О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 2179 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На тридесет и първи
юли, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 1718 по
описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по
реда на чл.418, ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Ай Тръст“ - ЕООД
– гр.София, против Определение №3366/27.05.20г., постановено по ч.гр.д.№2384/20г.
на Бургаски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника А.З.С., за изпълнение
на парични задължения по договор за кредит от 24.09.2018г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на
заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата
жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 26.05.20г. е постъпило заявление
по чл.410 ГПК от „Ай Тръст“ - ЕООД, срещу
А.З.С., за следните суми: 1954.33 лева – главница, от които 1145.58 лева
главница, 73.06 лева административни разноски и 259.08 лева възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство; 314.57 лева – лихва от 01.12.2018 –
31.01.2020 г.; 163.04 лева – лихва от 02.03.19г. до 04.03.20г., законната лихва
от подаване на заявлението, до окончателното изплащане на главницата, 39.09
лева – държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Изложени
са твърдения за сключен на 24.09.2018г. между длъжника и трето лице –
Кредисимо“ – ЕАД – договор за кредит, с избрано обезпечение – договор за
поръчителство; твърди се, че на същата дата между заявителя, в качеството му на
поръчител и длъжника е сключен договор за поръчителство; такъв договор е
сключен и между заемодателя и поръчителя. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договора, поради което заемодателят поканил поръчителя да ги
заплати. На 09.03.20г. поръчителят заплатил на заемодателя сумите, предмет на
заявлението и уведомил длъжника за това. Претендира съдът да разпореди тези
суми да бъдат заплатени от длъжника на поръчителя.
Представя
Общи условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо“ – ЕАД; договор за
потребителски кредит №1139577/24.09.2018г. между „Кредисимо“ – ЕАД и А.С.;
Приложение №1 към договор за кредит; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация; договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между „Ай тръст“ – ЕООД и А.С. на 24.09.18г.; приложение №1 към договора; договор
за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ – АД и „Ай Тръст“ – ЕООД на
24.09.2018г., пълномощни.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил
заявлението като е приел, че представените документи не носят подписа на
длъжника, поради което не са налице императивните изисквания на чл.11, ал.1,
т.27 и ал.2 ДПК
В частната жалба се излагат съображения, че договорът за
кредит и поръчителство са сключени по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
В производството по чл.410 ГПК, съдът се
произнася само по наведените в заявлението фактически твърдения. В това
производство съдът следи
единствено за посочените в нормата предпоставки - дали вземането е за парични
суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи; дали искът да е
подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127,
ал.1 и 3
и чл.128,
т.1 и 2
от ГПК; за прилагане на договорите, сключени с потребители, техните
приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки по чл.
411, ал. 2 ГПК, в т. ч. за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Независимо от измененията на закона – ДВ
бр.100/2019г. и конкретно чл.410 ГПК, чрез въвеждане на ал.3, и чл.411, ал.2,
чрез въвеждане на т.3, производството остава такова по чл.410 ГПК. Документите,
които законът изисква да се представят от заявителя, когато вземането произтича от договор, сключен с
потребител - договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения
и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива, трябва да се
изследват от съда само в контекста на чл.411, ал.2, т.3 - за преценка дали искането
се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
С горните изменения, не е предвидено препращане към разпоредбата на чл.418 ГПК,
според която съдът следва да провери редовността на документа от външна страна,
в т.ч. и дали документът, от който произтича вземането е подписан от длъжника. Обхватът
на извършваната от заповедния съд проверка по чл.410 и чл.411 се простира върху
валидността на основанието за издаване на заповед за изпълнение само досежно
констатирано наличие на неравноправна клауза в потребителски договор. Да се
приеме че следва да се извършва проверка за редовността от външна страна на
документите или сделките, обективирани в тях, в т.ч. наличието или липсата на
подпис на длъжника, означава са се извършва проверка за валидност, респ. недействителност
на договора поради липса на съгласие – чл.26, ал.2 ЗЗД, за което в това
производство съдът не следи служебно. В този смисъл Определение № 454 от 23.07.2020 г. на ОС -
Враца по в. ч. гр. д. № 291/2020 г.
Възраженията за липса
на подпис, респ. – форма на договора, длъжникът може да направи, ако депозира
възражение по чл.414 ГПК и кредиторът предяви иск за установяване на вземането
си.
Поради изложените съображения, заявлението следва да
бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №3366/27.05.20г., постановено
по ч.гр.д.№2384/20г. на Бургаски районен съд И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Ай Тръст“ – ЕООД – ЕИК203508899, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес
център „България“, в качеството му на поръчител, заповед за изпълнение на
парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника А.З.С. ЕГН********** ***, за
суми, дължими на основание договор за кредит №1139577/24.09.2018г., сключен
между длъжника и „Кредисимо“ – ЕАД ЕИК175330437 и договори за поръчителство,
сключени на 24.09.2018г. между длъжника и „Ай Тръст“ – ЕООД и между „Кредисимо“
– ЕАД и „Ай Тръст“ – ЕООД, както следва: 1145.58
лева главница, 73.06 лева
административни разноски и 259.08
лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 314.57 лева – договорна лихва от
01.12.2018 – 31.01.2020 г.; 163.04 лева
– наказателна лихва от 02.03.19г. до 04.03.20г., законната лихва от подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на главницата от 1145.58 лева; 39.09 лева – държавна такса за
заповедното производство, 15.00 лева –
държавна такса за обжалване с частна жалба и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.