РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Горна Оряховица, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20224120101069 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и обезщетение
за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.200 от КТ.
Ищецът П. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес : град Л., ул..., чрез пълномощника си – адв. С.
И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че между ищеца и ответника „СОТ-СИГНАЛНО
ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД, ЕИК *********, е било налице трудово
правоотношение, за което е сключен трудов договор № 1460/01.04.2012г., който бил изменен
с допълнително споразумение от 01.12.2015г. и допълнително споразумение от 07.09.2021г.
Пояснява, че ответникът е универсален правоприемник на „ЗС СОТ“ ЕАД, „ВИП
Секюрити“ ЕООД, „ВИП СОД“ ЕООД, като последното дружество се е вляло в „СОТ-
СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД, ЕИК *********. Заявява, че ищецът бил
назначен на длъжност „мотопатрул“, код по ККПД 54141003, и имал задължение да
осъществява трудова дейност, изразяваща се в патрулиране и наблюдение на помещения с
цел опазване на имуществото срещу кражби и вандализъм в гр. Лясковец, където било
неговото обичайното място на полагане на труд.
Твърди, че на 28.11.2021г., около 21:00 ч., в гр. Лясковец, при изпълнение на трудовите си
задължения, ищецът посетил обект след получен алармен сигнал, като при слизане от
автомобила имало силен вятър и той, в опит да задържи вратата му, бива ударен от нея.
Заявява, че вследствие от това получил разтягане в областта на бицепса на лявата ръка.
Незабавно уведомил работодателя си за случилото се. Сочи, че заради получения удар
1
ищецът посетил спешното отделение в болницата в гр. Горна Оряховица; след извършен
преглед лекарите го изпратили в спешното отделение в болницата в гр. Велико Търново,
тъй като случаят бил тежък. Заявява, че след проведените прегледи се установило, че
ищецът има скъсан бицепс на лявата ръка, което наложило провеждането на медицинска
интервенция; ръката му била обездвижена със специална гипсова шина, а впоследствие - на
06.12.2021г., постъпил в МБАЛ „Сърце и мозък“- гр. Плевен. Сочи, че имал оточност и
подкожни кръвонасядания, ангажиращи дистална половина на лявата мишница и лакътната
става, проксимализация на мускулно тяло, спонтанна и засилваща се болка, като му била
извършена операция за възстановяване на бицепс. Твърди, че ищецът е бил във временна
неработоспособност вследствие от претърпяната злополука, за което да издадени седем броя
болнични листове.
Твърди, че с Разпореждане № 31219/04.01.2022г. на ТП НОИ - София град злополуката от
28.11.2021г. е обявена за трудова след подадена декларация за трудова злополука. Заявява,
че за лечението си в болницата и извън нея ищецът е заплащал множество разходи, сред
които сума в размер на 900.00 лв. за извършване на операция, разходи за болничен престой в
размер на 45.00 лв., потребителска такса в размер на 17.40 лв., както и сума в размер на
100.00 лв. за закупуване на „сет травна крайници“. Посочва, че е било необходимо и
закупуване на редица лекарства, за които му били изписвани рецепти, на стойност 267.38 лв.
Заявява, че тъй като живее в гр. Лясковец, а голяма част от интервенциите и прегледите са
били извършвани в гр. Велико Търново, гр. Плевен и гр. София, ищецът е заплащал и
пътно-транспортни разходи в общ размер на 90.49 лв. Твърди, че ищецът е заплатил сумата
от 20.00 лв. за извършване на изследване за електромиография (ЕМГ), както и сума в размер
на 22.90 лв. за издаване на експертиза за временна неработоспособност, като общата
стойност на претърпените от него имуществени вреди е в размер на 1463.17 лв.
Посочва, че междувременно трудовото правоотношение с ищеца е прекратено въз основа
на издадена Заповед № 753/06.06.2022 г., считано от 06.06.2022 г. Твърди, че към настоящия
момент той изпитва затруднения при използване на лявата си ръка и извършва с големи
усилия движения с нея, макар преди злополуката да е бил напълно трудоспособен. Счита, че
в настоящия случай са налице предпоставките, предвидени в чл.200,ал.1 от КТ, за
реализиране на отговорността на работодателя. Заявява, че по време и във връзка с
изпълняваната трудова функция ищецът е претърпял злополука, излизайки от автомобила,
собственост на ответното дружество, задържайки вратата му, с цел да не му бъдат нанесени
щети вследствие от силния вятър, като това се е осъществило по време, когато е бил на
адрес след подаден сигнал. Счита, че е бил осигурен за риска „трудова злополука“. Твърди,
че освен имуществените вреди, ищецът е претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания; от злополуката е претърпял сериозна травма, която му пречи да живее
пълноценно и нормално, както отпреди нея, тъй като изпитва постоянна болка и
дискомфорт. Твърди, че периодът на възстановяването му все още не е завършил, т.е. той е
продължителен и съпътстван с продължителни болки и страдания. Счита, че е налице
причинна връзка между злополуката и настъпилите вреди, доколкото те са пряка и
2
непосредствена нейна последица. Счита, че това обосновава правния му интерес да предяви
искове за реализиране на отговорността на работодателя при настъпили имуществени и
неимуществени вреди от трудова злополука, която е обективна по своя характер и има
социална функция, като се цели по-пълно възстановяване на настъпилите вреди при или по
повод изпълнение на работата на работника или служителя.
Моли съда да постанови решение, с което : 1/ На основание чл.200,ал.1 от КТ да осъди
„СОТ-СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на П.
Й. Г., ЕГН **********, сумата от 1463.17 лв., представляваща претърпени от него
имуществени вреди вследствие от трудова злополука от 28.11.2021г., ведно със законна
лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане; 2/ На основание чл.200,ал.1 от
КТ, да осъди „СОТ-СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА “ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на П. Й. Г., сума в размер на 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), представляваща
претърпени от него неимуществени вреди вследствие от трудова злополука от 28.11.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане; 3/ Да му
присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. С. И. от ВТАК,
поддържа предявените искове. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи
предявените искове и да му присъди направените съдебни разноски.
Ответникът „СОТ – СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев“, ул. „Д-р Г.М.Димитров“
№ 52, офис сграда СОТ/СЕКТРОН, представлявано от управителя П. В. Г., депозира писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК чрез пълномощника си – адвокат В. Е. В. от ВТАК.
Ответникът заема становище, че предявеният иск е допустим. Оспорва предявените искове.
Относно претенцията за заплащане на претърпени имуществени вреди, счита, че
претенцията за сумата 900 лева по фактура № **********/09.12.2021г. е неоснователна, тъй
като заплатената сума е за избор на екип и същата е платена от ищеца единствено и само по
негово желание, като не е в пряка и непосредствена причинна връзка с трудовата злополука.
Счита, че Г. е могъл да получи съответната медицинска помощ, без да извърши избор на
екип. С оглед на това счита, че искът за присъждане на имуществени вреди е неоснователен
за размера му над 563.17 лв. Освен това счита, че законната лихва за сумите,
представляващи имуществени вреди, следва да се присъди от датата, на която реално са
претърпени - датата на плащане на съответните суми от ищеца.
Относно претенцията за заплащане на претърпени неимуществени вреди, счита, че
претендираната сума е значително завишена и не съответства на претърпяната от
злополуката травма, на болките и страданията на ищеца вследствие на тази травма. Посочва,
че сумата е далеч над размерите, които, съгласно практиката на съдилищата, се присъждат
при сходни случаи. Заявява, че при определяне на размера на неимуществените вреди следва
да се има предвид наличието на съпричиняване на трудовата злополука от страна на ищеца,
тъй като същият не е съобразил действията си със съществуващите метеорологични
3
условия, при които е действал. Сочи, че следва да се има предвид и факта, че ищецът е бил
застрахован от работодателя по застрахователна полица „Злополука“, № 3602210200000827
от 30.08.2021г., сключена със „ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД от „ВИП
СОД“ ЕООД, с ЕИК *********, чийто служител е бил ищецът. Посочва, че последното
дружество се е вляло в „СОТ - Сигнално охранителна техника“ ЕООД, с ЕИК *********, на
16.12.2021г., като от същата дата е налице трудово правоотношение между ищеца и
ответника. Заявява, че правата по застрахователната полица за ищеца се запазват и следва да
е получил застрахователно обезщетение.
Моли съда да остави без уважение предявения иск за имуществени вреди за размера над
563.17 лв., а лихвата върху тях да бъде присъдена от датата на реалното им претърпяване.
Моли съда искът за неимуществени вреди да бъде оставен без уважение в претендирания
размер, като уважената част да бъде съобразена с действително претърпените от ищеца
болки и страдания и със съдебната практика в сходни случаи. Моли съда на ответното
дружество да бъдат присъдени разноски съгласно разпоредбите на ГПК.
Сочи, че са налице права и задължения по застрахователната полица, посочена по-горе,
сключена със „ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК *********, като от „ВИП
СОД“ ЕООД с ЕИК ********* има сключена застрахователна полица № 3402210200000024
от 31.08.2021г. с посоченото ЗЕАД, която е за застраховка „Отговорност на работодателя“ и
обект на застраховане по нея е отговорността на застрахования работодател за заплащане на
обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди в резултат на трудова злополука
на работник/служител, с когото се намира в трудови правоотношения. Твърди, че поради
вливане на „ВИП СОД“ ЕООД в ответното дружество правата по сключената
застрахователна полица са преминали върху последното, като процесната трудова злополука
е в срока на действие на същата застрахователна полица и към датата на злополуката
ищецът е бил служител на „СОТ-Сигнално Охранителна Техника“ ЕООД. Пояснява, че в
случай на уважаване на предявените искове, независимо в каква част, ответникът ще има
право да търси от застрахователя застрахователно обезщетение. Поради това счита, че
„ЗЕАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД има право да встъпи в делото, за да
подпомага ответника, тъй като има интерес решението по делото да бъде постановено в
полза на последното. Моли съда да допусне като трето лице по „ЗЕАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София
1000, район Триадица, пл. “Позитано“ № 5.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адвокат И.И. от ВТАК,
поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли
иска и да му присъди направените разноски по делото.
В предоставения му срок, третото лице – помагач „ЗЕАД “БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП““ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София 1000, район Триадица, пл. “Позитано“ № 5, депозира писмен отговор – становище.
Прави възражение за местна подсъдност по настоящият спор, което е оставено без
разглеждане от съда като недопустимо с протоколно определение от 16.12.2022г. Не оспорва
4
наличието на застрахователно правоотношение между „СОТ-Сигнално охранителна
техника" ЕООД, гр. София /застраховащ, правоприемник след вливане на „ВИП СОД"
ЕООД, гр. София/ и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" /застраховател/ по застраховка
„Трудова злополука" с № №3602210200000827, както и по застраховка „Отговорност на
работодателя" с № 3402210200000024. По отношение на заявената претенция към
застрахователното дружество във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка
„Трудова злополука" с № 3602210200000827, заявява, че има заведена претенция за
изплащане на обезщетение от страна на ищеца и към нея са били представени медицински
документи, удостоверяващи временна неработоспособност на работника П. Й. Г.;
образувана е застрахователна преписка/щета, като претенцията и представените документи
са разгледани и е определено и изплатено застрахователно обезщетение, при спазване на
относимите норми на закона. Сочи, че съгласно сключения застрахователен договор по
застраховка „Трудова злополука" с № № 3602210200000827 застрахователят дължи
обезщетение единствено и само по основното покритие по Клауза 1 „Смърт или трайна
загуба на работоспособност в резултат на трудова злополука", тъй като застраховащият
работодател е избрал да сключи полица само с това основно покритие с фиксирана в
полицата застрахователна сума за всяко едно лице от списъка на застрахованите служители
в размер на 5000 лв. Заявява, че съгласно чл.63,ал.1 от Наредбата за медицинска експертиза,
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален
дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно приложение № 1. Заявява,
че в допълнение Приложение № 1 към чл.63,ал.1 „Отправни точки за оценка на трайно
намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти", Част Първа
„Заболявания на опорно-двигателния апарат", Раздел VIII „Увреждания на горните
крайници", точка 14 предвижда при: „Разкъсване на дългата глава на двуглавия мускул" 10
% трайно намалена загуба на работоспособност. Твърди, че в конкретния случай пред
застрахователя има определена застрахователна сума за едно лице в размер на 5000 лв. и
определена съгласно наредбата за медицинска експертиза трайна загуба на
работоспособност вследствие на трудова злополука 10 %, т.е. дължимото обезщетение по
застрахователната полица е било определено в размер на: 5000 лв. х 10 % = 500 лева, като
сумата е изплатена на 13.05.2022 г. по банковата сметка.
По отношение на заявената претенция към застрахователното дружество във връзка със
застраховка „Отговорност на работодателя" с № 3402210200000024, заявява, че същата е
неоснователна, тъй като от представените в копия документи по делото, а и от твърденията
на страните в исковата молба и отговора на исковата молба, може да се предположи
обосновано, че инцидентът е настъпил при извършване от страна на ищеца работа, свързана
с използването на служебен автомобил, като работникът при слизане на колата е задържал
вратата, вследствие на което получава травма на двуглавия мускул на лявата си ръка. Счита,
че действията и бездействията на работника на ответника, довели до трудовата злополука, са
вследствие на грубо неизпълнение и нарушение на ЗДвП, ППЗДвП, ЗЗБУТ, Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, като
отделно от това съставляват и действия, които са различни от възложените като работа на
5
служителя по трудов договор. Счита, че от събраните по делото доказателства може да се
стигне до заключение, че злополуката е станала при извършване на дейност в интерес на
работодателя, но е свързана с нарушаване на правилата за безопасност при работа от страна
на работника, за които същият е бил наясно. Във връзка с изложеното, прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия ищец и твърди, че П. Г. е допринесъл за
вредоносния резултат с поведението си, като не е положил нужните грижи и внимание за
здравето и безопасността си и най-вече не е изпълнил своите трудови задължения,
съобразно проведеното му обучение и инструктаж, и с поведението си реално сам се е
изложил на риск. Заявява, че ищецът е съзнавал, че извършва действия, с които нарушава
установените правила на работа, както и е могъл да предвиди настъпването на вредоносния
резултат от това, но се е надявал, че ще го предотврати. Твърди и прави възражение, че
случаят може се квалифицира и като проявена груба небрежност от страна на ищеца.
Изразява становище, че пред ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" съгласно
застрахователния договор не е налице основание за наличие на покрит застрахователен
риск, респективно основание за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение.
Счита също, че исковете не са недоказани и по размер, а от друга страна - са силно
завишени.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Изцяло
поддържа и подкрепя възраженията на ответника по отношение на втория предявен от
ищеца иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от същата
трудова злополука..
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни по делото са фактите, че фактите, че ищецът и „ВИП СОД“ ЕООД гр. София, с
ЕИК ********* са се намирали в трудово правоотношение към датата 28.11.2021г., като П.
Й. Г. е изпълнявал длъжността ,,Мотопатрул”, код ККПД: 54141003, на територията на гр.
Лясковец, по силата на трудов договор № 1460/01.04.2012г., допълнително споразумение от
01.12.2015г. и допълнително споразумение от 07.09.2021г. към него, приети като писмени
доказателства.
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ответникът „СОТ – СИГНАЛНО
ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район „Изгрев“, ул. „Д-р Г.М.Димитров“ № 52, офис сграда СОТ/СЕКТРОН, е
универсален правоприемник на работодателя „ВИП СОД“ ЕООД гр. София, с ЕИК
*********, който се е влял в ответното дружество на 16.12.2021г. (справки-извлечения от
Търговския регистър – 4 броя).
Безспорни по настоящото дело са и фактите, че на 28.11.2021г., по време на изпълнение
на трудовите си задължения при работодателя „ВИП СОД“ ЕООД гр. София, около 21,00 ч.,
в гр. Лясковец, при посещение на обект след получен алармен сигнал, при слизане от
6
служебния автомобил, при наличието на силен вятър, в опит да задържи врата на лекия
автомобил, ищецът е ударен от вратата на автомобила, при което е претърпял травматични
увреждания : „разтягане и скъсване на бицепса на лявата ръка”. Тези факти се подкрепят и
от приетите писмени доказателства – заверени преписи от лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 023384 от 28.11.2021г., изследване от 28.11.2021г., изд. от МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов“ АД гр. Велико Търново, Отделение по образна диагностика, искане за образно
изследване от 28.11.2021г., и др.
Страните не оспорват и фактите, че ищецът е провел болнично лечение в МБАЛ „Сърце и
мозък” гр. Плевен, където е претърпял оперативна интервенция. Видно от приложената
епикриза, издадена от МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Плевен, Клиника по ортопедия и
травматология, ищецът е постъпил на лечение на 09.12.2021г. с обективно състояние : „…
оточност и подкожни кръвонасядания, ангажиращи дистална половина на лява мишница и
лакътна става; проксимализация на мускулното тяло на бицепса; спонтанна и засилваща се
при палпация в преден отдел на лакътя болка; нормален невроваскуларен статус на ляв горен
крайник; поставена му е оконмчателна диагноза : Руптура Т.М. Бицепитис Брахии Синистра
Дисталис“, като след проведената операция за възстановяване на бицепс същият е изписан
на 09.12.2021г., с поставена гипсова имобилизация за 25 дни, снемане на кожни скоби – на
14-я ден, антикоагулантна терапия за срока на имобилизацията и предписано
медикаментозно лечение.
