Р Е
Ш Е Н
И Е № 88
Град Несебър, 24.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР П.
с
участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 453/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е оразувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във в връзка с чл.535 и
сл. и чл.483 и сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Д.Н.Д. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, в
която твърди, че ответникът М.И.К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
***, е издал запис на заповед, с която се е задължил да заплати на ищеца
безусловно и без протест, сумата в размер на 15 000 лева, с падеж
01.10.2018г. За вземането си ищецът, в качеството му на заявител, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 989/2018г. по описа на Несебърския
районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист от 05.10.2018г. Въз основа на изпълнителния лист пък е било
образувано изпълнително дело № 20187030400502 по описа на ЧСИ Г. Пеев Михалев с
рег.№ 703 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас. В срока за
доброволно изпълнение длъжникът по изпълнителното производство – ответник по
настоящото дело – е подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение, а
изпълнителното производство е спряно по силата на закона. За ищеца възниква
правен интерес да предяви установителен иск, като искането му е да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата в размер на 15 000 лева, представляваща задължение по запис на
заповед от 12.03.2018г., с падеж на плащане 01.10.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.10.2018г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на заповедта за изпълнение, за която сума е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
989/2018г. по описа на Несебърския районен съд. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за местна подсъдност, а по същество на спора
заявява, че оспорва изцяло иска като неоснователен с довода, че на 12.03.2018г.
освен записа на заповед, посочен от ищеца, последният заедно с М.И.К., в
качеството му на управител на “М.Ф.” ООД, са подписали договора за заем,
вземането по който е обезпечено със записа на заповед от същата дата. По този
начин договорът за заем следва да се счита за каузално правоотношение. За
вземането си по договора за заем ищецът е предявил осъдителен иск против
ответника – М.И.К., въз основа на който е образувано гр.д.№ 147/2019г. по описа
на Несебърския районен съд, производството по което е висящо, а за обезпечение
на този иск е наложен запор на банковата сметка на “М.Ф.” ООД. По този начин
ищцът се домогва да получи два пъти една и съща дължима сума. Като друг основен
довод за неоснователност на иска ищецът посочва неизпълнение на задължението на
ищеца – заемодател по договора за заем – да предаде уговорения паричен заем на
заемополучателя. Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Искът е предявен пред Районен съд
– Варна, който въз основа на възражението на ответника за местна подсъдност, с влязло
в сила Определение № 4628 от 08.04.2019г., постановено по гр.д.№ 18989 по описа
на съда за 2018, е прекратил на основание чл.118, ал.2, във връзка с чл.105 от ГПК производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Несебърския
районен съд.
Ищецът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че
поддържа предявения иск. В представените писмени бележки изразява становище, че
показанията на свидетеля, разпитан по делото по искане на ответната страна, не
следва да бъдат кредитирани предвид, че същият е заинтересован от изхода на
делото, не е очевидец на конкретни факти, и поради обстоятелството, че същият
не владее български език. Посочва, че между страните по делото са сключени
договори за заем, но никой от тях не представлява каузална сделка и записа на
заповед не е издаден като обезпечение за изпълнението на договор за заем.
В едно от съдебните заседания
ответникът се явява лично и с упълномощен адвокат. В писмени бележки се
посочва, че от събраните по делото доказателства се устновява, че записът на
заповед е служил като обезпечение на каузално правоотношение, което в случая е
сключен между страните договор за заем за сумата в размер на 15 000 лева,
а ответникът е осъден с влязло в сила съдебно решение да изпълни задължението
си по договора за заем. Моли искът да бъде отхвърлен, тъй като евентуалното му
уважаване би довело до плащане на втори път на едно и също парично задължение и
до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Свитетелят Луис Гарсия Уртадо се
познава с ищеца Д.Н.Д. от 2016г. През 2017г. ищецът му е предложил да създадат
търговско дружество с предмет преработка на мекотели в град Бяла, област Варна.
По-късно Д.Д. е предложил на Л.У., за да бъде
дейността им по-ренталбилна, съдружник в дружеството да бъде и негов приятел –
ответника М.И.К., с когото ищецът си е сътрудничил в износа на миди. Ищецът е
запознал свид. Уртадо с ответника М.И.К., който тогава
е бил управител и едноличен собственик на капитала на “М.Ф.” ЕООД, ЕИК
*********. Тримата започнали да монтират цеха и да инсталират в него
оборудване, като Д.Д. е предложил след като извършат
инвестицията да пресметнат кой с какви средства е участвал, да изравнят
сметките, така, че всеки да получава по равно – по 1/3 (една трета) от
приходите от печалбата, която ще реализира “М.Ф.” ЕООД, в което тримата е
следвало да станат съдружници, и от което име е правена инвестицията. През
2018г. Д.Д. е поискал “М.Ф.” ЕООД да има и четвърти
съдружник – негов приятел, на което предложение и въпреки настояванията му
ответникът К. и свид. Уртадо не се съгласили. Тогава, когато цехът все още не е
бил довършен, но активите вече са били оценени, ищецът Д.Д.
е решил да се оттели, въпреки увещаванията на останалите двама да не прави
това, а на 08.10.2018г. като съдружник в “М.Ф.” ЕООД е вписан само свид.Луис
Гарсия Уртадо по партидата на Търговския регистър
наред с ответника М.И.К.. Д.Д. е поискал средствата,
които е вложил за изграждането на цеха, а именно сумата в общ размер на
25 000 лева, която ответникът М.К. е обещал да му възстанови, като за изпълнение на това обещание двамата решили да оформят
това поето от М.К. парично задължение в договори за заем.
Първият договор за заем е сключен
на 12.03.2018г. със страни – Д.Н.Д., от една страна в качеството му на
заемодател, и “М.Ф.” ЕООД, представлявано от М.И.К., от друга страна в
качеството му на заемател. По силата на този договор за заем заемдателят се е
задължил да предостави на заемателя уговорената заемна сума в размер на
15 000 лева по банков път, а заемателят от своя страна се е задължил да я
върне в срок до 01.10.2018г. В изпълнение на задълженията си по договора за
заем заемодателят Д.Д. е превел на 12.03.2018г. по
банковата сметка на дружеството-заемател сумата в размер на 7 000 лева, а
на 15.03.2018г. му е превел останалата сума в размер на 8 000 лева.
На същата дата – 12.03.2018г., М.И.К.
е издал запис на заповед, с която същият безусловно и без протест се е задължил
да заплати на поемателя Д.Н.К., сумата в размер на
15 000 лева, на падежа – 01.10.2018г. и място на плащане град Несебър.
Вторият договор за заем между
заемодателя Д.Н.Д. и заемателя “М.Ф.” ЕООД е подписан
на 21.05.2018г., според който заемната сума в размер на 10 000 лева следва
да бъде върната за заемодателя в срок до 20.09.2018г. Част от уговорената
заемна сума, а именно сумата в размер на 7 500 лева, е била преведена от
заемодателя на заемателя в деня на подписване на договора по банковата смутка
на последния с платежно нареждане.
На 04.10.2018г. в Несебърския
районен съд е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, подадено от Д.Н.Д., с което е поискал да му бъде издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М.И.К. за
сумата в размер на 15 000 лева, а като документ, от който произтича
вземането, заявителят Д.Д. е посочил записът на
заповед от 12.03.2018г. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№
989/2018г. по описа на съда, който е уважил искането и е издал Заповед № 453 от
05.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, по силата на която длъжникът М.И.К. с ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес: ***, следва да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща
неизплатено задължение по запис на заповед от 12.03.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 02.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски по делото за
платена държавна такса, и сумата в размер на 805 лв. (осемстотин и пет лева),
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. Въз основа на
заповедта за незабавно изпълнение е издаден и изпълнителен лист от 05.10.2018г.
На 30.10.2018г Д.Н.Д. е предявил
искове за осъждането на “М.Ф.” ООД да му заплати съответно сумата в размер на
15 000 лева по договора за заем от 12.03.2018г., и сумата в размер на 7 500 лева по
договор за заем от 21.05.2018г. В влязло в сила Решение № 40/25.02.2019г., постановено
по гр.д.№ 11/2019г. по описа на Несебърския районен съд, “М.Ф.” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град Несебър, улица Хан Аспарух № 5,
представлявано от управителя М.И.К., е осъден да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 7 500 лв. (седем хиляди и петстотин лева),
представляваща неизплатено задължение по силата на чл.2 от договор за заем,
сключен между страните на 21.05.2018г., със срок на погасяване 30.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2018г. до
окончателното изплащане. С влязло в законна сила Решение № 89/14.05.2019г.,
постановено по гр.д.№ 147/2019г., Несебърският районен съд е осъдил “М.Ф.” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Несебър, улица Хан
Аспарух № 5, представлявано от управителя М.И.К., да заплати на Д.Н.Д. с ЕГН **********,
сумата в размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), дължима съгласно
чл.3 Договор за заем, сключен между Д.Н.Д.
с ЕГН **********, като заемодател, и “М.Ф.” ООД, ЕИК *********, като заемател,
както и законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата
молба в съда до окончателното изпълнение на задължението. (От мотивите на
решението се установява, че присъдената сума е по договора за заем от
12.03.2018г.).
Въз основа на издадения по
ч.гр.д.№ 989/2018г. по описа на РС-Несебър изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело № 20187030400502 по описа на ЧСИ Г. Михалев с рег.№ 703 на
КЧСИ и район на действие ОС-Бургас, а срещу заповедта за незабавно изпълнение
длъжникът по нея е подал възражение по чл.414 от ГПК. С Определение №
821/05.11.2018г. по ч.гр.д.№ 989/2018г. на РС-Несебър, с което съдът в
заповедното производство, е констатирал, че изпълнителното производство е
спряно по силата на закона въз основа на подаденото възражение срещу заповедта
за незабавно изпълнение, едновременно с това е уведомил заявителя за подаденото
възражение и му е дал указания, че има право да предяви иск за установяване
съществуване на вземането си по издадената заповед за изпълнение в едномесечен
срок от съобщаването. Съобщението за това е получено от заявителя Д.Н.Д. на
23.11.2018г., а искът, въз основа на който е образувано настоящото
производство, е предявен от него на 17.12.2018г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният от ищеца
установителен иск е за признаване съществуването на вземане по заповед за
изпълнение с оглед обстоятелствата, на които се основава претендираното плащане
в размер на 15 000 лева, представляващо задължение по издаден от ответника
на 12.03.2018г. запис на заповед, се явява допустим и с оглед обстоятелството,
че същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Записът на заповед е опростена
форма на менителницата, при която участват две лица – издател и поемател, липсва приемател, поради което
чл.537 от ТЗ препраща към уредбата на менителницата, доколкото разпоредбите са
съвместими с естеството на записа на заповед. При записа на заповед издателят
не нарежда на трето лице, а сам поема задължението, иначе казано сам безусловно
обещава да заплати на поемателя определена сума пари (чл.535, т.2 от ТЗ). От
правната същност на записа на заповед – обещание за плащане от страна на
издателя, се налага и заключението, че той отговаря в същия размер и на същото
основание, както платецът (приемателят) по една менителница. Като формална
сделка, той трябва да има определено от закона минимално съдържание и е валиден
само, ако са налице всички елементи, предписани от закона – чл.535 от ТЗ, а
липсата на елементите по чл.535 от ТЗ, с изключение на тези, посочени в чл.536,
ал.2, ал.3 и ал.4 от ТЗ, водят до нищожност на сделката – до липса на валидно
възникнало задължение за плащане.
Записът на заповед е от
категорията на абстрактните сделки, т.е. основанието не е елемент от
фактическия състав на тази сделка и наличието на такова не е обуславящо за
нейната действителност, но това не означава, че във всички случаи записът на
заповед е лишен от основание. Поначало записът на заповед служи за обезпечаване
на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало от различни
юридически факти, а именно съществуващата друга каузална сделка обикновено е
непосредствената причина (основанието) за менителничното задължаване – чрез
него се цели да се гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка задължения.
Затова при надлежно въведени от страните в производството по чл.422,ал.1 от ГПК
твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и каузалното
правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка, а при
доказването й – наличието на неизпълнено задължение по каузалната сделка.
Правно значима обаче е не всяка връзка между двете правоотношения (менителничното и каузалното), а само онази връзка, при
която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица
погасяване на задълженията и по другото правоотношение. Поначало такава връзка е налице
когато страните по двете правоотношения съвпадат – страните по ефекта са страни
и по каузалната сделка, т.е. издателят на записа на заповед и длъжник на
поематея по него по силата на съществуващото между тях каузално правоотношение.
В посочената хипотеза следва да се приеме, че записът на заповед изпълнява
гаранционно-обезпечителната функция, като чрез реализиране на вземането по него
се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение.
Позитивното право познава три
възможни функции на записа на заповед в отношението му с каузалните отношения
издател – първи ремитент. Записът на заповед да е издаден с цел да новира каузалния
дълг, превръщайки го в абстрактен: погасява се вземането на каузалното
правоотношение, а на негово място се поражда друго, с менителничен фактически
състав, съдържание и последици – чл.107 от ЗЗД. Записът на заповед може да
създава алтернативност на вземанията на първия ремитент: вземане по каузално
отношение и вземане по ефекта. В този си вариант двете вземания имат режима и
съдбата на предвиденото в чл.130 и сл. от ЗЗД като задължения с право на избор.
Записът на заповед може да бъде издаден и с обезпечителна функция. В тази насока е твърдението на ответника. В това си
качество, вземането по записа, в отношенията издател и първи ремитент, ще има
акцесорна стойност и възникването и съществуването му ще е предопределено от
съществуването на валиден фактически състав, от който произтича каузалната
претенция. По необходимост в такава хипотеза следва да се установи каузалното
правоотношение и неговото съдържание.
Възражението, което ответникът
противопоставя на така предявеният иск, се основава на твърдение за наличието
на каузално правоотношение – договор за заем, в обезпечение на което е обусловено
издаването на записа на заповед. От обусловеността на абстрактната сделка с каузалното отношение и предприетите
изпълнителни действия по принудително изпълнение на задължението по договора за
заем – каузалната сделка, произтичащо от нормата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, въз
основа на издаден изпълнителен лист, който пък е издаден въз основа на влязъл в
сила съдебен акт, с който “М.Ф.” ООД осъден да заплати сумата по заема,
ответникът счита, че евентуалното уважаване на иска
по настоящото дело, би имало за последица неоснователно плащане втори път на
едно и също парично задължение.
Задължение на съда е да изследва
предпоставките за уважаване на предявения иск относно неговата основателност,
тъй като съгласно чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. Респективно в тежест на
ищеца е да установи наличието на посочената в исковата молба абстрактна сделка
– запис на заповед, във връзка с което е представил оригиналния документ към
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, уважено с
разпореждане по ч.гр.д.№ 989/2018г. по описа на Несебърския районен съд.
Ответникът от своя страна не
оспорва, че е подписал записа на заповед във вида, в който е представен, както
със заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, така и с
преписа, представен с исковата молба, и не е въвел възражение, относно неговата
действителност. Не е оспорил истинността на оригинала, като е имал възможност
да стори това в срока за отговор на исковата молба. Съгласно чл.175 от ГПК
обаче признанията на факти се преценяват от съда с оглед всички обстоятелства
по делото, а именно дали съществуват пороци на представения запис на заповед в
съдържанието му и дали той е редовен от външна страна.
Основанието, от което ищецът
твърди, че за ответника произтича задължение за заплащането на сумата от
15 000 лева, е правоотношение по абстрактна сделка – запис на заповед,
което е строго формално и наличието, валидността и действителността му следва
да се прецени при стриктно съблюдаване на изискванията на чл.535, т.1 – т.7 от ТЗ. Съгласно чл.536, ал.1 от ТЗ документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ, не е запис на заповед,
освен в изрично предвидените в чл.536, ал.2, 3 и 4 от ТЗ случаи на заместване
на задължителните реквизити с други, съдържащи се в издадения документ.
В текста на представения документ
се съдържа наименованието “запис на заповед”; безусловно обещание да се плати
определена сума пари – 15 000 лева; посочено е място на плащане – град Несебър;
името на лицето, на което или на заповедта, на което следва да се плати – това
на ищеца; дата и място на издаване – 12.03.2018г. в град Несебър; подпис на издателя.
В този документ е посочен и падежът – 01.10.2018г., т.е. чрез посочване на
определен ден, което означава, че вземането е било изискуемо към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК – 01.10.2018г.
Изложеното мотивира настоящия
състав да приеме, че процесния запис на заповед е валиден менителнитен ефект,
по който е възникнало вземане и предвид настъпването на неговия падеж на
01.10.2018г., към датата на заявлението по чл.417 от ГПК е налице изискуемо
вземане. Без правно значение по отношение на изискуемостта е предявяването на
записа на заповед за плащане. При падеж на определен ден тази изискуемост
настъпва с настъплавено на посочения ден, а предявяването за плащане се явява
предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнителя на задължението.
В настоящия спор ищцът търси
установяване на вземане, произтичащо от запис на заповед, без да твърди, че
същият е издаден за обезпечаване задължения на ответника по конкретна сделка.
Това е логично, защото като кредитор по менителничното правоотношение той няма
интерес да твърди и доказва наличието на каузално правоотношение при положение,
че представеният запис на заповед, който отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ, установява безспорно, ликвидно и изискуемо вземане към ответника. В интерес
на длъжника по материалното правоотношение, който е ответник по иска, е да
установи какви са действителните отношения между спорещите страни, включително
и да докаже, че записът на заповед обезпечава изпълнението на каузална сделка.
Ответникът не въвежда абсолютни възражения по отношение ценната книга. Той
обаче сочи за наличие на връзка, съществуваща между записа на заповед и
конкретно правоотношение – договор за заем, между ищеца и “М.Ф.” ООД, сключен на
12.03.2018г., като ответникът М.И.К. се е съгласил да обезпечи лично
задълженията на дружеството-заемател посредством извадането на записа на
заповед, както и че главницата по договор за заем не е заплатена, но за
вземането си по него ищецът е предприел принудително събиране въз основа на
изпълнителен лист за това свое вземане по договора за заем. По този начин в
тежест на ответника е доказването на връзка между записа на заповед и каузаното
правоотношение по договора за заем и свързаното с него встъпване в дълга на “М.Ф.”
ООД по този договор посредством задължаване със запис на заповед до размера на
този дълг. Ако докаже връзка с договора за заем и поемането на чуждо
задължение, ответникът дължи да докаже и правоизключващите или
правопогасяващите си възражения по отношение на задълженията по твърдяното от
него каузално правоотношение.
При доказана обезпечителна
функция на записа на заповед, вземането на основание ценната книга следва да би
било изпълнимо към падежа й съгласно условията на каузалното правоотношение
така, че не само поемателят да би могъл да иска
изпълнение, валидно погасяващо задължението на длъжника и по каузалното
правоотношение, но и последният да би могъл и да би имал интерес да изпълни към
този момент, при това с погасяващ задължението ефект.
Съдът счита, че процесният запис на заповед служи за обезпечаване на
вземането в полза на Д.Н.Д. против “М.Ф.” ООД във връзка с наличието на
заемното правоотношение, възникнало на 12.03.2018г., когато е издаден и записът
на заповед, и задължението на заемателя за връщане на
заетата сума. В това си качество вземането по запис на заповед, в отношенията
издател и ремитент, би имало акцесорна
стойност и възникването и съществуването му ще е предопределено от
съществуването на валиден фактически състав, от който произтича каузалната
претенция. Доказателствата по делото налагат извод, че отношенията между
страните се градят на каузалното им правоотношение, а не от някаква абсолютно
абстрактна сделка, както и че е налице гаранционтно-обезпечителна
функция на записа на заповед (Определение № 328)/08.06.2010г. по гр.д.№
158/2010г. на ВКС, ІІт.о.; Решение № 149/05.11.2020г.
по търг. дело № 49/2010г. на ВКС, І т.о.).
В качеството си на управител
на “М.Ф.” ООД, М.И.К. е обещал своето задължаване като физическо лице по
договора за заем посредством издаването на запис на заповед до размера на
заемната сума. Връзката между издадения запис на заповед и договора за заем се
установява както от датата на издаване и датата на падежа на задълженията по
договора за заем и записа на заповед, така и от размера на задължението, което
е идентично в двата документа, но и от лицето, посочено като издател на записа на
заповед в двата документа, т.е. от факта, че заемодател по договора за заем и поемател по записа на заповед е едно и също лице – ищецът Д.Н.Д..
Предвид изложеното, настоящият
състав намира, че по делото бе доказано, че процесният
запис на заповед е издаден от ответника М.И.К. в обезпечение задължението на „М.Ф.”
ЕООД към Д.Н.Д. по договор за заем от 12.03.2018г., към която дата М.И.К. е
имал качеството на управител, но и на едноличен собственик на капитала на „М.Ф.”
ЕООД, каквото качество той е имал и към датата на уговорения падеж за връщане
на заемната сума. Доказа се, че заемната сума по този договор е постъпила по
сметката на заемателя чрез два превода – на
12.03.2018г. – 7 000 лева и на 15.03.2018г. – 8 000 лева.
Независимо, че М.И.К. не е
страна по договора за заем от 12.03.2018г., участието на физическото лице –
ответник, при възникване на каузалното и на менителничното
правоотношение между издателя и поемателя на записа
на заповед подкрепят основателността на направеното възражение за
недобросъвестност на ищеца и за злоупотреба с право при използване на записа на
заповед в производството по чл.417 от ГПК. Обстоятелствата, при които е издаден
записът на заповед, сочат на знание у ищеца, че менителничното
задължение на издателя е поето единствено с цел обезпечаване на породеното от
договора за заем от 12.03.2018г. задължение. Въпреки знанието на тези
обстоятелства и на факта, че вече съдебно му е признато изпълняемо
право срещу длъжника по каузалното правоотношение, ищецът недобросъвестно е
пристъпил към снабдяване и със заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК,
злоупотребявайки по този начин с притежавания запис на заповед, а наличието на
съдебно признато му изпълняемо право по каузалното
правоотношение водят до извод за неоснователност на предявения от ищеца иск по
чл.422 от ГПК срещу издателя на запис на заповед. Изводът както за
недобросъвестността на ищеца, като поемател по записа
на заповед, както и за неоснователност на установителния
иск по чл.422 от ГПК се налага и от наличието на висящо изпълнително
производство за събиране на предоставената в заем сума, по което кредиторът е
предприел изпълнителни действия, макар и страна по това изпълнително
производство да не е ответникът – физическо лице.
С оглед изложените съображения
предявеният от ищеца иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Предвид правилата на процеса в
полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени
направените по настоящото дело разноски, а именно сумата в размер на 1 200
лева, включващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева и
извършени разходи за преводач в размер на 200 лева, която сума ищецът следва да
бъде осъден да му заплати.
Съобразно изхода на процеса, на
ищеца не следва да се присъждат разноски, които той е направил в настоящото
исково производство в общ размер на 1 350 лева, които следва да останат за
негова сметка.
Предвид разясненията, дадени в ТР
№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното производство
разноски. Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователна претенцията на
ищеца и за направените в заповедното производство разноски в общ размер на
1 105 лева, включващи платена държавна такса в размер на 300 лева и
платено адвокатско възнаграждение в размер на 805 лева.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Н.Д. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, иск за признаване за установено, че М.И.К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, му дължи сумата в размер на 15 000 лв.
(петнадесет хиляди лева), представляваща задължение по Запис на заповед от
12.03.2018г., издадена за сумата в размер на 15 000 лева, с падеж на
плащане 01.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018г. до
окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена Заповед №
453/05.10.2018г. за изпълнение на задължение за парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№
989/2018г. по описа на Несебърския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.Н.Д. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за осъждане на М.И.К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, да му заплати сумата в размер на 1 350 лв.
(хиляда триста и петдесет лева), представляваща направените по настоящото дело
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.Н.Д. с
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за осъждане на М.И.К. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, да му заплати сумата в размер на 1 105 лв.
(хиляда сто и пет лева), представляваща направените в заповедното производство
разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.К. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, сумата в размер на 1 200
лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: