Решение по дело №6338/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 юни 2023 г.
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20202120106338
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260018

 

гр. Бургас, 23.06.2023 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година, с

                                                                                                         Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6338 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.200, ал.1 от КТ, вр. с чл.55, ал.1 от КСО, предявени от В. Г. А., лично и като майка и законен представител на детето В.Р. В, двете от с.Г, общ.П, обл.Б, против “Агрон Пласт“ ЕООД, гр.Б.

В исковата молба се твърди, че първата от ищците е живяла на съпружески начала с Р. Т.В., като от съвместното си съжителство имат родено едно, малолетно дете – втората от тях. Твърди се и че през месец декември 2019г. той е започнал работа при ответното дружество – на строителен обект “Сграден фонд за Позитронно емисионен то-мограф и брахитерапия“ към “КОЦ Бургас“ ЕООД, в УПИ ….кв. по плана на ЦГЧ – Б, както и че на 17.12.2019г. е претърпял трудова злополука – токов удар при залива-не на плоча на строежа, призната за такава с Разпореждане № 5104-02-30 от 17.03.2020г. на ТП на НОИ гр.Б, при която е починал.

Излагат се съображения, че в резултат на смъртта на В., двете са преживели си-лен стрес и дълбоки душевни страдания, и са останали без морална, емоционална и мате-риална подкрепа.

От Съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди, съответно – от 80 000 лв. и от 120 000 лв., ведно със законната лихва считано от 17.12.2019г. до окончателното плащане, както и деловодните разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Впоследствие, с писмено становище е оспорил претенциите и е поискал от Съда да ги отхвърли.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 17.12.2019г. Р. В., заедно с други лица, наети от ответното дружество, са извършвали подготовка за направа на изравнителна замазка на покривната плоча на строи-телен обект ”Сграден фонд за позитронно емисионен томограф и брахитерапия“ към “КОЦ Бургас“ ЕООД, в УПИ…., кв. по плана на ЦГЧ – Б.

След като са измили плочата, е пристигнала бетонпомпата и те са започнали да пола-гат замазката.

Започнало е да се стъмва и двете ползвани лампи за осветление са били недостатъч-ни.

В. е отишъл да вземе още една от техническия ръководител на обекта.

Качил се е на покрива и около 17.20 часа е включил лампата, държейки я с едната си ръка – в разклонителя, който е бил в другата му.

Започнал е да вика и е паднал на плочата.

Останалите работници са се втурнали да му помагат.

Единият е изключил лампата, а другите двама са му правили масаж.

Шофьорът на бетонпомпата се е обадил за медицинска помощ на телефон 112, а тех-ническият ръководител е получил указания как да се помага на пострадалия.

На място е пристигнал специализиран автомобил, но въпреки това, около 18.00 часа, В. е починал.

Издадено е било Свидетелство за смърт № 1070 от 18.12.2019г., в което като причина за настъпването й е вписано – поражение от електрически ток.

 

С Постановление, издадено на 07.01.2020г. от началник отдел ”АПИО” в Дирекция ”Инспекция по труда” – Бургас при ИА ”Главна дирекция по труда”, на основание чл.405а, ал.1 от КТ, е било обявено съществуването на трудово правоотношение между В. – като работник, и “Агрон Пласт“ ЕООД – работодател.

С Разпореждане № 5104-02-30 от 17.03.2020г. на ТП на НОИ Бургас злополуката е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.

Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници на В. е, че негов такъв по закон е дъщеря му В.Р.В., родена на ***г. от майка В.Г.А. – така в удостоверението за раждане на детето.

От показанията на свидетелите М. К. и М.В. се установява, че Р. В. и ищцата В.А. са заживели на съпружески начала около четири години преди да се случи процесният инцидент – в къща на баща му в кв.”Р”, гр.Б. След като през 2018г. се е родило детето им, ищцата В.В., майката е стоя-ла в дома им, за да я гледа, а съжителят й е ходил да работи по строежи в гр.Б, за да реализира доход и да ги издържа. Двамата са се разделили за около месец, тъй като А е избягала с мъжа на сестрата на В. в К. През това време бащата е полагал грижи за дъщеря им. Седмица преди да почине, той е взел А. от дома на родителите й в с.Г, където тя е пребивавала, след като е напуснала другия мъж и се е върнала от К. Според свидетелите, те са живели добре заедно и са били щастливи. След смъртта на В., А. се е чувствала зле. Останала е сама да отглежда детето, с помощта на роднините си. В. е търсела баща си и не е знаела какво се е случило с него.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно чл.200, ал.1 от КТ, за вредите от трудовата злополука, които са причинили смърт на работника/служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществе-на, включая пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигу-ряване ал.3. Т. е., фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя при смърт на работника или служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между рабо-тодателя и пострадалия работник/служител, 2. трудова злополука, претърпяна от работни-ка/служителя в периода на трудовото правоотношение и причинила смъртта му, 3. неиму-ществена и/или имуществена вреда, претърпяна от ищеца и 4. причинна връзка между тру-довата злополука и претърпените вреди.

Трайно в практиката на съдилищата се приема, че кръгът на лицата, които имат пра-во на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, каквато частна хи-потеза се явява и трудовата злополука, се определя от съда по справедливост, без оглед на-следствените им права, а лицето, което е съжителствало на съпружески начала с почина-лия, без да е бил сключен брак, от което съжителство е родено и дете, като най-близък не-гов родственик, също има право на обезщетение за преживените душевни страдания от смъртта му. /така Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС/

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 17.12. 2019г. между ответното дружество и Райко В. е съществувало трудово правоотноше-ние, както и че на същата дата, последният е претърпял злополука, имаща характер на тру-дова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, при която е починал.

Установява се и наличието на претърпени от ищците – жената, с която работникът е живял на съпружески начала и детето им, в резултат на смъртта му, неимуществени вреди, под формата на душевни страдания.

При това положение, следва да се приеме, че исковете се явяват доказани по своето основание. Размерът на дължимите обезщетения, пък, следва да бъде определен, съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Справедливостта, като критерий за опре-деляне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, отно-сими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл тя не е абстрактно понятие, а винаги се извежда от преценката на конкретните обстоятел-ства, които носят обективни характеристики. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, неговото обществено положение, отношенията между пострадал и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи ка-къв размер на обезщетението по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При-нципът на справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреде-ното лице от увреждащото действие  – т.2 и т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС.

Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Затова следващото се за тях обезщетение се определя въз основа на принципа на справедливостта в съответствие с формирането вътрешно убеждение на съда. При опре-деляне на обичайните вреди, според общовалидния обществен критерий за справедливост, съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания на даден етап от об-щественото развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. Конкретно причинените вреди се определят в съответст-вие с конкретно установените факти. Размерът на дължимото обезщетение за неимущест-вени вреди, съобразно законовия критерий за справедливост, се определя според тежестта на психичните увреждания – фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за раз-мера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здраве-то /заболяване/, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе предвид заключение-то на вещо лице, съгласно чл.162 от ГПК.

Установява се по делото, че А. е живяла около четири години на съпружески начала с В., като двамата са били в много добри и близки отношения, въпреки крат-ката им раздяла. Тя се е грижела за домакинството и детето, а той е работил и е осигурявал финансово семейството. Смъртта му й се е отразила зле психически. Не работи и отглежда сама дъщеря им, с помощта на своите роднини. В., в ранна детска възраст – на година и половина, е останала без баща, когото няма да има възможност никога да опознае. Дори пълноценната грижа от страна на майката, не би могла да компенсира липсата на неговата фигура в живота на детето и неосъществяването на емоционалната връзка между тях, как-то и усещането за отрастване в нетипична ситуация, в която е отглеждано само от единия родител. Двете са разчитали изключително на финансовата подкрепа на починалия, който е осигурявал материалната им стабилности и е бил тяхна морална опора.

Предвид горното и като съобрази икономическата обстановка в страната към момен-та на злополуката, в това число – ръста на икономически растеж и стандарта на живот, как-то и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, настоя-щият съдебен състав намира, че справедлив баланс между претърпените вреди и парично-то измерение на нуждата от обезвреда ще бъде постигнат с определянето на обезщетения от 50 000 лв. за А. и от 100 000 лв. за В.. До тези размери исковете следва да бъдат уважени, като за разликите, съответно – до 80 000 лв. и до 120 000 лв., като неосно-вателни, следва да се отхвърлят.

За пълнота следва да се посочи, че възражението на ответното дружество за съпричи-няване на вредоносния резултат от В. не е направено в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, поради което съобразно разпоредбата на чл.133 от ГПК същото е преклудирано и не след-ва да бъде обсъждано.

Върху главниците се дължи законната лихва, считано от 17.12.2019г. до окончателно-то им изплащане.

Ищците не са ангажирали доказателства за направени по делото разноски и такива не следва да им се присъждат.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Бургас държавни такси в общ размер от 6 000 лв.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Агрон Пласт“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: град Б, ул.“, да заплати на В.Г.А., с ЕГН: **********, и малолетната й дъщеря В.Р.В., ЕГН: **********,***, сумите съответно от 50 000 лв. и от 100 000 лв., пред-ставляващи обезщетения за неимуществените вреди – душевни страдания, причинени им вследствие на настъпилата на 17.12.2019г. трудова злополука, довела до смъртта на Р. Т.В., ЕГН: **********, съжителстващ на съпружески начала с първата от тях и баща на детето, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2019г. до окончателното им изплащане, като за разликите до пълните им предявени размери от 80 000 лв. и от 120 000 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.200, ал.1 от КТ, вр. с чл.55, ал.1 от КСО, като неосновател-ни.

ОСЪЖДА “Агрон Пласт“ ЕООД да заплати по сметка на РС Б, сумата от общо 6 000 лв. за държавни такси.

 

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала: З.М.

 

                                                                                              Съдия:/п/ Калин унчев