№ 22820
гр. София, 05.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110177462 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „АПС Бета България” ЕООД срещу Д. С. Б., ЕГН
********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за паричен
заем, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3
ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за: 1/ сумата от 962,44
лева – неустойка за неизпълнение на задължение по чл. 17 от договора за
непредставяне на обезпечение вр. чл. 45 от договора и 2/ сумата над 225,01 лева до
пълния предявен размер от 255,08 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 27.12.2019 г. до 12.12.2024 г.
Относно искането за присъждане на сума, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължение:
В процесното правоотношение, между страните в чл. 45 вр. чл. 17 и сл. от
договора е уговорено задължение за заплащане на неустойка от страна на потребителя
при непредставяне на обезпечение на вземането на кредитора съобразно чл. 18 от
договора. От сключения процесен договор се установява, че заемателят е поел
задължение в тридневен срок, считано от датата на сключване на договора, да
предостави на заемодателя едно от двете посочени в чл. 18 от договора обезпечения –
поръчител физическо лице, което да отговаря на подробно поставени изисквания, или
да бъде учредена банкова гаранция с бенефициер заемодателят за сумата, включваща
всички суми по договора. В чл. 45 от договора е уговорено, че при неизпълнение на
задължението на заемателя да предостави обезпечение в договорения срок, той дължи
на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Настоящият съдебен състав намира, че договорът, в частта на уговорената
1
неустойка, противоречи на добрите нрави и клаузата от същия представлява
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Съдът намира, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща
задължение за заемателя за заплащане на неустойка при неизпълнение на това негово
договорно задължение, е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, поради
което не пораждат задължения за длъжника.
Предвиденото за заемателя задължение в чл. 17 и сл. от договора за представяне
на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави обезпечението по чл. 20 от
договора заемателят следва да осигури поръчител, който да отговаря на много на брой
поставени от заемодателя изисквания /определена минимална възраст, с непрекъснати
осигурителни и здравни права, да полага труд по трудово/служебно правоотношение
по безсрочен договор, да не е в период на предизвестие за прекратяване на
трудовото/служебно правоотношение, да е получавало редовно възнаграждението си
през последните 12 месеца, да не е поръчител на други потребители и др./. Следва да
се посочи, че за заемателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да
се снабди с тази информация за поръчителя, за да я предостави на заемодателя. Освен
това част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл.
62, ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите
да се снабди лично с тази информация, което допълнително препятства възможността
да се изпълни договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора.
Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума
от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в
размер на всички дължими суми по договора /чл. 22 от договора/. Видно от данните по
договора, същият е сключен за заемна сума в размер на 400 лв., която следва да бъде
погасена за срок от 12 месеца, като се заплати и договорна лихва. Не може да се
очаква от длъжника, че в тридневен срок от сключването на договора той ще разполага
със сума, равна на всички суми по договора, която да предостави като банкова
гаранция.
Не на последно място, видно от разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от договора, още
със сключването му, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с
всяка погасителна вноска. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил
невъзможността за изпълнение на договорното задължение, предвидените в чл. 17 е
сл. задължения, поради което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата
неустойка.
Следователно уговорената по този начин неустойка за обезщетяване
неизпълнението на договорно задължение излиза извън законовите функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
заемната сума и нарушава принципа за справедливост.
По претендираната законна лихва за забава:
Заявителят претендира законна лихва в размер на 255,08 лева за периода от
27.12.2019 г. до 12.12.2024 г. До последния беше дадено указание с разпореждане от
09.01.2025 г., но последното не беше изпълнено.
Извършваната от заповедния съд проверка е въз основа на поддържаните от
заявителя твърдения, а при вземания от потребителски договор – и въз основа на
представените документи, преценени от външна страна. Именно проверка от външна
страна касае проверката дали претендираното обезщетение за забава е в съответствие с
материалния закон, тъй като при тази проверка съдът изхожда само от данни,
обективирани в заявлението, и ги съобразява с разпоредби от нормативен акт (чл. 33,
ал. 2 ЗПК вр. чл. 1, ал. 1 ПМС № 426/2014 г. вр. чл. 35 ЗБНБ) - в този смисъл напр.
2
Определение № 13718/14.11.2023 г. по в. ч. гр. дело № 12448/2023 г. по описа на СГС ,
Определение № 11203/26.09.2023 г. по в. ч. гр. дело № 9488/2023 г. по описа на СГС ,
Определение № 13196/21.12.2022 г. по в. ч.гр. дело № 12886/2022 г. по описа на СГС,
Определение № 3460/17.03.2023 г. по в. ч. гр. дело № 757/2023 г. по описа на СГС,
Определение № 13105/19.12.2022 г. по в. ч. гр. дело № 12885/2022 г. по описа на СГС и
др.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Изчислена с помощта на електронния калкулатор на НАП,
достъпен на https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, съдът констатира, че
дължимата законна лихва върху главница от 400 лева за периода от 27.12.2019 г. до
12.12.2024 г. възлиза на сумата от 225,01 лева, до който размер следва да бъде издадена
заповед за изпълнение, като за горницата претенцията бъде отхвърлена.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираните
вземания за неустойка и за посочената част на законната лихва за забава заявлението
следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл.415, ал.1,
т.3 ГПК че в едномесечен срок може да предяви иск за вземанията си, като довнесе
дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 421710/30.12.2024 г. по описа на СРС, подадено
от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК ********* срещу Д. С. Б., ЕГН ********** в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за сумата от 962,44 лева – неустойка за неизпълнение на задължение
по чл. 17 от договора за непредставяне на обезпечение вр. чл. 45 от договора и за
сумата над 225,01 лева до пълния предявен размер от 255,08 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 27.12.2019 г. до 12.12.2024 г.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителни искове за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК
ДА СЕ ВРЪЧИ препис на заявителя
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3