РЕШЕНИЕ
№107/23.1.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
тринадесети януари Година две
хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар П. Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 5426
по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба от „Ице-
А. Р.” ЕООД, представлявано от А.Х.Р.,
против Наказателно постановление № 475942- F520570 / 11.11.2019г.
на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което
на „Ице- А. Р.”
ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 3 000 лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС.
С жалбата се твърди, че санкционираното
дружество не притежава търговски обект в с.Попович, както и че при проверката в
магазина е работел Х.М., който го е стопанисвал и управлявал чрез своята фирма
– ЕТ „Хитко-Х.М.“.Поради това се иска отмяна на
постановлението .
В съдебно заседание, въззивната
страна, редовно призована ,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата на посочените основания.По същество адв.Ф. излага становище,
че от събраните доказателства е било установено, че в обекта дейност е
извършвал св.Х.М. с неговата фирма, а не „Ице- А. Р.”
ЕООД, чиито документи са били представени на данъчните служители по тяхно
искане.Поради това и пледира за отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от процесуален представител , който оспорва жалбата и моли
постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Ю.к.Георгиева
счита, че с оглед представените доказателства за вида закупени от „Ице- А. Р.” ЕООД стоки, то обекта се е стопанисвал именно
от това дружество.
След преценка на доводите на
въззивника и с оглед събраните доказателства
по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
19.10.2019г. служители на ТД на НАП-Варна, един от които св. П.Д., в изпълнение на служебните си
задължения, извършили контролна покупка в търговски обект- магазин за продажба
на хранителни стоки, безалкохолно, алкохол и др., намиращ се в с.Попович.В магазина тогава се
намирал св.Х.М..Св.Д. закупил минерална вода, за която заплатил в брой сумата
от 0,70лв При покупката не бил издаден касов бон.Поради това и данъчните
служители извършили проверка.На нея присъствали както св.М., така и неговия
син- А. Р., който бил представляващ на „Ице- А. Р.” ЕООД.Установило се, че в обекта
нямало монтиран и въведен в експлоатация касов апарат.Св.М. обяснил на
проверяващите, че има касов апарат, който обаче е на фирмата на сина му и го
представил.От него бил изведен междинен отчет, в който не били регистрирани каквито и да било продажби.Било
отразено, че този касов апарат е регистриран за сергия „плод и зеленчук“ в
гр.Бяла, ул.“Черноморска № 47, на името на „Ице- А. Р.”
ЕООД.Бил направен опис на паричните средства, подписан от св.М..Всичко
установено при проверката св. Д. описал в констативен протокол.Св.М. и въз.Р.
написали саморъчно обяснение, в което декларирали, че в обекта продава св.М. и
че няма инсталиран и работещ касов апарат.Било посочено още, че имат фирма „Ице- А. Р.” ЕООД, която има сергия плод-зеленчук в гр.Бяла
и касов апарат.
На 31.10.2019г. св.Д. съставил
против „Ице- А. Р.” ЕООД, акт за установяване на
административно нарушение като приел, че дружеството стопанисва проверения
обект и извършва продажби на стоки и услуги без да използва функциониращо
фискално устройство .Нарушението било квалифицирано като такова по чл.7
ал.1 вр. ал.2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС. При
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган
изцяло възприел описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението
по по чл.7 ал.1
вр. ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118
ал.1 от ЗДДС.За него на „Ице- А. Р.” ЕООД
била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан П.Д. -
актосъставител , чиито показания съдът кредитира като пълни, последователни и
логични.От тях се установи, че нарушението е било установено при извършена в
обекта контролна покупка, при която не е бил издаден касов бон.Свидетелят
посочи, че в магазина се е намирал
продавач, който им обяснил, че сина му има фирма и касов апарат, както и че в
последствие е дошъл сина, който донесъл касов апарат, но за друг обект.Св.Д.
заяви още, че документите, които са били представени при проверката, не са се
намирали в магазина, а са били донесени.По искане на процесуалният представител
на нарушителя съдът допусна до разпит св.Х.М., чиито показания съдът също
кредитира.От тях стана ясно, че действително в магазина не е имало монтиран и
въведен в експлоатация касов апарат, но че дейността в него се е извършвала от
фирмата на св.М. ЕТ „Хитко-Х.М.“.Този свидетел описа
начина , по който е била извършена проверката и заяви, че в последствие е
закупил касов апарат, който е бил регистриран в НАП и когато е изтекъл периода,
в който магазина е бил запечатан, е започнал да извършва дейност.
Съдът приобщи към доказателствата по
делото представените и от двете страни справки от Търговския регистър и извлечения от регистър дневници по ДДС на НАП
за „Ице- А. Р.” ЕООД и ЕТ „Хитко-Х.М.“,
които също кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 475942-F520570/11.11.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на НАП, съгласно заповед заповед № ЗЦУ –ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния
Директор на НАП. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. При
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. Наказанието за нарушението е индивидуализирано, а
правото на защита на жалбоподателя не е накърнено по никакъв начин , тъй като е
упражнено в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът
намира обаче, че неправилно административно-наказващият орган е приложил материалния закон, като е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма.От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че в магазин, намиращ с в с.Попович на 19.10.2018г.
е била извършена продажба на стока, без да е била издадена фискална касова
бележка, както и без в обекта да е било въведено в експлоатация функциониращо
фискално устройство. Тези обстоятелства не се и оспорват. Съобразно разпоредбите на чл.3 и чл.7 ал.1
от Наредба Н -18/2006г. на МФ, лицата, извършващи продажба на стоки или услуги,
са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирано в
компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите фискално устройство от датата на започване на
дейността на обекта. В случая обаче , въпреки заявеното от св.Д., че магазина е бил доста добре зареден, не е било
установено от коя дата е започнало осъществяването на дейност в него, а това е съставомерен признак на
нарушението по чл.7 ал.1 от наредбата, каквото се твърди, че е извършено.
На следващо място съдът намира, че неправилно е била ангажирана
отговорността на „Ице- А. Р.” ЕООД
.От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че при
проверката в магазина се е намирал св.М., който видно от представените писмени
доказателства притежава ЕТ „Хитко-Х.М.“.Този
свидетел, както и св.Д. потвърждават, че след като е била констатирана липсата
на касов апарат, св.М. заявил, че сина му има фирма с касов апарат, който бил
донесен и от който бил изведен дневен отчет.Други доказателства обаче от които
да се установи, че обекта е стопанисван именно от „Ице-
А. Р.” ЕООД, а не от ЕТ „Хитко.Х.М.“ по делото не са
събрани.Извод в тази насока не би могъл да се направи и от представените от
представителя на наказващият орган извлечения от регистри по ДДС на „Ице- А. Р.” ЕООД.От тях е видно, че това дружество
действително е декларирало покупка на безалкохолно и бира, но за м.05
им.07.2019г.За м.10.2019г., когато е била извършена проверката, са били
регистрирани продажби на неустановени и неконкретизирани стоки от „Метро Кеш
енд Кери България“ и „Биби Хербал“ ЕООД.В този смисъл не би могло да се твърди, че стоките,
които данъчните служители са възприели, че се намират в магазина, са били
закупени от „Ице- А. Р.” ЕООД, от което на свой ред
да се прави извод, че обекта се стопанисва именно от това дружество и то е
данъчно задълженото лице по смисъла на чл.3
от Наредбата. Не на последно място, отново от представените справки се
установява, че за магазина в с.Попович на 25.10.2019г. е било регистрирано
фискално устройство , но от ЕТ „Хитко-Х.М.“, който
видно от показанията на св.М., е реалния собственик на обекта.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление
следва да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 475942- F520570 / 11.11.2019г.
на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което
на „Ице- А. Р.”
ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 3 000 лева на основание
чл.185 ал.2 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
мотивите към решението са изготвени пред Административен съд-Варна по реда наАПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: