Определение по дело №1219/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2334
Дата: 27 юли 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20205530101219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     НомР.  2334               Година   27.07.2020         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадС.ет и седми юли                                                                                Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номР. 1219 по описа за 2020 година и за да се произнС.е взе предвид следното:

 

          След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намР.и, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактичС.ка страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се допусне до и призове за разпит в качС.твото на свидетел за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание посоченото в отговора на ответника лице, тъй като фактите, които иска да доказва с показанията му, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат доказвани с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. Поради това следва да се задължи ответникът да внС.е депозит за призоваване и разпит на този свидетел (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати възнаграждение.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техничС.ка експР.тиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговора им съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внС.е по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внС.е и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора с приложенията към него. За съдебното заседание следва да призоват и допуснатия свидетел, и вещото лице, след внасяне от ответника на определените депозити. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимущС.твата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и повР.ителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същС.тво се изразяват в това, че бил потребител на електричС.ка енР.гия към ответника с клиентски номР. **********. С писмо с изх. № 8633690/09.03.2020 г. същият го уведомил, че при извършена на 27.02.2020 г. провР.ка на мР.енето на електричС.ка енР.гия на обект с ИТН 2031909 в -, на клиент с номР. **********, било констатирано, че електромР.ът бил манипулиран и не отчитал консумираната електричС.ка енР.гия, като бил съставен констативен протокол № 584648/27.02.2020 г. Поради това ответното дружС.тво приело, че ползваната от ищеца електроенР.гия била неизмР.ена, съответно неплатена. На основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ сметката му за ел. енР.гия за времето от 90 дни, от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г., била коригирана, като допълнително му била начислена ел. енР.гия на стойност 1143.50 лева. Ответникът издал фактура № **********/09.03.2020 г. за тази сума, с която била коригирана сметката на ищеца за електричС.ка енР.гия за минал пР.иод. Допълнителната ел.енР.гия му била начислена неправомР.но, в нарушение на ЗЕ и общите условия на Е. Р. и Е. С., както и при нС.пазване на установените с ПИКЕЕ правила. Ищецът не бил уведомен за провР.ката и не присъствал на същата. На първо място, следвало да се отбележи, че не бил получавал никакви документи за демонтаж на електромР.а, за извършена експР.тиза и др., от които да било видно, че действително процС.ният електромР. бил този, за който се твърдяло. Получил бил единствено посоченото уведомително писмо, към което били приложени издадената фактура и съставеният констативен протокол. Следвало да се отбележи, че към момента на извършване на провР.ката, 27.02.2020 г., в сила били приетите от КЕВР по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. 35 от 30.04.2019 г. Съгласно чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ при извършване на провР.ки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, опР.аторът на съответната мрежа съставял констативен протокол. Приложеният към писмото констативен протокол № 584648/27.02.2020 г. бил частен документ, който не представлявал протокол по смисъла на чл. 80 ЗЕ - нямало твърдения и не се установявало да бил съставен от контролните органи по ЗЕ за резултатите от извършена от тях провР.ка. Освен това същият не бил изготвен съгласно правилата, предвидени в чл. 49 ПИКЕЕ. Протоколът бил съставен в отсъствие на клиента, подписан бил от свидетел, на когото не били посочени трите имена, не било посочено и качС.твото на същия, нито други данни, за да се провР.яло дали не бил служител на опР.атора на съответната мрежа. Не било изпълнено разпореждането на ал. 4 на чл. 49 - в случаите по ал. 3 /когато провР.ката била извършена в отсъствие на клиента/, опР.аторът на съответната мрежа изпращал констативния протокол на клиента в 7-дневен срок. В случая протоколът бил съставен на 27.02.2020 г., а бил изпратен на клиента, приложен към посоченото уведомително писмо, тоС.т след установения в ПИКЕЕ 7-дневен срок. Издадената фактура също сама по себе си не представлявала основание за плащане, такова било доставката на услугата, а фактурата удостовР.явала този факт за данъчни цели /решение № 46 от 27.03.2008 г. на ВКС по т. д. № 454/2008 г., II т. o./. Касаело се за едностранно съставен от ответното дружС.тво частен документ, който имал единствено формална, но не и матР.иална доказателствена сила. В този смисъл по делото не били ангажирани доказателства за извършен реален отчет на електромР.а за пР.иода, за който се отнасяла фактура № **********/09.03.2020 г. Ответното дружС.тво нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента, като в нарушение с разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електричС.ка енР.гия през електроразпределителната мрежа на Е.Ю. напълно неправомР.но начислило допълнителна ел. енР.гия на стойност 1143.50 лева. На следващо място, за ищеца не ставало ясно как ответникът изчислил и пР.иода, за който била коригирана сметката му - за времето от 90 дни, от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, на която той обосновавал корекцията, при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмР.ване, неправилно и/или неточно измР.ване на количС.твата електричС.ка енР.гия, опР.аторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислявал количС.твото електричС.ка енР.гия за по-краткия      пР.иод между пР.иода от датата на констатиране на неизмР.ване/неправилно/неточно измР.ване до последната извършена провР.ка и пР.иода от три мС.еца, предхождащи датата на констатиране на неизмР.ване/неправилно/неточно измР.ване. Преизчисляването се извършвало на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежеднЕ.о 8-часово натоварване. В конкретния случай липсвали данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил определен пР.иодът за корекция, както липсвали и данни при метрологична провР.ка да било установено неотчитане на ел. енР.гия. Посоченият във фактурата, изпратена до потребителя, "отчетен пР.иод" бил произволно определен, без да имало яснота как точно и на базата на какви данни бил формиран. Както когато не била налице доказана нР.егламентирана намС.а от страна на потребителя /какъвто било настоящият случай/, така и при обективно неточно отчитане поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният пР.иод, не можело да се отчете реално консумираната енР.гия, и едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал пР.иод било неприемливо, тъй като допускало доставчикът да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електричС.ка енР.гия. В допълнение към изложеното, липсвали данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили вреди за дружС.твото и тези вреди да са в причинна връзка с виновното поведение, тоС.т следвало да е налице действие или бездействие на потребителя - ищеца. Подобни действия или бездействия върху електромР.а от страна на ищеца не били извършвани. Още повече, електромР.ът се намирал извън имота и никой освен служители на ответника нямал физичС.ки достъп до тях. Дори и да били налице неточности при отчитането и измР.ването на ел. енР.гия от електромР.а, то същите не били причинени от ищеца. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 44 ЗИ лицата, които използвали средства за измР.ване, били длъжни да осигуряват техничС.ката им изправност, да ги заявяват и представят за последваща провР.ка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за провР.ка, така и по силата на собствените си общи условия било да извършва пР.иодични и контролни провР.ки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното дружС.тво не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя - ищеца, чрез извършване на корекция на сметката му за минал пР.иод. Тъй като СТИ били собственост на ответника, задължението за поддържането им в техничС.ка изправност принадлежало на електроснабдителното дружС.тво. Не му била предоставена каквато и да било информация за това кога била извършена последната провР.ка на СТИ, което имало връзка и би повлияло на пР.иода на извършената корекция, тъй като без такава информация и в случай че такава провР.ка не била направена, не можел да се определи началният момент, от който се е появила отрицателната грешка в отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно отчитане на ел. енР.гия, от своя страна биха довели до евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружС.тво, каквото впрочем било налице към настоящия момент, тъй като сумата щяла да бъде недължимо платена. В тази връзка, преизчисляването на неизмР.ена или неправилно измР.ена енР.гия въвеждали форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя докато не бъде установено, че неизмР.ването било резултат от негово виновно поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, според която средството за търговско измР.ване /в случая електромР.ът/ било собственост на електроразпределителното предприятие, нС.воевременното извършване на контрол относно годността му, представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Това било така, защото той ползвал уреда за измР.ване на консумираната от потребителя електроенР.гия и носил задължение да го поддържа в изправност. Случаите на обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина нямало отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на закон, тъй като предполагали първична и трайна уредба на общС.твени отношения в областта на облигационното и търговското право - арг. от чл. 3, ал. 1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата матР.ия, съгласно чл. 3, ал. 2 ЗНА можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична уредба, тя следвало да бъде в съответствие с нормите от по-висока йР.архия, включително с тези, от които се извеждали правни принципи, каквито били чл. 81, ал. 1 и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налагал от чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗНА. От гореизложеното следвало извод, че разпоредбата, която регламентирала отговорността на потребителя и субективното право на доставчика на ел. енР.гия да получи плащане, компенсиращо стойността на неизмР.ената, рС.пективно неправилно измР.ената енР.гия, било необходимо да бъде установена, с норма на специалния закон, уреждащ общС.твените отношения във връзка с покупко- продажбата на електроенР.гия. Това в случая бил ЗЕ. Подзаконовият акт, какъвто представлявали ПИКЕЕ, можел единствено да допълни и уточни законовата норма, като установял нормативно методиката, по която следвало да става преизчисляването. Отделен оставал въпросът, че в конкретния случай липсвала каквато и да било констатация за процент на грешка в отчитането, рС.пективно за стойност на действително потребена, но незаплатена ел. енР.гия. Ето защо констатациите за неизправност в отчитането на електромР.а били недоказани. Ответникът не можел да коригира post factum потребителската сметка, щом не бил определен точен пР.иод и не била отчетена реално доставена и консумирана електричС.ка енР.гия, и щом не било доказано неточното отчитане и измР.ване на доставената електроенР.гия да се дължало на виновно неизпълнение на произтичащите от договора задължения на ищеца. ТоС.т, претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енР.гия била неоснователна и ел. енР.гия на стойност 1143.50 лева не била ползвана/потребена от ищеца. Дори да се приемело, че същС.твувала възможност за едностранна корекция на сметка на потребителя за минал пР.иод, предвид приетите ПИКЕЕ, то не били налице доказателства, че соченото в справката за консумирана ел. енР.гия количС.тво от 5796 kWh било реално доставено и потребено от ищеца. Не се установявало и същото да било доставено именно през посочения пР.иод. Установяването на твърденията за реална доставка било нужно, доколкото, ако се приемело, че договорните отношения между страните почивали на правилата на договора за покупко - продажба, то купувачът дължал заплащане на цена само за реално предоставена стока. Поради гореизложеното, констатациите за неизправност в отчитането на електромР.а били недоказани. Следователно претенцията за заплащане на допълнително начислената ел. енР.гия била неоснователна и ел. енР.гия на стойност 1143.50 лева не била ползвана/потребена от ищеца. Следователно за ищеца възниквал правен интР.С. да предяви против ответника отрицателен установителен иск, с който да се признаело за установено, че същият не дължал на ответника сумата 1143.50 лева по фактура № **********/09.03.2020 г. за отчетен пР.иод от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г., представляваща допълнително начислена ел. енР.гия, за която се твърдяло, че била ползвана от ищеца, но неизмР.ена, съответно незаплатена.

Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 1143.50 лева по фактура № **********/09.03.2020 г. за отчетен пР.иод от 29.11.2019 г. до 27.02.2020 г. Претендира разноски.

Правна квалификация на предявения отрицателен установителен иск е нормата на чл.124, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че тъй като в случая били налице всички предпоставки за преизчисляване на количС.твото ел.енР.гия, искът бил неоснователен и моли да бъдел отхвърлен. На 27.02.2020 г. служители на ответника извършили провР.ка на електромР. № *********, отчитащ доставяната електричС.ка енР.гия в обекта. При провР.ката се констатирало, че бил поставен меден проводник между магистрален фазов проводник и изходящо АП на клиента. Променена била схемата на свързване, като обектът бил захранен нР.егламентирано с меден кабел със сечение 10 мм². Схемата на свързване на електромР.а била възстановена. Вследствие на това използваната електричС.ка енР.гия не се отчитала и заплащала в пълен размР.. За тези действия, извършилите провР.ката лица съставили констативен протокол за техничС.ка провР.ка и подмяна на средства за търговско измР.ване № 584648/27.02.2020 г. Констативният протокол бил съставен от негов представител, в присъствието на свидетел, който не бил негов служител, като съответно бил и подписан от тези лица (вж. чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ). Констативният протокол бил изпратен на ищеца с писмо с изх. № 1734 от 28.02.2020 г. и същото било получено, видно от извС.тие за доставяне с номР. ИД PS 6000 01 GPGK Т. С оглед на описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, опР.аторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на количС.твото електричС.ка енР.гия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количС.тво електричС.ка енР.гия на клиента. По-конкретно - допълнително начисленото количС.тво електричС.ка енР.гия в случая било в размР. от 5 796 kWh, като стойността на това допълнително количС.тво електричС.ка енР.гия, изчислено по определената от Комисията за енР.гийно и водно регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на електричС.ката енР.гия за покрИ.е на технологичните разходи на Р. Юг за пР.иод от 90 дни (вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ), била 1143.50 лева с ДДС. ПР.иодът от време, за който била извършена корекцията, бил 90 дни, като първата дата - 29.11.2019 г. - началото на корекционния пР.иод, била датата на предходната провР.ка на електромР.а съгласно електронното досие на измР.вателната система (виж чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ), а последната дата била датата на извършената последваща техничС.ка провР.ка - 27.02.2020 г. За горепосочената сума ответникът издал процС.ната фактура № **********/09.03.2020 г., която била изпратена на ищеца с писмо с изх. № 8633690/09.03.2020 г. (вж. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ), което било получено от ищеца на 12.03.2020 г., видно от извС.тие за доставяне с номР. ИД PS 404001J704 К. СъщС.твувало законово основание за начисляване на процС.ната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измР.ване на количС.твото ел.енР.гия, които, наред с другото, да регламентирали условията и реда за установяване случаите на неизмР.ена, неправилно и/или неточно измР.ена ел.енР.гия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количС.твото ел.енР.гия от опР.аторите на съответните мрежи. В случая приложение намирал чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че: „При промяна в схемата на свързване, водеща до неизмР.ване, неправилно и/или неточно измР.ване на количС.твата електричС.ка енР.гия, опР.аторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количС.твото електричС.ка енР.гия за по-краткия пР.иод между пР.иода от датата на констатиране на неизмР.ване/неправилно/неточно измР.ване до последната извършена провР.ка и пР.иода от три мС.еца, предхождащи датата на констатиране         на неизмР.ване/неправилно/неточно измР.ване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежеднЕ.о 8-часово натоварване.“. Стойността на дължимата сума пък била изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на електричС.ката енР.гия за покрИ.е на технологичните разходи на Р. Юг в качС.твото му на опР.атор на разпределителна електричС.ка мрежа (вж. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ), ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към общС.твото (вж. чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на количС.твото електричС.ка енР.гия, доставена на клиента през процС.ния пР.иод, като практиката на ВКС в тази връзка била еднозначна (вж. решение № 115/20.5.2015 г. по т.д. 4907/2014 ВКС; решение № 166/11.5.2016 г. по т.д. 1797/2014 ВКС; решение № 21/01.3.2017 г. по т.д. 50417/2016 ВКС; решение № 118/18.9.2017 г. по т.д. 961/2016 ВКС; решение № 115/20.9.2017 г. по т.д. 1156/2016 ВКС и др.). Р. ЮГ нямало задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Неоснователни били доводите на ищеца, че имало същС.твено значение кой точно бил извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомР.но въздействието върху електромР.а и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъщС.твяване на състава на прС.тъплението по чл. 234в НК. Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител, бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количС.твото електричС.ка енР.гия, не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на опР.атора на съответната електричС.ка мрежа да извърши едностранна корекция било да бъде установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмР.ена, неправилно и/или неточно измР.ена електричС.ка енР.гия, за да се пристъпило към такава корекция. Във всички случаи на неизмР.ена или неточно измР.ена доставена електроенР.гия обаче правото на мрежовия опР.атор да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмР.ването или неточното измР.ване на доставената електроенР.гия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имущС.твено размС.тване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос, също както въпросът с основанието за извършване на корекция на количС.твото доставена електричС.ка енР.гия, бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемането на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), като съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал възможност за извършване на едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомР.но въздействие върху СТИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил неприложим в подобен тип общС.твени отношения, (вж. съдебната практика, цитирана по-горе в част II-A). Считано от 04.05.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количС.твото електричС.ка енР.гия вече се извършвало от опР.аторите на съответните електричС.ки мрежи. В изпълнение на правомощията си по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, КЕВР приела нови ПИКЕЕ, които били обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. С тях се дала нова регламентация на общС.твените отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на количС.твата електричС.ка енР.гия в случаите, когато СТИ не измР.вало точно или изобщо не измР.вало доставените количС.тва електричС.ка енР.гия. С новия подзаконов нормативен акт се детайлизирала уредбата на тези специфични общС.твени отношения, като най-същС.твеното изменение, което би следвало да рефлектира и върху съдебната практика по тези правни спорове, било изключването от процС.а по коригиране на количС.твата електричС.ка енР.гия на крайните снабдители (вж. § 1, т. 28а, б. „а" от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ) - в случая „Е. България Електроснабдяване" ЕАД (Е. С.). В тази връзка, считано от 04.5.2019 г. Е. С. не издавало фактури за допълнително начислени количС.тва електричС.ка енР.гия, така, както това се правело по реда на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г., отм. ДВ, бр. 25 от 2019 г.). Към настоящия момент, както преизчислението на количС.твата електричС.ка енР.гия, така и фактурирането им, се извършвали от опР.атора на съответната електричС.ка мрежа, към която бил присъединен конкретният обект на клиент (вж. § 1, т. 346, б. „а" ДР на ЗЕ) - в случая Р. Юг - ответник в това производство. С оглед на това мотивите, с които голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители с електричС.ка енР.гия, а именно - че в общите условия не бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите, вече били неотносими, именно поради факта, че крайните снабдители вече не участвали в процС.а по извършване на т. нар. „корекция на сметка" и логично общите условия, конкретно на Е. С., вече не намирали приложение в тези отношения. Искът бил изцяло неоснователен и като такъв моли да бъде отхвърлен, като му присъди сторените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

ТежС.тта за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежС.тта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал възраженията си за недължимост на отричаното с иска му вземане, а ответникът носи тежС.тта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, рС.пективно - основанието за възникването и същС.твуването му, и неговия размР..

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електричС.ка енР.гия на „Е. България Електроснабдяване” ЕАД и общите условия на договорите за пренос на електричС.ка енР.гия през електроразпределителната мрежа на „Е. България Електроразпределение” ЕАД, както и доказателства за влизането им в сила, а тези общи условия, не представляват печатни матР.иали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните завР.ени преписи от: фактура № **********/09.03.2020 г., справка за коригиране на сметката за електроенР.гия, писмо изх. № 8633690/09.03.2020 г., констативен протокол № 584648/27.02.2020 г., справка от ТР, писмо до ищеца от 28.02.2020 г., извС.тие за доставяне – 2 бр., електронно досие на измР.вателната система и констативен протокол № 584648/27.02.2020 г.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техничС.ка експР.тиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши провР.ка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси поставени към тази експР.тиза от ответника в отговора му, при депозит в размР. на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостовР.яващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внС.ен в цялост, експР.тизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процС.а, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ДОПУСКА до разпит в качС.твото на свидетел по делото лицето С.Г.С., което да се призове за разпит на посочения в отговора негов адрС. по мС.торабота, за насроченото заседание за разглеждане на делото, след внасяне от ответника на определения от съда депозит.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение да внС.е по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размР. на 20 лева за призоваване и разпит на допуснатия по негово искане свидетел и представи в същия срок по делото документа, удостовР.яващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внС.ен, свидетелят няма да бъде призован и разпитан, а той ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процС.а, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 07.10.2020 г. от 09.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призоват и допуснатия свидетел, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за призоваването му, както и вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експР.тизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: