№ 1219
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100501158 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„М. Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Аврен, ул. „Кап. Петко“ № 1Д, срещу решение №260731/ 04.03.2021г.,
постановено по гр.д. № 21004/2019г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният
от него срещу Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, ****, иск с правно основание чл.
195, вр. с чл. 87, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, предл.3, от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищeца сумата от 15000,00 лв. дадена на отпаднало
основание – развален поради недостатъци на вещта неформален договор за
покупко-продажба на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси", с ДК №
*** и рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението.
Поддържа се, че дадената от съда правна квалификация противоречи на
субсидиарния характер на иска по чл.55 от ЗЗД и неговата приложимост само
ако между страните няма редовни търговски правоотношения. Съдът се е
1
мотивирал, че между страните има сключен редовен договор за покупко-
продажба, но след това е намесил института на неоснователното обогатяване,
който е субсидиарен и неприложим при търговските сделки. Твърди се, че
ответникът е приел нотариалната покана за разваляне на сключения договор,
приел е ключът за автомобила, самоуправно го е извозил от платен паркинг и
е установил трайно владение върху него, но не е възстановил получените
15000 лева. Така той притежава както вещта, така и престацията, уговорена
между страните. Прави се искане след отмяна на решението искът да бъде
уважен за сумата от 15000 лева, редуцирана с посочената от СТЕ стойност на
дължимото на ответника обезщетение за ползването, което на практика
представлява признание на възражението за прихващане до този размер.
В допълнението на въззивната жалба, депозирано на 09.06.2021 г., се
поддържа, че още на първа инстанция претендираното връщане на
престацията по сключения между страните договор за покупко-продажба на
автомобил не е с правно основание чл.55 от ЗЗД, тъй като исковете за
неоснователно обогатяване са субсидиарни и допустими само при липса на
договор между страните.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Счита въззивната жалба за бланкетна, поради
липсата на изложени конкретни оплаквания извън общата формулировка за
неправилност на решението, поради което съдът не дължи служебна проверка
за правилността на обжалвания съдебен акт. Оплакванията относно
субсидиарното приложение на чл.55 от ЗЗД се оспорват като неясни.
В пледоарията по съществото на спора въззиваемия излага, че МПС е
продадено отдавна на трето лице в гр.София с нотариално заверен договор за
покупко-продажба.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от „М. Комерс"
ЕООД срещу Д. ИВ. ИВ. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3, от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищeца сумата от 15000,00 лв.
2
подлежаща на връщане на отпаднало основание авансово заплатена продажна
цена по сключен между страните и прекратен неформален предварителен
договор за продажба на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси", с ДК
№ *** и рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните са водени
преговори за закупуване на л.а. „Субару“ с ДК № ** за нуждите на
дружеството, като на 06.02.2018г. е постигнато съгласие ищецът да преведе на
ответника сумата от 15000 лева и да получи владението върху автомобила, а
сделката да се изповяда пред нотариус след като ищецът се увери, че
автомобилът отговаря на презентираното от ответника изрядно техническо
състояние. Излага, че на 06.02.2018 г. е превел на ответника продажната цена
на автомобила и на 07.12.2018 г. е получил владението върху него, но при
извършен в сервиз преглед е установено, че същият е със значително по-висок
пробег от данните по километраж, както и че е участвал в сериозно ПТП,
вследствие на което е със съществени недостатъци - изкривено шаси,
подменени оригинални части, акумулатор по-малък от оригиналния, жабката
не се отваряла с предоставения ключ, уплътненията на купето били
компрометирани и в него прониквала влага, а при проливен дъжд колата се
напълнила с вода над глезените. Поради лошото техническо състояние на
автомобила ищецът не отправил до ответника покана за сключване на
окончателен договор, а с връчена на 20.09.2018 г. нотариална покана е
поискал да му върне платеното. Счита договора за развален с връчване на
нотариалната покана, а евентуално с исковата молба, поради което страните
по него дължат връщане на даденото. Ответникът не е изпълнил
задължението си да сключи окончателен договор, нито е приел да върне
получената сума. Вместо това по самоуправен начин си е възстановил
владението върху вещта и е инициирал срещу законния представител на
дружеството наказателно производство за обсебване, което било прекратено
именно защото вещта е във владение на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор
на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че
между страните няма валидно сключен договор за покупко - продажба на
автомобила с нотариална заверка, нито писмен предварителен договор, които
3
да подлежат на разваляне. Формалните сделки не подлежат на доказване със
свидетели. Ищецът не е уведомил ответника по надлежния ред за проблеми в
техническото състояние на автомобила и доброволно е предал на ответника
ключа за автомобила на 10.10.2018 г. Считано от 07.02.2018 г. до връщането
му на ответника, автомобилът е с пробег над 42000 км. След връщането
ответникът установил неизправности в състоянието му, настъпили вследствие
ползването му от ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане със заплатената за така наложилия се ремонт сума от общо
10619,44 лв., от която за авточасти 5594,44 лв., за автобояджийски услуги
3991,00 лв., а за авторемонт 1034,00 лв. В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане и със сумата в размер на 15000,00 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на ответника от ползване на
автомобила от ищеца за периода от 07.02.2018 г. до 10.10.2018 г.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа страна следното:
От преводно нареждане от 06.02.2018 г. се установява, че ищцовото
дружество е наредило по сметка на ответника сумата от 15000,00 лв. с
основание „плащане за автомобил СУБАРУ ЛЕГАСИ.
В превод от английски език е представена справка за история на МПС с
идентификационен номер ***, която съдържа и снимки на процесния
автомобил към 09.02.2016г. показващи увреждания в предната му и
странична лява части.
По делото е представена Нотариална покана с нот. заверка рег. №
14321/17.09.2018 г., с която ищцовото дружество отказва да закупи процесния
автомобил, тъй като той не отговаря на уговореното и има скрити
недостатъци прикрити от продавача и открити при нормалното използване на
веща. С поканата е поискано от ответника да върне сумата от 15000,00 лв., до
който момент ищецът е посочил, че ще упражни правото си на задържане
спрямо автомобила. Поканата е връчена на ответника на 20.09.2018 г. срещу
разписка.
С писмо изх. № 4369/11.10.2018 г. ЗАД „Булстрад“ е отказало на
4
ответника изплащане на обезщетение по заведената от него щета, тъй като се
касае за наличие на изключен риск – „овехтяване“ и експертите на
застрахователя са посочили, че по предната броня, предния капак и лявото
огледало има увреждания, дължащи се на дефект и износване на лаковото
покритие.
Приета е като доказателство по делото разпечатка от онлайн форма за
поръчка № 3412250/12.11.2018 г. от www.avtosklad.bg за слeдните авточасти:
решетка предна броня за Subaru legacy/outback 2015 с цена 31,65 лв., броня
задна грундирана за Subaru legacy/outback 2015 с цена 356,36 лв. и бродня
предна грундирана за Subaru legacy/outback 2015 с цена 231,43 лв. По общата
стойност на авточастите кореспондира издадения на 19.11.2018 г. касов бон
от Еконт за сумата от 619,44 лв. платени от ответника.
Към доказателствата по делото е представена фактура № 1/18.01.2019 г.
издадена от „Кастел Марк“ ЕООД, с основание „авточасти за Субару Легаси“,
количество „1“, за сумата от 4975,00 лв. без ДДС. Към фактурата е
представен и касов бон за плащане от 19.01.2019 г.
Представена е фактура № 2/18.01.2019 г. издадена от „Кастел Марк“
ЕООД, с основание „автобояджийски услуги“, количество „1“, за сумата от
3991,00 лв. без ДДС. Към фактурата е представен и касов бон за плащане
19.01.2019 г.
Представена е и фактура № 3/18.01.2019 г. издадена от „Кастел Марк“
ЕООД, с основание „авторемонт“, количество „1“, за сумата от 1034,00 лв. без
ДДС. Към фактурата е представен и касов бон за плащане 19.01.2019 г.
С Протокол за доброволно предаване от 19.06.2019 г. по ДП № 97/2019
г. законният представител на ищеца е предал на разследващ полицай при II –
РПУ гр. Варна свидетелство за регистрация на МПС с № ********* издадено
на името на ищеца, контролен талон, застраховка „ГО“ за автомобил с ДК №
**, един автомобилен ключ „субару“ със сгъваемо рамо. На гърба на
протокола е отразено, че документите и вещите се предават доброволно от
управителя на ищцовото дружество в качеството му на пострадало лице от
престъпление.
С постановление от 01.10.2019 г. по пр.пр. № 5127/2019 г. по описа на
5
ВРП е прекратено наказателното производство по ДП № 2158/2019 г.
образувано за това, че през 2018 г. в гр. Варна процесният автомобил бил
противозаконно присвоен.
В показанията си воденият от ищеца свидетел Георги Панайотов
Овчаров излага, че през 2018 г. по възлагане на ищеца е извършил проверка и
поддръжка на автомобил „Субару“, при което установил, че по лявата ходова
част на автомобила има сменени части, които не са оригинални включително
левия носач, лявото външно каре, челно стъкло. Предната броня не била
оригинална и не била за модела, липсвали щипки по пластмасовата кора под
автомобила. По подкалника си личал удар от ПТП, в резултат от което се е
получило свиване на левия носач, а оттам голям натиск в металната част и
изкривяване на подкалника. Автомобилът не бил с оригинален ключ, а с такъв
от „Тойота“. Свидетелят уведомил управителя на ищцовото дружество, че ако
автомобилът е внесен от САЩ може да провери в google по номера на рамата
му дали не е бракуван след по-голямо ПТП.
От показанията на свидетеля С.К.М. се установява, че е запознат с
процесния автомобил, който ответникът си закупил от САЩ. Колата била
черна на цвят, с двигател 2.5 л., бензин, 170 конски сили. През 2017 или 2018
г. ответникът две години ходил със семейството си с автомобила на ски
почивка в Швейцария за 7-10 дни. При завръщането си в България ответникът
споделил на свидетеля, че това е най-сигурният и надежден автомобил, който
е карал. Това се случило няколко месеца преди да продаде колата.
Впоследствие свидетелят и семейството му също ходили с автомобила на ски
почивка в Банско и тъй като останал доволен от колата, си купил същата от
САЩ след три-четири месеца. Излага, че автомобилът бил с чисто нови гуми,
обслужен, с нов акумулатор. Свидетелят сочи, че около две седмици след
връщането си от Банско ответникът го помолил да закара автомобила на
ищеца, тъй като познавал управителя на дружеството. През юли 2018г. в
присъствието на свидетеля на ответника била връчена глоба за превишена
скорост за автомобила. През м. октомври - ноември 2019 г. автомобилът бил
върнат, като по сведения на ответника по времето на ползването му от ищеца
бил изминал пробег около 60000 км. Ответникът споделил със свидетеля, че
колата е върната в толкова окаяно състояние - с блъснати предна и задна
броня, шофьорско огледало, счупено стъкло, че била почти за скрап.
6
От заключението на допуснатата САТЕ, изготвена от вещото лице
Александър Василев, се установява, че средният месечен пазарен наем на
процесния автомобил за периода 07.02.2018 г. – 10.10.2018 г. възлиза на 17,93
лв. на ден или общо за 245 дни е в размер на 4392,85 лв.
Представеното от ищеца експертно решение от вещо лице при ЗАД
„Групама“ е недопустимо доказателствено средство по ГПК, тъй като
представлява съчетание на свидетелски показания в писмена форма и
специални знания, които не са непосредствено събрани пред съда, поради
което не следва да бъде обсъждано.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма. Основният
повдигнат в жалбата въпрос е относно квалификацията на иска.
Въведеното във въззивната жалба оплакване относно правната
квалификация съобразно приложимия материален закон се явява
неоснователно. Квалификацията на иска, посочена в исковата молба, не е
задължителна за съда, който извлича основанието от обстоятелствената част
на същата и от петитума с оглед посочените основания. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита
на накърненото материално право само в рамките и по начина поискани от
7
ищеца. Определянето на правното основание на спорното материално право
се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата
молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата
претенция, както и от заявеното в петитума искане за защита.
В случая в исковата молба са въведени твърдения, че между страните са
водени преговори за сключване на договор за продажба на автомобил. С
последвалите уточнителни молби, включително тази, депозирана пред
въззивната инстания, е налице изрично позоваване на сключен между
страните неформален договор за продажба с уговорка за опитване и
преглеждане, прекратен от ищеца поради недостатъци на вещта. Твърдяният
договор следва да се квалифицира като предварителен, а не окончателен,
както е приел ВРС, предвид недвусмислено и еднозначно изразеното
становище на ищеца, че същият не е изповядан в изискуемата форма и не е
породил транслативен ефект. Изложените твърдения за сключен между
страните и прекратен предварителен договор се субсумират под правната
норма на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Съдът не е сезиран с претенция за
реално изпълнение на договора, за да се приеме, че вземането се претендира
на договорно основание, както се поддържа във въззивната жалба. Напротив
искът е основан на твърдения за отпадане на договорната връзка, поради
което приложение следва да намери субсидиарният иск по чл.55, ал.1, предл.
трето от ЗЗД. Третият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е налице, когато
договорно основание съществува при получаване на престацията, но след
това е отпаднало. С прекратяване на договора се заличава всичко, което е
било негово съдържание, поради което занапред отношенията между страните
се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. Навените от
ищеца твърдения, че всяка от страните дължи връщане на даденото по
договора, обуславя чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД като единствено възможна
квалификация на иска. В този смисъл възражението на въззивника срещу тази
правна квалификация се явява формално и необосновано, тъй като това е
единствената правна норма, която кореспондира на последователно
поддържаните твърдения за прекратяване на сключен между страните
предварителен договор.
За успешното провеждане на иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.
трето от ЗЗД, съгласно въведените в чл.154, ал.1 от ГПК правила, в тежест на
8
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на
сключен между страните предварителен договор, по който е изправна страна,
факта на авансовото заплащане на продажната цена в твърдяния размер и
факта, че са налице предпоставките за прекратяване на предварителния
договор. Ответникът от своя страна следва да установи съществуването на
основание за задържане на полученото по договора.
В разглеждания случай по делото не се твърди и установява
предварителният договор да е сключен в изискуемата според чл.19, ал.1 от
ЗЗД писмена форма за валидност. Независимо от това неспазването на
законоустановената форма за действителност в случая не води автоматично
до нищожност на договора. След като процесният договор е сключен с
купувач-търговец, при това в изпълнение на предмета на дейност на
последния, то същият се явява и търговска сделка, макар и при продавач-
нетърговец. За разлика от гражданското право, където нищожността настъпва
независимо от поведението на страните, в търговското право по аргумент
от чл. 293, ал. 3 от ТЗ неспазването на формата обуславя нищожност на
сделката само при изрично оспорване на действителността й, т.е.
нищожността при неспазване на изискването за форма на сделката в
търговското право може да се преодолее чрез разпоредбата на чл. 293, ал.3 от
ТЗ. Това разрешение е относимо както към субективните, така и към
абсолютните търговски сделки. Цитираната правна норма е неприложима
единствено спрямо сделки, за които е установена форма за действителност
по-тежка от частната писмена, какъвто е окончателният договор за продажба
на МПС, но предвиденият в нея принцип на аморфната форма намира
приложение за предварителния договор, за който не се изисква
квалифицирана форма. В разглеждания случай всяка от страните по
предварителния договор е изпълнила задълженията си по него, което
обстоятелство не е спорно и се установява от събраните доказателства.
Налице е размяна на насрещни престации по договора, като продавачът е
предал доброволно вещта и е получил продажната цена. Следователно
предварителният договор не е нищожен, макар и да не е бил сключен в
изискуемата от закона писмена форма, тъй като от поведението и позициите
на страните, въз основа на доказателствата по делото, следва, че не са
оспорвали действителността на изявленията си.
9
От наведените в исковата молба и неоспорени от ответника твърдения
следва да се приеме, че предварителният договор е сключен под уговорка за
опитване и преглеждане, т.е. под отлагателното условие, че купувачът одобри
вещта. От ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че
автомобилът е предаден на ищеца с манипулиран километраж и с подменени
оригинални части вследствие на претърпяно ПТП, което представлява
достатъчно основание за възникване на потестативното право на купувача да
не го одобри, прекратявайки договора. Това право, непрецизно
квалифицирано от ищеца като разваляне, съдът намира за упражнено с
връчената на ответника нотариална покана. Реституцията на вещта в полза на
продавача е настъпила, което свидетелства за признатия от страните факт на
прекратяване на договорната връзка. С несбъдване на отлагателното условие
отпада правното основание, на което продавачът задържа покупната цена и
ответникът дължи връщане на полученото по договора. Аналогични биха
били последиците и ако се приеме, че договорът е развален с подаване на
исковата молба, каквото изявление се съдържа в нея, поради това че е станал
безполезен за кредитора, което обстоятелство безспорно е налице предвид
признанието на ответника, че е прехвърлил собствеността върху автомобила
на трето лице.
Налага се изводът за основателност на предявения иск за връщане на
даденото на отпаднало основание, поради което на разглеждане подлежат
релевираните от ответника в условията на евентуалност възражения за
прихващане.
По отношение на претендираното от ответника обезщетение за
лишаване от ползването за периода 07.02.2018 г. до 10.10.2018 г. е налице
признание във въззивната жалба до установения от вещото размер от 4392,85
лева, а и същото се явява доказано по основание и размер от представените
доказателства. Не е оспорена собственическата легитимация на ответника, а
по отношение на началната и крайната дата на владението са налице
признания на страните. Упражняваното от ищеца през този период владение е
без правно основание, тъй като е основано на предварителен договор сключен
под отлагателно условие, което не се е осъществило. С оглед изложеното
ищецът дължи обезщетение за ползата, от която ответникът е бил лишен в
размер на средния пазарен месечен наем. При определяне на неговия размер
10
съдът кредитира заключението по съдебно-оценителна експертиза, поради
което следва да се приеме, че дължимото за периода обезщетение за
ползването е в размер на 4392,85 лева. За разликата до претендирания размер
от 15000 лева възражението за прихващане се явява неоснователно.
Възражението за прихващане със сумата от 10619,44 лева, претендирана
като обезщетение за претърпени имуществени вреди, се явява недоказано по
основание. Независимо от липсата на подробна обосновка на източника на
облигационното правоотношение, от което произтича вземането, съдът
приема, че е налице позоваване на деликтно основание, доколкото се твърди
неправомерно причинени щети по автомобила, предполагащи накърнен
негативен интерес. По делото обаче не се установява фактическият състав на
непозволеното увреждане. Липсват преки доказателства за твърдяните вреди
по автомобила, както и за причинната им връзка с противоправни и виновни
действия или бездействия на ищеца. Показанията на свид. Минов освен
лишени от конкретика, имат косвен характер, тъй като възпроизвеждат
единствено оценъчни твърдения на ответника, а не непосредствено
формирани от свидетеля възприятия за състоянието на автомобила.
Представените по делото фактури не могат да се свържат именно с процесния
автомобил, тъй като не съдържат индивидуализиращите признаци за
автомобила, за който се отнасят, нито конкретизация на отделните видови
ремонтни работи. Не е проведено доказване и дали се касае за необходими и
полезни ремонти и дали същите не са свързани с обичайното овехтяване на
автомобила, което би настъпило и при ползването му от което и да е лице,
включително и собственика му. По изложените съображения в тази част
възражението за прихващане се явява неоснователно.
В контекста на изложеното съдът намира, че в полза на ищеца следва да
се присъди сумата от 10607.15 лева, формирана в размер на подлежащата на
връщане продажна цена, намалена с насрещното вземане на ответника за
лишаване от ползването, поради което в тази част предявеният иск следва да
бъде уважен. За разликата до претендираните 15000 лева същият следва да
бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, поради
11
необходимостта от формулиране на диспозитив по възражението за
прихващане по аргумент от чл. 298, ал.4 от ГПК, по което също следва да се
формира сила на пресъдено нещо. Вместо него следва да бъде постановено
друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3, от
ЗЗД бъде уважен до размера от 10607.15 лева, а за разликата до
претендираните 15000 лева следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
прихващане с насрещното вземане на ответника.
По отговорността за разноски:
Формираният извод за частична неоснователност на иска налага да бъде
ревизирано първоинстанционното решение и в частта за разноските, като в
тази част същото бъде отменено изцяло.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част
от исковете в размер на 1135.67 лева от общо 1606 лева за първа инстанция и
565.71 лева от общо 800 лева за въззивна инстанция, или общо 1701.38 лева.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение пред ВРС е в размер
близък до минимума по Наредба 1/2014г. (980 лева), поради което
релевираното в първата инстанция възражение на ответника за неговата
прекомерност се явява неоснователно.
В полза на въззиваемия също се следват разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 73.21 лева от общо 250 лева за
първа инстанция и 292.86лева от общо 1000 лева за въззивна инстанция, или
общо 366.07 лева.
По компенсация в полза на въззивнка следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1335.31 лева.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260731/04.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 21004/2019г. по описа на Районен съд-Варна, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
12
ОСЪЖДА Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, ***, да заплати на „М.
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Аврен, ул. „Кап. Петко“ № 1Д, сумата от 10607.15 лева, подлежаща на
връщане на отпаднало основание авансово заплатена продажна цена по
сключен между страните и прекратен неформален предварителен договор за
продажба на лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси", с ДК № *** и
рама № ***, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10607.15 лева до 15000 лева, като
погасен чрез прихващане с насрещното вземане на Д. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, ** срещу „М. Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, с. Аврен, в
размер на 4392,85 лева, представляващо обезщетение за лишаване от
ползването на автомобила за периода 07.02.2018 г. до 10.10.2018 г.
ОСЪЖДА Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, ***, да заплати на „М.
Комерс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Аврен, ул. „Кап. Петко“ № 1Д, сумата от 1335.31 лева, представляваща
сторени в производството разноски за първа и въззивна инстанция,
съразмерно с уважената част от иска и по компенсация, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13