Безспорни по делото са и фактите, че ищецът е провел предшестващо и последващо
лечение в домашни условия и е ползвал отпуск поради временна неработоспособност,
считано от 29.11.2021г. до 27.05.2022г., установено и от приложените по делото писмени
доказателства – медицинска документация, фискални бонове, фактури и др.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че работодателят е декларирал пред ТП на НОИ
настъпилата злополука с нарочна декларация за трудова злополука, както и че с
Разпореждане № 31219 от 04.01.2022г. на дл. лице при НОИ, Териториално поделение гр.
София същата е призната за трудова злополука (декларация за трудова злополука № 7 от
23.12.2021г., Разпореждане № 31219/04.01.2022г. на НОИ, ТП – София град).
Безспорни са и фактите, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба травми, както
и болки и страдания от получените травми, че е налице причинна връзка между настъпилата
трудова злополука и претърпените от ищеца болки и страдания, че ответникът дължи
обезщетяване на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Ответникът не оспорва и факта, че дължи обезщетяване на претърпени от ищеца
имуществени вреди на стойност 563.17 лв.
Безспорен по делото е и фактът, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено със заповед № 753/06.06.2022г., приложена по делото, на основание
чл.328,ал.1,т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 06.06.2022г.
Видно от приложения по делото заверен препис от авизо за издадено преводно нареждане
за кредитен превод от 13.05.2022г., на посочената дата ЗЕАД „Булстрад Виена ИГ“ е
7
превело по банковата сметка на П. Г. сумата от 500 лв.
Видно от приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза, в резултат на претърпяна
трудова злополука, изразяваща се в получен удар и екстремално преразтягане на лява
предмишница и мишница, пострадалият Пл. Г. е получил следните травматични
увреждания: Руптура на мускул „Бицепс брахи" на лявата предмишница в дисталната му
част към сухожилието и залавните места на същото; претърпял оперативно лечение,
изразяващо се в сутура и реенсерция на засегнатото бицепсово сухожилие, следоперативно
наложена гипсова имобилизация на ляв горен крайник. Експертизата сочи, че посочените
травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от
пострадалия, като същите са му причинили болка, страдания и затруднения в движението на
ляв горен крайник за срок между 6 и 9 месеца. От СМЕ се установява, че първоначално
пострадалият е изпитвал болки и страдания с изключително висок интензитет, основно в
ранния следоперативен период до 15-20 ден, а наложената гипсова имобилизация,
блокираща движенията в раменната, лакътната и гривнена става за срок от 45-50 дни, е
предизвикала силно затруднение в начина на живот и обслужване от ищеца, като се е
наложило използване на чужда помощ при извършване на някои обичайни ежедневни
действия. Видно от заключението на СМЕ, след сваляне на гипсовата имобилзация, болките
и дискомфортът са намалели значително, но са продължили с относително висок интензитет
до шестия месец, което е наложило ползване на отпуск по болест; след това са налице
периодични болки и леко изразена редукция на функциите на ляв горен крайник, която с
течение на времето намалява.
Съдът кредитира изцяло заключението на СМЕ като обосновано, съответстващо на
приетите писмени и гласни доказателства и неоспорено от страните.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.К. /приятел на ищеца/, се установява,
че през месец 11.2021г. разбрал от ищеца, че е претърпял злополука на работното си място.
Ищецът му се обадил и казал, че станала беля по време на дежурство, че имало силен вятър,
слизал от колата, опитал се е да задържи вратата на колата и скъсал мускул. Свидетелят
знае, че ищецът е претърпял операция в Плевен, като той го карал за операцията, после
ходил да го вземе; карал го няколко пъти на контролен преглед в Търново, защото той дълго
време не можел да шофира - близо 3 месеца и горница. Свидетелят установява, че жена му
на ищеца се грижела за него и други приятели са му помагали, а той е ходил у тях
многократно, носил е дърва за печката, помагал му. Видно от показанията на св. К., като
цяло и поведението на ищеца се променило, изпаднал като в дупка, нямал настроение, бил
подтиснат дълго време, не си намерил работа. Свидетелят сочи, че ищецът му е споделял, че
го боли, че цяла нощ обикаля от стая в стая, не може да спи; споделял му е, че има
изтръпване още и че го боли.
Видно от показанията на свидетеля С. Г.а /съпруга на ищеца/, съпругът й бил нощна
смяна и сутринта й се обадил по телефона, че е станал инцидент по време на работа, че е
имало силен вятър, задържал е вратата на колата и е станал инцидента. Свидетелката
посочва, че е имало операция в Плевен, която протекла много добре, имало доста дълго
8
възстановяване, съпругът й един месец бил в гипс, не се чувствал добре, тя му помагала,
обслужвала го. Видно от показанията на св. Г.а, ищецът трудно изживял травмата, имало
изтръпване на ръката, имало и болки; само по доктори ходил. Свидетелката твърди, че
ищецът към момента има оплаквания още, ръката постоянно му изтръпва и не е този мъж,
който бил преди това - постоянно е в депресия и търси някой да му помага, защото се
страхува да не се случи пак; станал много нервен, мърморел, че няма да си намери работа с
тази ръка. Свидетелката установява, че съпругът и до днес се страхува да извършва
физическа работа, моли комшии да помагат за пренасяне на дърва.
Видно от показанията на свидетеля Х.Б./бивш колега на ищеца/, имало книга и се
разписвали за инструктаж за спазване изискванията на условията на труд, преди започване
на смяна.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото и в частта им, в която
установяват факти и обстоятелства, непосредствено възприети от тях, както и доколкото
показанията им съответстват приетите писмени доказателства.
Разпитан по реда на чл.176 от ГПК, ищецът заявява, че е искал да разбере от фирмата кои
са застрахователите. Посочва, че е получил един път 500 лв., но не помни точно кога е
получил тази сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявените искове с правно основание чл.200 от КТ са допустими.
Разгледан по същество, искът за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди се явява частично основателен досежно предявения размер по
следните съображения :
За да уважи иск с правно основание чл.200 от КТ, съдът следва да установи факта на
трудова злополука, причинила временна неработоспособност на работник/служител, в
причинна връзка с която са настъпили вреди за ищеца, в случая – неимуществени вреди,
като пряка и непосредствена последица.
В процесния случай безспорен между страните факт, който се доказва и от приетите по
делото писмени доказателства, е на станала на 28.11.2021г., около 21.00 часа, трудова
злополука – в гр. Лясковец, като по време и при изпълнение на трудовите си задължения
като дежурен „мотопатрул“ при работодателя „ВИП СОД“ ЕООД гр. София, при посещение
на обект след получен алармен сигнал, при слизане от служебния автомобил, при наличието
на силен вятър, в опит да задържи врата на лекия автомобил, ищецът е ударен от вратата на
автомобила, при което е претърпял травматични увреждания : „разтягане и скъсване на
бицепса на лявата ръка”. Въз основа на цитираните по-горе писмени доказателства, съдът
приема, че злополуката, при която е настъпило посоченото травматично увреждане, е
„трудова” по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО, доколкото същото е настъпило по време и във
връзка с извършваната работа, при изпълнение от ищеца на служебните му задължения като
„Патрул, служби за сигурност” във „ВИП СОД“ ЕООД гр. София, чийто правоприемник се
явява ищецът „СОТ - Сигнално охранителна техника“ ЕООД, на 28.11.2021г. Безспорни
9
факти, подкрепящи се напълно и от приетите по делото СМЕ и многобройни писмени
доказателства - епикриза, болнични листове, амбулаторни листове и др., са фактите, че
описаните по-горе травматични увреждания са причинили временна неработоспособност на
ищеца през периода от 29.11.2021г. до 27.05.2012г. /179 дни/, през който период Г. е бил
първоначално на домашно медикаментозно лечение, след това е постъпил в болнично
заведение за оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с голям
обем и сложност, считано от 06.12.2021г. до 09.12.2021г. /извършена операция за
възстановяване на бицепс, поставена гипсова имобилизация за 25 дни, снемане на кожни
скоби на 14-я следоперативен ден, антикоагулантна терапия и обезболяващи медикаменти/,
след което е изписан с назначена антикоагулантна терапия за срока на имобилизация и
лекарствена терапия с обезболяващи средства, която е провеждал през остатъка от периода.
Доколкото ищецът Пл.Г. е бил служител по трудово правоотношение във „ВИП СОД“
ЕООД гр. София, чийто правоприемник се явява ищецът „СОТ - Сигнално охранителна
техника“ ЕООД, обективната имуществената отговорност на ответника - работодател за
вредите от трудова злополука, която е причинила временна неработоспособност на
работника, следва да се ангажира по реда на чл.200,ал.1 от КТ. Съгласно чл.200,ал.1 от КТ,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпване на вредите, т.е. отговорността му е
обективна. По правното си естество това е законно прехвърляне върху работодателя –
ответник на професионалния риск от увреждането на работника или служителя, респ. от
невъзможността да предоставя работната си сила.
На второ място, съдът счита, че в резултат от трудовата злополука, причинила временната
му неработоспособност, ищецът действително е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от него силни физически и психически болки и страдания, като
пряка и непосредствена последица, които подлежат на репариране от ответника –
работодател по реда на чл.200,ал.1 от КТ. Фактът на претърпени от ищеца болки и
страдания от настъпилите вследствие на трудовата злополука травматични увреждания, и
временна неработоспособност, е безспорен в настоящото производство, като видът и
степента на същите също са приети за безспорни факти и се потвърждават от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на приетата СМЕ. По
несъмнен начин се установяват, от показанията на свидетелите И.К. и С. Г., от приетата
СМЕ и цитираните по-горе писмени доказателства – епикриза, болнични листове и др., че
след настъпилото внезапно произшествие – удар от вратата на служебния автомобил в
лявата горна половина на тялото, за ищеца е настъпило рязко влошаване на здравословното
състояние, изразяващо се в „травма на мускулите и сухожилията на други части от
двуглавия мускул“, наложило незабавно посещение на ЦСМП гр. Горна Оряховица и
Спешно отделение при МОБАЛ гр. В.Търново, извършване на първичен медицински
преглед, консултация със специалист, извършване на графия на лакетна става в две
проекции и графия на бял дроб, придружено силни болки и страдания за ищеца.
Наред с това, от показанията на св. К. и св. Г., кореспондиращи напълно на приетите
10
писмени доказателства – епикриза, болнични и амбулаторни листове, както и на СМЕ, в
случая се обосновава изводът, че в резултат на трудовата злополука непосредствено след
настъпване на инцидента на 28.11.2021г. ищецът се е намирал в тежко състояние –
първоначален травматичен шок; Г. е изпитвал болки и страдание с изключително висок
интензитет в периода на първоначалното домашно лечение и последвалия го престой в
болнично заведение за извършване на оперативна интервенция, изразяваща се в сутура и
анатомично възстановяване на засегнатия орган, намаляващи бавно и постепенно в
последвалото амбулаторно домашно медикаментозно лечение в продължение на 6 месеца.
Съдът приема за доказани и изложените в исковата молба факти, че в продължение целия
период на проведено лечение /179 дни/, ищецът е претърпял силни болки, страдания и
душевен дискомфорт, свързани със затруднение в движението на левия горен крайник,
обусловило невъзможността му да се обслужва сам и да полага сам грижи за себе си. Тези
факти се установяват от показанията на св. К. и св. Г.а и от приетата СМЕ, удостоверяващи
по несъмнен начин, че след преживяната трудова злополука здравословното и психическото
състояние на ищеца се влошили, предвид изпитваните от Г. силни болки и големи
неудобства и притеснения от необходимостта да ползва и да разчита на помощта на своята
съпруга за ежедневното си обслужване и грижи, за подпомагането му от приятели за
извършване на други обичайни дейности, свързани с употреба на физически усилия
/пренасяне на дърва, шофиране на лек автомобил и др./, както и силни притеснения от
внезапно възникналата за ищеца неработоспособност и притеснения дали ще е в състояние
да полага физически труд занапред при травматичните увреждания и болките в левия горен
крайник.
Предвид изложеното, въз основа на показанията на свидетелите К.и Г., приетите писмени
доказателства и СМЕ, безспорно се обосновава извод, че в резултат на трудовата злополука
през период от 179 дни ищецът се е намирал във временна неработоспособност, като през
целия период е страдал от болки и затруднения в движението на лявата ръка, не можел да си
служи с левия горен крайник по обичайния до настъпване на произшествието начин,
изпитвал неудобства, стрес и притеснения поради невъзможността да работи и да заработва
обичайния си трудов доход, и от невъзможността да осъществява обичайните за
ежедневието си дейности, свързани с физически усилия.
Не на последно място, от приетите писмени доказателства, съответстващи на показанията
на св. К. и св. Г.а, както и на изцяло кредитираната от съда СМЕ, безспорно се установява,
че ищецът е търпял болки и страдания през един продължителен период от време : през
периода на временна неработоспособност /179 дни/, след завръщането му на работа и
прекратяване на трудовия му договор с ответника /06.06.2022г./, както и впоследствие от
невъзможността да си намери и да започне друга подходяща работа, породено от
продължаващите болки и последиците от травматичните увреждания. От заключението на
СМЕ е видно, че ищецът продължава да търпи болки и страдания и към настоящия момент,
макар и в много по-лека степен, като след шестия месец настъпване на трудовата злополука
е било налице непълно функционално възстановяване на засегната анатомична структура,
11
изразяващо се в редукция на мускулната сила на лявата ръка, касаеща на мускул „бицепс
брахи", умерено изразена хипотрофия на мускула, която предизвиква и леко намалена
мускулна сила на лявата ръка. Приетата от съда и неоспорена от страните СМЕ установява
също, че и към момента на прегледа на ищеца от вещото лице и извършената консултация с
ортопед /11.11.2022г./, ищецът продължава да провежда периодично медикаментозно
лечение с предписаните му НПВС, общоукрепващи и локални медикаменти, като при по-
резки движения същият изпитва болка със слаб до среден интензитет, дължащо се на
фиброзни промени в засегнатия мускул, които намаляват неговата еластичност и сила на
контракция; ищецът е с леко ограничен обем на движение в лявата лакътна става,
изразяващо се в намалена с около 5° екстензия на същата; от приложена електромиография
е доказано увреда на плексус брахиалис в средната му част, дължащо се на частично
засягане от претърпяната мускулна травма, а процентно приблизителното възстановяване на
ляв горен крайник може да се оцени на 90-95%.
Предвид изложеното, съдът намира, че претърпените болки и страдания от ищеца към
момента на настъпване на трудовата злополука, причинили временната му
неработоспособност за период от 179 дни, които Г. е продължил да търпи и впоследствие,
търпи и към настоящия момент, предвид получените травматични увреждания, следва да
бъдат репарирани от ответника – работодател по реда на чл.200 от КТ. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да определи по реда на чл.52 от ЗЗД –
по справедливост, с оглед на всички обстоятелства, които са от правно значение за
приложението на този принцип. Преценявайки всички конкретни обстоятелства по делото,
настоящият съдебен състав определя по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД,
обезщетение за претърпените от ищеца, при трудова злополука и последвалите я болнично
оперативно и домашно амбулаторно лечение, с гипсова имобилизация за срок от около 25
дни и продължително ненатоварване на левия горен крайник през период от около 6 месеца,
обусловили от своя страна временната му неработоспособност за посочения период,
неимуществени вреди, изразени в силни физически болки и страдания, неприятни
психически и емоционални преживявания, продължителни неудобства и притеснения, в
размер на 25 000 лв., дължимо от ответника на ищеца на основание чл.200 от КТ. Съгласно
чл.200,ал.3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда
– неимуществена и имуществена, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване, а с оглед изискванията на чл.200,ал.4 от КТ дължимото обезщетение по ал.3
следва да се намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане
на работниците и служителите. От изявлението на ищеца по реда на чл.176 от ГПК и от
приетото по делото писмено доказателство - авизо за издадено преводно нареждане за
кредитен превод от 13.05.2022г., се установяват фактите, че на 13.05.2022г. ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ е превело по банковата сметка на П. Г. сумата от 500 лв.,
представляващо определено и изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Трудова злополука", сключена между работодателя „ВИП СОД" ЕООД гр. София и ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" по полица № 3602210200000827. При тези факти и с
оглед разпоредбата на чл.200,ал.3 от КТ, съдът следва да приспадне изплатената сума от 500
12
лв. от определения по-горе на дължимо обезщетение /25000 лв./, при което дължимият от
ответника размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 24 500 лв.
Съдът приема, за неоснователно и непочиващо на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, възражението на ответника и на третото лице – помагач за намаляване на
отговорността на работодателя, поради съпричиняване от пострадалия на вредоносния
резултат вследствие реализирана от него груба небрежност. Отговорността на работодателя
може да се намали на основание чл.201,ал.2 от КТ, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Съгласно разпоредбата на
чл.201,ал.2 от КТ и формираната по тази норма задължителна съдебна практика, грубата
небрежност е степен на небрежност, при която увреденият не е положил за себе си грижата,
която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни
условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба
небрежност /липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност/, отговорността на работодателя трябва да
се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на
допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства,
които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Колкото повече едно лице
е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в
нейното обезщетяване /в този смисъл са Решение № 79/27.02.2012г. по гр. дело № 673/2011г.
на ВКС, четвърто г.о., Решение № 25/16.02.2016г. на ВКС по гр. д. № 3233/2015г., III г. о.,
ГК, Решение № 291/11.07.2012г. по гр. дело № 951/2011г. на ВКС, четвърто г.о., Решение №
1026/18.12.2009г. по гр. дело № 4001/08г. на ВКС, I г.о., постановени по реда на чл.290 от
ГПК, и др./. Наред с това, съгласно установената от ВКС задължителна практика,
работодателят, въвел възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, не само че работникът е допуснал
нарушение на правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност /в този смисъл са Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4075/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г.
о., ГК, постановени по реда на чл.290 от ГПК, и др./. Настоящият съдебен състав счита, че в
случая ответникът и третото лице-помагач не ангажират никакви обективни и категорични
доказателства, които да подкрепят възражението им за съпричиняващо поведение на
пострадалия Г., по смисъла на чл.201,ал.2 от КТ. По делото не са ангажирани никакви годни
доказателства, които да обосновават извод, че ищецът не е изпълнил вменените му
задължения да спазва правилата за безопасни и здравословни условия на труд, да се грижи
за здравето и безопасността си, правилно да използва машините и транспортните средства,
незабавно да информира работодателя или съответните дл. лица за всяка възникнала
обстановка при работа, и пр. На второ място, всички приети по делото писмени и гласни
доказателства, обсъдени по-горе, сочат, че при и по време изпълнение на служебните си
задължения на 28.11.2021г. ищецът е действал бързо и адекватно на отправения му сигнал
13
като „мотопатрул“ при работодателя „ВИП СОД“ ЕООД гр. София, да посети обект след
получен алармен сигнал, като при слизане от служебния автомобил, предвид наличието на
силен вятър, Г. е направил опит да задържи вратата на лекия автомобил, с цел опазване
имуществото на работодателя, поверено му за ползване, но не е могъл да противостои на
обективните метеорологични условия - силата на вятъра, и е ударен от вратата на
автомобила, при което е претърпял травматични увреждания. Предвид изложеното дотук и
въз основа на цитираните по-горе писмени и гласни доказателства, съдът приема, че в
случая работникът не е реализирал поведение, което и най-небрежният работник не би си
позволил, и не е допринесъл за настъпването на вредите при условията на проявена груба
небрежност, респ. определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди не
подлежи на намаляване по реда на чл.201,ал.2 от КТ.
С оглед изложените мотиви, съдът намира, че предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан за
разликата от уважения размер от 24 500 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., поради
което следва да бъде отхвърлен в тази негова част.
Съобразно чл.51,ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Предвид изложените по-горе подробни
съображения, съдът намира, че вследствие настъпване на трудовата злополука на
28.11.2021г., П. Г. действително е претърпял и имуществени вреди, представляващи
имуществена загуба, като предвид получените травматични увреждания, същият е заплатил,
както следва : сума в размер на 900.00 лв. за избор на екип за извършване на операция, сума
в размер на 45.00 лв. - разходи за болничен престой, сума в размер на 17.40 лв. -
потребителска такса, сума в размер на 100.00 лв. за закупуване на „сет травна крайници“,
сума в размер на 267.38 лв. за закупуване на лекарства във връзка с провежданото лечение,
сума в размер на 90,49 лв. - пътно-транспортни разходи за посещения при лекари-
специалисти в гр. В.Търново, гр. Плевен и гр. София, сумата от 20.00 лв. за извършване на
изследване за електромиография (ЕМГ), както и сума в размер на 22.90 лв. за издаване на
експертиза за временна неработоспособност, т.е. общо сума в размер на 1463.17 лв.
Извършвайки описаните плащания, ищецът е намалил имущественото си състояние общо
със сума в размер от 1463,17 лв. и по този начин е претърпял имуществена загуба, която е
пряка и непосредствена последица от настъпилата на 28.11.2021г. трудова злополука и
причененото от нея травматично увреждане - „Руптура на мускул „Бицепс брахи" на лявата
предмишница в дисталната му част към сухожилието и залавните места на същото”. Поради
това, съдът намира за основателни претенциите на ищцовата страна претърпените от Г.
имуществени вреди общо в размер от 1463,17 лв. да бъдат репарирани от ответника –
работодател по реда на чл.200 от КТ. Размерът на обезщетението за имуществени вреди се
установява по несъмнен и безспорен начин от приетите по делото писмени доказателства -
фактура № **********/09.12.2021г., фактура № **********/09.12.2021г. и фискален бон
към нея от 09.12.2021г., фактура № **********/09.12.2021г. и фискален бон към нея от
09.12.2021г., фактура № **********/09.12.2021г. и фискален бон от 09.12.2021г. към нея,
14
фискален бон от 09.12.2021г., фактура № **********/15.03.2022г., фискален бон от
15.03.2022г., 3 броя рецепти, фактура № **********/01.12.2021г., фактура №
**********/06.12.2021г., фактура № **********/10.12.2021г., фактура №
16601937318/09.03.2022г., фискален бон от 09.03.2022г., фискален бон от 09.03.2022г.,
рецепта и фискален бон от 09.12.2021г., и др. и не се оспорва от страните по делото. В тази
връзка, съдът намира за неоснователно възражението на ответника и на третото лице –
помагач, че заплатената от ищеца сума в размер на 900 лв. за избор на екип за извършване
на операцията в Клиника по ортопедия и травматология на МБАЛ „Сърце и мозък“ гр.
Плевен, не подлежи на обезщетяване, тъй като не е в пряка и непосредствена причинна
връзка с трудовата злополука, а е платена от ищеца единствено и само по негово желание.
На първо място, ноторно известно е за всички български граждани, че болничните заведения
изискват задължително заплащане на такса за избор на екип, както и за закупуване на
медицински консумативи, преди да се предприемат необходимите и наложителни действия
по извършване на оперативна интервенция. Наред с това, въз основа на приетите писмени и
гласни доказателства, както и от заключението на СМЕ в случая се установява по безспорен
начин, че описаната по-горе травма, получена от ищеца при процесната трудова злополука,
налага провеждане на оперативно лечение, като единствено по този начин може да се
постигне пълно функционално възстановяване на засегнатия ляв горен крайник, т.е. Г. е
претърпял имуществени вреди на стойност 900 лв. „за избор на екип“ за извършване на
операция, които са пряка и непосредствена последица от увреждането и подлежат на
обезщетяване по реда на чл.200 от КТ.
Съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми,
представляващи обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 27.06.2022г. до
окончателното им изплащане.
Съдът счита, че предявената акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху
дължимите обезщетения се явява неоснователна за периода от датата на настъпване на
трудовата злополука – 28.11.2021г., до датата на предявяване на исковата молба –
27.06.2022г., тъй като в случая не е налице хипотеза на непозволено увреждане по смисъла
на чл.84,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлена в тази й
част.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски,
съразмерно на уважената част от иска. Предвид изложеното, съдът приема, че претенцията
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.1 от ЗА в полза на
пълномощника на ищеца в исковото производство е основателна. Налице са предпоставките,
визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, като ищицът П. Г. е упълномощил
редовно адвокат С. „И. от ВТАК да го представлява по настоящото дело и последният е
реализирал надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в съдебното
производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно от 12.06.2022г. и
15
от договора за правна защита и съдействие от 12.06.2022г., в същите е удостоверено, че
упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Според чл.2,ал.4 и ал.5 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение се определя за всяка съдебна инстанция и за всеки иск
поотделно, независимо дали исковете са оценяеми или неоценяеми /в този смисъл е
Определение № 88 от 09.03.2022г. по ч.гр.дело № 446/2022г., ГК, IV г.о. на ВКС;
Определение № 92 от 28.02.2022г. по гр.дело № 1809/2021г., ГК, III г.о. на ВКС и др./.
Видно от данните по делото, в случая са предявени два кумулативно съединени иска с
правно основание чл.200 от КТ, поради което и при съобразяване на чл.2,ал.5 от Наредба №
1 от 2004г., отчитайки материалния интерес по всеки отделен иск в процесния случай, за
всеки от тях следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на
претенцията. Поради това, действително съдът следва да осъди ответника по делото да
заплати на адвокат С. И. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.2 и т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията им към
момента на подписване на договора за правна помощ и адвокатското пълномощно) – в
размер на 332,42 лв. за иска за претърпени имуществени вреди и в размер на 1265 лв. по
иска за претърпени неимуществени вреди, т.е. общо 1597,42 лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на ответника разноски
за платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело съразмерно на отхвърлената част
от иска за претърпени неимуществени вреди в размер на 1200 лв.
Наред с това, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ГОРС държавна такса върху размера на уважените искове общо в размер
на 1038,53 лв., направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
250 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СОТ – СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев“, ул. „Д-р
Г.М.Димитров“ № 52, офис сграда СОТ/СЕКТРОН, представлявано от управителя П. В. Г.,
на основание чл.200 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес : град
Л...ул. .., СУМАТА от 24 500 лв. /десет и четири хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и
16
страдания, продължителни неудобства и притеснения от трудова злополука, настъпила на
28.11.2021г., около 21.00 часа, в гр. Лясковец, когато по време на изпълнение на трудовите
си задължения при работодателя „ВИП СОД“ ЕООД гр. София, около 21,00 ч., в гр.
Лясковец, при посещение на обект след получен алармен сигнал, при слизане от служебния
автомобил при наличието на силен вятър, в опит да задържи врата на лекия автомобил,
ищецът е ударен от вратата на автомобила, при което е претърпял травматични увреждания :
„разтягане и скъсване на бицепса на лявата ръка”, което е обусловило настъпване на
временна неработоспособност на ищеца през периода от 29.11.2021г. до 27.05.2022г., както
и СУМАТА от 1463.17 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и три лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от
същата трудова злополука, заедно със законната лихва върху двете главници, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2022г. до окончателното изплащане на
двете вземания.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ, предявен от П. Й. Г. с ЕГН
**********, чрез пълномощника си – адв. С. И. от ВТАК, против „СОТ – Сигнално
охранителна техника“ ЕООД с ЕИК *********, за разликата от уважения размер от 24 500
лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху
дължимите обезщетения по чл.200 от КТ, претендирана от П. Й. Г. с ЕГН **********, чрез
пълномощника си – адв. С. И. от ВТАК, против „СОТ – Сигнално охранителна техника“
ЕООД с ЕИК *********, за периода от датата на настъпване на трудовата злополука –
28.11.2021г., до датата на предявяване на исковата молба – 27.06.2022г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „СОТ – СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев“, ул. „Д-р
Г.М.Димитров“ № 52, офис сграда СОТ/СЕКТРОН, представлявано от управителя П. В. Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Н. И. от Адвокатска колегия град Велико Търново, със
служебен адрес : гр. Г.О., ул...., СУМА в общ размер на 1597,42 лв. (хиляда петстотин
деветдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от
Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.2 и т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от всеки иск.
ОСЪЖДА П. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес : град Л., ул..., ДА ЗАПЛАТИ на „СОТ –
СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление: град София, район „Изгрев“, ул. „Д-р Г.М.Димитров“ № 52, офис
сграда СОТ/СЕКТРОН, представлявано от управителя П. В. Г., СУМА в размер на 1200 лв.
/хиляда и двеста лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски
за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „СОТ – СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА“ ЕООД с ЕИК
17
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Изгрев“, ул. „Д-р
Г.М.Димитров“ № 52, офис сграда СОТ/СЕКТРОН, представлявано от управителя П. В. Г.,,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на
бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 1038,53 лв. /хиляда тридесет и осем лева и
петдесет и три стотинки/, представляваща държавна такса върху размера на уважените
искове, СУМАТА от 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените по
делото разноски от бюджетните суми на съда за възнаграждение на вещо лице, както и
СУМАТА от 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението е постановено при участието в процеса на трето лице - помагач „ЗЕАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София 1000, район Триадица, пл. “Позитано“ № 5, констиуирано по делото
по искане на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
18