Мотиви по нохд №100/2014 г.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Подсъдимият ***К.Д.П.
постъпил на служба в БА е от 01.04.1995 г., като от 01.06.2007г. служи във
в.ф.*** с местослужене ***. Съгласно заповед № 396/27.04.2009 г. на командира
на в.ф.*** бил преместен да служи от *** в Регионален център за разузнаване в
***. На последна длъжност *** бил назначен със заповед № 3Z-866/27.11.2012 г.
на командира на в.ф. ***.
По
времена службата си, подсъдимият познавал и изпълнявал функционалните си
задължения стриктно и в пълен обем. Не създавал предпоставки за възникване на
инциденти в подразделението, в което служел. Изпълнявал много добре поставените
му задачи, притежавал добра лична дисциплина. Бил добре подготвен и умеел да
работи в екип.
По
време на службата няма наложени дисциплинарни наказания, веднъж бил поощрен с
”благодарност”.
Не бил осъждан.
ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ
ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО:
Съгласно
заповед № 396/27.04.2009 г. на командира на в.ф. *** от 01.05.2009 г. *** П.
бил преместен да служи от *** в Регионален център за разузнаване в ***. За да е
по-близо до работното си място, същият се преместил да живее на квартира от *** в жилището
на В. А. Г. (починала) и съпруга й св.Д. Б. Г. на адрес ***.
Видно
от приложените удостоверения за родствени връзки № 27 и № 28/04.04.2014 г. на
Община ***, лицето В. А. Г. била сестра на майката на подсъдимия, т.е. леля по
майчина линия.
Видно
от показанията на св. Д. Б. Г., който бил съпруг на починалата му леля по
майчина линия, същият е заявил в разпита като свидетел, че в периода м. май 2009 г. до м. май 2011 г. К.П. е живял сам в
дома му на адрес: ***, като съпругата му и децата му идвали рядко. Имал
договорни отношения със съпругата му В., по - късно починала, но не знаел точно
какви били.
В периода от 01.02.2010
г. до 28.05.2011 г. включително, *** П. получавал квартирни пари в нарушение на
действащата нормативна база. За целта
същият представял пред жилищната комисия
на военното формирование необходимия набор от документи за картотекиране и за
изплащане на квартирни пари на адрес ***.
За да
му бъдат изплащани месечни компенсационни суми за живеене под наем при
условията на свободно договаряне подсъдимият *** П. подавал ежемесечно до
жилищната комисия на в.ф.***– *** следните документи с невярно съдържание, а
именно:
заявление-декларация
до командира на в.ф.*** – *** (Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1, т.1 от “Наредба Н-17 от 16.07.2009г. за
изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от
МО, които живеят при условията на свободно договаряне“ (обв. ДВ бр.59 от
28.07.2009г.) и копие от
договора за наем, като подал такива заявления-декларации от дати: 02.12.2009г., 04.01.2010г.,
01.02.2010г., 02.03.2010г., 01.04.2010г., 03.05.2010г., 02.06.2010г.,
02.07.2010г., 22.07.2010г., 23.08.2010г., 01.10.2010г., 01.11.2010г.,
01.12.2010г., 03.01.2011г.-2бр., 01.03.2011г., 04.04.2011г., 28.04.2011г., в
които декларирал невярното обстоятелство, че няма родствена връзка със собственика
на жилището В. А. Г., в което живял при условията на свободно договаряне, а в
действителност бил племенник на В. А. Г. и имал родствена връзка с нея по
съребрена линия от втора степен.
Въз основа на подадените
заявления-декларации до командира, *** П. бил включен в ежемесечната заповед на командира на в.ф.***– *** и
ежемесечно получавал на личната си банкова сметка ***, както следва:
1. За м. декември 2009 г.
съгласно Заповед № 1011/14.12.2009 г. на командир в.ф.***– ***, получил на
01.02.2010 г. сумата от 70,00 лв.;
2. За м. януари 2010 г. съгласно Заповед №
127/20.01.2010 г. на командир в.ф.***– *** и за месец февруари 2010г. съгласно
Заповед № 190/15.02.2010 г. получил на 15.03.2010 г. сумата от 140,00 лв.;
3. За м. март 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-263/16.03.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 30.04.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
4. За м. април 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-323/16.04.2010 г. на командир в.ф.***– ***, и за м. май 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-383/12.05.2010 г. на командир в.ф.***– *** получил на 29.06.2010 г. сумата
от 140,00 лв.;
5. За м. юни 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-452/09.06.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 29.07.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
6. За м. юли 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-548/15.07.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 26.08.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
7. За м. август 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-610/16.08.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 28.09.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
8. За м. септември 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-643/07.09.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 29.09.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
9. За м. октомври 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-740/14.10.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 02.11.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
10. За м. ноември 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-812/08.11.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 25.11.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
11. За м. декември 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-913/09.12.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 27.01.2011 г. сумата
от 70,00 лв.;
12. За м. януари 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-122/10.01.2011 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 02.02.2011 г. сумата
от 70,00 лв.;
13. За м. февруари 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-382/09.05.2011 г. на командир в.ф.***– *** и за м. март 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-383/09.05.2011 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 28.05.2011 г. сумата
от 140,00 лв.;
14. За м. април 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-321/05.04.2011 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 29.04.2011 г. сумата
от 70,00 лв.;
15. За м. май 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-385/10.05.2011 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 28.05.2011 г. сумата
от 70,00 лв., или всичко на обща стойност 1260 лева (хиляда двеста и
шестдесет лева), собственост на Министерството на отбраната.
Подсъдимият
*** П. е възстановил неправомерно получената сумата по банков път по сметка на
в.ф.***– *** с вносна бележка от 01.04.2014г. на Уникредит Булбанк, клон ***.
С горното подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.212б, ал. 1, т. 4, вр. чл. 212 ал. 6, вр. чл. 212 ал.1, т.1,
алт.1, вр. чл.26 ал.1 от НК защото в
периода от 01.02.2010 г. до 28.05.2011 г. включително, в маловажен случай, във
в.ф. ***, при условията на продължавана престъпна дейност на 15 /петнадесет/
пъти, чрез използване на документи с невярно съдържание, както следва:
заявление-декларация до командира на
в.ф.***–*** (Приложение
№ 2 към чл. 4, ал. 1, т.1 от “Наредба Н-17 от 16.07.2009г. за изплащане на
компенсационни суми на военнослужещите и цивилните служители от МО, които
живеят при условията на свободно договаряне“ (обв. ДВ бр.59 от 28.07.2009г. от
дати: 02.12.2009г.,
04.01.2010г., 01.02.2010г., 02.03.2010г., 01.04.2010г., 03.05.2010г.,
02.06.2010г., 02.07.2010г., 22.07.2010г., 23.08.2010г., 01.10.2010г., 01.11.2010г.,
01.12.2010г., 03.01.2011г., 03.01.2011 г.,01.03.2011г., 04.04.2011г.,
28.04.2011г., в които декларирал невярното обстоятелство, че няма родствена
връзка със собственика на жилището В. А. Г., в което живял при условията на
свободно договаряне, а в действителност бил племенник на В. А. Г. и имал
родствена връзка с нея по съребрена линия от втора степен, вследствие на което получил без правно основание чуждо
движимо имущество – компенсационни суми /пари/, полагащи се на живеещите
на свободен наем военнослужещи,
собственост на Министерство на отбраната, изплатени му по банков път, на
основание заповеди на командира на
военното формирование, както следва:
1. За м. декември 2009 г.
съгласно Заповед № 1011/14.12.2009 г. на командир в.ф.***– ***, получил на
01.02.2010 г. сумата от 70,00 лв.;
2. За м. януари 2010 г. съгласно Заповед №
127/20.01.2010 г. на командир в.ф.***– *** и за месец февруари 2010г. съгласно
Заповед № 190/15.02.2010 г. получил на 15.03.2010 г. сумата от 140,00 лв;
3. За м. март 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-263/16.03.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 30.04.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
4. За м. април 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-323/16.04.2010 г. на командир в.ф.***– ***, и за м. май 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-383/12.05.2010г. на командир в.ф.***– *** получил на 29.06.2010 г. сумата от
140,00 лв.;
5. За м. юни 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-452/09.06.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 29.07.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
6. За м. юли 2010 г. съгласно Заповед № 3Z-548/15.07.2010
г. на командир в.ф.***– ***, получил на 26.08.2010 г. сумата от 70,00 лв.;
7. За м. август 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-610/16.08.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 28.09.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
8. За м. септември 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-643/07.09.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 29.09.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
9. За м. октомври 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-740/14.10.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 02.11.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
10. За м. ноември 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-812/08.11.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 25.11.2010 г. сумата
от 70,00 лв.;
11. За м. декември 2010 г. съгласно Заповед №
3Z-913/09.12.2010 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 27.01.2011 г. сумата
от 70,00 лв.;
12. За м. януари 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-122/10.01.2011 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 02.02.2011 г. сумата
от 70,00 лв.;
13. За м. февруари 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-382/09.05.2011 г. на командир в.ф.***– *** и за м. март 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-383/09.05.2011 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 28.05.2011 г. сумата
от 140,00 лв.;
14. За м. април 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-321/05.04.2011 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 29.04.2011 г. сумата
от 70,00 лв.;
15. За м. май 2011 г. съгласно Заповед №
3Z-385/10.05.2011 г. на командир в.ф.***– ***, получил на 28.05.2011 г. сумата
от 70,00 лв.,
или
всичко на обща стойност 1260 лева (хиляда двеста и шестдесет лева), собственост на Министерството на
отбраната с намерение да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд заместил полученото имущество с вносна бележка от
01.04.2014 г. на Уникредит Булбанк клон ***.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин по реда на чл.372 ал.4 вр. чл. 371 т.2 НПК, от
самопризнанията на подсъдимия, както и от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: свидетелските показания, както и останалите писмени
и веществени доказателства приложени по делото.
В съдебно заседание прокурорът е
на становище, че спор по фактическата обстановка няма, а досежно правната
квалификация счита, че извършеното от подсъдимия е при условията на маловажен
случай, поради което и следва да бъде променена същата в тази насока.
Защитата на подсъдимия е на
становище, че фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт са
безспорни като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия, както и
на доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят. В
случая обаче защитата счита, че извършеното от подсъдимия деяние може да бъде
обхванато от разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Като аргументи защитата излага
съображения, че не е налице грубо нарушение на обществените интереси със
значителен характер и степента на засягане на съответните отношения не е със съществен характер. Алтернативно
защитата излага съображения, че в конкретния случай деянието би могло да се
преквалифицира като такова извършено в условията на маловажен случай, при което
същият би следвало да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административна глоба. Защитата счита, че ако се приеме втората алтернатива на
тяхното искане, т.е. че деянието е при условията на маловажен случай, което би
довело до друга правна квалификация, то съблюдавайки правилата за давността би
следвало от съвкупността да бъдат извадени всички деяния без последните две,
т.е. давността не е изтекла само за последните две деяния.
Подсъдимият не взема отношение по
фактите и правната квалификация, а моли съда да му бъде дадена възможност да
остане на служба.
Когато с оглед разпоредбата на
чл.9 ал.2 от НК се обсъжда въпроса дали деянието, което макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление поради своята
малозначителност не е обществено опасно, или неговата обществена опасност е
явно незначителна и затова не е престъпно, следва да се обсъждат съвкупно
всички елементи от състава на даденото престъпление. В конкретния случай се
касае за извършено престъпление документна измама, поради което при преценката
дали деянието е малозначително и не е обществено опасно или обществената му
опасност е явна незначителна следва да се има предвид не само фактът на
използването на документи с невярно съдържание, а и всички обстоятелства, отнасящи
се до важността на документа с оглед целта на издаването му, обществената
стойност на засегнатите и увредени обществени отношения, степента на тяхното
увреждане, броя на издадените документи с невярно съдържание.
В конкретния случай става въпрос
за 18 броя издадени документи с невярно съдържание – заявления-декларации,
приложени като вещестевени доказателства по делото, чрез които в условията на продължавано престъпление на
15 пъти подсъдимият е получил компенсационни суми на обща стойност 1260лв. Тези обстоятелства съчетани с особените качества на
субекта на престъплението - кадрови
военнослужещ от сержантския състав на БА, който е притежавал при това
необходимия образователен ценз, многократно извършвани през един сравнително
продължителен период от време, дават възможност да се направи извода, че същият
е бил с ясното съзнание, че използва документ с невярно съдържание, за да
докаже съществуването на определени отношения с гражданско лице, с ясно
изразена и преследвана користна цел, налице са били съзнателни представи у него
за обществената опасност на извършеното, които в съчетание с проявената
упоритост обуславят изискващият се пряк умисъл, т.е. налице е субективната
страна на престъплението, за което е бил обвинен *** П..
В конкретния
случай съвкупната преценка и анализ на всички посочени по – горе обстоятелства
относими към фактическия състав на извършеното от подсъдимия престъпление,
субективните особености на неговата личност, в конкретния случай изключва
приложното поле, както на чл.9 ал.2 от НК, тъй като се налага извода, че
извършеното от П. не е с явно незначителна обществена опасност в сравнение с
типичните за този вид деяния престъпни прояви, напротив съдът намира, че в
конкретния случай реално е налице обществена опасност обективирана в степен
присъща на типичните случаи на престъпни посегателства от този вид.
Горното извършено от
подсъдимият *** П. попада в хипотезата на чл. 93 т. 9 НК – „маловажен случай” с
оглед липсата на вредни последици, както и с оглед на смекчаващите
обстоятелства – чистото му съдебно минало към момента на извършване на
деянието, направените самопризнания, с които е съдействал за разкриване на
обективната истина, много добрите характеристични данни като военнослужещ,
критичното отношение към извършеното. Общият размер на инкриминираната сума
получена без правно основание и впоследствие възстановена също не може на
самостоятелно основание да обоснове убедителен отказ за преквалификация на
извършеното поради маловажност на случая. По делото отсъстват данни неправомерно
получената сума да е довела до финансови затруднения по отношение ресурсите във
военното формирование и обезпечаването на военнослужещите за времето до нейното
възстановяване. Привилегированият състав, по който му е било повдигнато
обвинение принципно определя по-ниска степен на обществена опасност на
съответното престъпление. Наличните характеристични данни за подсъдимия, които
са изцяло положителни, отсъствието на предишни осъждания, професионалното му
развитие като военнослужещ, за което е бил поощряван, осъзнатата
противоправност и укоримост на извършеното деяние, нееднократно изказаното
съжаление и критично отношение, както и обстоятелството, че понастоящем
продължава службата си като военнослужещ,
разкриват една значително по-ниска от типичните случаи на документни
измами степен на обществена опасност, предопределяща маловажността на случая на
извършеното престъпление.
Не намират опора в
закона възраженията на защитата, че при преценка налице ли са условията за
настъпила погасителна давност следва да бъдат изключени поради настъпила такава
всички деяния, включени в обема на повдигнатото обвинение на подсъдимия с
изключение на последните две. Извършеното престъпление от подсъдимия *** П.
това по чл.212б ал.1 т.4, вр. чл. 212 ал.6 вр. чл. 212 ал.1 т.1 алт.1 вр. чл.
