Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1906 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, вр. чл. 310 и сл. ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от ОП „ЗООПАРК СЦ - Варна,
чрез адв. Б.М., срещу Решение № 3775 от
30.08.2019 г., постановено по гр.д.
№ 4968/2019 г. по описа на ВРС, XX с-в, с което
първоинстанционният съд:
1/ ПРИЗНАВА ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А,
извършено на основание чл. 325, ал. 1,т.9 от КТ със Заповед № 3/12.03.2019 г.
на Директора на ОП „Зоопарк - СЦ“ - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
2/ ВЪЗСТАНОВЯВА Д.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** А, на заеманата до уволнението длъжност – „Пазач
животни зоопарк" в ОП „Зоопарк - СЦ“ - Варна, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ.
3/
ОСЪЖДА Общинско предприятие „Зоопарк - СЦ“ - Варна, ЕИК 0000934420290, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Салтанат“ № 5, да заплати
на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А, сумата 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 13.03.2019 г. до 08.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят
ОП „ЗООПАРК СЦ - Варна счита постановеното решение за неправилно и
необосновано, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че в предприятието на ответника има свободна щатна длъжност,
която да съответства на здравословното състояние на ищеца и която той да може
да изпълнява. В тази връзка излага, че ищецът не е заявявал в исковата молба,
че длъжността „работник озеленяване“ е подходяща за него, а следва да се има
предвид, че същата е заета от работника Биляна Неделчева. Твърди, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е разгледал
възражение срещу уволнението, което не е въведено в спора от ищеца. Сочи, че
при липса на такива твърдения от ищеца е нарушено и правото на ответника да
ангажира съответни доказателства за опровергаването им. В тази връзка излага,
че с доклада по делото не му е указана доказателствена тежест за установяването
на тези факти, с което е нарушено правото му на защита. Иска от въззивния съд
да разпредели доказателствената тежест, да даде указания на страните и да му
допусне писмено доказателство – справка от НАП, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца бройката работник-озеленител е заета,
съгласно трудов договор от 06.02.2019 г. със служителя Биляна Неделчева.
Допълнително сочи аргументи във връзка с позицията си, че длъжността „пазач
животни зоопарк“ изисква полагането на нощен труд, с които изисквания
работникът е бил запознат, като след ЕР на ТЕЛК такива условия на труд не се
препоръчват. В тази връзка излага още, че щатното разписание от 5 души на тази
длъжност не позволява някой от пазачите да полага само дневна смяна, както и че
изискването на чл. 315, ал. 1 КТ е неприложимо. Твърди, че е доказал наличието
на основанията за уволнение, поради което моли за отмяна на обжалваното решение
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д.В.Г. е депозирал писмен отговор.
Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Във връзка с твърденията в
жалбата сочи, че за периода ноември 2017 г. – март 2019 г. не е полагал нощен
труд в предприятието. Излага, че е оспорил обстоятелството, че работодателят не
е изпълнил задължението си да предложи на работника друга подходяща работа. Твърди,
че извършения от първоинстанционния съд доклад е пълен и не се налага даването
на допълнителни указания, като твърдението на въззивника, че длъжността
„работник озеленяване“ е преклудирано и не може да се заяви за първи път с
въззивната жалба. В заключение сочи, че не са
били налице промени в числеността на персонала за длъжността „пазач
животни зоопарк“, поради което не са били налице условията за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Счита отправеното
доказателствено искане, за допускане на писмено доказателство, за преклудирано.
По предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищецът, чрез адв. В.Д., оспорва като
незаконно уволнението си със Заповед № 3/12.03.2019 г., на Директора на ОП
„Зоопарк - СЦ“ – Варна, на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Поддържа, че по
силата на трудов договор № 8 от 27.10.2017 г. се намирал в безсрочно трудово правоотношение
с ответника, считано от 01.11.2017 г., на длъжността „Пазач животни
зоопарк", код по НКПД 51641006, с месторабота „Зоопарк - СЦ“ – Варна, при
пълно работно време 8 часа и основно трудово възнаграждение 460,00 лв.,
увеличено впоследствие на 510,00 и 560,00 лв., с допълнителни споразумения от
01.01.2018 г., съответно 01.01.2019 г. Твърди, че с Експертно решение № 0648 на
ТЕЛК към МБАЛ „Света Анна - Варна" АД от заседание 028/27.02.2018 г. му
била определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от една година, а
с Експертно решение № 0300 от заседание 013/31.01.2019 г. 50 % за срок от три
години. И в двата случая комисията предписала, че лицето може да изпълнява
заеманата длъжност при спазване на противопоказанията, а именно тежък физически
труд, нощен труд, нервно - психично напрежение. Твърди, че в периода от
31.01.2019 г. до 11.03.2019 г. ползвал платен годишен отпуск, а когато на
12.03.2019 г. се явил на работа, ответникът не го допуснал до работното място и
му връчил процесната заповед за прекратяване на ТПО, считано от 13.03.2019 г.
Ищецът отказал да я подпише и подал молба до Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна за съдействие да бъде допуснат до работа. С писмо от 20.03.2019 г. бил
уведомен, че трудовият му договор е прекратен от 13.03.2019 г., като на
22.03.2019 г. работодателят му върнал само трудовата книжка, но отказал да
връчи заповедта за прекратяване на ТПО. На 22.03.2019 г. ищецът подал молба до
работодателя и вследствие на 27.03.2019 г. получил екземпляр от заповедта за прекратяване
на ТПО с основание - невъзможност на работника да изпълнява задълженията си по
трудов договор по здравни противопоказания за полагане на нощен труд, въз
основа на заключение на ТЕЛК № 0300 от 013/31.01.2019 г. Ищецът оспорва
уволнението на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ като незаконосъобразно,
поради извършването му преди влизане в сила решението на ТЕЛК и поради липса на
фактическият състав на нормата. Твърди, че с Експертното решение №
300/31.01.2019 г. на работодателят не е указвано да мести ищеца на друга
работа, нито че последният е в невъзможност да изпълнява заеманата длъжност, а
противопоказанията за нощен труд са само препоръка за облекчени условия на
труд, но на същата работа. В тази връзка излага, че не е полагал нощен труд при
ответника, а само при дневни смени. Поддържа също, че съгласно практиката на
ВКС, когато на работника е определен процент нетрудоспособност, той се смята за
трудоустроен независимо дали заема длъжност определена за трудоустроени. На
следващо място твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си да
предложи на работника друга подходяща работа по смисъла на чл. 325, т. 9 от КТ.
Ищецът претендира и обезщетение за оставане без работа. По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника Общинско предприятие „Зоопарк – СЦ“ - Варна, чрез адв. Б.М.,
с който исковете се оспорват като неоснователни, а този за обезщетение по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ и като недопустим, тъй обхваща и бъдеще време. Не спори
твърдяното наличие на ТПО между страните. Твърди, че считано от 01.01.2019 г.
кметът на Община Варна е одобрил ново длъжностно разписание, с което са
определени 5 бройки за длъжността „Пазач на животни зоопарк“. Поддържа, че
ищецът е запознат с чл. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред, съгласно
който лицата упражняващи длъжността - пазач на животни зоопарк полагат нощен
труд съгласно утвърден ежемесечен график. Излага, че при постъпване на работа
ищецът е представил декларация - съгласие за полагане на нощен труд. Сочи, че
съгласно производствена характеристика от 27.02.2018 г. работното време за
длъжността е на смени от 12 часа с полагането на нощен труд. Твърди, че поради
оперативно лечение ищецът бил в отпуск за временна неработоспособност от
13.06.2018 г. до 31.01.2019 г. и ползвал ПГО до 11.03.2019 г. Не оспорва
прекратяването на ТПО с ищеца на посоченото в исковата молба основание, както и
че заповедта за уволнение му е връчена на 12.03.2019 г. при отказ, удостоверен
от двама свидетели. Оспорва обаче, че ищецът се е запознал със съдържанието
ѝ едва на 27.03.2019 г., както и, че не е допуснат до работното му място
на 12.03.2019 г. Твърди, че действащото щатно разписание не предвижда
възможност пазачите на животни да полагат само дневни смени, поради което
ищецът не би могъл да бъде възстановен на тази длъжност при даване само на
дневни смени. Излага, че съобразно представения график всички служители освен
ищеца са полагали и нощен труд в периода ноември 2017 - март 2019. Счита, че
ищецът е в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, едновременно с
което липсва друга работа подходяща за здравословното му състояние, тъй като
всички служители на длъжността „Пазач животни зоопарк" следва задължително
да полагат нощен труд. Наред с това няма свободна щатна длъжност, която да
съответства на здравословното състояние на ищеца, която той да може да
изпълнява и за заемането, на която да отговаря на изискванията на закона или
длъжностната характеристика. Счита за неприложимо изискването на чл. 315, ал.1
от КТ, тъй като численият персонал на работодателят е под петдесет души.
Оспорва, че експертното решение на ТЕЛК не е влязло в законна сила към датата
на издаване на заповедта за уволнение, като сочи, че за него липсва правен
интерес от обжалване на решението. Твърди, че с промяната на щатното разписание
от 01.01.2019 г. липсва възможност дори един от служителите да полага
единствено дневна смени, тъй като численият състав на пазачите от петима души е
оптимален и е съобразен с необходимостта от заместване при ползване на отпуск
на назначените на тази длъжност служители. Поради неоснователността на исковете
по чл.344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, твърди неоснователност и на този за
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Съставът
на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че на
27.10.2017 г. ищецът Д.В.Г. е
сключил с ответника ОП „ЗООПАРК-СЦ“ – ВАРНА трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 КТ за
длъжността пазач животни зоопарк, със срок на изпитване 6 месеца. Съгласно чл.
17 от Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден със Заповед № 19/30.01.2017
г. на директора на ОП „ЗООПАРК-СЦ“ /л. 118/, се полага нощен труд от лицата, упражняващи длъжността – пазач
животни зоопарк, съгласно утвърден график всеки месец. При постъпването си на
работа ищецът е подписал декларация, с
която се е съгласил да полага нощен труд във връзка с изпълняваната от него
длъжност, което е в съответствие и с производствената му характеристика. На
30.01.2018 г. и на 03.01.2019 г. страните са подписали допълнителни споразумения,
с които е увеличавано трудовото възнаграждение на работника. От Длъжностното
разписание в сила от 01.09.2017 г. /л. 147/
се установява, че е била определена численост от 5 броя за длъжността
пазач на животни зоопарк, като от поименното разписание от същата дата се
установява, че два броя са били незаети. От поименното разписание в сила от 01.01.2018 г. се установява, че на
длъжността пазач животни зоопарк са били назначени 4 работника и една бройка е
останала незаета.
С Експертно решение № 0648 от 27.02.2018 г. на ТЕЛК е определена за срок от една година 80 %
трайно намалена работоспособност на ищеца. Лекарската комисия е дала
предписание, че освидетелствания може да изпълнява настоящата длъжност при
спазване на посочените противопоказни
условия на труд (тежък физически труд, нощен
труд, нервно-психично напрежение), пазач дневна смяна. С Експертно решение
№ 0300 от 31.01.2019 г. на ТЕЛК е
определена за срок от три години 50 % трайно намалена работоспособност.
Лекарската комисия е дала предписание, че лицето може да изпълнява настоящата
си длъжност при спазване на противопоказните
условия на труд (тежък физически труд, нервно-психично напрежение, нощен труд). Решението е влязло в сила
на 15.02.2019 г. От представените
работни графици за длъжността пазач в предприятието на ответника се установява,
че след постъпването си на работа ищецът е
полагал нощен труд (декември 2017 г. и януари 2018 г.) като след влизане в
сила на решението на ТЕЛК от 27.02.2018 г. е полагал само труд дневна смяна за дните, през които не е бил в болничен или
в отпуска (март 2018 г. – март 2019 г.), независимо от приетото за безспорно
между страните, че ищецът изобщо не е
полагал нощен труд.
От длъжностно разписание от 01.01.2019 г. /л. 46/, се установява, че за длъжността „пазач на
животни зоопарк“ са определени 5 броя
численост на персонала по трудово правоотношение. От поименното разписание на
длъжностите към 01.01.2019 г. се установява, че към тази дата длъжността „пазач
животни зоопарк“ се е заемала от 6
работника. Със Заповед № 3/12.03.2019
г. е прекратено трудовото
правоотношение между страните, считано от 13.03.2019 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, поради
невъзможност за работника да изпълнява задълженията си по трудовия договор по
здравни показания на заключение на ТЕЛК, а именно полагане на нощен труд.
Ищецът е уведомен за прекратяване на
правоотношението и е подписал заповедта.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните правни
изводи:
Няма твърдения в тази
насока, а и от служебния контрол на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява,
че обжалваното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, поради което предметът на проверка следва да се ограничи
съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Предявени са искове
с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225 КТ за признаване на
уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на
предишната работа и обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението. Съобразно разпределената в процеса от
първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че
е съществувало трудово правоотношение между страните, по силата на което е
заемал сочената в исковата молба длъжност, прекратяване на трудовото
правоотношение на твърдяното основание, размера на последното брутно трудово
възнаграждение преди уволнението, оставането си без работа вследствие на това
уволнение за исковия период. Ответникът е следвало да установи законосъобразността
на уволнението на ищеца, включително, че са били налице предвидените в чл. 325,
ал. 1, т. 9 КТ предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение.
Спорните
въпроси, които се поставят с въззивната
жалба, са във връзка с това: налице ли е била в предприятието на ответника
свободна щатна длъжност към датата на прекратяване на процесното трудово
правоотношение, която да съответства на здравословното състояние на ищеца,
която той да може да изпълнява и за заемането, на която същият да отговаря на
законовите изисквания и тези по длъжностната характеристика; подходяща ли за
здравословното състояние на ищеца длъжността „работник озеленяване“; приложимо
ли към настоящия случай изискването на чл. 315, ал. 1 КТ за определяне на
работни места подходящи за трудоустрояване.
Първоинстанционният съд е основал решението си, че
прекратяването на трудовото правоотношение между страните е незаконосъобразно,
защото в предприятието на работодателя е
имало друга подходяща за здравословното състояние на работника работа съгласно
чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, а именно „работник озеленяване“, който факт е
установил въз основа на представеното от ответника поименно разписание на
длъжностите към 01.01.2019 г. /л. 43/.
Поради допуснати процесуални нарушения пред първата
инстанция във връзка с доклада по делото настоящият състав е приел като
доказателство представената от въззивника работодател Справка за актуално състояние на действащите трудови договори към
19.09.2019 г. От тази справка се установява, че от 06.02.2019 г., която дата предхожда датата на прекратяване на
процесното трудово правоотношение (13.03.2019 г.), до 19.09.2019 г. на длъжността работник озеленяване е била
назначена Биляна Колева Неделчева. В този смисъл към 01.01.2019 г. длъжността
„работник озеленяване“ е била свободна, но същата е заета на 06.02.2019 г., поради което твърдението на работодателя,
че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение не са били налице свободни
длъжности в предприятието, следва да се счита за доказано. Без значение е колко точно свободни бройки е имало за
длъжността пазач животни зоопарк, защото за тази длъжност се изисква полагането
на нощен труд, което според ТЕЛК е противопоказно условие на труд за ищеца.
Що се отнася до първата предпоставка по чл. 325, ал. 1,
т. 9 KT, а именно
наличието на невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената
му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по
здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната
лекарска комисия, настоящият състав намира, че същата е била налице, което безспорно се установява от представените
решения на ТЕЛК. Лекарската комисия е приела, че ищецът не следва да полага
нощен труд, а такъв несъмнено е задължителен
за длъжността пазач животни зоопарк, както се установява от представените по
делото доказателства във връзка с условията за изпълняване на длъжността.
Обстоятелството, че за определен период от трудовото правоотношение ищецът
изобщо не е полагал нощен труд не
променя този извод, защото това може да се дължи на договореност между
колегите или направена отстъпка от работодателя с цел оптимизиране на работния
процес. Право на работодателя е да прецени дали е възможно да организира
работата по начин, който позволява някой от работниците да полага само дневен
труд, но за първия липсва такова задължение, доколкото поставя в неравностойно
положение останалите работници когато естеството на работата налага полагането
и на нощен труд.
Неприложима е и хипотезата на чл. 315, ал. 1 КТ за ежегодно
определяне на работни места за трудоустрояване, защото от всички представени
щатни разписания се установява, че за процесния период в предприятието не са работили повече от 50 работника.
Предвид всичко гореизложено уволнението на ищеца е законосъобразно, поради което първоинстанционното
решение е неправилно, следва да се отмени изцяло и исковете да се отхвърлят.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските пред двете
инстанции, които са в размер на 75 лв.
държавна такса за въззивно обжалване и 1
120 лв. адвокатски хонорар за цялото производство. Държавната такса пред
първата инстанция остава за сметка на бюджета на съда.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 3775 от 30.08.2019 г., постановено по гр.д. № 4968/2019 г. по описа на ВРС, XX с-в,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни
предявените от ищеца Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А, срещу ответника Общинско
предприятие „Зоопарк - СЦ“ - Варна, ЕИК 0000934420290, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, местност „Салтанат“ № 5, искове:
1/ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯНЕ уволнението на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ със Заповед № 3/12.03.2019 г.
на Директора на ОП „Зоопарк - СЦ“ - Варна, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
2/ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ Д.В.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** А, на заеманата до уволнението длъжност – „Пазач
животни зоопарк" в ОП „Зоопарк - СЦ“ - Варна, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ.
3/
ОСЪЖДАНЕ на Общинско предприятие „Зоопарк - СЦ“ - Варна, ЕИК 0000934420290, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност „Салтанат“ № 5, да заплати
на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** А, сумата 1000,00 лв. (хиляда лева),
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 13.03.2019 г. до 08.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** А, ДА ЗАПЛАТИ на Общинско предприятие „Зоопарк - СЦ“ - Варна, ЕИК
0000934420290, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност
„Салтанат“ № 5, сумата от 1 195 лв. /хиляда сто
деветдесет и пет лева/, представляваща сторени разноски за държавна такса и
процесуално представителство пред двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба, при наличие на предпоставките по
чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: