№ 830
гр. Варна, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115782 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени от Й. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
Разград, ул. *****, срещу „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, *****, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 1826.66
лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване
на трудовото правоотношение за срока на уговореното предизвестие /30 дни/;
сумата 1304.75 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 15 дни, както и сумата 1826.66 лв.,
представляваща обезщетение, дължимо от работодателя поради уволнение на
работника на основание намаляване обема на работа, ведно със законната
лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 12.12.2024 г. до окончателното им изплащане.
В исковата си молба ищецът Й. С. Т. излага, че е работил при ответника
„Е.“ АД на длъжност „Монтажник велосипеди“ по силата на сключен между
страните на 31.03.2021 г. трудов договор, като с допълнително споразумение
от 01.07.2022 г. основното му трудово възнаграждение било изменено на 1805
лв. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, със Заповед № 93*****2024 г., в която било определено
да му се заплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, както и обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 15 дни.
Поддържа, че след прекратяване на трудовото правоотношение, поради
намаляване на обема на работа, е останал без работа и има право на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово
възнаграждение. Посочва, че към настоящия момент бившият му работодател
1
не му е заплатил дължимите обезщетения. По изложените в исковата молба
съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира
разноски.
Ответникът „Е.” АД, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В проведено по делото на 05.03.2025 г. открито съдебно заседание
редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна, чрез
процесуалния му представител – адв. Е. Т., моли да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване му
в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание
ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от
представените писмени доказателства.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на
претендираните суми.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът приема, че в случая е установено наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал.
1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковите претенции следва да се уважат по този
ред.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца. Същият представя доказателства за извършени разноски в размер на
900 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, която сума следва да
бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от 198.32 лв.,
представляваща дължимата държавна такса в производството.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, *****, да заплати на Й. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Разград,
ул. *****, следните суми: сумата 1826.66 лв. /хиляда осемстотин двадесет и
шест лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение за
срока на уговореното предизвестие /30 дни/, на основание чл. 220, ал. 1 КТ;
сумата 1304.75 лв. /хиляда триста и четири лева и седемдесет и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 15 дни, на основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и сумата
1826.66 лв. /хиляда осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща обезщетение, дължимо от работодателя поради
2
уволнение на работника на основание намаляване обема на работа, на
основание чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от
сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.12.2024 г.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, *****, да заплати на Й. С. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Разград,
ул. *****, сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, *****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски районен съд, сумата 198.32 лв. /сто деветдесет и осем
лева и тридесет и две стотинки/, представляваща дължимата държавна такса
в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3