Решение по дело №221/2024 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 115
Дата: 17 септември 2024 г. (в сила от 17 септември 2024 г.)
Съдия: Красен Георгиев
Дело: 20244000600221
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 16 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Велико Търново, 17.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за
възобновяване № 20244000600221 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане на осъдения В. Р. Х., направено чрез изрично
упълномощения му за това производство защитник адв.Д. М. от САК, за
възобновяване на ВНОХД № 129/2024год. по описа на Окръжен съд-
гр.Габрово /НОХД № 508/2023год. по описа на Районен съд-гр.Севлиево/, на
основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
От съдържанието на искането за възобновяване е видно, че е заявено
основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с
допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.
В искането за възобновяване се твърди, че постановеното решение по
ВНОХД № 129/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово, с което е
потвърдена постановената присъдата по НОХД № 508/2023год. по описа на
Районен съд-гр.Севлиево е неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния закон. Във връзка с оплакването за допуснато съществено
нарушение на закона се излагат доводи за липса на обективен признак на
1
състава на престъплението по чл.343б ал.2 от НК, по съображения, че
осъденият Х. е извършил деянието след като е бил реабилитиран за
предишното му осъждане за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Твърди се също така, че решението на въззивния съд е постановено
при съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви,
по съображения, че в мотивите липсва посочване на точния размер на
определеното наказание лишаване от свобода , преди редукцията по чл.58 ал.1
от НК. Посочва се също, че съществено процесуално нарушение представлява
и липсата на задълбочено обсъждане на доводите и възраженията на защитата
на осъдения и по-конкретно липсата на аргументи защо съдът не приема
довода на защитата, че наказанието може да се определи чрез прилагане на
разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК.
На последно място в искането за възобновяване се съдържа
оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Излагат се
съображения, че наложеното наказание една година лишаване от свобода е
прекомерно завишено, тъй като съдът неправилно е приел, че са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства, не е съобразил правилно всички
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и това, че последните са
многобройни и неправилно не е приложил чл.54 ал.-4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от
НК, по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода. Претендира
се явна несправедливост и на наложеното на осъдения наказание лишаване от
право да управлява МПС, с довод, че дългия му срок от една година и шест
месеца не съответства на направеното от осъдения признание на фактите.
Иска се Великотърновския апелативен съд да възобнови
наказателното производство по НОХД № 508/2023год. по описа на Районен
съд-гр.Севлиево, като отмени решението на ОС-Габрово по ВНОХД №
129/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово и съобразно констатираните
пороци да постанови законосъобразен съдебен акт, като върне делото за ново
разглеждане или ако запази настоящата квалификация, да определи наказание
от три месеца лишаване от свобода, както и да се намали срока на наказанието
лишаване от право да управлява МПС по чл.343г от НК.
В съдебно заседание осъденият В. Р. Х. и защитника му адв.Д. М.
поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения.
По време на съдебните прения адв. Д. М. навежда и допълнителен
2
довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
първата инстанция, по съображения, че РС-Севлиево процесуално
недопустимо е разгледал делото по диференцираната процедура по чл.371 т.2
от НПК, тъй като искането за това е било направено след даване ход на
съдебното следствие.
Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява
мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на
делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без
уважение.
В последната си дума осъденият В. Р. Х. заявява, че смята
наказанието за завишено и моли съда да го намали.
Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за
наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в
пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт
от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по
жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от
процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието
на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422
ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1
т.1, т.2 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в
законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.
Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е
неоснователно, като съображенията за това са следните:
С присъда № 4 от 12.02.2024год., постановена по НОХД №
508/2023год. по описа на Районен съд-гр.Севлиево, подсъдимият В. Р. Х. е
признат за виновен в това, че на 29.10.2023 година в 09:25 часа в гр. Севлиево,
на ул. „Лозарска“ № 3 до Мазалат“ ЕООД, управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с регистрационен
номер Н 79**** с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно: 1,00 на хиляда, установена по надлежния ред чрез извършена
експертиза № 681/31.10.2023 година на НТЛ при ОД на МВР - Габрово, след
като е осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК с Присъда №
27/27.04.2018 година по НОХД № 163/2018 година по описа на Севлиевски
3
районен съд, влязла в сила на 04.05.2018 година, с което е извършил
престъпление, за което на основание чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и
чл. 58а, ал. 1 от НК съдът го осъдил на една година лишаване от свобода, което
наказание да изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „б“ от зинзс, както и на глоба в полза на държавата в размер на
700,00лв. /седемстотин/ лева.
на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 2 от нк съдът лишил
подсъдимия В. Р. Х. от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, съдът приспаднал времето, през
което подсъдимият В. Р. Х. е бил лишен от възможността да упражнява това
право по административен ред от полицейските органи, считано от 29.10.2023
година.
На основание чл. 343б, ал. 5 от НК, съдът ОТНЕЛ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с регистрационен
номер Н 79****, послужил за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК, собственост на В. Р. Х., намиращ се на съхранение в
ОД на МВР - Габрово.
С присъдата съдът се произнесъл и по въпроса за веществените
доказателства и осъдил подсъдимия В. Х. да заплати разноските по делото.
Горепосочената присъдата е обжалвана с въззивна жалба от
защитника на осъдения В. Р. Х., които го е защитавал в първата инстанция и
въз основа на подадената жалба е образувано ВНОХД № 129/2024год. по
описа на Окръжен съд-гр.Габрово.
С решение № 32 от 06.06..2024год., постановено по ВНОХД №
129/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово, въззивният съд потвърдил
изцяло присъда № 4 от 12.02.2024год., постановена по НОХД № 508/2023год.
по описа на Районен съд-гр.Севлиево, като приел, че същата е правилна и
законосъобразна.
Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка
по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила от
момента на постановяването му на 06.06.2024год. На същата дата е влязла в
сила и потвърдената с въззивното решение присъда на първоинстанционния
4
съд.
Първо следва да се разгледа направеното с искането за
възобновяване оплакване за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, тъй като въпросите относно правилното приложение
на закона и справедливостта на наказанието могат да бъдат решени в
настоящото производство по възобновяване само, ако фактите по делото са
установени при спазване на процесуалните правила за събиране и оценка на
доказателствените материали и не са налице съществени процесуални
нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и
връщане на делото за ново разглеждане.
Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2
от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали
незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила в рамките на въззивното производство.
Производството в първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК, след
направено от осъдения Радослав Х. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК.
Лишено от основание е оплакването на защитника на осъдения, направено в
съдебно заседание пред настоящия състав, за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в първата инстанция, по съображения,
че РС-Севлиево процесуално недопустимо е разгледал делото по
диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, тъй като искането за това е
било направено след даване ход на съдебното следствие. Видно от протокола
за съдебно заседание по НОХД № 508/2023год. по описа на Районен съд-
гр.Севлиево проведено на 12.02.2024год., осъденият В. Х. и защитника му са
направили искането за провеждане на съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК след поставяне на началото на съдебното
следствие и действията по чл.276 ал.1 и ал.2 от НПК, когато председателят на
съдебния състав на основание чл.276 ал.3 от НПК е запитал подсъдимия
разбира ли обвинението. Искането да провеждане на съкратено съдебно
следствие и решението за провеждане на такова следва да бъде взето преди
началото на съдебното следствие, поради което в конкретният случай е
допуснато нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено,
5
тъй като не е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения Х.
и нарушаване на правото му на защита, а напротив. Севлиевският районен съд
е уважил направеното от осъдения Х. и защитника му, макар и
несвоевременно, искане от за провеждане на съкратено съдебно следствие, в
резултат на което наказанието на осъдения е определено по привилегирования
ред на чл.373 ал.2 от НПК вр. с чл.58а от НК. Не са били ограничени и
процесуалните права на останалите страни в производството- защитника и
прокурора, нито извършеното противоречи на целите на съкратеното съдебно
следствие. Искането за провеждане на съкратено съдебно следствие, макар да
е направено след формалното начало на съдебното следствие и извършването
на действията по чл.276 ал.1 и ал.2 от НПК, е направено преди началото на
събирането на доказателства на съдебното следствие, а действията по чл.276
ал.1 и ал.2 от НПК следва да бъдат извършени и във всички случай на
провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на глава двадесет и
седма от НПК.
Неоснователно е и оплакването в искането за възобновяване, че
решението на въззивния съд е постановено при съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липсата на мотиви, по съображения, че в
мотивите липсва посочване на точния размер на определеното наказание
лишаване от свобода, преди редукцията по чл.58 ал.1 от НК, както и че в
мотивите липсва задълбочено обсъждане на доводите и възраженията на
защитата на осъдения и по-конкретно липсата на аргументи защо съдът не
приема довода на защитата, че наказанието може да се определи чрез
прилагане на разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК. На стр.3 от
въззивното решение Габровският окръжен съд е изложил мотиви, съгласно
които определеното наказание преди редукцията по чл.58а ал.1 от НК е една
година и шест месеца лишаване от свобода, а след редукцията наложеното
наказание е една година лишаване от свобода. В мотивите на решението си
Габровският окръжен съд задълбочено е обсъдил и отговорил на всички
доводи и възражения на защитата на осъдения, като съдържанието на
въззивното решение напълно удовлетворява изискванията на чл.339 от НПК.
Лишено от основание е и оплакването за допуснато съществено
нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. При законосъобразно приетите за
установени фактически положения, деянието на осъдения В. Х. правилно е
квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
6
Доводите на защитника на осъдения, че извършеното деяние е
несъставомерно, заради липса на обективен признак от състава на
престъплението по чл.343б ал.2 от НК, по съображения, че осъденият Х. е
извършил деянието след като на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК е бил
реабилитиран на 04.05.2021год. за предишното му осъждане за престъпление
по чл.343б ал.1 от НК, са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1
т.1 от НК, реабилитация по право настъпва по отношение лице осъдено
условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради
което следва да изтърпи отложеното наказание. Видно от приложената по
делото справка за съдимост на В. Х., с Присъда № 27/27.04.2018 година по
НОХД № 163/2018 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в сила
на 04.05.2018 година, В. Х. е осъден за престъпление по чл.343б ал.1 от НК,
като му е наложено наказание една година лишаване от свобода, изпълнението
на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години. На 24.04.2020год., преди изтичането на изпитателния срок, В. Х. е
извършил престъпление по чл.343б ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което е осъден с
одобрено на 20.11.2020год. споразумение по НОХД № 267/2020год. по описа
на РС-Севлиево на четири месеца лишаване от свобода, при първоначален общ
режим. Заради това престъпление, извършено в изпитателния срок, определен
с Присъда № 27/27.04.2018 година по НОХД № 163/2018 година по описа на
Севлиевски районен съд, на основание чл.68 ал.1 от НК В. Х. е следвало да
изтърпи отложеното на основание чл.66 ал.1 от НК наказание една година
лишаване от свобода и осъденият е изтърпял това наказание на 09.09.2021год.
Предвид обстоятелството, че в определения изпитателен срок с Присъда №
27/27.04.2018 година по НОХД № 163/2018 година, В. Х. е извършил
престъпление, заради което е следвало да изтърпи отложеното наказание, за
това осъждане по отношение на осъдения не е настъпила и не е възможно да
настъпи реабилитация по чл.86 ал.1 т.1 от НК. Освен това, към датата на
извършване на инкриминираното деяние- 29.10.2023год., В. Х. не е бил
реабилитиран за осъждането му за престъпление по чл.343б ал.1 от НК с
Присъда № 27/27.04.2018 година по НОХД № 163/2018 година и по реда на
чл.87 или чл.88а от НК. Ето защо доводите на защитника на осъдения за липса
на елемент от обективната страна от състава на престъплението по чл.343 ал.2
от НК са неоснователни. Липсват основания за оправдаване на осъдения или
за прилагане на различна правна квалификация на извършеното от него
7
деяние.
Лишено от основание е и оплакването за допуснато съществено
нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.348 ал.5
т.1 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства
на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл.36 от НК.
Такова очевидно несъответствие в случая не е налице. Въззивният съд е отчел
правилно обществената опасност на деянието и на дееца, смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства от значение за индивидуализацията на
наказанието и тяхната относителна тежест. Изложил е и доводи за това, че не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства и не са налице предпоставките на чл.55 от НК, по съображения,
които настоящият състав напълно споделя. Наложените наказания не са явно
несправедливи, тъй като не са несъразмерно тежки и липсват основания за
намаляването им.
Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането
на осъдения следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Р. Х., направено
чрез упълномощения му защитник адв.Д. М. от САК, за възобновяване на
ВНОХД № 129/2024год. по описа на Окръжен съд-гр.Габрово /НОХД №
508/2023год. по описа на Районен съд-гр.Севлиево/, на основание чл.422 ал.1
т.5 от НПК.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8