26 ал.1 НК е при условията на продължавано престъпление, когато две или повече
деяния, които осъществяват поотделно на един и същи състав на престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Казано с други думи,
включените в съвкупността отделни деяния не съставляват отделни престъпления,
за да бъдат изключвани поради евентуално настъпила давност. Всички деяния
включени в съвкупността представляват едно единствено престъпление, което е
извършено, когато е било довършено, т.е. на 28.05.2011 г. Именно от тази дата
започват да текат предвидените в закона давностни срокове и след като се
съобрази и обстоятелството, че досъдебното производство срещу П. е било
образувано на 11.02.2014 г. /т.е. на тази дата давността е била прекъсната/ е
видно, че не е настъпила предвидената в закона давност за това престъпление.
ПРИЧИНИ: Ниско правно съзнание,
липса на контрол от страна на началниците, затрудненото материално положение,
стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
МОТИВИ: Користни.
С
обвинителния акт подсъдимия *** П. е бил
предаден на съд с обвинение по чл.212б, ал.1, т.1, вр. чл.212 ал.1,
алт.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Съдът след като съобрази
горните фактически обстоятелства, както и становищата на страните, намира че
извършеното престъпление от подсъдимия се обхваща от хипотезата на чл. 212б, ал. 1, т. 4, вр. чл.212, ал. 6, вр. чл.212
ал.1, алт.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което същия следва да бъде оправдан
по обвинението му посочено в обвинителния акт.
Съдът като взе предвид, че подсъдимия е пълнолетно лице, че е извършил
умишлено престъпление, което се наказва с пробация или глоба от сто до триста
лева, както и обстоятелствата, че не е бил осъждан за престъпление от общ
характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
ІV на Глава VІІІ от НК и че причинените имуществени вреди са били възстановени
и не са налице законовите забрани предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.7 НК, поради което намира че в случая следва да се приложи чл. 78а от НК.
Подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание
глоба, която съдът съобрази с: чистото
му съдебно минало, много добрите характеристични данни за същия като
военнослужещ, семейното му положение – женен, с две деца, направените
самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина, критичното
отношение към извършеното, както и
имущественото му състояние – с задължения към банкови институции, които
погасява и към настоящия момент. В конкретния случай съдът намира, че на
подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба при
значителен превес на смекчаващите обстоятелства в размер на хиляда лева.
Приложените по делото веществени
доказателства – заявление-декларация до командира на в.ф.***– *** от дата
02.12.2009 г. – 1 лист; заявление-декларация
до командира на в.ф.***– *** от дата 04.01.2010 г.– 1 лист; заявление-декларация до командира на в.ф.***–
*** от дата 01.02.2010 г.– 1
лист; заявление-декларация до командира
на в.ф.***– *** от дата 02.03.2010 г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 01.04.2010 г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 03.05.2010г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 02.06.2010г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 02.07.2010 г.– 1 лист; заявление-декларация до командира на в.ф.***– *** от дата
22.07.2010 г.– 1 лист; заявление-декларация до командира на в.ф.***–
*** от дата 23.08.2010 г.– 1
лист; заявление-декларация до командира
на в.ф.***– *** от дата 01.10.2010 г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 01.11.2010 г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 01.12.2010г.– 1 лист; заявление-декларация до командира на в.ф.***–
*** от дата 03.01.2011 г.– 1
лист; заявление-декларация до командира
на в.ф.***– *** от дата 03.01.2011 г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 01.03.2011 г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 04.04.2011 г.– 1 лист; заявление-декларация до
командира на в.ф.***– *** от дата 28.04.2011 г.– 1 лист – да се унищожат като вещи без стойност, след влизане в законна
сила на присъдата.
Водим от
гореизложеното, съобразно закона и по вътрешно убеждение съдът постанови
присъдата си.
07.08.2014 г.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: