РЕШЕНИЕ
№ 1630
гр. Пазарджик, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220103811 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл.от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Р. И., с ЕГН
**********, с адрес гр. **********, чрез пълномощник - адв. М. И. – С. от АК Пазарджик,
против Г. П. И., с ЕГН **********, с адрес гр. **********, като моли съда да постанови
решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради
настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 27.11.1999 г. от който
имат родени две дъщери - С.Г. И., на 24 г. и К.Г. И., на 19 г. Посочва се, че ищцата от
осемнадесет години живее и работи в И., а в България се прибирала само през зимата. Сочи,
че с ответника винаги са имали разногласия, тъй като с него било трудно да се води спокоен
разговор – крещял, обиждал, поставял под съмнение всичко, което ищцата му казвала.
Твърди, че с ответника от м. юни 2023 г. са официално фактически разделени, въпреки че от
години не живеели заедно и не поддържали съпружески отношения. Междувременно
ищцата закупила жилище в И. и в момента живее в него.
С оглед гореизложеното счита, че прекратяването на брака между страните при
изложените фактически обстоятелства е житейски оправдано и социално необходимо.
Твърди, че фактическата им раздяла продължава и към момента на депозиране на ИМ и
липсва оптимистична прогноза за ново съвместно съжителство.
Твърди, че съпрузите направили опит да уредят отношенията си доброволно, но без
успех.
След прекратяване на брака желае да продължи да носи фамилното име И..
В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява лично, представлява се от
1
адвокат М. И. – С. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен с изрично пълномощно да я
представлява, като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака. Заявява, че няма
претенции по отношение ползването на семейното жилище и не възразява да се предостави
на съпруга за ползване.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
посочва, че също желае прекратяване на брака поради настъпило в него дълбоко и
непоправимо разстройство без произнасяне по въпроса за вината.
Оспорва твърденията на ищцата за разногласията в семейството и липсата на
комуникация между съпрузите. Счита, че са имали нормален семеен живот. Посочва, че от
2006 г. ищцата започнала да ходи да работи в И., работила сезонно за около 3-4 месеца, след
което се прибирала. През това време ответникът живеел с децата в гр. Б.. Всяко лятото по
време на отпуската на ответника с децата ходили на море при ищцата в И.. Твърди, че през
2020 г. съпрузите решили да закупят жилище в И., за което се наложило ответникът да
изтегли ипотечен кредит. В тази връзка се наложило ответникът да ипотекира имот, който
бил негова собственост, придобит преди сключването на брака
Ответникът твърди, че през лятото на 2023 г. установил, че ищцата е започнала
връзка с друг мъж, поради което се разделили и не поддържат семейни отношения.
Провели разговор за прекратяване на брака, но не постигнали съгласие по
имуществените отношения във връзка с придобитото в И. жилище.
Не оспорва, че с ищцата не поддържат почти никакъв контакт. Твърди, че формално
съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според закона
и морала необходимо вътрешно съдържание.
Моли да бъде прекратен бракът между страните като дълбоко и непоправимо
разстроен.
Претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се
в гр. Б., ул. „******.
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и с процесуален
представител – адв. А. Б. от АК Пловдив. Моли съдът да постанови решение, с което да
прекрати бракът между страните и да предостави на ответника ползването на семейното
жилище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 27.11.1999 г. страните сключили граждански брак в гр. П., видно от удостоверение
за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №
****** г. на общ. П.. След сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име
на съпруга си И. вместо предбрачното си фамилно име М..
От приложените по делото удостоверения за раждане, издадени въз основа на акт за
раждане № ******* г. на общ. Пазарджик и въз основа на акт за раждане № ***** г. на общ.
2
Пазарджик, се установява, че децата на страните С.Г. И., родена на 27.12.1999 г. и К.Г. И.,
родена на 09.12.2004 г., са пълнолетни.
По делото са разпитани свидетелите Х.В.К. и Н.П.Г..
От показанията на свидетелката К. се установява, че след сключването на брака
съпрузите са заживели съвместно в гр. Б.. Поради финансови затруднения ищцата заминала
в И. при нейните родители преди 18 години, като първоначално си идвала на три месеца и
пак заминавала. Установява се от показанията на свидетелката К., че от година и половина
съпрузите не живеят съвместно и са фактически разделени. Ищцата си закупила жилище в
И. и в момента живее там. Средствата за закупуване на жилището били от банков кредит.
От показанията на свидетеля Г. се установява също, че повече от една година
страните не живеят заедно. Преди това са живеели в жилище, представляващо къща,
собственост на ответника. Свидетелят посочва, че тази къща не може да се обитава
едновременно от двама човека, които са разделени.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
непротиворечиви.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
Районен съд Пазарджик е сезиран с брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК
за прекратяване на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство
на същия и небрачни искове с правно основание чл. 53 СК за фамилното име на съпругата
след развода и чл. 56 СК за ползване на семейното жилище след развода.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право,
което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на
брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.
Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.
Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от
процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително
осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.
От коментираните по-горе доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че между страните липсва изискваната съгл. чл. 14 от СК
взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Фактът на настъпилата между
страните фактическа раздяла не е спорен между страните. А и от събраните доказателства се
установи, че през последната една година и половина страните окончателно фактически не
живеят заедно и всеки от тях има свой живот, в който на практика другият отсъства.
Случилото се преди повече от една година окончателно разделно живеене на съпрузите
сочи, че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми
предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален
3
аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите /в този смисъл и
Р 3749-1981г. на ІІ ГО/, което състояние не може да се определи като отговарящо на
законовите изисквания на чл. 15 от СК. По делото липсват каквито и да било доказателства,
че са налице “важни причини” по смисъла на чл. 15 от СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви
съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки
между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и
необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака /т. 3 от ППВС 10/1971г./. Брачната връзка е
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.
С оглед на изложеното съдът приема, че са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което
същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът не следва да се
произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като няма направено искане в
тази насока.
От брака страните нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което съдът не
дължи произнасяне по въпросите в чл. 59, ал. 2 от СК.
Съпрузите не претендират издръжка по чл. 145 от СК.
По отношение на фамилното име на съпругата:
Съгласно нормата на чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът
следва да е сезиран с искане от съпруга, който при сключване на брака е променил
фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. В случай съпругата заявява
изрично искането си след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно
име „И.“. В тази връзка и с оглед нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се
произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови
съпругата М. Р. И. да продължи да носи брачното си фамилно име И..
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК, когато от брака на съпрузите няма
ненавършили пълнолетие деца, съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното
жилище след развода, само ако има изрично искане от някой от съпрузите с жилищна нужда.
В случая с отговора на исковата молба е направено искане семейното жилище, находящо се
в гр. Б., ул. „****** да се предостави за ползване на ответника. Предвид липсата на спор
между страните по този въпрос съдът намира, че искането следва да се уважи.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, РС Пазарджик определя окончателна държавна такса за развода в
размер на 50 лева. В този смисъл всяка една от страните следва да заплати сумата от по 25
4
лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода. Разноските на
страните остават в тежест на всяка от тях съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод, сключения на 27.11.1999 г. с акт за граждански брак №
****** г. на общ. П. граждански брак М. Р. И., с ЕГН ********** и Г. П. И., с ЕГН
**********, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК във връзка с чл. 326 от ГПК, след
прекратяване на брака съпругата М. Р. И., с ЕГН **********, да носи брачното си фамилно
име И..
Семейното жилище, находящо се в гр. Б., ул. „******, се предоставя за ползване на
съпруга Г. П. И., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. Р. И., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд
Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25
лева.
ОСЪЖДА Г. П. И., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд
Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25
лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5