№ 1715
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в закрито заседание на двадесет
и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Радева
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20221100900691 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.122 ГПК.
Търговско дело №691/2022г. е образувано в СГС, след като е влязло
в сила определение №9100/19.11.2021година, постановено по гр.д.
№40720/2021г., с което 70-ти състав на СРС, на основание чл.118 вр. с
чл.104, т.4 ГПК, прекратява производството и го изпраща по правилата на
родовата компетентност на СГС.
Настоящият състав на СГС констатира следното:
Постановеното определение за прекратяване на делото поради
родова неподсъдност е било предмет на обжалване пред СГС и състав на
СГС, по ч.гр.д. №900/2022 г., постановява определение №1635/24.02.2022
г., с което оставя без уважение жалба на „И.С.“ ООД, срещу определение
№9100/19.11.2021 година на СГС, приемайки, че правилно
първостепенния съд, е приложил нормата на чл.213 ГПК за съвместно
разглеждане на петте дела, образувани по установителни искове по чл.422
вр. с чл.415 ГПК и предявен от същия ищец осъдителен иск, тъй като се
касае за предявени частични претенции, които представляват всяка от
тях, част от едно вземане, поради което подлежат на разглеждане в един
исков процес и тъй като цената на иска, след приложение на нормата на
чл.213 ГПК, обуславя като компетентен да разгледа спора СГС, то
постановеното определение №9100/19.11.2021година по гр.д.
№40720/2021г. се явява законосъобразно.
От хронологична гледна точка процесът се е развил по следния
начин, с оглед датата на образуване на исковото производство:
1/. Пред СРС е образувано гр.д.№29761/2021г. по описа на СРС,
120-ти състав, на 28.05.2021г., по предявен установителен иск по чл.422
вр. с чл.415 ГПК от „И.С.“ ООД срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с който ищецът
1
иска от съда да признание за установено съществуване на вземане в
размер на 25 000лв., представлявщо част от вземане в общ размер на 119
432,09лв., която сума е остатък от вземане по договор от 20.11.2018г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№19016/2021г., образувано на 05.04.2021г.
По това дело е проведена процедура по чл.131 ГПК, постановено е
определение по чл.140 ГПК от 120-ти състав на СРС на 16.08.2021 година
и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
16.11.2021г., в което е изслушана ССчЕ, като делото е отложено за
изслушване на свидетелски показания, с оглед направените от страните
доказателствени искания в тази насока, за 01.02.2022 година.
2/. Пред СРС е образувано гр.д.№38495/2021г. по описа на СРС, 59-
ти състав, на 02.07.2021г., по осъдителен иск, предявен от „И.С.“ООД
срещу „Ф.Б.“ ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 19 432,09лв., представляваща част от обща сума от 119
432,09лв., представляваща невъзстановен аванс по договор от 20.112018г.
и анексите към него.
По това дело не е осъществена размяна на съдебни книжа по реда на
чл.131 ГПК.
3/. Пред СРС е образувано гр.д.№40720/2021г. по описа на СРС, 70-
ти състав на 13.07.2021г., по предявен установителен иск по чл.422 вр. с
чл.415 ГПК от „И.С.“ ООД срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с който ищецът иска от
съда да признание за установено съществуване на вземане в размер на
25 000лв., представлявщо част от вземане в общ размер на 119 432,09лв.,
която сума е остатък от вземане по договор от 20.11.2018г., сза която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№11 458/2021г., образувано на 26.02.2021г.
По това дело е осъществена размяна на съдебни книжа по реда на
чл.131 ГПК и по делото е постъпил отговор от ответника с вх.
№52437/10.09.2021г., след разпореждане на първостепенния съд от
16.08.2021г. за връчване на исковата молба на ответника.
3/. Пред СРС е образувано гр.д.№44740/2021г. по описа на СРС,
118-ти състав на 30.07.2021г., по предявен установителен иск по чл.422
вр. с чл.415 ГПК, предявен от „И.С.“ООД срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с който
ищецът иска от съда да признание за установено съществуване на вземане
в размер на 25 000лв., представлявщо част от вземане в общ размер на
119 432,09лв., която сума е остатък от вземане по договор от 20.11.2018г.,
2
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№11460/2021г., образувано на
26.02.2021г.
4/. Пред СРС е образувано гр.д.№51348/2021г. по описа на СРС, 64-
ти състав на 02.09.2021г., по предявен установителен иск по чл.422 вр. с
чл.415 ГПК, предявен от „И.С.“ООД срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с който ищецът
иска от съда да признание за установено съществуване на вземане в
размер на 25 000лв., представлявщо част от вземане в общ размер на 119
432,09лв., която сума е остатък от вземане по договор от 20.11.2018г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№19015/2021г., образувано на 05.04.2021г.
По гр.д.№ 40720/2021г. по описа на СРС, 70-ти състав, на
20.09.2021г. е постановено определение, с която съдът е оставил без
уважение искането по чл.229, ал.1,т.4 ГПК и на основание чл.213 ГПК е
съединил към това дело гр.д.№44740/2021 г. по описа на СРС, 118-ти
състав, гр.д.№ 51348/2021г. по описа на СРС, 64-ти състав, гр.д.№
29761/2021г. по описа на СРС, 120-ти състав и гр.д.№38495/2021г. по
описа на СРС, 59-ти състав.
Въз основа на констатираното съдът приема, че петте искови
производства са на различен етап от развитието на процеса. Този въпрос
поставя необходимост от повдигане на въпроса за настъпила по някои от
делото преклузия по чл.131 ГПК, преди служебното съединяване на
делата по чл.213 ГПК. Възможността за приложение на нормата на чл.213
ГПК е често срещана хипотеза, при която са налице предявени искове при
условията на чл.422 ГПК, при които въз основа на едно облигационно
правоотношение в рамките на няколко различни производства е постигнато
снабдяването със заповеди за изпълнение, срещу които впоследствие са
подадени възражения от длъжника (длъжниците) и в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени искове за установяване на вземанията по
отделните заповеди. При постановено в подобни случаи съединяване на
делата по чл. 213 ГПК, преценката за размера на цената на иска (включително
с оглед определянето на родово компетентния като първа инстанция съд)
следва да се извършва при отчитане естеството на връзката между отделните
дела. Тогава, когато е налице идентичност на облигационното
правоотношение, по отношение на което претенциите по отделните дела
съставляват части от едно вземане, то следва да се приеме, че след
обединяването на делата не се касае до обективно кумулативно съединяване
на искове, а до една обща претенция, чиято цена е равна на сбора от
претенциите по отделните съединени дела. В този смисъл е постановеното
определение №1635/24.02.2022г., от състава на СГС по ч.гр.д.№ ч.гр.д.
№900/2022 г. Извършеното от състава на СРС служебно съединяване на
3
делата, по причина, че всички касят едно части от едно и също вземане се
предполага да е наложено от съображения за процесуална целесъобразност и
икономия.
Служебното съединяване на искове е предпоставено от висящност на
делата пред един и същия съд, при което този съд предприема съединяване с
цел издаване на общо решение по тях.
Както е посочено и по- горе, в настоящия случай първостепенният съд е
съединил производство по петте дела, изхождайки от това, че същите касаят
части от вземане, произтичащо от едно материално правоотношение, което
съединяване е довело до промяна в родовата подсъдност. Въпросът е в това,
че промяната в родовата подсъдно води по необходимост от приложение на
особените правила на исковото производство, регламентирани в Глава 32
ГПК – производства по търговски спорове, което производство налага двойна
размяна на съдебни книжа. И тъй като по част от делата вече е извършена
едностранна размяна на съдебни книжа ( чл.131 ГПК и в тази връзка за
ответника е настъпила преклузия касателно възможността на прави
възражения – по гр. д № гр.д.№29761/2021г., по което е проведено открито
съдебно заседание, в което са събирани и доказателства и по гр.д.№ .
№40720/2021г., по което е постъпил отговор на исковата молба), а по
останалите производства (гр.д.№44740/2021 г., гр.д.№ 51348/2021г. и гр.д.
№38495/2021г.) не е извършена размяна на съдебните книжа и с оглед
преклузиите по чл.131 ГПК, настоящият състав намира, че следва да
повдигне препирня за подсъдност, с оглед на възможността при
предстоящата двойна размяна на съдебни книжа, наложена от
приложение на правилата на Глава 32 ГПК, за ответника да се
„възобнови“ възможността за въведе при настъпила на него преклузия по
гр.д. № гр.д.№29761/2021г., по което е проведено открито съдебно
заседание, в което са събирани и доказателства и по гр.д.№ .
№40720/2021г., по което е постъпил отговор, да се възползва от тази
процесуална възможност е да санира евентуален пропуск, чрез въвеждане
на възражения, които е пропуснал да стори по преждецитираните две
дела, при отчитане на факта, че се касае за вземане, която е претендирано
от него на части и което произтича от едно и също правоотношение.
По тази причина настоящият състав на съда намира, че при
разглеждане на петте искови производства следва да намерят
постановките на т.3 от ТР №3 от 22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г. на
ОСГТК на ВКС, съобразно които: „Когато между същите страни, на същото
основание и за една част от вземането е предявен частичен иск, по който
делото е висящо, останалата част от вземането може да бъде предявена в друг
исков процес. В този случай е налице изключението, предвидено в
разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Ако в съда има две висящи дела между
едни и същи страни, на едно и също основание, но претенцията е за различни
части на едно и също вземане, не е налице идентитет между двете дела.
Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде посочено, че
4
се претендира част от вземането, а в последващата искова молба да е
конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка от вземането,
произтичащо от същото право.
В този случай производството по последващия частичен иск следва да
бъде спряно до влизане в сила на съдебното решение по първоначално
предявения частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Ако
първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да
възобнови спряното производство и да зачете СПН, с която се ползват
установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на
спорното право. Ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен,
производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като
недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право“.
В цитираното ТР ВКС приема, че спирането на производството по
последващия частичен иск може да бъде избегнато чрез съединяване на двете
дела /по частичния иск и по иска за останалия размер от спорното право/ за
разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на
основание по чл.213 ГПК.
В настоящия случай обаче съдът отчита факта, че исковите молби по
петте дела са идентични касателно фактите, от които произтича правото,
чиято защита се дири, както и факта, че по две от тях за ответника е
настъпила преклузията, както и факта, че по установителните искове съдът
следва да се произнесе относно това дали за ищеца съществува вземане, за
което по всяко от четирите заповедни производства се е снабдил със заповеди
за изпълнение, намира, че следва да прекрати производството по делото и на
основание чл.122 ГПК да повдигне спор за подсъдност пред Апелативен съд –
София, на основание чл.122 ГПК между СГС и РС- София, за определяне на
това кой е компетентен съд да разгледа спора. Съдът повдига препирнята за
подсъдност, с оглед възможността определението по чл.213 ГПК, като актт,
който не слага край на делото, съгласно чл.253 ГПК, да може да бъде
изменено или отменено от съда, който го е постановил, вследствие на
изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, тъй като това
определение не подлежи на самостоятелно обжалване.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№691/2022 г. по описа на СГС,
ТО, 6-6 състав.
ПОВДИГА спор за подсъдност пред Апелативен съд – София между
СГС и СРС, относно подсъдност на исковете, съединени, на основание чл.213
ГПК в едно производство, предявени от „И.С.“ООД срещу „Ф.Б.“ ЕООД, на
основание чл.122 ГПК.
ДЕЛОТО да се изпрати на Апелативен съд –София за разрешаване на
спора за подсъдност.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6