Решение по дело №41004/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14537
Дата: 27 юли 2025 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20241110141004
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14537
гр. ......, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110141004 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 222288/08.07.2024 г. на М.
И. Ц., ЕГН **********, с адрес в .., срещу ......, със седалище и адрес на управление: гр. ......,
....., (....), ...., и ....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, ....., (....), .....
Ищецът претендира да бъде признат за нищожен сключеният между него и .... Договор за
потребителски кредит № ... от 19.12.2022 г., както и евентуално да бъде прогласена за
нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от същия договор. Ищецът също така претендира да бъде
признат за нищожен сключеният между него и ..... Договор за предоставяне на
поръчителство от 19.12.2022 г..
В срока за отговор е постъпила насрещна искова молба с вх. № 335561/22.10.2024 г. от ...., с
която се предявява иск за осъждане на М. И. Ц. да заплати сумата от 4 645.08 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ... от 19.12.2022 г., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
На 19.12.2022 г. между М. И. Ц. като кредитополучател и .... като кредитор е сключен
Договор за потребителски кредит № .... Съгласно договора, .... е отпуснало на М. И. Ц. сума
в размер на 6 095.08 лв. Срокът за погасяване е 24 месеца, считано от 10.02.2023 г. до
10.01.2025 г., при месечна вноска, включваща главница, лихва и поръчителство, дължима
месечно. Договорената лихва по кредита е 19.87%, или 1 382.21 лв. Годишният процент на
разходите (ГПР) е 21.78%. Общата дължима сума е 7 477.29 лв..
На същата дата, 19.12.2022 г., е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство между
М. И. Ц. и ...... По силата на този договор, ..... се задължава да поръчителства пред .... за
1
изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по Договора за потребителски
кредит. За поемане на това задължение, кредитополучателят дължи на ..... възнаграждение в
размер на 5 129.34 лв., платимо месечно като добавка към сумата на погасителната вноска
по кредита. Месечната вноска за поръчителство се дължи само до погасяване на договора за
кредит или до прекратяване на договора за предоставяне на поръчителство.
Експертизата е установила, че при включване на възнаграждението за поръчителство в
изчислението на ГПР по формулата от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК,
действителният размер на ГПР е 106.83%.
Общо извършените плащания по Договора за потребителски кредит възлизат на 1 450.00 лв..
Тези плащания са разпределени, както следва: частично погасена главница по кредит 381.45
лв.; частично погасена възнаградителна лихва по кредит 198.74 лв.; начислена и погасена
лихва за забавено плащане 31.06 лв.; погасени суми по извънсъдебно събиране на
просрочени вземания 150.00 лв.; погасена вноска за поръчителство 688.75 лв..
На 06.06.2025 г. се е провело открито съдебно заседание, на което вещото лице Д. Б. В. е
потвърдила представеното писмено заключение. Съдът е приел изготвената съдебно-
счетоводна експертиза. Ищецът, чрез адвокат Д. М., не е възразил по хода на делото и е
поискал да се приеме заключението на експертизата без въпроси към експерта. Ответниците
.... и ..... също не са възразили по хода на делото и са поискали да се приеме експертизата.
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ:
Съдът намира, че предявеният иск за установяване на нищожност на Договор за
потребителски кредит № ... от 19.12.2022 г. е основателен. Съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), договорът за потребителски кредит е недействителен, когато
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последната разпоредба изисква в
договора да е посочен годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя.
В случая, експертизата е установила, че възнаграждението за поръчителство, макар и част от
общите разходи по кредита за потребителя съгласно дефиницията на чл. 19, ал. 1 ЗПК, не е
включено в изчисления ГПР, посочен в договора (21.78%). Всъщност, действителният ГПР,
изчислен съгласно нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК, е 106.83%. Тази разлика е съществена и води до нарушаване на императивните
изисквания на ЗПК относно оповестяването на ГПР. Подобни действия се квалифицират
като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП).
Фактът, че .... е едноличен собственик на капитала на ....., обосновава извода, че
възнаграждението за поръчителство е скрито оскъпяване на кредита и представлява част от
общите разходи по кредита за потребителя. Следователно, това възнаграждение е следвало
да бъде включено в изчисляването и оповестяването на ГПР. Неоповестяването на
действителния ГПР, който значително надвишава посочения в договора и законовия
максимум от петкратния размер на законната лихва, прави договора нищожен съгласно чл.
2
22 ЗПК. Тази практика е в разрез с чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
По отношение на Договора за предоставяне на поръчителство от 19.12.2022 г. между М. И.
Ц. и ....., съдът намира, че той също е нищожен. Този договор е неразделна част от Договора
за потребителски кредит и е сключен единствено с цел заобикаляне на разпоредбите на ЗПК
и установяване на допълнително възнаграждение за кредитора чрез свързано с него
дружество. Практически невъзможните условия за предоставяне на алтернативни
обезпечения принуждават потребителя да сключи договора за поръчителство, което
противоречи на добрите нрави и принципа на добросъвестност. В този смисъл, такава клауза
нарушава и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Редица решения на Софийски градски съд (СГС) и Върховния касационен съд (ВКС) са в
подкрепа на нищожността на договори за потребителски кредит, когато не са спазени
изискванията за оповестяване на ГПР и когато чрез договори за поръчителство със свързани
дружества се цели скрито оскъпяване на кредита. Софийски градски съд, в редица свои
решения, приема, че неспазването на изискванията за пълно и точно оповестяване на
Годишния процент на разходите (ГПР) води до нищожност на договора за потребителски
кредит. Това произтича пряко от чл. 22 ЗПК, който предвижда недействителност на договора,
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разликата между посочения в
договора ГПР и действителния такъв, изчислен с включване на всички разходи за
потребителя, представлява съществен порок, който възпрепятства информирания избор на
потребителя. В конкретния случай, експертизата ясно показва, че ГПР в договора е 21.78%,
докато действителният е 106.83%. Такова разминаване е несъвместимо с целта на ЗПК да
гарантира прозрачност и защита на потребителя. СГС изрично е постановявал, че "подобни
твърдения не могат да бъдат споделени, доколкото видно от Приложение №1 към процесния
договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9),
както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в
Общите условия". Въпреки това, когато тези допускания водят до скрито оскъпяване,
договорът става нищожен.
СГС последователно разглежда договорите за поръчителство, сключени със свързани с
кредитора дружества, като инструмент за скрито оскъпяване на кредита и заобикаляне на
закона. В решенията си, съдът приема, че когато възнаграждението за поръчителство не е
включено в ГПР, това представлява нарушение на чл. 19 ЗПК, тъй като то е разход по
кредита за потребителя. СГС изрично е констатирал, че "Договорите, сключени между
потребителя и ...., и договорът, сключен между потребителя и ....., се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните, поради което
последиците от недействителността на договорите за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договорите за предоставяне на гаранция, поради естеството
на правоотношенията". Това схващане е изразено в Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по
3
в.гр.д. № 9991/2020 г. на СГС и Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г..
Налагането на поръчителство чрез свързано дружество, когато алтернативните възможности
за обезпечение са нереалистични, се разглежда от СГС като действие, противоречащо на
добрите нрави. Съдът приема, че "свободата на договарянето не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или
да води до нарушаване на други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави –
правоотношенията следва да се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила
на добросъвестност". Когато кредиторът, в качеството си на икономически по-силна страна,
налага такива "допълнителни условия", които привидно дават право на избор, но на
практика принуждават потребителя към определено скъпоструващо обезпечение, това
накърнява принципа на добросъвестност.
Предвид нищожността на Договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК,
съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без
лихви и други разходи. Отпуснатата главница е 6 095.08 лв. , а платената сума е 1 450.00 лв..
Следователно, оставащата за връщане главница е 6 095.08 лв. – 1 450.00 лв. = 4 645.08 лв..
Платените суми за възнаграждение за поръчителство също следва да се приспаднат от
главницата, тъй като договорът за поръчителство е нищожен.
Насрещният иск, предявен от ...., е за осъждане на М. И. Ц. да заплати сумата от 4 645.08
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ... от 19.12.2022 г..
Този иск е основателен, тъй като дори при нищожност на договора за потребителски кредит
(както е предявено от ищеца), потребителят е получил и усвоил сумата по кредита.
Следователно, за да не се допусне неоснователно обогатяване на кредитополучателя за
сметка на кредитора, първият е длъжен да върне получената чиста стойност на заемните
средства.
В конкретния случай, чистата стойност на кредита, предоставена от ...., е 6 095.08 лв.. От
тази сума, ищецът е извършил плащания в общ размер на 1 450.00 лв.. Следователно,
остатъкът от главницата, който следва да бъде върнат, е 6 095.08 лв. - 1 450.00 лв. = 4 645.08
лв..
В този смисъл, насрещният иск на .... за сумата от 4 645.08 лв. е основателен.
Предвид изхода на делото, съдът следва да разпредели разноските, както следва:
1. По първоначалния иск на М. И. Ц. срещу .... за нищожност на Договора за
потребителски кредит:
Искът е уважен изцяло. Ищецът е ползвал безплатна правна помощ по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатското възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на адвоката. Предвид правната и фактическа сложност на
делото, съдът намира за справедливо възнаграждение в размер на 250 лева, с вкл.
4
ДДС, съобразно трайната практика.
.... следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Д. М. сумата от 250 лева за
адвокатско възнаграждение.
2. По първоначалния иск на М. И. Ц. срещу ..... за нищожност на Договора за
предоставяне на поръчителство:
Искът е уважен изцяло. Ищецът е ползвал безплатна правна помощ по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатското възнаграждение следва да бъде
присъдено в полза на адвоката. Предвид правната и фактическа сложност на
делото, съдът намира за справедливо възнаграждение в размер на 250 лева, с
ДДС, съобразно трайната практика.
..... следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Д. М. сумата от 250 лева за
адвокатско възнаграждение.
3. По насрещния иск на .... срещу М. И. Ц. за връщане на главница:
Искът е уважен изцяло. .... е претендирало юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв..
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица и еднолични търговци се
присъжда възнаграждение за юрисконсулт или адвокат. Размерът на това
възнаграждение се определя от съда, а именно, в размер на 100.00 лв. което е в
рамките на приложимите размери. .... е заплатило и държавна такса в размер на
185.50 лв.. М. И. Ц. следва да бъде осъден да заплати на .... сумата от 100.00 лв.
за юрисконсултско възнаграждение и 185.50 лв. за държавна такса, или общо
285.50 лв.
На основание изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
Закона за потребителския кредит (ЗПК) Договор за потребителски кредит № ... от 19.12.2022
г., сключен между М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в .., и ......, със седалище и адрес на
управление: гр. ......, ....., (....), .....
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на поръчителство от 19.12.2022
г., сключен между М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в .., и ....., ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. ......, ....., (....), .....“, поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в .., ДА ЗАПЛАТИ на ......, със седалище и
адрес на управление: гр. ......, ....., (....), ...., сумата от 4 645.08 (четири хиляди шестстотин
четиридесет и пет лева и осем стотинки) лева, представляваща остатък от чистата
стойност на главницата по Договор за потребителски кредит № ... от 19.12.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 22.10.2024 г.,
5
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ......, със седалище и адрес на управление: гр. ......, ....., (....), ...., ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Д. М. - адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. с вкл. ДДС на основание чл.
38, ал .2 Задв..
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление: гр. ......, ....., (....), ...., ДА ЗАПЛАТИ на
а адвокат Д. М. адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. с вкл. ДДС, на основание
чл. 38, ал .2 Задв..
ОСЪЖДА М. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в .., ДА ЗАПЛАТИ на ......, със седалище и
адрес на управление: гр. ......, ....., (....), ...., сумата от 285.5 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение и държавна такса по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6