РЕШЕНИЕ
№ 864
гр. Сливен , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ива И. Стойчева Коджабашева
Секретар:Андреана С. Станчева
като разгледа докладваното от Ива И. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20202230102497 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „АПИМП Ганка
Василева“ ЕООД, гр. Сливен срещу Националната Здравноосигурителна Каса,
представлявана от директора на РЗОК - Сливен, с която е осъдителен иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответната НЗОК да заплати на ищцовото дружество сумата от 152,00 лв.,
получена от ответника без основание въз основа на писмена покана № 29-05-
138/06.12.2016 г. за възстановяване на суми, получени без правно основание,
представляваща превишение на специализираните медицински дейности
СМД от изпълнителя на медицинска помощ /бл. МЗ НЗОК № 3/ за второ
тримесечие на 2016 г.
В исковата молба се твърди, че в резултат на извършена проверка на
ищцовото дружество, проверяващият екип е съставил протокол за
неоснователно получени суми № РД-13-01-78/23.11.2016 г., от който е видно,
че ищцовото дружество следва да възстанови сумата от 513 лв., получени без
правно основание на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, за което била издадена
писмена покана от Директора на РЗОК - Сливен. С решение по адм. дело №
3/2017 г. на АдмС - Сливен Писмената покана № 29-05-138/06.12.2016 г. била
отменена за разликата над 152 лв. до 513 лв. Сумата от 152 лв. била удържана
1
от бюджета на лечебното заведение след влизане в сила на решението.
Ищцовото дружество твърди, че писмената покана била издадена на
основание чл. 47 от Допълнително споразумение № 1/12.05.2016 г. към
Индивидуален договор № 200832/30.12.2015 г. Допълнителното споразумение
било подписано на основание Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на
Надзорния съвет на НЗОК, което е обявено за нищожно с Решение на ВАС на
РБ, влязло в сила на 10.01.2020 г. Излага се, че тъй като решението има
обратна сила, то сумата от 152 лв. е удържана без основание и подлежи на
връщане. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответната НЗОК, с който се излага становище за допустимост, но
неоснователност на иска с твърдения, че Решение № РД-НС-04-24-1 от
29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК е подзаконов нормативен акт и
съгласно чл. 195 АПК отмяната му няма обратно действие, поради което и не
е налице хипотеза на липса на основание при удържането на процесната сума
от бюджета на ищцовото дружество.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск и претендира
направените по делото разноски.
Ответната НЗОК, редовно призована, се представлява от пълномощник
- юрисконсулт, чрез който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен.
Представила е и писмена защита в срок.
Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорни са между страните, а се установяват и от писмените
доказателства по делото обстоятелствата, че между страните бил сключен
Индивидуален договор № 200832/30.12.2015 г. за оказване на първична
извънболнична медицинска помощ и Допълнително споразумение №
1/12.05.2016 г. към договора.
Страните не спорят и по фактите, че в резултат на извършена проверка
2
на ищцовото дружество, проверяващият екип съставил протокол за
неоснователно получени суми № РД-13-01-78/23.11.2016 г., от който е видно,
че ищцовото дружество следва да възстанови сумата от 513 лв., получени без
правно основание на основание чл. 76а, ал. 3 ЗЗО, за което била издадена
писмена покана от Директора на РЗОК - Сливен. С решение по адм. дело №
3/2017 г. на АдмС - Сливен Писмената покана № 29-05-138/06.12.2016 г. била
отменена за разликата над 152 лв. до 513 лв. Сумата от 152 лв. била удържана
от бюджета на лечебното заведение след влизане в сила на решението.
Писмената покана била издадена на основание чл. 47 от Допълнително
споразумение № 1/12.05.2016 г. към Индивидуален договор №
200832/30.12.2015 г. Допълнителното споразумение било подписано на
основание Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на
НЗОК, което е обявено за нищожно с Решение на ВАС на РБ, влязло в сила на
10.01.2020 г.
Така по същество фактическата обстановка се явява изяснена, страните
не спорят по настъпилото имуществено разместване, а същинският правен
спор се фокусира върху приложението на обявеното за нищожно Решение №
РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК.
Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на
НЗОК, обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., е подзаконов нормативен акт, издаден
на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 ЗЗО, а именно при липса на подписан
Национален рамков договор за 2016 г.
Съгласно чл. 195 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. Тази формулировка е дала основание ВКС да постанови
ТР № 2/2014 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГТК, според което висящото
гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на
подзаконов нормативен акт, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на
същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен. В мотивите на
3
тълкувателното решение се приема, че нищожните актове поначало не
пораждат правни последици, но в случая, когато нищожността е обявена от
съда, законодателното разрешение е съобразено с характера на оспорвания
акт като нормативен. При прогласена нищожност, законът изрично в чл. 195,
ал. 2 АПК е определил правните последици от акта като „възникнали” и на
следващо място е посочил, че административният орган, а не съдът, е
компетентен за преуреждането им. Възприетите в тълкувателното решение
правни изводи принципно са относими и по настоящото дело, тъй като
решението на ВАС, с което е обявена нищожност на Решение № РД-НС-04-
22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК е постановено след
налагането на процесните санкции. Погледнато в този аспект се налага
изводът, че ищцовото дружество не е изпълнило изисквания, въведени с
действащи правни норми. От друга страна обаче, пак в мотивите на
тълкувателното решение, не е отречено правомощието на съда по чл. 15, ал. 3,
вр. с чл. 14 ЗНА да не приложи подзаконовите норми в правораздавателната
си дейност по конкретното дело. Това следва от правилото на чл. 15, ал. 3
ЗНА и неговото приложно поле. В настоящия случай разпоредбите на
Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, в
периода от влизането му в сила до обявяването му за нищожно противоречат
на Закона за здравното осигуряване, съгласно чл. 55, ал. 2 от който условията,
на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и
реда за сключване на договори с тях, отделните видове медицинска помощ по
чл. 45 ЗЗО, условията и реда за оказване на медицинската помощ и санкциите
при неизпълнение на договора се уреждат в Националните рамкови договори.
Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК
разширява, допълва и въвежда ред нови процедури и правила спрямо
действащия тогава Национален рамков договор за 2015 г., с каквито
правомощия обаче НС на НЗОК не разполага при несключен НРД за текущата
година (в случая за 2016 г.)
Ето защо по време на извършена проверка на ищцовото дружество, при
която са констатирани нарушения и в резултат на която е съставен протокол
за неоснователно получени суми № РД-13-01-78/23.11.2016 г., за приложима
следва да бъде приета уредбата на ЗЗО и НРД 2015 г., а не на
противоречащото на закона Решение № РД-НС-04-22-1 от 29.03.2016 г. на
4
Надзорния съвет на НЗОК. Още при приемането му Решението № РД-НС-04-
22-1 от 29.03.2016 г. е било лишено от правно действие, в резултат на което за
здравните заведения не е съществувало задължение да осъществяват
изискванията, условията и реда за оказване на медицинската помощ, уредени
в решението, съответно няма и основание за налагане на санкции за
неизпълнението или нарушаването им.
Предвид изложеното съдът намира, че липсва основание, въз основа на
което ответникът е удържал от бюджета на ищцовото дружество сумата от
152,00 лв., поради което искът за връщане на сумата се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените
разноски по делото в общ размер на 450,00 лв., от които 50 лв. заплатена
държавна такса и 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА,
Булстат: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кричим“ № 1, представлявана от директора на Регионална
Здравноосигурителна каса гр. Сливен, ЕИК: 1218582201603, с адрес гр.
Сливен, ул. „Самуил“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „АМБУЛАТОРИЯ ЗА
ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ ГАНКА
ВАСИЛЕВА“ ЕООД, ЕИК: *********, с адрес гр. Сливен, бул. „Христо
Ботев“ № 2-А, ДКЦ - 1, ет. 1, каб. 4, представлявано от управителя Ганка
Иванова Кръстева, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от
152,00 лева /сто петдесет и два лева/, представляваща получено от ответника
без основание въз основа на писмена покана № 29-05-138/06.12.2016 г. за
възстановяване на суми, получени без правно основание, представляваща
превишение на специализираните медицински дейности СМД от изпълнителя
на медицинска помощ /бл. МЗ НЗОК № 3/ за второ тримесечие на 2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба - 12.08.2020 г. до окончателното й изплащане и на
5
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лв. /четиристотин и петдесет
лева/, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6