Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 23.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 158
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство – серия К, № 2934605 на ОД на МВР Ловеч е
наложено на М.К.Р. ***, административно наказание на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят М.Р., който го е обжалвал
като незаконосъобразно издаден и моли да бъде отменен. В жалбата сочи, че фиша
е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото му
на защита, а също и е бил приложен неправилно и материалния закон.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателя се явява лично и с
адвокат М.Д. ***. Последната поддържа жалбата и пледира да бъде отменен
електронния фиш. Сочи, че мястото, където е бил заснет автомобила на
жалбоподателя е попадало в границите на населено място, обозначено с табелите
Д11 и Д12. Не оспорва стойността на измерената от автомобила на жалбоподателя
скорост, но изтъква, че е налице формално нарушение при издаването на фиша, тъй
като неправилно е била приложена санкционната разпоредба визираща нарушения на
скоростния режим в извън населено място. В тази връзка излага доводи и относно
обстоятелството, че не са били спазени правилата допустимата и разрешена за
участъка скорост да е била въведено постепенно, а не от 90 км/ч веднага на 40
км/час.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в хода на устните прения, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен
участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите,
като се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, а
след това се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане
на санкции на нарушителите.
На 13.07.2019 г. в 15:26:29 часа, на второкласен път ІІ-35, при км 44+200,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока
гр.Троян със скорост от 85 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от
представената от Областно пътно управление гр.Ловеч скица на републикански път ІІ-35
„околовръстен път Ловеч – Троян“ от км 43+720 до км 44+600 /л.29 по н.а.х.дело
№ 893/19 г. на РС Ловеч/, преди км 44+200 имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 50 км/час. Ограничението било поставено при км
44+037 в платното за движение с посока гр.Троян, в началото на пътен тунел.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0024568 /л.8 по н.а.х.дело № 893/19 г. на РС Ловеч/ установили, че
засечената в 15:26:29 часа на 13.07.2019 г. скорост от 85 км/час била от лек
автомобил „…..” с рег.№ …... След като бил приспаднат толеранса от 3 %,
представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта,
наказуемата такава била определена на 82 км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.11 по н.а.х.дело № 893/19
г. на РС Ловеч/ било установено, че собственик на автомобила е М.К.Р. ***.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 12.08.2019 г. /справка на
л.9 от н.а.х.дело № 893/19 г. на РС Ловеч/ бил издаден електронен фиш серия К,
№ 2934605 /л.7/ срещу М.К.Р. ***, в качеството му на собственик на автомобила.
В обстоятелствената част на фиша, освен мястото на извършване на нарушението
било посочено и че в контролирания участък имало въведено с пътен знак В26
временно ограничение на скоростта от 40 км/час. Наказващият орган приел, че е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което
наложил на Р. „глоба” по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП в размер на 400 лева.
Видно от приложената по делото разписка за получаване № 4630936 /л.26 по
н.а.х.дело № 893/19 г. на РС Ловеч/, електронният фиш е бил връчен на М.Р. на 02.09.2019
година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят Р. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки
жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, от надлежна страна,
поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложените към делото
веществени доказателства – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0024568 /л.8 по
н.а.х.дело № 893/19 г. на РС Ловеч/ заснет от видеосистемата за контрол на
скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила и регистрационния му номер,
като фиксираната скорост е 85 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3 %
(допустимата техническа грешка при измерването), наказуемата скорост е била
определена на 82 км/час и въз основа на нея е било изчислено превишаването на
разрешената в конкретния пътен участък скорост с 42 км/час. Следва да се
отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е
конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и
автомобила от която е. Така че, ако автомобила не се е движел с превишена
скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не
ангажира доказателства, които убедително да оборва данните от вещественото
доказателство. На разпечатката от видеоклипа ясно е видно, че в момента на
заснемането и засичането на скоростта, автомобила с рег.№ ОВ 8093 ВМ е бил сам
на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното платно за движение е имало
друг автомобил, за да съществуват съмнения чия скорост системата е измерила. Съдът
приема за доказано и обстоятелството, че към този момент в участъка е имало
въведена временна оганизация на движението, като вместо разрешената максимална
скорост от 50 км/ч, съгласно цитираната по-горе скица на републикански път ІІ-35
„околовръстен път Ловеч – Троян“ от км 43+720 до км 44+600, максиално разрешената
скорост е била 40 км/час. Това обстоятелство се установява от представените от
въззиваемата страна снимки на разположението на системата ARH CAM S1 и въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 40 км/ч в
началото на пътния тунел /л.36 и 37 от н.а.х.дело № 893/19 г. на РС Ловеч/. И
на двете, в горния ляв ъгъл е налична информация за времето, когато са били направени,
като това е датата 13.07.2019 г., т.е. същата, когато е било заснето и
нарушението от автомобила на жалбоподателя. Тези доказателства кореспондират и
с данните от представения протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
/л.10 от н.а.х.дело № 893/19 г. на РС Ловеч/. В него също е посочено, че
въведеното ограничение на скоростта в контролирания участък е било 40 км/час. Изискването
за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като
протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано
мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път отворен за
обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока.
Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с
какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако
такова е въведено със съответния пътен знак за контролирания участък),
автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и други изисквания по
наредбата.
Следва да се посочи и че автоматизираното техническо средство, с което е
била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019
г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.5 и 6 по н.а.х.дело № 893/19 г. на РС Ловеч/,
системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и
последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на изискванията
на Закона за измерванията.
С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се
установява, че на 13.07.2019 г., в 15:26:29 часа, на второкласен път ІІ-35, при
км 44+200, с автомобилът на жалбоподателя е било извършено нарушение на
разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като същият е преминал
през този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на
скоростта до 40 км/ч) със скорост от 85 км/час.
Въпреки това обаче, съдът намира, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо
противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата установяващи го и приложената санкционна
норма.
Спорен момент в обсъжданият случай е къде е извършено нарушението – дали е
в населено място или извън него.
От посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението – път ІІ-35,
при км 44+200 ставя ясно, че наказващият орган е приел, че е извършено в извън
населено място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на чл.182,
ал.2 от ЗДвП, в хипотезата на т.5 от същата, с оглед стойностите на
установеното превишение на скоростта. Доводите на жалбоподателя, изразени чрез
процесуалния му представител са, че мястото на извършване на нарушението попада
в рамките на населеното място гр.Ловеч, независимо, че път ІІ-35 е част от
републиканската пътна мрежа.
В разпоредбата на
чл.3, ал.2 от Закона за
административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) е дадена
легална дефиниция на понятието „населено място”, съгласно която, това е
исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на
постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни
граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Съгласно чл.18 от
същия закон, територията на населеното място включва селищна територия на
населеното място (територия определена от строителните граници на населеното
място), и извънселищна територия на населеното място – определена от границите
на землището на населеното място, т.е. това е територията ограничена между
строителните граници на населеното място и външните граници на землището. В
този смисъл следва да се има предвид и нормата на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която
дефинира понятието „територия на населеното място”, а именно : селищна
територия обхваната от границите му (строителните му граници), определени с
устройствен план, без да се включва землището.
От своя страна, в
разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП също е дадена дефиниция на „населено
място“, а именно : застроена със сгради територия, при която началото и краят
са обозначени със съответни пътни знаци. От събраните по делото доказателства
се установява, че мястото на извършване на нарушението – км 44+200 попада в
отсечката от път ІІ-35, от км 43+720 до 44+600, която
отсечка представлява околовръстен път на гр.Ловеч и началото и краят ѝ
съответно са сигнализирани с пътни знаци Д11 (начало на населено място) и Д12
(край на населено място). В този смисъл, околовръстният път на гр.Ловеч, на
който е било установено и нарушението предмет на разглеждане в настоящето
производство, изцяло отговаря на заложените в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР
на ЗДвП критерии, т.е. съдът приема, че е извършено в населено място. Така дадената
дефиниция за „населено място“ в ЗДвП не се конкурира с тази по чл.3, ал.2 от
ЗАТУРБ. Същата е за целите на Закона за движение по пътищата и именно в този
смисъл е ползвано понятието „населено място“ в разпоредбите на чл.21, ал.1 и
чл.182 от ЗДвП.
С оглед на тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че изложената в обстоятелствената
част на обжалвания ЕФ фактическа обстановка не кореспондира изцяло с
установените по делото факти, тъй като мястото, където е било установено и
заснето на 13.07.2019 г., в 15:26:29 часа нарушение на скоростния режим, попада
в населено място (гр.Ловеч), съгласно дефиницията на това понятие по § 6, т.49
от ДР на ЗДвП. Поради тази причина и в следствие на непълно изяснената
фактическа обстановка по случая, наказващият орган неправилно е приложил
материалния закон, като е санкционирал жалбоподателя Р. на основание чл.182,
ал.2, т.5 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че нарушението е било извършено в
населено място, то приложимата санкционна норма е била тази по чл.182, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Така установените в хода на
съдебното производство и посочени по-горе несъответствия във фактическата
обстановка по случая са довели до неправилно приложение на материалния закон и като
последица водят до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна,
като оспорения електронен фиш следва да се отмени по изложените по-горе
съображения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за
налагане на глоба серия К, № 2934605 на ОД на МВР Ловеч, с който на М.К.Р. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП –
глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :