ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168 08.02.2019г.
гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На осми февруари две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 582 по описа
на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на „СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление к.к. Слънчев бряг, община Несебър,
област Бургас, представлявано от изпълнителния директор Златко Тодоров Димитров,
със съдебен адрес *** – адвокат Милен Козарев, против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Победа“, ул.„Генерал Владимир
Вазов“ №3, представлявано от изпълнителния директор Ганчо Йовчев Тенев, със
съдебен адрес *** – адвокат Г.Д.Г.
Предявени са
следните осъдителни обективно кумулативно съединени искове :
1. за сумата от
500 000 лв. - обезщетение за ползване на водопроводната и канализационна мрежа
на територията на к.к.Слънчев бряг - изток през цялата 2013 година;
ведно със законната
лихва върху тази сумата от предявяването на иска на 13.11.2018г. до окончателното
изплащане на задължението.
2. за сумата от
150 000 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 500 000лв., за периода от 01.11.2015г. до датата на завеждане на искова
молба - 13.11.2018г.
Искът за
главницата е предявен на две евентуално съединени основания :
1. договорно - ползване
на вещта след прекратяване на договор за наем между страните – с правно
основание чл.236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл.288
от Търговския закон /ТЗ/.
2. извъндоговорно
– неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца от ползването без
основание на собственото му имущество – с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Искът за мораторна
лихва е с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. чл.294, ал.1 и чл.288 от ТЗ.
Съдът приема, че
двете основания на иска са предявени при условията на евентуално съединяване. Съгласно обстоятелствената част на исковата
молба второто основание на претенцията е въведено именно при условията на евентуалност
– „ако и дори да не е налице облигационна връзка“, а не на алтернативност,
както сочи ищецът.
Обстоятелства, на
които ищецът основава претендираните права и предявените искове :
Твърди, че „Слънчев
бряг“ АД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - гр.Бургас са били обвързани от договор,
сключен на 08.03.2005г., с който ищецът е предоставил водопроводната си и
канализационна мрежа и съоръженията към нея за ползване на ответника „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД - гр.Бургас срещу заплащане на наемна цена, договорена в
размер на „50 % от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като
водните количества се отчитат на базата на инкасираната вода от
абонатите,захранващи се с питейна вода от главния водопровод, собственост на
дружеството – ищец“. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2005г., а на
основание чл.11, раздел V този срок бил удължаван до 31.12.2008г. Ответникът не
приел отправеното предложение за сключване на нов договор от 01.01.2009г.,
поради което договорните отношения между страните били прекратени от тази дата.
Въпреки това, и до момента ответникът продължавал да ползва безвъзмездно
собствената на ищеца ВиК мрежа - водопровод, канал и технологични съоръжения,
обслужвайки абонатите си на територията на к.к. Слънчев бряг и гр.Свети Влас,
като е извършвал възмездно доставка и продажба на вода, извеждане на
канализационни води и пречистване на води по нормирани цени утвърдени от ДКЕВР.
Така ответникът реализирал търговска печалба, явяваща се разликата между
приходи и разходи от дейността му на територията на к.к.Слънчев бряг - изток и
гр.Свети Влас. По този начин ответното дружество се е обогатило за сметка на
ищеца с процесната сума, представляваща половината от счетоводната печалба - чистия
положителен финансов резултат на територията на к.к.Слънчев бряг - изток и
гр.Свети Влас, който по преценка на ищеца бил около 1 000 000 лв.
Позовава се на
аналогичен спор между страните по отношение на обезщетение за 2009г., разрешен
в полза на ищеца с влязло в сила решение по т.д № 223/ 2010г. на БАС и по т.д
54/ 2011г. на БОС.
Относно редовността
и допустимостта на исковете :
Исковата молба
отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.
Исковете са
предявени съобразно правилата за родовата и местната подсъдност.
Исковете са
допустими – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането им, липсват възражения
и процесуални пречки.
Книжата по делото
са редовно разменени между страните.
Становище на
ответника :
На 11.12.2018г. на
ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията с указанията по
чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 20.12.2018г. ответникът
представя писмен отговор на пълномощник.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по редовността на исковата молба, тъй
като не са налице нередовности по смисъла на чл.127, ал.1 от ГПК, а изложените от
ответника доводи са по съществото на спора.
Ответникът оспорва
предявените искове. Прави следните възражения :
Не ясно за кои
точно вещи ищецът претендира обезщетение, тъй като посочената в исковата молба
водопроводна и канализационна мрежа не е дефинирана съгласно легалните
дефиниции на § 5 от ДР на ЗУТ и § 1 от ДР на Закона за водите /ЗВ/.
През процесния
период ответникът е собственик на елементи от мрежите на водопроводната и
канализационна мрежа на територията на к.к. Слънчев бряг – изток, а ищецът не е
собственик на цялата водопроводна и канализационна мрежа. Ответникът не ползва
вещи и съоръжения на ищеца, а само такива които са собственост на ответното
дружество или са публична общинска собственост на Община Несебър. Позовава се
на чл.2 от ЗОбС във връзка с чл.19 от ЗВ и § 7 от ПЗР на ЗМСМА, чл.56 ал.2 от ЗОбС, също и на чл.8,
б.“д“ и чл.5 от Постановление на МС № 120/ 1958г..
Счита, че не е
налице хипотезата на чл.19, ал.1, т.4, б.“а“ от ЗВ, въз основа на която ищецът
да се счита за собственик на ВиК мрежата – не я е изградил той, нито му е била
предоставена с нарочен акт от принципала към датата на влизане в сила на ЗМСМА
– 17.09.1991г. Твърди, че до влизане в сила на ЗМСМА всички мрежи на
техническата инфраструктура, разположени на територията на курортния комплекс
са били публична държавна собственост, която след това е преминала в публична
общинска собственост. Процесната ВиК мрежа не е била включена в баланса на
праводателите на ищцовото дружество, нито им е била предоставена за
стопанисване и управление.
Позовава се на
нищожност на процесния договор за наем на основание чл.56 ал.2 от ЗОбС, като
сключен в нарушение на закона, следователно и при липса на предмет/ невъзможен
предмет. Основава това възражение на твърдението, че предмет на договора е
публична общинска собственост, която е извън търговския оборот.
Предявява
възражение за изтекла погасителна давност на претендираните вземания на
основание чл.111, б.“б“ от ЗЗД.
Не се дължи
мораторна лихва, тъй като ищецът не е отправил покана до ответника.
Прави и възражение
за забава на кредитора – с правно основание чл.95 и чл.96 ал.1 от ЗЗД. Твърди,
че ищецът е отказал да получи обратно онова, което счита, че е предоставил под
наем, поради което ответникът е освободен от последиците на собствената си
забава. Ищецът е могъл да кандидатства за лиценз за ВиК оператор, щом твърди,
че е собственик на процесната мрежа, но не е сторил това и така е предпочел да
не получава владението върху предмета на договора.
Оспорва
счетоводното записване по представената от ищеца справка за ДМА. Счита за
неотносими към процесния период представените справки за 2005г. – 2009г. , тъй
като не включват всички разходи и са съставени при различни икономически
условия.
Допълнителна искова
молба :
На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищеца с указанията по чл.372, ал.2 ГПК на 07.01.2019г.
В преклузивния срок
по чл.372 ал.1 от ГПК - на 21.01.2019г. ищецът представя допълнителна искова
молба, с която оспорва изцяло твърденията и възраженията на ответника в
писмения му отговор.
Позовава се на
липса на подземен кадастър за процесната територия, поради което не е възможно
по-точно описание на ВиК мрежата, като нейната същност подлежи на доказване
чрез техническа експертиза.
Уточнява, че се
счита за собственик на ВиК мрежата на територията на Слънчев бряг – изток, а не
на цялата територия на курортния комплекс. Тъй като ответното дружество е
единственият регистриран воден оператор на тази територия, то същият държи и
ползва тази собствена на ищеца мрежа, като именно с оглед на това е сключил и
процесния договор за наем.
Счита, че
процесните вземания не представляват наемни цени, поради което за тях не е
приложима кратката тригодишна давност, а общата петгодишна, която не е изтекла
към завеждането на иска.
Твърди, че
ищцовото дружество е държавно предприятие с мажоритарното участие на държавата
в капитала и е публично дружество по смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните
активи на дружество е цялата налична водоснабдителна и канализационна мрежа на
територията на курортния комплекс Слънчев бряг - изток, община Несебър, която е
с балансова стойност от 80 000 000 лева.
Същата е собственост на „Слънчев бряг” АД вследствие на извършени
преобразувания и завършената процедура по приватизация. Позовава се на чл.19
т.4 от ЗВ, като сочи, че водостопанските системи и съоръжения на територията на
общината, с изключение на тези, включени в имуществото на търговски дружества,
представляват публична общинска собственост. В това число влизат и уличните
канализационни мрежи и дъждоприемни шахти и канализационни колектори. Счита, че
липсват доказателства процесната ВиК мрежа да представлява публична
собственост.
Въпреки
изложеното, счита за ирелевантен въпросът за собствеността, тъй като
претенцията е основана на прекратен договор за наем.
Оспорва
възражението на ответника за забава на кредитора, като твърди, че многократно
ищецът е правил опити за регулиране на отношенията с ответника, което е
установено в мотивите на вече водените между страните дела. Сочи, че на
ищцовото дружество е била отказана регистрация като воден оператор от ДКЕВР.
При условията на евентуалност твърди, че дори и при забава на кредитора,
ответникът не се е освободил от собствената си забава по реда на чл.97 ал.1 от ЗЗД, като предаде вещта на някой друг.
Допълнителен отговор
:
На основание чл.373 ГПК препис от допълнителната искова молба е изпратен на ответника с указанията
по чл.373, ал.2 ГПК.
В преклузивния
срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът представя допълнителен отговор, с която изразява
становище по доказателствата.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Доказателствена
тежест :
Въз основа на
въведените от страните твърдения по спора, съдът приема за безспорно по делото,
че до края на 2008г. страните са били обвързани от представения по делото
договор за наем, сключен между тях на 08.03.2005г. От 01.01.2009г. този договор
е прекратен поради изтичане на срока му. Не се спори също, че ответното
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е единственият воден оператор на
територията на курортен комплекс „Слънчев бряг“.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и
154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В
настоящото производство ищецът носи доказателствената тежест да установи
следните факти и обстоятелства : обхвата и съдържанието на водопроводната мрежа
по смисъла на чл.1 от договора за наем от 2005г., чието ползване е било
предадено на наемателя; дали през процесната 2013г. ответникът в качеството си
на бивш наемател по прекратения договор е продължил да ползва вещите, предмет
на договора, въпреки противопоставянето на ищеца – бивш наемодател/ евентуално
– че ответникът без основание е ползвал собствена на ищеца ВиК мрежа, поради
което се е обогатил за сметка на ищеца; договореният размер на наема; вредите, настъпили
за ищеца от това неоснователно ползване на вещта по договора - претърпените
загуби и/ или в пропуснатите ползи, респективно счетоводната печалба на
ответника от дейността на територията на Слънчев бряг – изток, осъществена чрез
собствената на ищеца ВиК мрежа.
Ответникът носи
тежестта да докаже възраженията си по исковете, в това число и твърденията си
за своя собственост и за публична държавна собственост на мрежата; за нарушение
на закона при сключването на процесния договор за наем от 2005г.; за допусната
от кредитора по договора забава; за изтекла погасителна давност на вземанията.
По доказателствата
:
Неотносимо към
спора е исканото от ищеца съдебно удостоверение /т.6-1. от допълнителната му
искова молба/, тъй като в спора не е предявено посоченото възражение за
прихващане. С оглед преценка на основателността на доказателственото искане по
т.6-2. от допълнителната искова молба, ищецът следва да конкретизира
документите от посоченото търговско дело, които са му необходими за
установяване на релевантни за настоящи спор факти.
Останалите представени
от страните документи и посочени от тях доказателства са допустими, относими и
необходими и ще бъдат допуснати от съда.
Мотивиран от
горното, на основание чл.374 вр. чл.146, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 21.03.2019г. от 11,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение, а на ищеца – и препис от допълнителния отговор на
ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад
по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА
страните към доброволно уреждане на спора и спогодба.
НАПЪТВА
страните към медиация.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените
от страните документи.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на
ответника съдебното удостоверение, поискано с писмения му отговор /стр.78 от
делото/, след представяне на доказателство за заплатена държавна такса от 5 лв.
по сметка на Окръжен съд – Бургас.
НЕ ДОПУСКА
поисканото от ищеца съдебно удостоверение за снабдяване с посочената информация
от ДКЕВР.
ДОПУСКА
извършването на съдебна счетоводна експертиза и съдебна техническа експертиза,
които да отговорят на въпросите, поставени от страните в отговора, допълнителната
искова молба и допълнителния отговор.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за счетоводната експертиза в размер на 500 лв. и депозит за
техническата експертиза в размер на 250 лв., вносими от страните в 5-дневен
срок от съобщението, както следва : 500 лв. от ищеца и 250 лв. от ответника.
ОПРЕДЕЛЯ за
вещи лица Георги Петров Дочев – по съдебната счетоводна експертиза и Неделко
Петров Неделков - по съдебната техническа експертиза, които да се уведомят след
внасянето на депозитите.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за депозиране заключенията на вещите лица до 13.03.2019г. включително.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :