Решение по дело №1687/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

526/12.9.2019г.

 

№......................                                    12.09.2019 г.                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                       Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1687 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19 – 0869 - 001470 от 21.05.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ф.А.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание        чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата на изложените в нея съображения.

За ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява процесуален представител.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Ф.А.А. на 17.01.2019 г. управлявала собствения си лек автомобил марка “Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № Н 5369 ВТ, като се движела в с. Радко Димитриево, обл. Шумен, по ул. ”Бургаско шосе” в посока гр. Бургас. Около 15.18 часа на същия ден на ул. ”Бургаско шосе” № 1 в с. Радко Димитриево се движела с превишена скорост, като автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП жалбоподателката е представила писмена декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, в която в качеството си на собственик на лек автомобил “Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № Н 5369 ВТ собственоръчно посочила, че „на 17.01.2019 г. около 15.18 часа автомобилът ми се управлява от мен“. Впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Освен това, в хода на извършената служебна справка във връзка със съставянето на елекронния фиш, полицейските служители в група „Видеоконтрол“ при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен установили, че водачът Ф.А. управлява МПС - лек автомобил марка “Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № Н 5369 ВТ, което не е регистрирано по надлежния ред в РБългария - със служебно прекратена регистрация по    чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като имал неплатена застраховка „Гражданска отговорност“ и МПС не е регистрирано по надлежния ред в РБ. За установеното нарушение на водача на автомобила бил съставили Акт за установяване на административно нарушение бланков № 533760 от 11.02.2019 г., серия Д, в който актосъставителят е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражения, сочейки, че не е уведомена за прекратената регистрация на автомобила. Впоследствие не се е възползвала от законното си право и не е депозирала допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Междувременно производството, образувано въз основа на посочения акт за установяване на административно нарушение е прекратено и материалите са изпратени на Районна прокуратура – Шумен за произнасяне с оглед данните за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК – за това, че управлявано моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Междувременно жалбоподателката А. представила застрахователна полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/30/118003236812 на ЗАД “ДаллБогг:Живот и здраве” АД, сключена на 14.11.2018 г. и Справка от Гаранционен фонд от 12.02.2019 г., удостоверяваща, че  лек автомобил марка “Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № Н 5369 ВТ има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие – 14.11.20198 г., 13.02 ч. и крайна дата на покритие – 14.11.2019 г., 23.59 ч.  

 

 

 

ССС  С постановление от 13.05.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Шумен е отказано да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер на основание чл. 213 от НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК, приемайки, че с деятелността си А. не е осъществила от субективна страна престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Същевременно обаче доколкото управлявания от А.автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, материалите по преписката са били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен за евентуално реализиране на административно-наказателната отговорност. Настоящото административно наказателно производство било образувано по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като въз основа на събраните материалите в хода на наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 19 – 0869 - 001470 от 21.05.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ф.А.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.Г.И., на свидетелят Й.Ж.Ж. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че с най – голямо значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията на свидетелите И.И. и Й.Ж.Ж.. Същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19 – 0869 - 001470 от 21.05.2019 г. издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” От материалите по делото става ясно, че не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС и като водач на същото по смисъла легалната дефиниция по   § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС. За последните е действащ регистрационен режим, регламентиран в подзаконов нормативен акт, а именно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. В посочената Наредба I-45 от 24.03.2000 г. намира своята нормативна уредба и процедурата по служебно прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от   24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

От разпита на свидетелите И.И. и Й.Ж.Ж. става ясно, че при извършената от тяхна страна електронна справка първоначално се оказало, че управлявания от жалбоподателката лек автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143,    ал. 10 от ЗДвП, за това, че няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Също така обаче, свидетелите И. и Ж.посочват, че не са запознати дали нарушителката е била уведомена, че е била служебно прекратена регистрацията на процесното МПС, както и че при извършена последваща проверка от тяхна страна се установило, че при изготвяне на застрохователната полица за процесния автомобил била допусната техническа грешка при изписване на номера на МПС, като впоследствие била извършена корекция.

Същевременно обаче от материалите по делото е видно, че не са налични доказателства за уведомяване на собственика по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ от страна на Информационния център, съответно не се установява и изпълнението на произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и          чл. 143, ал. 10 ЗДвП задължение за органите на МВР да уведомят собственика на превозното средство. Т. е. в конкретния казус се установява, че собственикът не е бил надлежно уведомен от Информационния център по чл. 574, ал. 10 от КЗ, с произтичащото от това предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център е от особено значение – текстът на следващата алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. Анализът на подзаконовата уредба, в частност на чл. 18б,  ал. 1, т. 8 и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебно прекратяване прекратяването на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР следва да бъде сведено до знанието на собственика му. В този смисъл е изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. Административнонаказващия орган не е установил изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят надлежни доказателства за уведомяването на санкционираното лице. Т. е. безспорно се установява, че не са спазени разпоредбите на чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба I-45 от 24.03.2000 г. и чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, задължаващи ОД на МВР да уведоми собственика на МПС за служебно прекратена регистрация.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че санкционирато лице не е допуснало виновно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП доколкото не е установен субективния елемент от нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление като управление на собствено превозно средство с прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които анализирани в своята съвкупност, по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателката е управлявала превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването ѝ законодателят е възложил на наказващия орган. Съзнанието за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не налага противен извод, каквото твърдение се прокарва от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган, доколкото то касае друго по вид административно нарушение. В този смисъл е и Решение № 64 от 21.02.2019 г. по КНАХД № 25/2019 г. на Административен съд – Шумен и мн. др.

Още повече от представените от жалбоподателката А. писмени доказателства - застрахователна полица за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” № BG/30/118003236812 на ЗАД “ДаллБогг:Живот и здраве” АД, сключена на 14.11.2018 г. и Справка от Гаранционен фонд от 12.02.2019 г., става ясно, че  лек автомобил марка “Опел Астра Стейшън Вагон” с рег. № Н 5369 ВТ има активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие – 14.11.20198 г., 13.02 ч. и крайна дата на покритие – 14.11.2019 г., 23.59 ч. В тази насока са и показанията на свидетелите И. и Ж., които в разписа си посочват, че при извършена последваща проверка се установило, че при изготвяне на застрохователната полица за процесния автомобил била допусната техническа грешка при изписване на номера на МПС, като впоследствие била извършена корекция. Т. е. неправилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката. 

Поради изложеното настоящия състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Поради всичко изложено по-горе и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19 – 0869 - 001470 от 21.05.2019 г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен, с което на Ф.А.А., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: