№ 3701
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110115897 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „***** на
***********я“ ЕАД срещу К. Х. Г. искове – за установяване по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на парични задължения с правно основание чл.
79, ал. 1, предл първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във връзка с
чл. 99 ЗЗД, за които по ч.гр.д. № ***49******2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 58 състав е издадена Заповед по чл. 410 ГПК - в размер на 1000
лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2019 г. до
окончателното плащане, и 79,52 лева - договорна лихва за периода 12.07.2018
г. – 12.02.2019 г., които суми се претендират като дължими по Договор за
паричен заем GrediGo № 5*****00003315******12.06.2018 г., сключен между
ответницата и „М******“ АД, ***********ята по който договор срещу
ответницата са прехвърлени на ищеца на 10.10.2018 г. с Приложение № 1 към
Рамков договор за цесия от 16.01.2015 г.
Ищецът твърди, че на 12.06.2018 г. между К. Х. Г., като заемополучател
и „М******“ АД, като заемател е сключен договор за заем CrediGo №
5*****00003315, по силата на който заемателят е предоставил кредит на
заемополучателя в размер на 1000,00 лева, а заемополучателят се е задължил
да върне получената в кредит сума по начина и в срока, описани в договора,
включително договорна лихва в размер на 79,52 лева. Така страните са
договорили общ размер на плащанията по кредита 1079,52 лева, която сума
1
заемополучателят се е задължил да върне на 8 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 134,94 лева всяка. Поддържа, че заемополучателя е
декларирал, че се е запознал и приема Общите условия към договора и е
посочил банкова сметка, по която кредитодателят е превел заемната сума,
предмет на договора за кредит. Ищецът поддържа, че с подписване на
искането за заем, заемополучателят е предоставил съгласието си да бъде
сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК „УНИКА Живот“
АД, като е определил за неотменимо ползващо лице „М******“ АД за
обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване
на застрахователно събитие. На основание т. 3 от договора за кредит,
заемополучателят с полагане на подписа си е удостоверил, че желае да ползва
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така,
застрахователната премия по договора е определена в размер на 400,00 лева,
която заемополучателят се е задължил да заплати на 8 броя равни части, всяка
в размер на 50,00 лева, като с подписването на договора и искането за заем
заемополучателят е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще
спазва задълженията си на застраховано лице по полицата. Твърди, че
длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към
дружеството, поради което му е начислена лихва за забава за всяка отделна
падежирала неплатена погасителна вноска за периода от 13.07.2018 г. (датата
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна
вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, чийто общ размер е 49,91
лева. По силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
***********я (цесия) от 16.01.2015 г. и Приложение № 1, сключени между
„М******“ АД и „***** на ***********я" ООД към него от 10.10.2018 г.
вземането срещу ответницата е прехвърлено на ищеца с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Претендира разноски.
От страна на ответницата в законоустановения срок е упражнено
правото на отговор. Оспорва действието на договора за цесия по отношение на
себе си. Прави възражение за недействителност на договора за кредит.
Оспорва усвояването на сумата по договора. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно Искане за заем GrediGo № 5*****00003315******11.06.2018 г.
(л.8-9), К. Х. Г. е декларирала, че желае да получи заем в размер на 1000 лева с
цел рефинансиране и е дала съгласието си да бъде сключена застраховка
„ЗАЩИТА“ по специални условия на Тарифа № МС32014 на ЗК „УНИКА
2
Живот“ АД, и е заявила, че желае да ползва допълнителна услуга –
финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия по
сключения договор за застраховка на 6 месечни вноски на стойност 50 лева
всяка.
Съгласно представения по делото документ на договор за заем №
5*****00003315******12.06.2018 г. и Приложение към него (л.6-7) на
12.06.2018 г. между „М******“ АД като заемодател и К. Х. Г****а като
заемополучател е сключен договор за заем, по силата на който заемателят се е
задължил да предостави на заемополучателя заем в размер на 1000 лева, който
се усвоява в брой на касите на „Изипей“, а заемополучателят се е задължил да
върне предоставения му заем на 8 бр. погасителни вноски в размер на 134,94
лева. В текста на договора е посочено, че годишният процент на разходите
******ГПР****** е 50,00 %, а фиксираният лихвен процент – 20,78 %.
Съгласно чл. 3 от договора заемополучателят с полагането на подписа си
удостоверява, че желае да ползва допълнителна услуга, представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен договор за
застраховка, която премия е платима на 8 бр. месечни вноски на стойност 50
лева всяка. Декларирал е, че е запознат с обстоятелството, че сключването на
застраховка, както и ползването на допълнителна услуга, не са задължителна
предпоставка за предоставяне на заем.
Съгласно чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
***********я (цесия) от 16.01.2015 г. (л.10-14), сключен между „М******“
АД като цедент и „***** на ***********я“ ООД, като цесионер, страните са
постигнали съгласие цедентът да прехвърля на цесионера на месечна база
ликвидни и изискуеми ***********я срещу заплащане на цена от цесионера,
като ***********ята се индивидуализират в Приложение № 1 от съответната
дата, и с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване, то става неразделна
част от договора и има значението на допълнително споразумение към
договора, изменящо го съответно.
Съгласно Приложение № 1 от 10.10.2018 г., извлечение от което е
представено по делото (л.23-24) вземането на „М******“ АД срещу
ответницата К. Х. Г. по договор № 5*****00003315 е прехвърлено на „*****
на ***********я“ ООД.
Съгласно представеното на л. 25 по делото пълномощно цедентър
„М******“ АД е упълномощил цесионера „***** на ***********я“ АД да
уведоми от негово име всички длъжници по всички ***********я на
дружеството, които то е прехвърлило на ищеца.
Видно от представените уведомление от 16.10.2018 г. (л.26) и копие на
пощенски плик (л.27, стр. втора) ищецът е изпратил уведомление до
3
ответницата за извършената цесия, но писмото се е върнало като неполучено.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза (л.74-75), което съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, въз основа на договора за предоставяне на заем GrediGo №
5*****00003315******12.06.2018 г. ответницата е условила сумата от 1000
лева, която е разпределена както следва: 650,31 лева – чрез превод на
средствата към кредитен посредник „Изипей“ АД и касово изплащане на
кредитополучателя; 274,69 лева – за рефинансиране на заем № 5332-00013804,
70 лева – еднократна административна такса и 5 лева – такса за получаване на
заема в брой на касата на „Изипей“ АД. Според данните в счетоводството на
ищеца остатъка от задължението на ответника по договора е в размер на
1079,52 лева. За периода 10.10.2018 г. – 28.03.2023 г. (датата на входиране на
исковата молба в съда) размерът на законната лихва върху сумата от 1079,52
лева възлиза на 492,82 лева.
Доколкото процесният договор за заем е сключен с потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност), то
същият има характер на договор за потребителски кредит. Предвид датата на
сключването му (10.10.2019 г.) приложение по отношение на него намират
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Регулирането на отношенията,
породени от процесния договор за кредит от разпоредбите на ЗПК и
следващата от това по-засилена защита на потребителите в областта на
кредитирането, налага съблюдаване на специалните изисквания за
съдържанието и валидността на договора за кредит, редом с общите такива по
чл. 26 ЗЗД. Наред с това съдът е длъжен във всички случаи да следи за
нищожност както на целия договор, така и на отделни негови разпоредби
служебно и без въведен довод в тази насока от страна на ответника, както и да
приложи последиците на нищожността, когато същата произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за доказано,
че между „М******“ АД и ответницата е било налице правоотношение по
договор за кредит, по силата на който дружеството й е предоставило заем в
размер на 1000 лева, като сумата е усвоена от нея. Видно от представените
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.01.2015
г. (л.10-14) и Приложение № 1 към него (л.23-24), вземането на „М******“ АД
е прехвърлено на „***** на ***********я“ ЕАД,като по делото няма данни за
лично връчване на уведомления за извършените цесии на длъжника.
4
В тази връзка, съдът намира, че въпреки липсата на данни
уведомлението да е достигнало до длъжника преди връчването на 25.07.2024
г. на исковата молба и приложените към нея рамков договор за цесия и
приложение №1, ответникът следва да се счита за надлежно уведомен в
съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Уведомяване на длъжника за
цесията може да се извърши и от новия кредитор ******при надлежно
упълномощаване от стария, както е в случая****** чрез предявяване на иска
за защита на цедираното вземане ******за неговото присъждане или
установяване******, като уведомяването настъпва с получаване от длъжника
на препис от исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до
приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда
******чл. 235, ал. 3 ГПК******. На следващо място, съобщаването на цесията
би имало значение при евентуално изпълнение на задължението от длъжника
на стария кредитор след цесията, каквото в случая нито се твърди, нито се
доказва.
При проверка на съответствието на договора за потребителски кредит с
императивните изисквания на закона съдът установи следното:
Съгласно чл. 11, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 11, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекса
или референтния лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и условията, периодите и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в това число тези, дължими за посредници за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
5
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Видно от представения документ на договор за заем GrediGo №
00003315******12.06.2018 г. (л.6) на ответницата е отпусната сума в размер
на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент 20,78 % и годишен процент на
разходите ******ГПР****** - 50,00 %, като в договора е посочено, че се
дължи сума за погасяване в общ размер на 1079,52 лева, като се дължи и
еднократна административна такса в размер на 70 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че в
процесния договор за кредит е налице неяснота на първо място относно
размера на лихвения процент, който е приложен в отношенията между
страните, тъй като от една страна е посочено, че фиксираният лихвен процент
е в размер на 20,78 %, т.е би следвало дължимата лихва по договора да е в
размер на 207,80 лева, а от друга страна е посочено, че общата сума за
погасяване по кредита възлиза на 1079,52 лева, т.е. лихвата е 79,52 лева, и
същата се претендира в такъв размер и в настоящото производство. На
следващо място, съдът намира, че е налице неяснота и относно размера на
приложения в отношенията между страните ГПР, за който е посочено, че е в
размер на 50,00 %, т.е 500 лева, но не става ясно освен лихва в размер на 20,78
% и административна такса в размер на 70 лева, какви други разходи са
включени в него. При допускане, че в ГПР по договора е включена и
застрахователната премия в размер на 400 лева, реално приложеният в
отношенията между страните ГПР би надхвърлил законоустановения
максимум от пет пъти размера на законната лихва.
Поради това, съдът намира, че в договора не са посочени
действителните ГПР и лихвен процент, които са приложени в отношенията
между страните, и съответно не са спазени разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т. 10
ЗПК, чиято цел е потребителят да бъде информиран за точния размера на
лихвения процент и всички разходите, които следва да направи при
закупуване на съответния кредитен продукт, за да може да го сравни с други
кредитни продукти и да прецени каква е икономическата полза от същия.
Предвид грешно посочения ГПР в договора за кредит, последният е
6
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, поради което, на основание чл. 23 ЗПК
потребителят дължи единствено чистата стойност на договора.
Съгласно допълнението на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза (л.74-75) от кредитния лимит е усвоена сума в размер на 1000 лева.
Поради това, че по делото не се твърди и съответно не се установява
ответницата да е извършвала плащания за погасяване на задълженията си по
договора, предявеният иск за главница следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид недействителността на договора за потребителски кредит,
възнаградителна лихва не се дължи, поради което предявеният иск за
установяване на това задължение следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от всяка от страните
искане, същите има право на разноски съразмерно на уважената част,
респективно на отхвърлената от исковете.
Ищецът е направил разноски за исковото производство в размер на 75
лeва държавна такса, 350 лева депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо направените от ищеца разноски в
исковото производство възлизат на 525 лeва. Ищецът е доказал разноски в
заповедното производство в размер на 30,59 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, или общо 80,59 лева. Съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 486,33 лева разноски в
исковото и 74,65 лева разноски в заповедното производство.
Ответникът е доказал разноски в размер на 500 лева за подаденото
възражение по чл. 423 ГПК (договор за правна защита и съдействие на лист 18
от ч.гр.д. № 1006******2023 г. на Софийски градски съд, ЧЖ, II-Ж състав) и
450 лева (договор за правна защита и съдействие на лист 78). Ищецът
своевременно, с исковата молба е направил възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение, което съдът намира за основателно по
отношение на възнаграждението в производството по ч.гр.д. №
1006******2023 г. на СГС, поради което същото следва да бъде намалено на
300 лева. Възражението за прекомерност на възнаграждението за исковото
производство съдът намира за неоснователно. Надвишаването на минималния
допустим съгласно Наредбата размер адвокатско възнаграждение не е
достатъчно, за да се приеме, че е налице прекомерност. Дори при минимална
фактическа и правна сложност на спора страните по договора за защита имат
право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок от
7
минималния съгласно наредбата, като обичайното двукратно или трикратно
надвишение на минималния размер не предопределя адвокатското
възнаграждение като прекомерно. Наредбата има за цел само да гарантира
максимално допустимия най-нисък праг на адвокатските възнаграждения,
който най-ниския праг не може самостоятелно да бъде аргумент при
възражения за прекомерност. Предвид изложеното, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата сумата от 33,15 лева разноски в исковото и
22,10 лева разноски в производството по ч.гр.д. № 1006******2023 г. на СГС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Х. Г. с ЕГН:
**********, че има парични задължения към „***** на ***********я“
ЕАД, ЕИК: *********, на основание чл. 79, ал. 1, предл първо ЗЗД във връзка
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в размер на 1000 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение 03.08.2019 г. до окончателното плащане, представляващи
главница по Договор за паричен заем GrediGo №
5*****00003315******12.06.2018 г., сключен между ответницата и
„М******“ АД, ***********ята по който договор срещу ответницата са
прехвърлени на ищеца на 10.10.2018 г. с Приложение № 1 към Рамков договор
за цесия от 16.01.2015 г. - ЧАСТ от задължения, за които по ч.гр.д. №
***49******2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва в размер на 79,52 лева и за
периода 12.07.2018 г. – 12.02.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Х. Г., ЕГН: ********** да
заплати на „***** на ***********я“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 486,33
лева разноски в исковото и 74,65 лева разноски в производството по ч.гр.д. №
***49******2019 г. по описа на СРС, 58 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „***** на ***********я“
ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на К. Х. Г., ЕГН: ********** сумата от
33,15 лева (тридесет и три лева и петнадесет стотинки) разноски в исковото и
22,10 лева (двадесет и два лева и десет стотинки) разноски в производството
по ч.гр.д. № 1006******2023 г. на СГС, ЧЖ, II-Ж състав.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9