№ 40739
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110135361 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 194543/13.06.2024г. на СРС,
подадена от „Банка ДСК“ АД чрез гл. юрк. Ангелина Михайлова срещу М. Д. П. /Marina
Damianos Psoma/. Претендира се ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца суми,
дължими във връзка със сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране
на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
08.10.2014г., а именно: 10246,99 лева за главница, формирана от уговорена сума по кредита
и капитализирана лихва, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата, 2665,93 лева за договорна лихва и 480,17 лева за лихва за
забава.
В исковата молба е посочено, че ответницата е родена на **********г. с
идентификатор GR********** и паспорт № АЕ499413, издаден на 27.08.2007г. от властите
на Република Гърция. За адрес в Гърция е посочено само, че е в град Драма, а от наличните
по делото писмени доказателства /л.20/ става ясно, че се касае за село Петруса близо до град
Драма. За адрес в Република България е посочен такъв в град Пловдив, ул. „Волга“ № 49. На
л. 24 по делото е налице копие от лична карта на ответницата, издадена от властите на
Република Гърция. При извършена справка в НБД „Население“ за ответницата не се открива
запис. В отговор на изискана от съда информация, Дирекция „Миграция“ към МВР е
изпратила писмо, вх. № 240546/23.07.2024г. на СРС, според което Marina Damianos Psoma,
родена на **********г., е гражданка на Република Гърция, като е била със статут на
продължително пребиваващ в страната ни гражданин на ЕС с деклариран адрес: град
Пловдив, ул. „Волга“ № 49, ет. 3, ап. 6, който е актуален към 25.11.2015г.
Исковата молба е изпратена на ответницата за отговор на известния неин адрес в
България – град Пловдив, ул. „Волга“ № 49, ет. 3, ап. 6. Съобщението е върнато в цялост от
връчителя с отбелязване, че адресът е посетен на 07.08.2024г., 18.08.2024г., 05.09.2024г.,
12.09.2024г., но е открит нито адресатът, нито друго пълнолетно лице, което е съгласно да
получи съобщението. Живущите на адреса отказват съдействие, като съобщават, че не се
познават. Залепено е уведомление и на външната входна врата, както и е пуснато такова в
пощенската кутия.
С предявените искове ищецът търси реално изпълнение на задължения по договор за
кредит, но ответницата е гръцка гражданка, за която не се установява по никакъв начин, че
към момента на подаване на исковата молба има местоживеене в нашата страна по смисъла
на Регламент (ЕС) № 1215/2012. По силата на чл. 17 § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012г. по
1
дела във връзка с договори, сключени от лица-потребители, компетентността се определя по
специалните правила на Раздел 4 от Регламента. Чл. 18 § 2 от Регламента предвижда
възможност искове срещу страната-потребител по договор да бъдат предявявани само в
съдилищата на държавата-членка, където страната-потребител има местоживеене. Като
страна по договор за заем, платим на вноски и сключен с цел извън търговска или
професионална дейност, какъвто е процесният договор за кредитиране на студенти и
докторанти, ответницата има качеството на потребител по смисъла на Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. /така определение № 171/11.05.2021г. по ч.гр.д. № 678/2021г. на ВКС, IVг.о./.
Затова и компетентен да разгледа исковете е само съдът на държавата-членка, където М. П.
има местоживеене, а това не е Република България: ответницата е чужда гражданка, макар и
да е имала статут на дългосрочно пребиваваща, данните за нея не са актуализирани почти
девет години, като не се открива на известния по делото адрес за пребиваване в Република
България, въпреки многобройните посещения, включително в почивен ден.
За да бъде компетентен българският съд да разгледа делото, то следва да е налице
т.нар пророгация на компетентност по чл. 26 и следващи от Регламент (ЕС) № 1215/2012г.,
приложима и по делата във връзка с потребителски договори. За да бъде приложена тя,
ответницата следва да се яви за участие в процеса без да оспорва компететността на съда.
Явяването по смисъла на Регламента съставлява първото защитно действие, което
ответникът може да предприеме, т.е. подаване на отговор на исковата молба. С него може да
се оспори компетентността на българския съд, а ако това не бъде сторено, но бъде подаден
отговор, то се приема, че юрисдикцията на националните ни съдилища се приема. По
аргумент от противното неподаването на отговор, от там по аналогия невъзможността
исковата молба да бъде връчен да не възниква национална компетентност да разгледа спора
и да продължава да действа специалното правило за компетентност при потребителските
договори и в частност това по чл. 18 § 2 от Регламента.
Ето защо, доколкото от една страна не е налице пророгация на компетентност, а от
друга страна са налице специалните правила за компетентност при потребителски договори
съгласно Раздел 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., българският съд не е компетентен да
разгледа настоящото производство, тъй като ответницата не е с местоживеене в Република
България. По делото нито се твърди, нито се доказа наличието на сключено след възникване
на спора споразумение, с което да се дерогират разпоредбите на раздел 4 от Регламента,
както и за споразумение по чл. 19, § 3 или чл. 25 от Регламента, което е сключено между
потребителя и другата страна по договора, и двамата от които по времето на сключване на
договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава членка,
и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава членка, при условие че
това споразумение не противоречи на правото на тази държава членка.
Международната компетентност на съда е процесуална предпоставка за
допустимостта на иска и за нея съдът следи служебно /Определение № 543/16.06.2016г. по
гр.д. № 1754/2016г. на ВКС, IV г.о./, като при липсата ú съдът следва да прекрати
производството по делото пред себе си като прогласи, че не е компетентен да разгледа
правния спор. В подкрепа на изложеното е и съдебната практика – Определение №
171/11.05.2021г. по гр.д. № 678/2021г. на ВКС, IV г.о., Определение № 543/16.06.2016г. по
гр.д. № 1754/2016г. на ВКС, IV г.о., Определение № 60366/22.10.2021г. по ч.гр.д. №
3772/2021г. на ВКС, III г.о., Определение № 279/21.07.2020г. по ч.т.д. № 998/2020г. на ВКС, II
т.о., Определение от 27.05.2019г. по гр.д. № 1535/2019г. на РС-Стара Загора, и др.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА, че Софийският районен съд не е международно компетентен да
2
разгледа предявените с Искова молба, вх. № 194543/13.06.2024г. на СРС, искове от
„Банка ДСК“ АД срещу М. Д. П. /Marina Damianos Psoma/, по която е образувано гр.д.
№ 35361/2024г. на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 35361/2024г. на СРС като недопустимо
поради липса на международна компетентност на българския съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца по посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3