Р
Е Ш Е Н И Е
№ 19 19.04.2019 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение, І
въззивен състав
на осми февруари
две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар: Павлина
Костова
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия Иванов въззивно наказателно от частен характер дело № 1196
по описа на съда за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба
от подсъдимата Д.П.С.-Х., ЕГН **********,***, чрез
защитника й- адв. А. П. ***, против присъда № 175 от 05.11.2018г.,
постановена по НЧХД № 1264/ 2018г. по описа на Районен съд- Бургас. С присъдата
първоинстанционният съд признал подс. Д.С.-Х. за виновна по повдигнатото й с тъжбата на Ц. Х.К. ***, обвинение за
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предложение второ, вр. чл. 147,
ал. 1, предложение първо от НК, като на основание чл. 78а от НК я освободил от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимата да
заплати на тъжителя К. сторените от нея разноски в общ размер от 672 лева,
както и деловодни разноски в размер на 5 лева по сметка на районния съд.
Със същата присъда на основание чл.304 от НПК съдът
признал подс. Д.С.-Х. за невинна и я оправдал по обвинението с правна
квалификация чл.148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, предложение
първо от НК.
Въззивната жалба и писмените изложения към нея
съдържат критика на решението на съда по отношение както на обективната
съставомерност на деянието като клевета, с аргументи, че в случая се касае за
изразяване на мнение, така и по отношение на субективната съставомерност, с
твърдения и доводи, че подсъдимата единствено се е възползвала от правото да
изрази собственото си мнение, без да цели да увреди честта и достойнството на
тъжителката. Изложени са оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения
на процесуалните правила, гарантиращи постановяване на присъда само въз основа
на годни и редовно събрани доказателствени източници, както и относно
аналитичната дейност на първата инстанция, която според жалбата неправилно
установила релевантните за спора факти и поради това неправилно приложила
материалния закон. Оспорва се и доказаността на авторството на деянието,
предвид установените възможности трето лице да е регистрирало профил в
социалната мрежа Фейсбук с името на подсъдимата, или да е имало достъп до
нейния профил в същата мрежа и да го е ползвало без нейното знание и съгласие.
Претендира се отмяна на оспорената присъда и постановяване на нова,
оправдателна, а в условията на алтернативност се иска въззивният съд да върне
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Не са отправени доказателствени искания.
По делото е постъпил отговор от тъжителя Ц. К., в който се оспорва подадената от
подсъдимата въззивна жалба. Излагат се съображения за липса на допуснати от
районния съд съществени нарушения на процесуални правила. Поддържа се, че
проведеното първоинстанционно производство е пълно, обективно и всестранно,
оспорената присъда е законосъобразна и правилна, а мотивите към последната
отразявали коректно случилото се в обективната действителност. Твърденията във
въззивната жалба на подс. Х. за допуснати съществени нарушения на процесуалния или
материалния закон били неверни, като се излагат подробни доводи в този смисъл,
свеждащи се до следното: независимо дали било категорично установено по делото
името на кучето, във връзка с което подсъдимата Х. е направила
публикацията си в социалната мрежа Фейсбук, собственикът на кучето, както и
други факти, свързани със същото, това нямало отношение към психическата
стабилност на тъжителката К., нито към коректността на същата при управление на
паричните средства в качеството ѝ на член на управителния съвет на
дружеството „Гласът на животните“; от доказателствата по делото безспорно се
установявала връзката и авторството на подсъдимата с написаното в социалната
мрежа, като в жалбата са анализирани и съпоставени доказателства, които според
тъжителката сочат, че именно подс. Х. е авторът на деянието; разгласените на трети
лица обстоятелства относно тъжителката К. били неистински и позорни, твърдяната
психическа нестабилност и некоректност по отношение на финансовите средства в
организацията ѝ без съмнение били от естество да засегнат честта и
достойнството на всеки един човек; поддържа се, че правилно районният съд е
приобщил като доказателство по делото изготвения от помощник-нотариус
констативен протокол (посочват се съдебни актове в този смисъл).
Във въззивното съдебно заседание тъжителят Ц. К. се явява лично и с упълномощения ѝ
от първоинстанционното производство повереник-адвокат С., който поддържа
становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда и
моли за нейното потвърждаване във всичките ѝ части.
Пред въззивната инстанция подсъдимата Х.-
редовно призована, не се явява. Упълномощеният ѝ защитник- адвокат П.,
поддържа в цялост подадената въззивна жалба и допълнителното изложение към нея,
на посочените в тях основания и моли за отмяна на присъдата.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима,
поради подаването ѝ в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по
същество жалбата на подсъдимата Х. е основателна, но на различни от посочените в нея основания.
При разглеждане на делото въззивният
съд констатира допуснати от първоинстанционния съд при изготвяне на мотивите
към атакуваната присъда, отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила по чл.13, чл.14 и чл.305, ал.3
от НПК.
В мотивите си, след изложение на приетата за установена фактическа
обстановка, съдът е посочил въз основа на кои доказателства приема същата, като
доказателственият анализ се свежда буквално до следното: „Съдът кредитира
показанията на свидетелите по делото. Намира ги за безпристрастни и обективни.
Посочените обстоятелства се доказват и от събраните писмени доказателства и
доказателствени средства, какъвто е и констативният протокол.“. С горното се
изчерпва целият анализ на всички събрани и приобщени в хода на съдебното
следствие доказателства. Разпоредбата на чл.14 от НПК вменява на съда задължение,
след като събере всички относими и необходими за правилното решаване на делото
доказателства, да ги подложи на
обективен, всестранен и пълен анализ, насочен към изясняване и установяване на всички обстоятелства от кръга, указан в
чл.102 от НПК, и на тази основа да изгради вътрешното си убеждение по въпросите,
поставени в чл.301 от НПК. Номиналното посочване на доказателствата с
декларация, че съдът ги кредитира, с положителност не покриват горепосочените
изисквания, нито тези, съдържащи се в чл.305, ал. 3 от НПК, вменяващи на съда задължение
в мотивите към присъдата да посочи въз основа на кои доказателствени материали
е установил изложените обстоятелства и какви са правните съображения за взетото
решение. Очевидно е, че доказателствата по делото не са обсъдени самостоятелно,
нито са били съпоставени помежду си. Суверенно право на съда е да приеме дадени
свидетелски показания за безпристрастни и обективни, както е сторил в случая
районният съд, но този извод е следвало да е предхождан от задълбочен анализ и оценка
на процесните показания. Кредитираните от
първата инстанция като обективни и достоверни показания на свидетелите Н.-Г. и К. изхождат от лица, които са в изключително близки
отношения с тъжителката Ц. К., доколкото първата от тях е нейна дългогодишна
приятелка и член в организацията „Гласът на животните“- основана и управлявана
от тъжителката, а втората е нейна дъщеря. Именно безспорните близки връзки и
отношения на споменатите свидетели с тъжителката са изисквали техните показания
да бъдат подложени на още по-внимателна и обстойна проверка за съответствието
им с останалите доказателства по делото, което съдът не е сторил. Наред с това,
мотивите не съдържат дължимите от първата инстанция отговори на поставените от
защитата множество въпроси и възражения, свързани с приетите по делото
доказателства и със съставомерността на обвинението по същество.
Районният съд приел за доказано, че подс. Х. е автор на приписаното й с тъжбата изявление в социалната
мрежа Фейсбук: „Имах принципни различия със семейство К. - основателки на „Гласът на животните“. Смятам ги за
много крайни, агресивни, конфликтни. Дори психически нестабилни. Сега излезе
наяве и тяхната некоректност по отношение на финансовите средства е
организацията“, което изявление според присъдата осъществява от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.2, предложение
второ, вр. чл.147, ал.1, предложение първо от НК. В мотивите (абзац втори,
гърба на л.132 от НЧХД № 1264/ 2018г.) принципно правилно е възприето, че за да
е осъществена клевета по смисъла на чл.147 ал.1 от НК, от обективна страна е
необходимо да бъде разгласено неистинско позорно обстоятелство за тъжителя, като
разгласената невярна информация следва да се отнася и да има за предмет
обективни факти, конкретизирани по време и място, които могат да бъдат
подложени на проверка и съответно доказани. Обосновано и вярно е очертана и разликата
с престъплението „обида“.
Непосредствено след това, обаче (абзац трети, гърба на л.132 от НЧХД №
1264/ 2018г.), в мотивите е прието, че твърденията на подс. Х., че тъжителката К. е крайна,
агресивна, конфликтна и психически нестабилна, са позорящи квалификации, които изразяват
отрицателната оценка на подсъдимата за личността на тъжителката и нейната
дъщеря. В следващото изречение от същия абзац е посочено, че позорността е
обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на
определено лице към написаното за него. Дори не особено задълбочено съпоставяне
на споменатите съображения мотивират извод за допуснато от районния съд вътрешно
противоречие в мотивите, и по-специално в правните му изводи. Не е възможно да
се установи по еднозначен и категоричен начин, дали районният съд приема
твърденията на подс. Х. като негативни оценъчни съждения за личността на тъжителката
(което с оглед съдържанието им изглежда правдоподобно, но налага обмисляне на
плоскостта на друго престъпление), или интерпретира разгласеното като твърдение
за позорящи факти от обективната действителност, свързани с личността на
тъжителката, чрез които следва да е бил осъществен от обективна страна съставът
на престъплението клевета.
Изискването за ясно, логично, непротиворечиво и обстойно мотивиране на
съдебните актове не е самоцел. То е необходимо и задължително условие, с оглед
предоставянето на възможността у засегнатите с акта лица да разберат начина, по
който съответният съд е достигнал до крайния си извод, както и да се проследи
самият процес на формиране на вътрешното съдийско убеждение и неговото
съответствие с установените за изграждането му правила. Единствено по този
начин правата на всяка от страните по делото биха били гарантирани и защитени.
Конкретно упоменатите по-горе слабости на проверяваната първоинстанционна присъда,
по убеждението на въззивния съд, са довели на практика до липса на мотиви относно
съществени въпроси, касаещи факта на престъплението, изпълнението на елементите
на обективната и субективната му страна и съответната му правна оценка. Липсата
на ясно, обосновано и конкретно изразено в мотивите вътрешно убеждение на решаващия
съд определя атакуваната присъда като негоден за проверка по същество съдебен
акт, поради което отразените във въззивната жалба оплаквания не следва да се
обсъждат по същество. При постановяване на обжалваната присъда е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила от категорията на абсолютните по смисъла на
чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК, което налага тя да бъде отменена.
Доколкото констатираните нарушения, макар съществени, са отстраними чрез
законосъобразно повторение на първоинстанционното съдебно производство, делото следва
да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Бургас, от
стадия на съдебното заседание.
Така мотивиран, на основание чл.335, ал. 2, във връзка с чл.334, т. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 175 от 05.11.2018г., постановена по НЧХД № 1264/2018
г. по описа на Районен съд – Бургас.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.