Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2383/23.12.2019г.
гр. Варна, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми състав
На
осемнадесети декември година две хиляди и деветнадесета
В публичното
съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пл. Караниколов
Секретар
Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 5000 по описа за две хиляди и деветнадесета
година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19 – 0819 - 005330/07.10.2019 год. на Началник на група в сектор „ПП“ към
ОД МВР - Варна, с което на Р.М.Д., ЕГН ********** са наложени административни
наказания: „ГЛОБА“ в размер на 20.00
/двадесет/ лева на осн. чл.185 от ЗДвП, както и
„ГЛОБА“ в размер на 300.00 /триста/ лева на
осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по
жалба на Р.М.Д. срещу Наказателното
постановление № 19 - 0819 - 005330/07.10.2019 год., с което са наложени
административни наказания глоба.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата
въззивникът сочи , че правната квалификация е неправилна. Сочи, че деянието е несъставомерно и не е уточнено по начин на
извършване и обстоятелствата при които е извършено, реалната фактическа
обстановка не съответства на описаната в НП. Моли съда да отмени НП като незаконосъобразно,
неправилно и недоказано.
В с. з.
въззивникът, чрез процесуален представител поддържа жалбата си. Моли съда да
наложи наказание към минимума.
Представител
на органа, издал НП се представлява от ю.к. Л.. В пледоарията си по същество
моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Претендира
за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.
След
преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 27.08.2019 год., около 15.28 часа, в гр. Варна, въззивникът Д. управлявал собственият си лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег .№ В 24-28 ВН.
При управлението на автомобила по ул. „Дружба“
до кръстовището с ул.“Васил Петлешков“, въззивникът създал опасност и пречки за движението и
причинява имуществени вреди, като блъска спрелия зад него лек автомобил „Фиат
Браво“ с рег.№ В 73-68 РР, извършвайки маневра движение назад без да се убеди,
че пътя зад МПС е свободен. . Вследствие на ПТП настъпили материални щети по
л.а. „Фиат Браво“ управляван от св.Г.Д..
След настъпилото ПТП св.Д. предложила на въззивника
Д. да подпишат „Двустранен протокол за настъпило ПТП“, като последния вписал : „не съм виновен“, след което
свидетелката уведомила органите на МВР за настъпилото ПТП.
На място
пристигнал полицейски екип, в състава на който влизали Л.М. и Е.Г..
Полицейските служители, след извършено разследване установили механизма на
настъпване на ПТП. При проверката установили, че Д. управлява автомобила си с
невалидно СУМПС на територията на Република България, издадено от Руска
Федерация, която не е държава членка на ЕС, или друга държава страна по
Споразумението за ЕИП или Конфедерация
Швейцария, поради изтекъл едногодишен от датата на издаване на разрешение за пребиваване на чужденец
№ *********/02.12.2015 год.
Бил извършен оглед на местопроизшествието и
съставен протокол за ПТП., попълнени декларации от Д. и Д., изготвена справка
за нарушител.
Срещу
въззивника Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В
съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на нарушенията ,
допускане на ПТП и била посочена правна квалификация на
нарушенията по ЗДП. Акта бил надлежно
предявен на въззивника, който вписал в
съдържанието му, че няма възражения.
В срок по
административнонаказателната преписка не
постъпили възражения.
На 07.10.2019 год. въз основа на съставения акт
е било издадено и НП № 19 – 0819 - 005330/07.10.2019 год., като видно от
съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в
АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.162, ал.2 от ЗДвП и били наложени
съответни административни наказания, съобразно чл.185 от ЗДвП и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка – протокол за ПТП, справка; АУАН, както и гласните доказателства - показанията
на св. М., св.Г., св.П., св.Д. дадени по реда на чл.290 от НК.
Съдът
кредитира изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични ,
последователни и взаимнодопълващи се.
Показанията
на св. Д. са такива на свидетел, пряко възприел местопроизшествието, превозните
средства и обясненията на водачите им. Същите са в унисон с изложеното в
съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно
доказателство за целите на административно наказателния процес, както и с
отразеното в съставения протокол за пътнотранспортно произшествие. За да се
произнесе по жалбата, при проверка на наказателното постановление и АУАН
констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са
съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение
спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия
орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения
възможен извод за извършени нарушения по ЗДвП, като е дал правилна правна
квалификация на извършеното.
Наказанието «глоба» наложено на основание чл.185 от ЗДвП е с императивно определен размер и същото е
било правилно определено.
По пункт 2 от
обжалваното НП, с който на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 /триста / лева, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 162, ал.2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП указва,
че чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват
моторни превозни средства на територията на страната със свидетелство, което не
е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ
за пребиваване. Съгласно разпоредба на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията
на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията, като чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република
България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на
страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ
за пребиваване /арг. от чл. 162, ал. 2 от ЗДвП/. В
настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
на 27.08.2019 г. жалбоподателят Д. е управлявал лек автомобил "Волво ХЦ 80", както и че последният е чужденец със
статут на постоянно пребиващ. Водачът е притежавал национално свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/, издадено в Руска Федерация. С разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП /в сила
от 21.07.2017 г. /, както бе посочено по-горе, е въведено ограничение за
чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България. Съобразно цитираната
правна норма обаче чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република България,
могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната със
свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или
от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ
за пребиваване. Следователно след този срок, ако желае да управлява МПС на
територията на Република България, водачът трябва да изпълни императива на
чл. 162, ал. 2 от ЗДвП и да се
сдобие с българско свидетелство за управление на МПС. А в ал. 4 на чл. 162 от ЗДвП е предвидено, че
чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС на български
гражданин или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския
съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление
без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна
по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на
изискванията на приложение № 6 към конвенцията. Фактът, че водача Р.Д. е получил статут на постоянно пребиваващ
чужденец в Република България № *********/02.12.2015 г., го е задължило в
едногодишен срок след тази дата да замени свидетелството си за управление на МПС,
издадено в Руска Федерация, с такова, което да отговоря на изискванията на
закона - да е издадено от Република България или от Руска Федерация, но при
условие, че същото отговаря на изискванията на Приложение № 6 от Конвенцията за
движението по пътищата. При това положение следва да се приеме, че в
действителност жалбоподателя е бил неправоспособен водач по смисъла на
българското право, тъй като същият не е изпълнил изискването за подмяна на
свидетелството си в предвидения за това срок. Действително в ЗДвП се говори за чужденци, дългосрочно пребиваващи
в Република България. В практиката си обаче съдилищата в страната по
административни и наказателни дела приемат, че към визираните лица следва да се
причислят и постоянно пребиваващите такива, тъй като престоят им страната е
разрешен за неопределен срок, т. е. над една година /в т. см. Решение №
2170/02.11.2018 г. по гр. дело № 2178/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас,
Решение от 09.05.2013 г. по адм. дело № 1545/2013 г.
по описа на Районен съд - София и др. /.
С оглед спецификата на конкретния казус и задължението по смисъла на
чл. 162, ал. 2 от ЗДвП се
налага извода, че жалбоподателят е могъл и е бил длъжен да се снабди с валидно
СУМПС за да управлява автомобил на територията на Р. България. В същото време
от изложеното по-горе се налага извода, че деянието е осъществено с вина под
формата на небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, административните
нарушения, извършени по непредпазливост, са наказуеми във всички случаи, освен
в изрично предвидените изключения, а доколкото в случая, не е регламентирано
изключение от общия принцип, то следва да се приеме, че жалбоподателя е
осъществил от обективна и субективна страна състава на визираното
нарушение.
Също така, настоящия съдебен състав счита, че деянието не следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че с
оглед естеството на казуса, следва да бъде отчетен факта, че управлението на
МПС е правно регламентирана дейност, която се подчинява на строго предвидени
правила и норми и следва да се осъществява само от лица, придобили свидетелство
за управление на МПС по съответния ред. Лицето, което е управлявало не е такова
лице. А с оглед на изложеното съдът намира, че деянието, описано в обжалваното
наказателно постановление с оглед степента на неговата обществена опасност и
риска, който носи за околните, не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Поради изложеното, съдът счита, че
наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки деянието, като
административно нарушение по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.
Административно - наказателната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда наказание
"глоба" от 100 /сто/ до 300 /триста/ лева за лице, което управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на
чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а. от Наказателно - процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Административно - наказващият орган правилно
е квалифицирал нарушението и го е санкционирал
съобразно посочената разпоредба, налагайки
наказание в размер , предвиден в посочената разпоредба.
Поради изложеното съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление в тази му част се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде да бъде потвърдено , а жалбата
следва да бъде оставена без уважение.
Що се отнася
до възраженията на въззивника, наведени с жалбата и поддържани в съдебно
заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
С жалбата
въззивникът сочи , че правната
квалификация е неправилна, че деянието е
несъставомерно и не е уточнено по начин на извършване и обстоятелствата
при които е извършено, реалната фактическа обстановка не съответства на
описаната в НП.
Съдът не
споделя подобна позиция, изхождайки от анализа на всички събрани по делото
доказателства .
Налице са
гласни доказателства - показанията на св. Д., която пряко е възприела
местопроизшествието и превозните средства, провела е разговор с въззивника и
след това е сигнализирал органите на МВР
за настъпилото ПТП.
Съставения
АУАН представлява годно доказателство за
целите на административно наказателния процес, като в съдържанието на същия
изрично от страна на въззивника Д. е
вписано, че няма възражения. Съдържанието на АУАН съответства на отразеното в съставения протокол за
пътнотранспортно произшествие.
Така, въз
основа на всички събрани по делото доказателства се установява фактологията, твърдяна от наказващия орган.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ю.к. Л., ОД на МВР
– Варна да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането
на правната помощ е
съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл.27 е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на четирима свидетели, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение
на минимума от 80 лева.
След
проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Водим от
горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :