Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 353/02.07.2018 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретаря Д*** Д*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 278 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №134 от 19.04.2018 г. по АНД № 321 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е отменено наказателно постановление
№ 12-001177 от 30.01.2018
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, с което на „Б*** България”
ЕООД с ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.С*** , район „Т*** ”, бул.
„България” №* , представлявано от Б*** М*** С*** и В*** Д*** Д*** - С*** , е наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00лева /хиляди и петстотин лева/, за
нарушение по чл.143, ал.2 от КТ.
Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, редовно призовани, не се явява
представител, в жалбата
навежда доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради
нарушаване на процесуалните правила и противоречие с материалния закон, като
моли за потвърждаване на издаденото НП и отмяна на въззивното решение.
Ответника по
касационната жалба „Б*** България” ЕООД с ЕИК * , редовно призовани не се
явяват, чрез процесуалния си представител адвокат Д.Л. в писмено възражение
против касационната жалба, оспорва сащата и моли решението да остане в сила,
поради липса на сочените касационни основания за отмяна на същото.
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел
от фактическа страна, че при извършена проверка на място на 15.01.2018г. и по
документи на 18.01.2011г, по спазване на трудовото законодателство от Дирекция
„ИТ” - Монтана в магазин № 803 находящ се в гр. Монтана, е констатирано, че
дружеството, в качеството си на работодател, е допуснало видно от представения
на място поименен график за месец януари 2018 г. да работи извън
законоустановеното работно време и да полага извънреден труд извън смисъла на
чл.144 ал.1 от КТ лицето Е*** С*** С*** с начало и край на работната смяна от
14.30 часа до 23.00 часа - втора смяна.Докато по изготвения и утвърден поименен
график за месец януари 2018г. този ден е регламентиран от работодателя С*** да
работи първа смяна с начало и край от 06.00 часа до 14.30 часа. Нарушението е констатирано с
протокол от извършена проверка от 18.01.2018 г., като административно
наказващия орган приел, че в случая е налице нарушение на чл.143 ал.2 от КТ, като на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ наложил на търговското
дружество имуществена санкция глоба в размер на 1500.00 лева.
В хода на съдебното следствие от събраните писмени
и гласни доказателства въззивния съд е установил, че в случая не се касае за
извънреден труд по см. на чл.143, ал.1 от КТ, тъй като полагането на труд от
служителката вместо по утвърдения график първа смяна, същата е работила втора
смяна за времето от 14,30часа до 23.00часа, не може да се приеме за извънреден
труд. Още повече, че същата е положила осем часа труд за този ден. Именно при
този анализ на доказателствата въззивния съд е отменил издаденото НП, тъй като
е приел, че липсва нарушение на трудовото законодателство.
Настоящият касационен състав не споделя
развитите от касатора доводи, че при постановяване на въззивното решение
неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Тъй като от правна страна обосновано и в
съответствие със събраните доказателства –писмени и гласни такива и най-вече от приложения
трудов договор на работничката Е*** С*** С*** в т.8 се установява, че в магазин № 803 находящ се в гр.
Монтана продължителността
на работната смяна е 12 часа по ежемесечно изготвени графици при сумарно
изчисляване на работното време с отчетен тримесечен период, при продължителност
на работното време от 40часа седмично. Към тази уредба е относима и
разпоредбата на чл. 142, ал.4
от КТ, според която максималната продължителност на работна смяна
при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа.
Следователно, за да се приеме, че един работник е полагал извънреден труд е
необходимо да се установи не само, че не е работил в определената му с графика
смяна, а и че по този начин максимално допустимата продължителност за седмица е
надвишена. В случая не само че това не е доказано, но и АНО не е изложил
твръдения в тази насока. Предвид това настоящият съдебен състав счита, че
изпълнителното деяние на приетото за извършено нарушение не е доказано с
всичките му обективни признаци. С описаното и доказано деяние не е извършено
нарушение на чл. 143, ал.2
от КТ, тъй като, както се каза и по-горе, за да е налице извънреден
труд не е достатъчно да се установи само, че един работник е работил в смяна,
различна от определената му с графика, а е необходимо по този начин да е
положил труд в повече от допустимото по КТ.
Поради което настоящата инстанция намира, че
при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени процесуални нарушения, не е установено безспорно, че е
извършено виновно нарушение на разпоредбите на КТ. Правилно въззивният съд е посочил, че в
производството не е доказано твърдяното нарушение на разпоредбите на КТ, поради
което наложената имуществена санкция в размер на 1500.00 лв. на основание на
основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от КТ, правилно е отменена.
От гореизложеното несъмнено следва, че не е налице установено
административно нарушение,
правилно е приложен законът, не е доказана вината по отношение установения
субект на административнонаказателната отговорност. Настоящата инстанция
споделя становището на въззивния съд, че следва да бъде отменено оспорваното НП
№ 12-001177 от 30.01.2018 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана, като незаконосъобразно постановено, поради
което следва да бъде потвърдено атакуваното решение
на
Районен съд гр.Монтана, като правилно и законосъобразно.
По
изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№134 от 19.04.2018 г. по АНД № 321 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана,
с което е отменено наказателно постановление № 12-001177 от
30.01.2018 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: