок от
8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на автобусната
линия, която ищецът има задължение да въведе в срок от 180 дни от сключване на
договора.
Съгласно чл.5, ал.1 от договора възложителят заплаща на изпълнителя за
извършения обществен превоз на пътници по посочената автобусна линия цена в
размер на 2,88 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите
километри маршрутен пробег по разписание, посочено в приложение и въз основа на
отчетите за изпълнение.Възложителят заплаща за текущия месец авансово суми в
размер на 30 % от дължимите за определения пробег за текущия месец, за които
суми се издава фактура, а изравняването се извършва до 20 –то число на месеца,
следващ отчетния – чл.5, ал.2
Съгласно чл.5, ал.3 от договорите
цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключването на
договора, се променя: 1.с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за
предходната година; 2. в случай на увеличение на цената на горивата за
предходната календарна година с повече от 30 %; 3.в случай на общо поскъпване
на ГСМ/гориво-смазочни материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50 %
стойностите от предходната календарна година.
Няма спор между страните,че ищецът е
изпълнявал задълженията си по договора за процесния исков период и за двете автобусни
линии №30 и № 90, както и относно отчетените километри маршрутен пробег.
Спорът между страните е относно наличие
на основание за изменение на първоначално уговорената цена, като тезата на
ищеца, изменена в хода но процеса, е че тази цена следва да се индексира с
размера на годишната инфлация с натрупване за периода от сключване на договора
до декември 2015 г., докато тезата на ответника, че предпоставките за изменение
на цената са кумулативно предвидени в чл.5, ал.3 от договорите, а ако се
приеме, че са алтернативни, то индексацията се извършва като първоначално
уговорената цена за всяка от годините на действие на договора се индексира с
годишния процент на инфлацията само за предходната година.
Въз основа на клаузата в чл.5, ал.3
от договора съдът приема, че за всяка следваща година от действието му, цената
се променя с цената на годишната инфлация, определена от НСИ за предходната
година, т.е. сумата от 2,88 лв. без ДДС се увеличава/намалява с процента на
годишната инфлация за предходната година.
Няма основание да се приеме, че
посочените в чл.5, ал.3 предпоставки следва да се налице кумулативно, тъй като
нито редакцията на текста, нито други клаузи от договора обосновават такъв
извод. Отделните случаи на промяна са изброени в отделни точки, без използване
на съюзи или други изрази предполагащи посочване на части от съвкупност. Касае
се за посочени отделни случаи на промяна – инфлация, увеличение на горивата или
промяна в цената на части, като всеки един от тях води до промяна на цената,
като в случая с инфлацията начина на промяна е ясно посочен, поради което и не
изисква никаква последваща уговорка за промяна между страните, за разлика от
останалите две хипотези, в които е налице основание за промяна, но същата
предполага допълнителна уговорка между страните, тъй като в тези две хипотези
(чл.5, ал.3, т.2 и т.3 от двата договора) не посочен какъв би бил размера на
увеличението.
Няма основание обаче да се приеме и
тезата на ищеца, че цената се променя като първоначално уговорената цена се
индексира с индекса на годишната инфлация с натрупване за целия период от
сключване на договора. Клаузата на чл.5, ал.1, т.1 от договора е абсолютно ясна
и не се нуждае от тълкуване. Ясно и еднозначно е посочено, че „цената на километър маршрутен пробег, която е
определена при сключването на договора, се променя с размера на годишната инфлация, обявена от НСИ за
предходната година“. Не са използвани
термини като „с натрупване“ или „кумулативна инфлация“, нито същите могат да се изведат от начина, по който е описан
периода на изчисление на инфлацията – „предходната година“, нито страните са
предвидили корекция не на първоначалната цената от 2,88 лв./км, уговорена в
договора, а ежегодна корекция спрямо цената от предходна година, в който случай
пак би се стигнало до корекция с натрупване на инфлационните годишни индекси.
Употребеният израз „годишна инфлация за
предходната година“, по становище на съда несъмнено означава инфлация,
изчислена за едногодишния период на предходна и то календарна година и приложен
към първоначално уговорената цена, която е определена след конкурс. Няма
изразена воля на страните инфлацията да се определя за по-дълъг период от
едногодишен, нито такава може да се изведе и чрез тълкуване на други клаузи от
договорите.
Следователно цената за услугата по
договора между ищеца и С.О. за 2016г., включително за исковия период януари
–ноември 2016 г., се определя като уговорената при сключването на договора цена
от 2,88 лв. се коригира с определения процент годишна инфлация за 2015 г.,
който съгласно заключението на приетата по делото счетоводна експертиза е отрицателна
величина – - 0,4 % и следователно за
2016 г. няма основание да се извършва корекция в посока на увеличение на
първоначално уговорената цена, каквато теза поддържа ищецът.
По делото няма спор, а се установява
и от първоначалното заключение на
приетата експертиза, че платените от ответника на ищеца суми покриват
изминатите километри пробег и по двете
автобусни линии за периода януари –ноември 2016 г. по първоначално уговорената
цена и при липсата на основание за увеличаването й предявените главни искове се
явяват неоснователни, което обуславя неоснователност и на акцесорните.
Право на разноски при този изход от
спора им ответникът, който е претендирал такива за адвокатско възнаграждение в
размер на 27273,60 лв. и за депозит за експертиза в размер на 200 лв.
Съдът намира, че следва да се
присъдят само направените разноски за експертиза, тъй като макар и исковете да
са неоснователни ищецът не следва да носи отговорност за разноски, които са
направени от ответника без основателна причина. В случая отговорите на исковата
молба и допълнителната искова молба са депозирани от юрисконсулт на ответника,
като юрисконсулт е представлявал ответника и в проведените по делото две
съдебни заседания. Договорът за правна защита от адвокат е сключен от ответника
след насрочване на делото, като упълномощен адвокат е участвал в двете съдебни
заседания по делото заедно с юрисконсулта. По аргумент от разпоредбата на
чл.78, ал.1 ГПК ограничаваща правото на разноски до „възнаграждението за един
адвокат“ съдът приема, че няма основание другата страна да носи отговорност за
разноски за представителство от повече от един процесуален представител, без
значение дали е адвокат или юрисконсулт, поради което и разноски се дължат само
по отношение на първия избран представител, в случая юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.Т. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** ОБЩИНА,
БУЛСТАТ *******, гр.София, ул.*******по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД
за неплатена цена за извършен обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 30, дължимо на
основание договор № РД-56-1079/24.10.2007 г. за периода м.януари – м.ноември 2016 г. в размер на
328047,95 лв. с ДДС, за обезщетение за
забавеното й плащане в размер на 84413,40 лв. за периода 20.02.2016 г. - 22.01.2019 г., за неплатена
цена за извършен обществен превоз на пътници по
основна градска автобусна линия № 90,
дължимо на основание договор № РД-56-1077/24.10.2007 г. за периода
м.януари – м.ноември 2016 г. в размер на 526868,06 лв. с ДДС и за обезщетение за забавеното й плащане в размер на
144457,56 лв. за периода 20.02.2016 г.
- 22.01.2019 г.
ОСЪЖДА М.Т. ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.О., БУЛСТАТ *******, гр.София, ул.*******на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата от 200лв.,
представляваща разноски за депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
.