№ 1545
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502004 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по редa на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю. Г. Д. и С. И. Д. срещу решение
№2636/08.08.2022г., постановено по гр. дело №316/2021г. по описа на ВРС, в
ЧАСТТА, с която е отхвърлено искането им да бъдат осъдени ответниците В.
К. С. и Т. Х. Ив. – С.а да им предат владението на 0.5 кв.м. реална част от
имот ПИ 10135.2566.6528, находящ се в град Варна, бул. „Княз Борис I“ №
99, намираща се между действащата кадастрална граница между имот
10135.2566.26 и 10135.2566.6528 и материализираната на мястото ограда,
заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица,
находяща се на л. 131, която комбинирана скица е неразделна част от
решението, на основание чл. 108 ЗС. Жалбоподателите оспорват извода на
първ.съд, че владението, упражнявано от ответниците не е неправомерно, тъй
като извършеното трасиране и преместване на оградата е в рамките на
допустимото отклонение. Твърдят, че този извод би бил верен ако оградата не
била целенасочено преместена от ответниците в ущърб и в отсъствие на
ищците. Считат за незаконосъобразен отказът на първ. Съд да осъди
ответниците да им възстанови това, което те едностранно са завзели, като
1
считат, че по такъв начин се толерира едно неправомерно поведение. По
изложените съображения молят въззивният съд да се произнесе с решение, с
което да уважи предявения от тях ревандикационен иск, като бъдат осъдени
ответниците да им предадат площта от 0.5 кв. м., за която съдът е приел, че се
легитимират като собственици. Молят за присъждане на разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемите В. К. С. и Т. Х. Ив. –
С.а оспорват въззивната жалба. Считат обжалваната част на решението за
правилна и законосъобразна, а оплакванията срещу решението – за
неоснователни, тъй като същото е мотивирано и постановено съобразно
събраните по делото доказателства и трайната съдебна практика. Излагат, че
след като е анализирал правилно всички събрани по делото доказателства,
първоинстанционният съд е направил законосъобразни и мотивирани изводи
за неоснователност на искането за предаване на владението. По изложените
съображения моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ.
решение – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.
Моли се за присъждане на разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически и правни положения:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
2
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
предявен от Ю. Г. Д., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН ********** срещу В.
К. С., ЕГН **********, и Т. Х. Ив. - С.а, ЕГН **********, за приемане за
установено, че ищците са собственици 6 кв.м., реална част от имот ПИ
10135.2566.6528, находящ се в град Варна, бул. „Княз Борис I“ № 99, при
граници: от североизток имот ПИ 10135.2566.6528, от югозапад - ПИ с
идентификатор 10135.2566.26 и от югоизток – брега на морето, заключен
между т. А, В, С на представената на л. 36 скица и осъждане на ответниците
да предадат владението на 6 кв.м., реална част от имот ПИ 10135.2566.6528,
находящ се в град Варна, бул. „Княз Борис I“ № 99, при граници: от
североизток имот ПИ 10135.2566.6528, от югозапад - ПИ с идентификатор
10135.2566.26 и от югоизток – брега на морето, заключен между т. А, В, С на
представената на л. 36 от делото скица. Ищците излага, че през 2003 г. по
време на брака си закупили от Т. Хр. Ч. и Ив.К. Ч.а празно дворно място от
750 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност „Свети Никола“,
представляващо ПИ с идентификатор 10135.2566.26, който по скица е 885
кв.м., при граници: от север – шосето Варна – к.к. Златни пясъци, от запад –
ПИ 10135.2556.25, от юг – крайбрежната алея „Траката“ и от изток – ПИ
10135.2566.6528. На 21.06.2021г. се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост на горепосочения имот за неговата реална площ от 885 кв.м. От
своя страна, ответниците придобили техния имот, представляващ ПИ
10135.2566.6528 ведно с изградените в него сгради чрез три последователни
сделки – първата за покупко – продажба от 24.03.2016 г.; втората за замяна от
28.10.2016 г. и третата за покупко – продажба от 01.12.2016г. Ответниците
пребивават целогодишно в имота си, докато ищците посещават техния само
периодично. На 27.03.2021г. ищцата видяла как ответникът се опитва да
3
навлезе в нейния имот, за което сигнализирала компетентните органи и
всички били предупредени да се въздържат от самоуправни действия. На
11.07.2021 г. оградата била преместена като ответниците завладели 6 кв.м.,
реална част от собствения им имот, при граници от североизток имот ПИ
10135.2566.6528, от югозапад - ПИ с идентификатор 10135.2566.26 и от
югоизток – брега на морето. Молят за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените в производството разноски. В о.с.з. ищците чрез
процесуалния си представител заявяват, че спорната реална част се владее от
11.07.2021 г. от ответниците като желаят да бъдат признати за собственици на
същата и да се осъдят ответниците да им предадат владението.
Чрез постъпилия писмен отговор, ответниците оспорват иска като
заявяват, че спорната реална част от 6 кв.м. не попада в техния имот. Твърдят,
че владеят имота явно, трайно и необезпокоявано като упражняват
фактическа власт и върху спорната реална част от самото му придобиване,
присъединявайки владението на техния праводател. Излагат, че ищците не
владеят имота си от придобиването му през 2003 г. като същият е бил
пустеещ до 2020г., когато са започнали почистването на диворастящата
растителност. Между имота на ищците и този на ответниците на места е
имало изградена ограда – плътна и телена, а на места е липсвала такава. През
2016 г. е извършено замерване от правоспособно лице и е установено, че
частично изградената ограда между имота на ищците и техния не съвпада с
кадастралната граница и навлиза навътре в техния имот. Твърдят, че са се
противопоставили на съществуването на частична ограда и за заявили, че
владеят имота в неговите кадастрални граници. През 2020 г. е извършено
ново замерване с цел подаване на документи до Община Варна за получаване
на разрешение за изграждане на ограда. Установено е повторно, че частично
съществуващата между имотите ограда не е изградена по кадастралната карта
и навлиза в техния имот. Предприели съответни действия по направата на
ограда само там, където е липсвала, съгласно извършеното трасиране от
19.11.2020 г. Твърдят, че ищците не са собственици на претендираната реална
част с площ от 6 кв.м. Считат предявения иск за неоснователен и молят за
неговото отхвърляне. В о.с.з. ответниците чрез процесуалния си представител
заявяват, че упражняват фактическа власт върху имота в границите му,
съгласно кадастралния план и процесната част е от имота на ответниците въз
основа на придобивните сделки, а в евентуалност на основание давностно
4
владение.
Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
С договор за покупко – продажба, обективиран в НА № 26, том 1, рег.
№ 676, дело №18/30.01.2003г. С. И. Д. /по време на брака си с Ю. Д./ закупува
празно място с площ 750 кв.м. в град Варна, местност „Свети Никола“,
съставляващо имот пл. № 2020, а по скица, издадена въз основа на влязла в
сила заповед № 2/16.01.2003 г. на Кмета на Община Варна за попълване на
кадастрална основа – имот № 115 при граници: път Варна – Златни пясъци,
крайбрежна алея „Траката“, пл. № 2019 и пл. № 116.
От приетия по делото НА нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 190, том 2, рег. № 4221, дело № 344 от 21.06.2021г. се
установява, че С. И. Д. и Ю. Г. Д. са признати за собственици на поземлен
имот с идентификатор № 10135.2566.26, находящ се в град Варна, община
Варна, област Варна, район Приморски, местност „Свети Никола“ с адрес на
имота: град Варна, район Приморски, бул. „Княз Борис I“ № 99 с площ 885
кв.м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване при съседи: № 10135.2566.25, №
10135.2566.187, № 10135.2566.147 и № 10135.2566.6528.
С договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 176,
том 1, рег. № 2269, дело № 146, от 24.03.2016 г. се установява, че Т. Х. Ив. –
С.а и В. К. С. придобиват недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10135.2566.27 с адрес: град варна, ул. „Княз Борис I“ № 99 с
площ по документ за собственост 669 кв.м., а по скица 696 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване при съседи: 10135.2566.26, 10135.2566.187, 10135.2566.147
и 10135.2566.28.
