№ 135
гр. Ловеч, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500192 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.87,ал.3 от ЗЗД.
С Решение №260003/16.02.2022г.,пост.по гр.д.№257/2020г. РС-Луковит е
развалил изцяло, на основание чл.87,ал.3 от ЗЗД, сключения между ИВ. ИВ. К. от с.К. и М.
Й. М. от с.К., Договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и
гледане, обективиран в Нотариален акт №117,т.ІІ, рег.№1958,д.№168/2020г.,на Нотариус с
рег.№591 в НК и район на действие РС-Луковит, с предмет ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 36511.700.186 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-857/11.12.2019 г. на
ИД-р на АГКК, с площ 1070 кв.м., при съседи: ПИ с ид.36511.700.5231, ид.36511.700.970,
ид.36511.700.188, ид.36511.700.185, ид.36511.700.968 и ид.36511.700.969, заедно с
построените в имота: Жилищна сграда - еднофамилна с ид.36511.700.186.1, със застроена
площ от 49 кв.м., брой етажи 1; Селскостопанска сграда с ид.36511.700.186.2, със застроена
площ 34 кв.м., брой етажи 2, поради неизпълнение на задължението от приобретателя М. Й.
М.. В тежест на ответниците М.М. и Р.П. са възложени направените от ищцата И.К. разноски
в размер на 510.76лв.
1
В срок е постъпила въззивна жалба от М. Й. М. и Р.В. П.- двамата от с.К.,Ловешка
област,чрез адв.Р.М.-ЛАК. Не са доволни от решението, считат,че е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно,поради което го обжалват изцяло. Считат, че от
събраните по делото пред първоинстанционния съд доказателства се установява по
несъмнен начин, че те лично, както и с помощта на трети лица, са полагали всекидневна
грижа за ищцата до момента, когато тя без основание ги е възпрепятствала да изпълнят
поетите по договора задължения за гледане и издръжка. Излагат, че е било уговорено да се
полагат грижи за прехвърлителя при нужда и немощ. Твърдят,че са изпълнявали този си
ангажимент в период от сключването и непосредствено преди завеждане на настоящето
дело, когато са били поставени в невъзможност да изпълняват задълженията си по
субективни причини. Твърдят,че ищцата не ги е допуснала до имота и е и отказала да се
среща с тях. Излагат хронологията на отношенията им и твърдят, че са задоволявали всички
потребности на ищцата за храна, облекло, консумативи, лекарства, ремонти, битови
потребности и такива, свързани с личността й до момента на завеждане на делото.
Анализират свидетелските показания и твърдят,че не са били преценени правилно от
съда,неправилно са възприети обясненията на доведените от ищцата лица, които са
противоречиви и неточни. За разлика от тях показанията на доведените от тях свидетели са
последователни, допълват се и обективно представят данни за живота на ищцата.
Въззивниците считат,че едностранното желание на ищцата за прекратяване на
грижите към нея е продиктувано от намесата на трети лица. От анализа на събраните по
делото доказателства може да се установи, че тези трети лица започват да полагат грижи за
ищцата явно поради финансова изгода, като в противоречие на събрания доказателствен
материал- показанията на доведените от ищцата свидетели, се установява, че не полагат
грижи за ищцата от пет години, както твърдят, а реално едва след като те са били
едностранно изгонени от ищцата. Считат,че първоинстанционният съд е възприел
неправилно различна фактическа обстановка, която не кореспондира със събраните
доказателства, също е и житейски нелогична. Анализира показанията на свидетелите в
подкрепа на твърдението си. Първоинстанционният съд не е отчел тези съществени
противоречия в показанията на свидетелите и твърдяните факти. Анализът на
доказателствата води до еднозначен извод, че добросъвестно са изпълнявали задълженията
си по договора, изпълнявали са поетия морален дълг към съпруга на ищцата, като по
никакъв начин не са се ограничавали или прекратявали полаганите грижи за всички нейни
потребности до момента, когато едностранно са били изгонени и изрично им е заявила, че не
желае да се грижат за нея, тъй като си е намерила „нови гледачи". Считат, че
недобросъвестни се явяват действията именно на ищцата, тъй като така тя става пречка за
изпълнение на договорните задължения.
