Определение по дело №655/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 940
Дата: 14 декември 2021 г.
Съдия: Мария Велкова
Дело: 20214500100655
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 940
гр. Русе, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20214500100655 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен пряк иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно
основание чл.432 от ГПК.
С молба- вх.№8637/09.12.2021 г. П.В. Б., Т.П. Б.а и Г.С.Б. са поискали да
бъдат конституирани като ищци по делото на основание чл.227 от ГПК в
качеството им на законни наследници на ищеца В. Т. Б.. Към молбата са
приложени удостоверение за наследници и препис- извлечение от акт за
смърт.
От приложеният препис- извлечение от акт за смърт на В. Т. Б. е видно,
че същият е починал на 08.10.2021 г.- 7.30 ч.- т.е. преди образуване на делото.
С оглед факта на настъпилата смърт на В. Т. Б. преди образуване на
делото, съдът намира производството за недопустимо по следните
съображения:
Правото на иск е средство за защита на материалното право чрез
разрешаване на гражданския спор със сила на пресъдено нещо. За да породи
задължение за съда да предприеме необходимите процесуални действия и да
разреши конкретния гражданскоправен спор, правото на иск като субективно
право, трябва да е възникнало, да съществува в полза на лицето, от чието име
се предявява искът и да бъде надлежно упражнено. Възникването,
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск се обуславя
едновременно от наличието на определени положителни процесуални
предпоставки и от липсата на процесуални пречки, които са уредени в закона
1
и за които съдът е длъжен да следи служебно, както при предявяването на
иска, така и в хода на производството до приключването му със съдебен акт.
Абсолютна процесуална предпоставка за възникването и упражняването
на правото на иск е надлежната процесуална легитимация на страните,
тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно
съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или
срещу процесуално неправосубектно лице.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по
съдържание от закона. Процесуалната правоспособност представлява
признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на
процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на
страната в гражданския процес. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ГПК процесуално
правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
Разпоредбата на чл.1 от ЗЛС сочи, че всяко физическо лице от момента
на раждането си придобива способността да бъде носител на права и
задължения. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като
правен субект и има характер на юридическо събитие, което слага край на
неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право
не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни
по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е
условие за допустимостта на гражданския процес като производство.
Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не
може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна.
Поради това, предявяването на иск от името на лице, което към този
момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно
процесуално правоотношение. Това обуславя недопустимост на исковата
производство и същото следва да бъде прекратено.
В настоящият случай е налице липса на първоначална процесуална
легитимация на главна страна в процеса- лицето, сочено като ищец по делото.
Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 от
ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство
предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече
учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално
правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде продължено при
2
условията на чл. 227 от ГПК- чрез конституиране на законните наследници
като страни по делото. Законодателят не е уредил правно основание, по силата
на което да се приеме, че в този случай, за целите на гражданското
съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с
участието на неговите правоприемници.
Предвид установения по делото факт на смъртта на лицето В.Т. Б.,
настъпила преди образуване на делото, настоящото производство се явява
недопустимо поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка-
правосубектна страна, поради което същото следва да бъде прекратено.
По изложените съображения Русенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 655/2021 г. по описа на
Русенския окръжен съд поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВТАС в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3