№ 74
гр. Сливен, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело №
20222200900013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба от Агенция по вписванията, чрез юрисконсулт Стоил
Гигов, с която се иска от съда да измени постановеното по настоящото дело решение в
частта за разноските, съгласно което е осъдена да заплати на „МАКСФРУКТ 13 „
ООД, ЕИК ******** сумата от 250 лв. разноски.
Моли, вместо това, да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. Твърди, че регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ е вид
охранително производството и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл.
541 от ГПК, а именно, че направените разноски в охранителното производство са за
сметка на молителя. Този извод се извличал от едностранния характер на
производството, което се развива изцяло в интерес на молителя.
Счита, че след като законът възлага изцяло разноските в тежест на молителя, то
следва да се приеме, че е отречено правото му да претендира тяхното възстановяване.
Твърди, че направените разноски за адвокатска защита не произтичат пряко от отказа
на длъжностното лице по регистрацията на АВп, а от договор за правна помощ и
съдействие, сключен между жалбоподателя и адвоката, като е можело той да не ползва
адвокатска защита, която не е задължителна в производството. Твърди, че в теорията и
съдебната практика се приема, че отговорността за разноски е изградена върху
разбирането за неоснователно предизвикания правен спор и е своеобразна санкция за
страната, която е станала причина за това. Твърди, че в посочения смисъл е формирана
непротиворечива практика на ВКС в Определение № 157/11.04.2022 г., постановено по
ч.т.д.585/2020 г. по описа на ВКС, Определение № 31 от 01.02.2022 г., постановено по
ч.т.д. 2436/2021 г. по описа на ВКС, Определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. №
1250/2021 г. на I т. о., Определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1603/2021 г.
на I т. о., Определение № 60344/08.10.2021 г. по ч. т. д. № 1292/2021 г. на I т. о.,
Определение № 60380 от 27.10.2021г. по ч. т. д. № 1267/2021 г. на II т. о., Определение
№ 60398 от 05.11.2021г. по ч. т. д. № 1384/2021г. на II т. о. и др.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна за отговор.
Жалбоподателят е депозирал такъв в срок, в който заявява, че намира молбата за
изменение на решението в частта за разноските за неоснователна и моли съда да я
1
остави без уважение. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.25 ал.6
ЗТРРЮЛНЦ (нова, обнародвана В ДВ, брой 105/11.12.2020 год.), уреждаща реда за
обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията при АВ, „в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския
процесуален кодекс". Редът за присъждане на разноски бил уреден в общите
разпоредби на ГПК, в чл.78 ГПК, в приложимата към настоящия спор ал.4, и в чл.81
ГПК.
Твърди, че тъй като разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ е
процесуалноправна норма поражда правно действие незабавно след влизането й в сила,
следователно, считано от 15.12.2020 год., в производството по обжалване на
незаконосъобразните откази на Агенцията по вписванията се присъждали разноски.
Счита, че въпросът за това, че производството пред съда е охранително такова и
има едностранен характер, не е релевантен, тъй като присъждането на разноски било
предвидено в изричната разпоредба на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. С тази норма
законодателят е дал възможност при направено искане и при уважена жалба в
производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията по вписванията да понесе
отговорността за направените от молителя разноски по обжалването на отказа, в случай
на отмяната му.
Според жалбоподателя, тълкуването на изричната разпоредба на новата ал.6 на
чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, според която съдът „присъжда" разноски по реда на ГПК, води до
извод, че в отклонение на нормата на чл.541 ГПК, на основание специалната норма на
чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, следва да намерят приложение общите правила на ГПК,
приложими в спорните производства, а именно - чл.78 ГПК. Нямало логика
законодателят с текста „съдът присъжда разноски по ред на ГПК" да приеме новата
разпоредба само за да препрати към чл.541 ГПК, повеляващ, че страната няма право на
разноски. Счита, че това става ясно от мотивите към проекта за изменение на
ЗТРРЮЛНЦ, където изрично е посочена волята на законодателя да се преодолеят
възникналите противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в
производствата по обжалване на отказите на ДЛР по реда на чл.25 от закона, като
окръжният съд, респективно апелативният съд да присъждат разноски в това
производство, което ще осигури финансова икономия и ще спести провеждане на
допълнителни производства пред административните съдилища и пред ВАС.
Евентуални доводи, според заявителя, че разпоредбата на чл.25, ал.6
ЗТРРЮЛНЦ противоречи на чл.541 ГПК, не могат да намерят практическо разрешение
в настоящото производство, тъй като косвеният съдебен контрол на гражданския съд
съгласно чл.15 ал.3 от ЗНА е приложим само по отношение на подзаконов нормативен
акт, какъвто ЗТРРЮЛНЦ не е. След като една правна норма от действащ закон, не е
отменена изрично или мълчаливо с друг закон от Народното събрание и не е обявена за
противоконституционна с решение на Конституционния съд, съдилищата са длъжни да
я прилагат при наличие на предпоставките за това, визирани в хипотезиса на правната
норма (Определение № 766 от 23.12.2011 г. по ч.пр. д. № 716/2011 г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 140 от 21.02.2012 г. по ч.пр. д. № 94/2012 г. на ВКС, III г.о.)
Твърди, че по този въпрос е формирана константна практика на Апелативен съд-
Бургас, обективирана в негови Определение № 230 от 29.11.2021 год. по в.т.д.№
20212001000251/2021 год., Определение № 71 от 29.09.2021 год. по в.т.д.№
2
20212001000269/2021 год., Определение № 75 от 29.09.2021 год. по в.т.д.№
20212001000268/2021 год., и др. В Определение № 21 от 20.01.2022год. по в.т.д.№
20212001000263/2021 год., Определение № 33 от 15.02.2022год. по в.т.д.№
20212001000270/2021 год.
Молбата е допустима, подадена в срок и намира правното си основание в чл.
248 от ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С постановеното решение по настоящото дело съдът се е произнесъл, като е
присъдил в полза на жалбоподателя разноските, които същият е направил в
настоящото производство с правно основание чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ за заплатените от
жалбоподателя държавна такса в размер на 10лв. и за адвокатска защита в размер на
240лв.
Отговорността за разноски на Агенция по вписванията е основана на нормата на
чл.25,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ (нова, обнародвана В ДВ, брой 105/11.12.2020 год.), уреждаща
реда за обжалване на отказите на длъжностното лице по регистрацията при АВ, „в
производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския
процесуален кодекс" във вр. чл.78 ГПК, в приложимата към настоящия спор ал.1 и в
чл.81 ГПК. Безспорен е охранителния характер на производството по вписване и
обявяване по реда на ЗТРРЮЛНЦ. Ако отговорността за разноски не беше изрично
уредена в нарочна правна норма, при обжалването на отказа на ДЛР по реда на чл. 25
от ЗТРРЮЛНЦ не би следвало да се присъждат разноски на основание нормата на чл.
541 от ГПК. Налице е обаче, специална разпоредба, която препраща към реда за
присъждане на разноски, уреден в общите разпоредби за разноски в ГПК. На съда е
известна практиката на ВКС, в която се приема, че в случая да се присъждат разноски
„по реда на ГПК“ означава, че се препраща към чл. 541 от ГПК. Подобно тълкуване
обезсмисля приемането на изрична разпоредба за отговорността за разноски и
противоречи на формалната логика, тъй като в текста е прието че „се присъждат
разноски“, а в чл. 541 от ГПК изрично е прието, че такива не се присъждат. Това
тълкуване противоречи и на мотивите към законопроекта за ИД на ЗТРРЮЛНЦ, който
предвижда облекчаване на реда за присъждане на направените разноски в
производствата по обжалване на отказите на ДЛР пред съдилищата, когато жалбата е
основателна и съкращаване на производствата по ЗОДОВ.
В цитираната от Агенцията по вписванията практика на ВКС, касаеща
присъждането на разноски са развити съображения за противоречие на нормата на чл.
25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ с едностранния характер на производството и за
несъвършенство на законодателните изменения в този смисъл. Във връзка с този
аргумент, настоящият състав споделя изцяло изложеното в Определение №
33/15.02.2022г. по в.т.д.№ 270/21 на БАС, че „Принципът на върховенството на закона,
като основен постулат в правовата държава, изисква всеобщо подчинение от правните
субекти, включително и съда, на актовете, приети от законовоформирана легислатура,
3
с ранг на закон. Отказът да се приложи влязъл в сила закон от съдебен орган, с
аргумент, че се касае за несъвършена законодателна техника, би подкопало
разделението на властите.“
По изложените съображения, съдът намира, че не следва да отменя
постановеното присъждане на разноски и следва да остави без уважение направеното
искане.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Агенция по вписванията, гр.
София, ******** чрез представител по пълномощие юрисконсулт Стоил Гигов, с
правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 24/04.04.2022г. по т.д.
№ 13/2022 по описа на СлОС в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4