От приетия нотариален акт за замяна № 83, том 5, рег. № 9986, дело №
754 от 28.10.2016г., с установява, че на същата дата Т. Х. Ив. – С.а и В. К. С.
прехвърлят на В. Г. В. реално определена част с площ 5 кв.м. от собствения си
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.2566.27 с адрес: град варна, ул. „Княз Борис I“ № 99 с площ по
документ за собственост 669 кв.м., а по скица 696 кв.м., трайно
5
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване при съседи: 10135.2566.26, 10135.2566.187, 10135.2566.147
и 10135.2566.28, а в замяна получават реално определена площ от 25 кв.м. от
собствения си недвижим имот, находящ се в град Варна, район Приморски,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 10135.2566.28 с площ 697
кв.м. с начин на трайно ползване – ниско застрояване при граници на имота:
10135.2566.27; 10135.2566.187, 10135.2566.147, 10135.2566.29.
В резултат на извършената замяна е изменена и кадастралната карта
като имотът на Т. Х. Ив. – С.а и В. К. С. е с идентификатор №
10135.2566.6528 с площ 716 кв.м. при съседи поземлен имот 10135.2566.147,
поземлен имот с идентификатор № 10135.2566.26, поземлен имот с
идентификатор № 10135.2566.187, проектен имот с идентификатор №
10135.2566.6529.
От договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 8,
том 6, рег. № 11394, дело № 862 от 01.12.2016г. е видно, че Т. Х. Ив. – С.а и
В. К. С. закупуват еднофамилна вилна сграда с идентификатор
10135.2566.6528.1, разположена в поземлен имот № 10135.2566.6528 и
стопанска постройка № 10135.2566.6528.2, разположена в поземлен имот №
10135.2566.6528.
От приложения протокол за извършено трасиране от 19.11.2020 г., се
установява, че по молба на Т. Х. Ив. – С.а и В. К. С. е извършено трасиране от
правоспособно лице на собствения им недвижим имот – поземлен имот №
10135.2566.6528.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
11.03.2021г. Т. Х. Ив. – С.а, чрез писмо уведомява архитекта на район
Приморски, че в качеството на собственик на поземлен имот №
10135.2566.6528 ще поставя лека ажурна ограда по чл. 151, ал.1, т.11 между
поземлен имот № 10135.2566.6528 и поземлен имот № 10135.2566.26, във
връзка с което е изпратено уведомление от 19.03.2021г. от архитекта на
район Приморски, че при поставянето на леки прозирни огради и плътни
огради с височина на плътната част до 0.60 м в рамките на поземления имот
не се изисква разрешение за строеж.
Приобщена по делото е прокурорска преписка № 365000-30898/2021 г.
по описа на Пето РУ – град Варна, от която е видно, че С. и Ю. Д.и са подали
6
сигнал за наличието на преместена ограда от страна на съседа им В. С., която
навлиза в имота им с 20 см.
В о.с.з, проведено на 04.02.2022г. са разпитани водените от страните
свидетели.
Свидетелят Д. Ат. Ат. знае, че В. от около 2006 г. има имот, който се
намира преди новото кръгово на „Траката“ -в дясно. Не е чувал да има
проблеми с оградата на имота като ползва и мястото до оградата и няма спор
за това място. Знае, че сади зеленчуци покрай оградата в тази част, която се
пада -като се застане срещу морето- от дясната страна. Не знае оградата да е
местена от 2006 г. насам.
Свидетелката Ант. Вл. М.- съсед на страните в настоящото
производство, от 21 години живее там. Знае, че В. има своя имот от 2015 г. -
2016 г. В. и Т. от 2003 г. са започнали да облагородяват имота като е чувала
от В., че покрай оградата е негово място и затова го копае и от три години
сади краставици и домати. Преди В. това място се е ползвало от квартиранти
като в нея част си пускали кучето. Между имотите винаги е имало ограда -
още от 2004 г. като не знае дали е местена или не. В имота на В. е влизала пет
– шест пъти, откакто той е собственик.
Свидетелката Ив. Х. Г. познава ищците от 1988г. Знае, че имат имот,
след „Пикадили парк“ между двете кръгови. В лявата страна оградата откъм
ответниците започва с висока бетонна стена, след като се мине половината от
парцела, оградата е телена с широк фундамент и накрая е телена. Такава е
била оградата до април 2021г., но през юли 2021г. видяла, че оградата е
местена като липсва тяхната мрежа. Твърди, че оградата, която знае върху
бетоновата основа си личало как са преместени и се образувал един
триъгълник с остър връх навътре в имота на ищците. Заявява, че от страната
на съседа има дръвчета туи които сега са раздалечени от оградата. Посочва,
че през 2020 г. и 2021 г. е ходила в имота, преди това не е ходила. Уточнява,
че в момента фундаментът стои и се вижда, а оградата е преместена.
Свидетелят Ал. Ал. Ал. знае имота на ищците, откакто са го купили
като в последните една – две години е ходил безброй пъти. От лявата страна
съсед е В. като оградата с неговия имот около 2/3 е бетонна, а 1/3 е телена
ограда. Същата е правена 2017 г. – 2018 г. като юни – юли 2021 г. с ищеца са
правили долния край на оградата и са сложили няколко кола и тел, а след 15-
7
20 дена установили, че оградата е избутана като са навлезли около педя в
мястото на ищците. Заявява, че през март 2021г. също е имало проблем с
оградата като е била извикана полиция
Според заключението на единичната СТЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, при геодезическо заснемане на
процесната ограда, заключваща се между точките 1, 2, 3, 4 и 5 от изготвената
комбинирана скица, между имота на ищците и този на ответниците, се
установява, че тя съответства на общата граница в тази си част между имоти
10135.2566.26 и 10135.2566.6528. Максималното навлизане в имота на
ищците е 3 см при т.4 и 16 см в имота на ответниците като и двете разлики са
в рамките на допустимата грешка по чл.18, ал.4, т.1 от Наредба № РД-02-20-5
от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, която е 20 см. За процесиите
имоти преди влизане в сила на кадастралната карта е действал Кадастрален
план изработен през 1977г. Имотите по този план са били съответно пл.№ 115
на ищците и пл.№ 116 на ответниците. Със заповед № РД[1]18-92/14.10.2008г.
на ИД на АГКК е одобрена КККР с която имотът на ищците получава
идентификатор 10135.2566.26, а имотът на ответниците
10135.2566.27(впоследствие променен на 10135.2566.6528). По двата
кадастрални плана не е налице заповед за изменение на общата граница
между процесиите имоти. За процесните имоти няма одобрен актуален
регулационен план. Заснемането на процесиите имоти по КП от 1977г. е
извършено по фотограметричен метод. Той позволява максимална точност в
определяне на нематериализирани граници, каквато е била тази между
процесните имоти от порядъка на 50-60 см. Заснемането на имотите по
Кадастралната карта е извършено с прецизни електронни геодезически
инструменти, позволяващи максимална грешка до 10 см. Съгласно
заключението на вещото лице точността на кадастралната карта е в пъти по-
голяма от тази на кадастралния план от 1977г. При все това максималната
разлика в общата граница между процесните имоти по КК и КП е само 16 см
в източната част при т.5, като в останалата част почти се припокриват. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че има навлизане и в единия и в
другия имот като и двете навлизания са в рамките на допустимата грешка.
Навлизането в имота на ищците от 3 см няма и дори 1 кв.м.
От заключението на тройната СТЕ, която съдът кредитира като
8
обективно и компетентно изготвена се установява, че отклонението на
материализираната граница в южната част между двата имота е 2 см.
навлизане в имота на ищците -10135.2566.26 - по КККР, съответно -8 см.
навлизане в същия имот, съобразно границата от КП/1977г., който е действал
до преди влизане в сила на кадастралната карта. Имотите по този план са
били съответно пл.№ 115- на ищците и пл.№ 116 -на ответниците. Със
заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК е одобрена КККР, с която
имотът на ищците получава идентификатор 10135.2566.26, а имотът на
ответниците 10135.2566.27(впоследствие променен на 10135.2566.6528). Не
са налице заповеди за изменение на имотните граници между двата процесии
имота, не е установено отнемане и придаване на части във връзка с уреждане
на регулационни сметки. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че са
мерили от страната на ПИ 26/на ищците/ като не са прибавяли тези 4 см.
разлика от колчетата като 2 см разлика ще станат 6 см и вместо 25 см ще
станат 29 см., което е общото навлизане в имота ответниците. Колчетата са от
страната на ответниците като мрежата не е закрепена навсякъде към
колчетата. Вещите лица посочват, че оградата е местена като на места
мрежата не е привързана към колчетата. Максималното навлизане в имота на
ищците общо е 0.5 кв.м. до 1 кв.м., което е толкова малко, че не може да се
нанесе на скицата. Разликите са в границите на допустимата грешка. И двата
случая е в допустимите грешки и по КП от 1977 и по кадастралната карта.
Няма регулация за процесните имоти, няма и стара такава, има само
кадастрален план от 1977 г. Спрямо кадастралния план и кадастралната карта
навлизането е в границите на допустимата грешка, независимо, че има
местена ограда. Трасирането, което е извършено е в допустимите стойности
на отклонението по кадастралния план.
За да се произнесе по основателността на иск, съдът съобрази следното:
По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, в тежест на ищеца е
да докаже принадлежността на правото си на собственост, на твърдяното от
него придобивно основание.
Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот, представляващ
6 кв.м. реални части от ПИ 10135.2566.26, въз основа на договор за покупко-
продажба.
Ревандикацията е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
9
несобственик. По този иск ищецът трябва да докаже правото си на
собственост и фактът че ответникът владее или държи имота към момента на
предявяването на иска, а ответникът - основанието, на което осъществява
владението или държането, ако твърди, че такова основание съществува.
Ревандикационният иск съдържа в себе си установителния иск за собственост
(установителна част) и осъдителния иск за предаване на владението или
държането (осъдителна част), поради което съдът се произнася с два
диспозитива: установителен - по него се формира сила на присъдено нещо по
правото на собственост и осъдителен - по него се формира сила на присъдено
нещо по притезанието за предаване на владението или държането.
Първоинстанционното решение в частта, с която съдът е признал за
установено в отношенията между страните че Ю. Г. Д., ЕГН ********** и С.
И. Д., ЕГН ********** са собственици 0.5 кв.м., реална част от имот ПИ
10135.2566.6528, находящ се в град Варна, бул. „Княз Борис I“ № 99,
намираща се между действащата кадастрална граница между имот
10135.2566.26 и 10135.2566.6528 и материализираната на мястото ограда,
заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица,
находяща се на л. 131, която комбинирана скица става неразделна част от
настоящото решение не е обжалвано.
Следователно спорът за собствеността върху процесната реална част от
0.5 кв.м. е разрешен с влязло в сила решение.
Предмет на обжалване е решение №2636/08.08.2022г. само в частта, с
която е отхвърлено искането да се осъдят ответниците да предадат на ищците
владението на 6 кв.м., реална част от имот ПИ 10135.2566.6528, находящ се в
град Варна, бул. „Княз Борис I“ № 99, намираща се между действащата
кадастрална граница между имот 10135.2566.26 и 10135.2566.6528 и
материализираната на мястото ограда, заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на
изготвената комбинирана скица, находяща се на л. 131, която комбинирана
скица става неразделна част от настоящото решение, на основание чл. 108 ЗС.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
И според двете експертизи, изслушани в хода на първоинстанционното
производство, се установява, че оградата е поставена почти точно на
кадастралната граница между двата имота, като отклонението е минимално:
според единична СТЕ навлизането в имота на ищците е 3 см., което е под 1
10
кв.м., а от тройната СТЕ се установява, че навлизането е 2 см, а ако се мери
от колчетата – 6 см, което е в рамките от 0.5 кв.м. до 1 кв.м. Следователно и
според двете заключения, които са непротиворечиви, и кредитира като
обективно и компетентно изготвени, съдът приема, че навлизането в имота на
ищците е 0.5 кв.м., като навлизането варира, но максималното е 4 см. – най-
широката част, или общо 25-29 см..
В НАРЕДБА № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта
и кадастралните регистри, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството на основание ЗКИР, са посочени правилата за точността
на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти, сгради и съоръжения
на техническата инфраструктура.
Вещите лица, изготвили експертизите са единодушни, че е налице
разминаване между кадастралната граница и материализираната на мястото
ограда /доколкото липсва влязъл в сила регулационен план по отношение на
процесните имоти/, но същите са в границите на допустимите отклонения.
Следователно, установява се, че ответниците владеят реална част от
имота на ищците от около 25-29 кв.см., но това владение е правомерно
доколкото преместването на оградата е оглед съобразяването с
местоположението на точната кадастралната граница между имотите, а
отклонението на място е минимално. Съдът намира, че действителната
граница между имотите е тази по кадастралната карта, тъй като заснемането
на имотите по нея е извършено с прецизни електронни геодезически
инструменти. Според вещите лица, изготвили тройната СТЕ, навлизането в
имота на ищците е само 2 см.. В о.с.з. вещите лица заявяват, че при огледа се
установява, че оградата действително е преметена, но отклонението е в
допустимите граници, които са: когато се мери само една точка/без да се
образува права/ -40 см., а когато е между две точки –20 см. Вещите лица
посочват също, че на места оградата е прикрепена към колчетата, а на места –
всички свободно, а диаметърът на самото колче е 4 см. В конкретния случай
общото навлизането в имота на ищците е 25 см.
Освен, че е в рамките на допустимото отклонение по Наредба № РД-02-
20-5 от 15.12.2016г., настоящият състав намира за уместно да посочи, че
съобразно разпоредбата на чл. 48, ал.3 ЗУТ, оградите към съседните
11
урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота.
Вещите лица излагат, че колчетата са от страната на ответниците, което е
логично след като те са поставили оградата, поради което мрежата, закрепена
от външната им страна навлиза в имота на ищците. Следва да се отбележи, че
доколкото оградата е обща и за двата имота, съответно обслужва и двата, то е
житейски оправдано да навлиза минимално и в имота на ищците като се има
предвид, че самите колчета са с диаметър 4 см.
Предвид изложеното, съдът намира, че искането за осъждане на
ответниците да предадат владението на 0.5 кв.м. следва да бъде отхвърлено,
тъй като навлизането от действителната кадастрална граница, замерена с
точни електронни геодезически уреди в размер на 25 см., доколкото е
минимално и в рамките на допустимото отклонение, то същото се явява
правомерно по см. на Наредба № РД-02-20-5 /15.12.2016 г. Вр. чл. 48, ал.3
ЗУТ.
По изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено.
При този изход на спора, въззивниците следва да заплатят на
въззиваемите направените в хода на настоящото производство разноски,
които с оглед представения списък и договор за правна помощ, съдът
определя в размер на по 500.00 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2636/08.08.2022г. постановено по гр. дело
№10316/2021г. по описа на ВРС, 47-ми състав в ЧАСТТА, с която се отхвърля
искането на Ю. Г. Д., ЕГН ********** и С. И. Д., ЕГН ********** да се
осъдят ответниците В. К. С., ЕГН **********, и Т. Х. Ив. - С.а, ЕГН
********** да им предадат владението на 6 кв.м., реална част от имот ПИ
10135.2566.6528, находящ се в град Варна, бул. „Княз Борис I“ № 99,
намираща се между действащата кадастрална граница между имот
10135.2566.26 и 10135.2566.6528 и материализираната на мястото ограда,
заключваща се между т.1, 2, 3, 4 и 5 на изготвената комбинирана скица,
12
находяща се на л. 131, която комбинирана скица пре-подписана от първ.
съдия е станала неразделна част от решението, на основание чл. 108 ЗС.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Ю. Г. Д., ЕГН **********, адрес: град В***********, С. И.
Д., ЕГН **********, адрес: *********** да заплатят на В. К. С., ЕГН
**********, адрес: град ********* и Т. Х. Ив. - С.а, ЕГН **********, адрес:
град ********* сумата от 500.00 /петстотин/ лева разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13