По изложените съображения молят да се отмени обжалваното решение и се
отхвърли предявения срещу тях иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ИВ. ИВ. К. от с.К.,чрез адв.Н.
Л.-ЛАК. Счита, че доводите във въззивната жалба са неоснователни и не кореспондират със
2
събраните по делото доказателства и установената обективна истина. Сочи, че
първоинстанционният съд е обсъдил изчерпателно и подробно всички събрани по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, направил е правилни, справедливи и
законосъобразни изводи, въз основа на които е постановил решението си. Затова доводите
във въззивната жалба са неоснователни и неподкрепени с доказателства.
Моли да се постанови решение, с което се остави без уважение въззивната жалба
и се потвърди обжалваното първоинстанционно, като правилно и законосъобразно и й се
присъдят направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание от въззивниците се явява лично М.М., заедно с пълномощник
адв.М.М.,като поддържат въззивната жалба.
Въззиваемата И.К. не се явява, представлява се от пълномощника й адв.Н.Л.,
която поддържа отговора. Представя писмена защита.
От приложените по гр.д.№257/2020г.по описа на РС-Луковит доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК, като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в
срок и от легитимирани лица, отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът я прие за редовна. Своевременно постъпи и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност.
По същество.
Установява се,че с Нотариален акт с №117, т.ІІ, рег.№1958, д.№168/2020г.,от
27.05.2010г., на Нотариус с рег.№591 в НК и район на действие РС-Луковит, е обективирано
сключването на Договор за прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, между ИВ. ИВ. К. (прехвърлител) и М. Й. М.
(приобретател), по отношение на недвижим имот,описан като- “УПИ №ХІV-186, в кв.38 по
ПУП на с.К.,Ловешка област,с адрес ****№16, с площ от 1000кв.м.,при съседи :****, УПИ
№ХІІ-187-на И.П.И., УПИ №VІ-185- на В.Й.Т. и УПИ № ХV-186- на С.Н.А., заедно с
построените в него- Масивна жилищна сграда на един етаж и приземен етаж, Двуетажна
стопанска сграда и подобренията в имота“. Имотът е прехвърлен срещу задължението на
приобретателя „за гледането и издръжката й, при нужда и немощ, до края на живота
й,като тя си запазва пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване на имота“.
Съгласно представената Скица на поземлен имот с №15-589792-07.07.2020г.на
СГКК-Ловеч, в КККР имотът е отразен като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
36511.700.186 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-857/11.12.2019г. на ИД-р на АГКК, с
площ 1070 кв.м.,с административен адрес с.К., ****№16, при съседи: ПИ с
ид.36511.700.5231, ид.36511.700.970, ид.36511.700.188, ид.36511.700.185, ид.36511.700.968 и
ид.36511.700.969, заедно с построените в имота: Жилищна сграда - еднофамилна с
3
ид.36511.700.186.1, със застроена площ от 49 кв.м., брой етажи 1; Селскостопанска сграда с
ид.36511.700.186.2, със застроена площ 34 кв.м., брой етажи 2. Представено е и
удостоверение от Община Луковит,което удостоверява идентичността на имота, описан по
ПУП и КККР на селото.
Не се спори, че договорът е сключен по време на брака на приобретателя М.Й. М.
с Р.В. П. (у-ние за граждански брак, сключен на 16.10.1966г.). Като съпруга на
приобретателя тя е ангажирана с процеса като ответник.
По делото са приложени медицински документи- епикризи, издадени от „МБАЛ-
Луковит“ЕООД,от които е видно,че още от 2016г. ищцата е имала здравословни проблеми,
налагали периодичното й постъпване за лечение в болницата. Приложена е и Етапна
епикриза с вписани диагнози на заболявания с начало от 2006г.
По делото са разпитани свидетели,ангажирани от двете страни.
Свидетелите на ищцата :
Свидетелят В.Т.Г. живее в съседство на къщата на К. и я познава от около 30
години. Знае,че е прехвърлила имота си на ответниците срещу издръжка и гледане.
Обяснява, че са изпълнявали ангажиментите си до преди 6 години, като ги е виждала да се
грижат за бабата в болницата и в къщи, когато получила инсулт. Р. се разболяла, затова на
М. помагала „Д.“(св.Й.Т.Х.). Ищцата й споделяла, че Д. я тероризирала за пари. Свидетелят
твърди,че ответниците преустановили грижите си от пет години. Тогава за И. започнал да се
грижи племенникът й Ц.,но и той починал. В момента я гледат „..Ани и М... Те се грижат за
нея-пране,хигиена,чистене, всичко Ани..Ани й пуска прането,в тях го носи в
пералнята..Храната мисля,че от социалните“.
Свидетелят А.А.Н. е съсед на ищцата и е работила в магазина на селото. Знае,че е
прехвърлила имота си на ответниците срещу задължението за издръжка и гледане. И. й е
споделяла,че Д. й е искала пари- „..Искаше към 90лв.да я гледа и тя през това време
получава инсулт..“. Виждала е да й помага и Ц.- „..Той ходеше да й гледа градината,зимно
време й внасяше дърва, идваше да й пазарува в магазина, когато тя вече не можеше да
идва..“. Обяснява,че през 2017г. при нея се преместила свекърва й и чрез нея се сближили с
К.. От тогава започнали- тя и синът й (св.Д.Н.Н.) да се грижат и за ищцата- „И вече след
това ние като карахме свекървата на доктор, тя викаше М.и М. ги караше и двете… М. я е
карал баба И. преди 2017г.,но не я е водил.Отварял е вратата и я е карал сама да ходи по
докторите.На нея това й е трудно,тя с патерици ходи,но й се завърта главата….сега в
момента все някой трябва да е до нея,защото я е страх,че ще падне… От 2017-2019г. М. я
водеше, водеше и двете бабички да си вземат лекарствата,но той ги водеше
непосредствено до докторите.След това ходеше с тях да изписва лекарства, купува, носи
по домовете.…“ . Свидетелят също обяснява за Ц., който й помагал, но умрял преди 3
години и „..от там като че ли тя остана без крило, защото той й помагаше за всичко..“.
Свидетелят твърди,че ходи при И. от 5 години и не е виждала там М., Р. или Й.. Обяснява,че
преди пандемията ищцата си готвела сама,те само й носели продуктите,но сега вече не може
4
и получава храна от социалния патронаж. Пенсията й я носи началничката на Пощата,тя й
плаща и сметките. Свидетелят обяснява,че помага на ищцата „от добро сърце.Нито ми
плаща,нито искам нещо.Аз виждам,че тя няма за нея.“ К. била много доволна от грижите
и й казала „Вие- Ани и М.,вие ми спасихте живота..Ако вие не идвате аз ще умра…Това са
й приказките,които почти всеки ден чувам..Аз й помагам за къпането,пране, всичко
аз..Дърва за зимата й осигуряваме аз и синът ми.Почти от тези пет години от както сме
заедно..“. Свидетелят не е виждала М. и Й. да й носят хляб и мляко. Не е чула ищцата да е
казвала на М. и Й. да не идват повече в дома й.
Свидетелят Д.Н.Н. е син на св.А.Н.. Твърди,че се грижи за И. от „..4-5 години..
ходя да й пазарувам, да й изписвам лекарства. Ходех от човешка гледна точка да й
помагам…Аз й чистя,за пране тя се пере.Баба И. се пере.На ръка се пере в къщи.Баня си
има,в стаята си се пере..Когато личната лекарка уведоми,че има нужда от
преглед,записваме й час и заминаваме с колата..Не само на личен лекар ходи. ходи си и при
тази,която я води по картон..невролог в болницата…Пенсията в момента я взимам аз и я
нося. Всичко аз правя.Вземам я от началото на зимата…Всеки ден я гледам аз.Никой друг
не полага грижи както аз..“ Твърди,че М. и Р. не си изпълняван ангажиментите- „..Ходят
чат-пат,колкото да й замажат очите на жената.Това беше преди година – две. Преди
около 2 години беше,от тогава не са стъпвали при нея…М. идва да всява паника,да й
създава психически тормоз,да си купува кола..Липсват от негова страна внимание.“
Свидетелят признава,че от около два месеца е назначен като личен асистент на ищцата.
Твърди,че той й осигурява продуктите в хладилника. От две години М. и Й. не са идвали в
дома на И..
Свидетелите на ответниците:
Свидетелят Й.Т.Х. е близка с ответниците и знае за прехвърлянето на имота.
Твърди, че тя също е помагала за грижите и обяснява, че са носили големи количества с
храна- „..Ядене бол,никой не е виждал такова ядене, колкото ние сме й занесли..ние
пазаруваме всичко,каквото има нужда..каквото има нужда..“. Обяснява,че И. държала
връзка с нея и по телефона й съобщавала от какво има нужда, тя казвала на М. и се
отзовавали. През пролетта им казала,че си е намерила други гледачи и ги изгонила- „..Ние
влезнахме и след това тя „отивайте си, отивайте си,няма да идвате повече..Търсихме я
,опитахме се да осъществим контакт.Даже слезна бате М.,говориха си нещо и от тогава
тя не ни пуска.Денонощно се грижехме за нея.Посред нощ в 3 часа ми е звъняла на
мен.Сняг,поледици, сатана,тръгвам,отивам,събуждам бате М., палим колата и тръгваме.
Караме я повечето в Бърза помощ..“ Свидетелят твърди,че са я посещавали и при престоите
в болницата, М. я е карал, те са купували лекарствата- „Лекарствата са наше задължение…
Леля А. е фелшерка,винаги даже двамата с колата отиваме до тях,докарваме
жената,мери кръвното,когато има системи тя ги включва и бате М. плаща..“.
Обяснява,че преди 5 години ищцата не била добре и се налагало да я къпят в корито,но след
като се стабилизирала се къпела в банята си. Синът на М. й сложил бойлер тогава. Той й
осигурявал и дървата за огрев. Твърди,че те са се грижели и за градината й- „..ние сме
5
садили лук,картофи,копали сме ги,боб.продуктите тя си ги е ползвала,ние не сме ги
ползвали..“ . Твърди,че са правили подобрения в имота-сменили циглите на сайвана,
укрепили стъпалата,защото просмуквала вода. Отрича да е искала от ищцата пари за
грижите, М. й давал. Свидетелят разказва,че дразгите се породили преди 4-5 години,когато
се разбрало,че в двора са намерени пари в буркан.
Свидетелят В.И.Б. познава страните и знае за договора между тях. Разказва за
водени съдебни спорове за имота,когато М. помогнал на ищцата,като изплатил дела й- сочи
сумата 4000лв., срещу което тя му прехвърлила къщата. Свидетелят често гостува на ищцата
и винаги е заварвала там М., или Й.- „..винаги са били там съм ги виждала на двора да
садят в градината,да помагат вътре при нея,носят храна,в изобилие са носели месо през
тия години,когато я познавам.Тя вода не е пила,пиеше мляко, кашкавал и сирене, даже на
мен ми е отрязвала..защото викаше „те ми носят в изобилие храна и няма къде да я
оставям..Грижеха се за нея..Й. я е къпала,прала,носела храна и са я гледали като малко
бебе..“. Свидетелят също разказва за случай с намерен от племенника й Ц. буркан с пари. Не
е виждала Ани и синът й да са помагали на ищцата, не ги е засичала в къщата,не й е
споделяла да са идвали. Миналата година М. й споделил,че И. ги е изгонила и не знаели
защо.
Свидетелят А. Н.Д. е работила като фелшер и знае за заболяванията на И.,често е
ходила да й поставя инжекции. Обаждала й се по телефона,а понякога и М. я търсел и карал
с колата, често постъпвала и в Неврологично отделение,придружавана от М. и Й..За тези
услуги И. й „даде някое яйце,а когато ме е ангажирал М. той ми е плащал.“. Свидетелят
обяснява,че последно е посещавала ищцата на 28.02.2020г.,а преди това през есента на
2019г. и тогава я е извикал М.М..
Свидетелят Т.С.Т. е съсед на ищцата и е виждал за нея да се грижат М.,съпругата
му и Й.- „..грижеха се до последно..спряха, когато тя каза “не ми трябват повече да се
грижите за мен,аз имам човек, който да се грижи за мене..“. Обяснява за намерен буркан с
пари,от когато Ани започнала да я посещава. Свидетелят обяснява,че ответниците са се
грижели добре за И., дори се наложило да си купи още един фризер,за да прибира
храната,която й носели,давала му и на него да съхранява.Споделяла му,че е доволна от тях.
Ищцата му разказала,че е канена да живее и в дома на М.,но тя отказала.
Свидетелят И.В.П. е била временно изпълняваща кмет на селото през 2020г.
Помни, че на 25.06.2020г.ищцата й се обадила по телефона и поискала съдействие да говори
с М..Тя уведомила ответника.Вечерта И. я чакала на пейката пред дома й и от нея
разбрала,че нотариалният акт за имота е при св.А.Н.. От тогава М. вече не се грижи за
ищцата,а свидетелите А.Н. и синът й.
Показанията на двете групи свидетели са конкретни и формирани въз основа на
непосредствените им впечатления. Единни са по отношение на факта, че дълги години от
сключване на договора ответниците са изпълнявали ангажиментите си. Различия има за
последните 5 години,когато групата свидетели на ищцата твърдят,че е имало неизпълнение,а
тези на ответниците-че са продължили да се грижат в пълнота.
6
Съдът намира,че всяка група свидетели са повлияни при интерпретирането на
впечатленията си от защитната линия на страната,от която са ангажирани. Съдът приема,че
не може да се довери на показанията на св.А.Н. и Д.Н.,тъй като се явяват заинтересовани,
предвид заявеното от всички останали, че известно време преди и след отказа на ищцата те
полагат грижи за нея. Не следва да се приемат и показанията на свидетеля на ответниците
Й.Т.Х., за която също стана ясно,че е тяхна близка и им е помагала в ангажиментите по
процесния договор, което обосновава заинтересованост. Останалите свидетели на
ответниците нямат такава обвързаност и свидетелстват за различни сфери от живота на
ищцата, обясненията им са обективни и ясни,поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съставът се съгласява с крайния
извод на първоинстанционния съд за доказано неизпълнение на договора за издръжка и
гледане от страна на приобретателите.
От показанията на свидетелите съставът приема,че макар в голяма част от
времето ответниците да са изпълнявали ангажиментите си към ищцата по договора, през
последната година преди завеждане на иска, интензивността на грижите им не е била
съответна на нуждите й. Свидетелите сочат,че е имала нужда от ежедневни грижи и
обслужване, от поддръжка на имота, които гледащите не са осигурявали в нужния обем.
Това е наложило ищцата да потърси помощ от съседите-св.Ани и Д.Н.и, които са откликнали
и й помагат в ежедневието и в момента. По въпР. за периода, от който заместват
ответниците, в исковата молба ищцата твърди,че това е от две години, св.В.Г. сочи 5
години,а останалите свидетели говорят,че „новите гледачи“ са се заявили след отказа на
ищцата. Свидетелите потвърждават,че близо от 1 година на ищцата се носи храна от
Социалния патронаж.
При тези данни съставът приема,че преди гледаната категорично за заяви отказ да
приема уговорената в договора престация, в рамките на една година, е настъпил обрат в
отношенията й с гледащите. Последните не са указвали нужната й като интензивност
грижи,идвали са епизодично,за кратко, което не е било достатъчно с оглед възрастта и
здравословното й състояние. Това е наложило да потърси помощ от съседите-св.Н.,които са
откликнали на нуждите й. Те са й помагали в ежедневните й нужди- от обгрижване, от
поддържане на хигиена, те са я придружавали при периодичните й прегледи, купували са
нужните й лекарства, извършвали са належащи ремонти на къщата. На тях е разчитала
ежедневно. През последната една година храната й е осигурявана от социален патронаж,не
от ответниците. Показателно за разрива в отношенията между страните е свидетелството на
И.П., която обяснява,че ищцата я потърсила, за да я свърже с отв.М.,за да говорят, което
води до извод за липса на ежедневни или поне чести контакти и грижи, на разбиране и
съпричастност, каквито се дължат и са присъщи на този тип договори. С оглед целта,с която
се сключват, изпълнението трябва да е адекватно на нуждите на гледания. Установено е,че
през последната година нуждите на ищцата са се увеличили- нужно е било ежедневно да се
обгрижва, което ответниците не са изпълнили.
7
От друга страна се установява,че след като са били информирани от ищцата,че не
желае да бъде гледана от тях, ответниците са преустановили всякакви отношения с нея.
Категорично от края на м.юни 2020г. е налице пълно неизпълнение. Ответниците оправдават
поведението си с отказа на ищцата.
Съдът не се съгласява с това разбиране. Известно е, че това поведение на
кредитора по алеаторния договор не освобождава приобретателя от задълженията му. За да
е изправен трябва да продължи изпълнението, като предложи то да бъде вместо в натура в
пари. Следва без да чака решението по искането за трансформация да обезпечи
продължаване изпълнението на ангажиментите си,като представи определена сума за
покриване на месечните нужди за времето, в което обективно е бил лишен от тази
възможност. В тази хипотеза приобретателят следва да докаже, че въпреки отказа
своевременно е обезпечил нуждите на прехвърлителя и те не са останали неудовлетворени.
В случая ответниците, макар в отговора на исковата молба да са заявили искане за
трансформация, не са доказали да са предприели действия по реално обезпечаване на
нуждите на прехвърлителя за времето след отказа й- да са й предложили издръжка в пари.
Затова съставът приема,че е налице пълно неизпълнение на ангажиментите им, което
обосновава прилагането на последиците по чл.87,ал.2,вр.с ал.3 от ЗЗД, а именно разваляне
на договора поради виновно неизпълнение.
По въпР. е налице единна съдебна практика, която съставът съобразява- Реш.
№284/01.10.2014г. на ВКС по гр.д.№1892/2014г., IV ГО, Реш.№169/19.07.2013г. на ВКС по
гр.д.№1210/2012г., III ГО, Реш.№363/26.05.2010г. на ВКС по гр.д.№756/2009г., III ГО, Реш.
№239/03.07.2014г. на ВКС по гр.д.№1019/2014г., IV ГО, Реш.№178/20.06.2012 г. на ВКС по
гр.д.№1542/2011г., III ГО.
Съдът не може да се съгласи с тезата на ответниците,че се касае за незначително
неизпълнение, тъй като се установи,че от близо една година преди отказа на ищцата се е
наложило да търси съдействие от други хора за задоволяване на ежедневните й нужди,което
явно ответниците не са изпълнили. След отказа на кредитора липсва реално предложение за
заместващо изпълнение във формата на парична престация. Позицията на ищцата е
категорична,че желае и вече няма интерес от изпълнение.
По изложените съображения съставът се съгласява с крайния извод на
първоинстанционния съд и намира,че обжалваното решение следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно. Различието в приетото от настоящата инстанция за изпълнение
на договора до заявения отказ от прехвърлителя през м.юни 2020г.,(а РС-Луковит приема,че
е имало неизпълнение три години преди това), не променя крайния извод за неизпълнение и
липса на инициатива за трансформация на задължението от натура в пари.
При този изход на спора въззиваемата има право на възстановяване на
направените в настоящата инстанция разноски. Представен е Договор за правна защита и
съдействие и пълномощно,с вписан реално изплатен адвокатски хонорар в размер на
500лв.,който следва да се възложи в тежест на въззивниците М.М. и Р. П..
8
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК ОС-Ловеч,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260003/16.02.2022г., пост.по гр.д.№257/2020г. на
РС-Луковит, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Й. М. с ЕГН ********** и Р.В. П. с ЕГН **********, двамата с
адрес с.К.,****, ДА ЗАПЛАТЯТ на ИВ. ИВ. К. с ЕГН **********, от с.К.,Ловешка област,
ул.“****, сумата от 500(петстотин)лева,представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9