Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 06.07.2020г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванов като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1869 по описа за 2018г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 101 и чл. 138 от ЗЗД.

 

Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че съгласно Договор  за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL2734/01.09.2006г. е предоставил на кредитополучателя Г.Д.М., извършващ търговия под фирма ЕТ“Д.– Г.М.“ кредит във формата на кредитна линия в размер на 10 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.

На 30.08.2007г. между страните е бил сключен Анекс № 1, съгласно който е създаден чл. 8б, касаещ възможността на банката в случай на обявена предсрочна изискуемост на кредита, да обяви предсрочна изискуемост и на всички останали кредити на кредитополучателя.

На 05.03.2008г. между страните е бил сключен Анекс № 2, съгласно който страните са се съгласили да бъде променен типа на банков продукт на опуснатия кредит от „Бизнес кредитна линия“ на „Бизнес кредитна линия плюс“. Заличавали са се чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора, като всички останали клаузи са оставали непроменени като съдържание. Кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с всички счетоводни операции, извършени във връзка с промяната на типа на банков продукт. За периода от сключване на договора до сключването на Анекс № 2 договорът за кредит е бил счетоводно обслужван по сделка № 604616, за което се представя подробна справка за усвоени, начислени, погасени и дължими суми по кредита с обобщаване на дълга по сделка № 604616.

На 06.03.2008г. е бил сключен Анекс № 3, съгласно който е било променено съдържанието на чл. 1, ал. 1 от договора и размерът на кредитната линия се е увеличил до 50 000 лева. Променен е бил размерът на договорената лихвена надбавка, кредитополучателят се е задължил да заплати такса одобрение в размер на 1% върху увеличения размер на кредита, както и е бил добавен чл. 6, ал. 2 от договора, съгласно който да обезпечение на цялото вземане на банката е следвало да бъде сключен договор за поръчителство с поръчител К.Г.Ц. и да бъде издаден от кредитополучателя запис на заповед, авалиран от Г.Д.М.. Анексът е бил подписан от К.Г.Ц. в качеството й на поръчител.

Междувременно на 05.03.2008г. е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който К.Г.Ц. се е задължила да отговаря като поръчител за задължението на ЕТ“Д.М.“ по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL2734/01.09.2006г. за сумата от 50 000 лева за срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка.

На 18.06.2010г. е бил сключен Анекс № 4, съгласно който страните са се съгласили да прекратят правото на кредитополучателя да усвоява, съответно задължението на банката да предоставя средства по първоначално предоставения кредитен лимит. Договорено е било, че всички просрочени суми по кредита се преоформят чрез натрупването им към редовната непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит. Въведен е бил период на облекчено погасяване на задължението с продължителност 12 месеца, в рамките на който длъжниците дължат фиксирана годишна лихва от 14.6%. След приключване на периода на облекчено погасяване длъжниците е следвало да погасяват задължението си на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план. Анексът е бил подписан от К.Г.Ц. в качеството на поръчител.    Съгласно чл. 11 от Анекс № 4, Г.Д.М. е встъпил при условията на чл. 101 от ЗЗД да отговаря като солидарно отговорен съдлъжник за задължението на кредитополучателя по договора.

Договорът за кредит е бил счетоводно обслужван по сделка № 859135, за което също се представя справка с обобщаване на дълга.

На 27.06.2011г. е бил сключен Анекс № 5, съгласно който страните са се съгласили всички просрочени суми по кредита да бъдат преоформени чрез натрупването им към редовната непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит, след което дългът е превалутиран в евро. Въведен е бил период на облекчено погасяване с продължителност от 12 месеца, в рамките на който длъжниците са дължали фиксирана годишна лихва върху дълга от 12.32%. След приключване на периода на облекчено погасяване длъжниците е следвало да погасяват задължението си на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, като върху главницата  да бъде начислявана лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент за малки фирми и договорна лихвена надбавка от 5.39 пункта. Анексът е бил подписан от К.Г.Ц. като поръчител.

Договорът за кредит е бил счетоводно обслужван по сделка № 4225746, за което също се представя справка за усвоени, начислени, погасени и дължими суми по кредита с обобщаване по дълга.

На 19.11.2012г. в търговския регистър е бил вписан договор за прехвърляне на търговско предприятие, със страни ЕТ“Д.М.“, като продавач, и Ц.В.Г., като купувач, съгласно който продавачът  е продал предприятието  заедно с фирмата като съвкупност от права, задължения и фактически правоотношения. На основание чл. 15, ал. 2, пр. 1 от ТЗ отчуждителят и правоприемникът са отговаряли солидарно по отношение на ищеца.  

Първоначално длъжниците са погасявали задълженията си по договора за кредит, но в последствие са преустановили плащанията. Първата просрочена вноска е била с падеж 21.08.2012г. за лихвата и с падеж 21.07.2012г. за главницата.

Неплащането на вноската по кредита е представлявало неизпълнение и на основание чл. 26, б.“г“, чл. 27, б.“в“ от договора за кредит, вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, банката е имала право да обяви кредита за незабавно изцяло и предсрочно изискуем.

Банката е обявила вземането по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуем на 13.05.2016г.

Предвид неизпълнението по договора е било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК пред Районен съд – гр. София и е било образувано ч.гр.д. № 30067/2016г., като са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 05.10.2016г.  за сумата от 30 134. 98 евро главница, ведно със законната лихва от 06.06.2016г., сумата от 7 673. 90 евро, представляваща просрочена  и падежирала възнаградителна лихва по договора от 21.06.2013г. до 26.05.2016г., сумата от 11 791. 05 евро, просрочена и падежирала наказателна лихва за същия период, както и 4 322. 34 лева разноски за производството.

Ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че дължат сумите, предмет на  заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 30067/2016г. – главница, със законната лихва от 06.06.2016г., възнаградителна и наказателна лихва, като се разпредели отговорността на разноските в заповедното производство и тези, направени в исковото производство.       

 

Ответникът Г.Д.М., чрез назначен особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете. Възразява, че липсва обявена предсрочна изискуемост на договора, както и е налице  прехвърляне на търговско предприятие преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба по делото. Не е ясно как е формиран размерът на договорната лихва и защо се изчислява след като договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем. Прави се възражение за изтекла шестмесечна давност, както и обща погасителна давност на вземанията, съгласно чл. 110 и сл. от ЗЗД.

 

Ответникът К.Г.Ц. също оспорва исковете. Възразява, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията, съгласно възприетото с определение от 16.11.2018г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ“Б“ въззивен състав по ч.гр.д. № 13563/18г., с което е било отменено допуснатото по делото срещу този ответник незабавно изпълнение. Отделно още през 2011г. отговорността на този ответник, като поръчител, е била погасена по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, тъй като с писмо с изх. № 895/29.08.2011г. банката е обявила вземането си по договора за изцяло и предсрочно изискуемо и е бил даден на „ЕТ“Д.М.” 7-дневен срок за доброволно плащане. Срокът по чл. 147, ал. 1 от ГПК е краен и преклузивен. Изтичането му към датата на подаване на заявлението е основание за отхвърляне на същото. Не е ясно как е формиран размерът на договорната лихва и защо се изчислява след като договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем.

            Ответникът също претендира направените по делото разноски.

 

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

На 01.09.2006г. между ищеца, тогава с наименование „Българска пощенска банка” АД, и Г.Д.М., извършващ търговия под фирма ЕТ“Д.– Г.М.“, е бил сключен Договор  за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL2734.

Съгласно договора на едноличния търговец – кредитополучател е бил предоставен кредит във формата на револвираща кредитна линия в размер на 10 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, при задължение на кредитополучателя да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора (чл. 1, ал. 1). Дължимата годишна лихва за предоставения кредит е била определена в клаузата на чл. 4 от договора, както и в клаузата на чл. 5 е било уговорено при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 4, ал. 1 да се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие. Според клаузата на чл. 24, банката е имало право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато, освен другото, кредитополучателят не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва (чл. 24, б.”г”). Банката е имала право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем (чл. 25, б.”в” от договора).    

На 30.08.2007г. между същите страни е бил сключен Анекс № 1. С анекса е бил създаден чл. 8б, съгласно който  банката, в случай на обявена предсрочна изискуемост на кредита, е можела  да обяви предсрочна изискуемост и на всички останали кредити на кредитополучателя.

С Анекс № 2 от 05.03.2008г. е бил променен типа продукт на отпуснатия на кредитополучателя кредит – „Бизнес кредитна линия плюс”. Заличавали са се чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора и се е променяла  номерацията на останалите  клаузи,  но те са оставали непроменени като съдържание.

Също на 05.03.2008г. между банката, вече с наименование „Ю.И Е.Д.България” АД, и К.Г.Ц. е бил сключен Договор за поръчителство, съгласно който поръчителят се е задължил спрямо кредитора да отговаря за задължението на кредитополучателя ЕТ”Д.М.” по договора за банков кредит при условия, параметри и срокове, съгласно договора (чл.1). Действието на договора за поръчителство е продължавало до пълното и окончателно издължаване на вноските по кредита, начислените лихви, такси, комисионни и всички други разноски, включително и направените от банката за принудителното събиране на вземанията по кредита по съдебен ред (чл. 2). Съгласно клаузата на чл. 6 от договора, поръчителят е оставал задължен и след падежа на главното задължение по договора за кредит, без да е необходимо банката да предявява иск срещу кредитополучателя  в шестмесечен срок от настъпване на падежа, за да запази правата си спрямо поръчителя. 

На 06.03.2008г. между банката, едноличния търговец и поръчителя е бил сключен Анекс № 3, съгласно който е било променено съдържанието на чл. 1, ал. 1 от договора и размерът на кредитната линия се е увеличил до 50 000 лева. Променен е бил размерът на договорената лихвена надбавка, кредитополучателят се е задължил да заплати такса одобрение върху увеличения размер на кредита, както и е бил добавен чл. 6, ал. 2 от договора, съгласно който за обезпечение на цялото вземане на банката е следвало да бъде сключен договор за поръчителство с поръчител К.Г.Ц. и да бъде издаден от кредитополучателя запис на заповед, авалиран от Г.Д.М..

По делото от името на ответника К.Г.Ц. е направено изявление, че тя е майка на Г.Д.М.. Няма посочени и представени доказателства за това обстоятелство, както и то се оспорва от ищеца, но съдът  приема, че това е така, тъй като не се установява други обстоятелства (причина), поради която К.Г.Ц., като физическо лице, е поръчителствала за задълженията на едноличния търговец по договора за кредит, декларирайки в тази връзка притежавано от нея имущество (лично жилище).  

На 18.06.2010г. е бил сключен Анекс № 4 към договора за кредит, също подписан от банката, едноличния търговец и поръчителя.

Съгласно анекса правото на кредитополучателя да усвоява, съответно задължението на банката да предоставя средства по първоначално предоставения кредитен лимит е било прекратено. Всички просрочени суми по кредита са били  преоформени чрез натрупване към редовна непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит. Въведен е бил период на облекчено погасяване на задължението с продължителност 12 месеца, в рамките на който длъжниците са дължали фиксирана годишна лихва. След приключване на периода на облекчено погасяване длъжниците е следвало да погасяват задължението си на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план.

Според клаузата на чл. 11 от Анекс № 4, Г.Д.М. е встъпил при условията на чл. 101 от ЗЗД да отговаря като солидарно отговорен съдлъжник за задължението на кредитополучателя по договора.

На 27.06.2011г. между банката, кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя  е бил сключен Анекс № 5, съгласно който страните са предоговорили съществуващите към датата на анекса задължения на кредитополучателя към банката.

По-конкретно е било уговорено всички просрочени суми по кредита да бъдат преоформени чрез натрупването им към редовната непогасена част от главницата по първоначално усвоения кредит и  дългът да се превалутира в евро (чл. 3 и 4 от анекса). Въведен е бил 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от 21-во число,    в рамките на който длъжниците са дължали фиксирана годишна лихва върху дълга от 12.32%.  След приключване на периода на облекчено погасяване длъжниците е следвало да погасяват задължението си на равни месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план за срок до 05.09.2016г. (чл. 7, ал. 1), като върху главницата  да бъде начислявана лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент за малки фирми и договорна лихвена надбавка от 5. 39 пункта (чл. 6). При просрочие на дължими погасителни вноски по дълга, както и при предсрочна изискуемост на дълга, дължимата от кредитополучателя/съдлъжниците лихва по чл. 5 или чл. 6 се е увеличавала автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на дълга в размер на 10 пункта (чл. 8). Съгласно чл. 9 отново е било потвърдено, че в случай на неизпълнение на което и да е задължение по анекса банката е имала право по свое преценка да обяви дълга за незабавно изцяло и предсрочно изискуем и да предприеме всички необходими действия по принудителното му събиране, като изискуемостта е настъпвала без да е било необходимо каквото и да е било уведомяване или волеизявление на кредитополучателя  или съдлъжниците за това.      

Съдържанието на договора за кредит от 01.09.2006г. и анексите се установява от представените по делото писмени доказателства и не е спорно по делото.

Усвоеният размер на кредита при превалутирането му в евро, на основание условията на Анекс № 5 към договора за кредит, е бил 30 134. 98 евро. В този смисъл е заключението на изслушаната по делото съдебна счетоводна експертиза. 

Предприятието на едноличния  търговец  ЕТ“Д.М.“ е било прехвърлено на Ц.В.Г. с договор за продажба на предприятие като съвкупност от права, задължение и фактически отношения от 11.05.2012г. с нотариално заверка на подписите по чл. 15 от ТЗ. Прехвърлянето е било вписано в търговския регистър на 19.11.2012г.

Междувременно е било спряно плащането по погасителния план към последния сключен анекс към договора за кредит – след изтичане на периода на облекчено погасяване на дълга не са били плащани  вноските от главницата (първата с падеж 21.07.2012г.), а тези на лихвата - от датата на падеж 21.08.2012г., частично.

С покана до ЕТ”Д.М.”, ЕТ„Д.-Ц.Г.”, Г.Д.М. и К.Г.Ц., представена за връчване чрез нотариус И.Д.на 15.05.2014г., като са посочени просрочията по договора за кредит, считано от 21.07.2012г., длъжниците са били поканени доброволно да погасят задълженията към банката в седемдневен срок от датата на получаването на поканата. Длъжниците са били уведомени още, че ако в посочения срок не се погасят натрупаните задължения заедно с начислената лихва за периода на закъснението, банката, на основание клаузите на договора за кредит и във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, обявява цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и незабавно изискуема от първия ден след изтичане на посочения срок и ще предприеме своевременни мерки за принудителното събиране на вземането си.

Покана е била връчена на Г.Д.М. лично на 14.07.2014г., съгласно удостоверяването от страна на нотариуса от 21.07.2014г., а по отношение на същото физическо лице в качеството му на едноличен търговец е било прието връчване от 08.07.2014г., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Нотариалната покана е  представена от ищеца и в оригинал по реда на чл. 183 от ГПК.

При приемане, че нотариалната покана до  ЕТ„Д.-Ц.Г.” не е била надлежно връчена, до същия едноличен търговец е  била изпратена нова  нотариална покана, чрез същия нотариус, за която от нотариуса е удостоверено, че е била връчена на 13.05.2016г. Посочените в нея просрочия са били към 25.03.2016г.   

Междувременно на 29.08.2011г. от търговски пълномощници на банката е била изготвена и изпратена покана за изпълнение изх. № 895 до Г.Д.М., в качеството на съдлъжник по кредит на ЕТ”Д.- Г.М.”. Съгласно поканата банката е обявявала кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване.

Покана е представена от ответника К.Г.Ц. и автентичността на документа не е била опровергана от ищеца, включително след представяне на оригинала по реда на чл. 183 от ГПК и изслушаната съдебна почеркова експертиза. Вещото лице по експертизата е потвърдило, че подписите в графа „търговски пълномощници на „Ю.И Е.Джи България” АД С.Ц.и М.П.” в покана за изпълнение до Г.Д.М. с изх. № 895 от 29.08.2011г. са положени съответно от С.Г. Ц.и М.В.П..

Не се установява поканата да е била получена от адресата   Г.Д.М. – няма доказателства по делото за такова обстоятелство, както и няма такива твърдения или възражения. Обстоятелството се оспорва от ответника, а във връзка с представяне на документа  от името на К.Г.Ц. единствено е уточнено, че е майка на Г.Д.М. и разполага с документа.

На 02.06.202016г., по пощата, от името на ищеца е било подадено Заявление вх. № 3035715/06.06.2016г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу  Г.Д.М. лично и като ЕТ“Д.М.“, К.Г.Ц. и „ЕТ”Д.-Ц.Г.”.

Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д. № 30067/2016г. по описа на Софийски районен съд, 126 състав, и за всички претендирани суми на 05.10.2016г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист - 30 134. 98 евро главница, ведно със законната лихва от 06.06.2016г., сумата от 7 673. 90 евро, представляваща просрочена  и падежирала възнаградителна лихва по договора за времето от  21.06.2013г. до 26.05.2016г., сумата от 11 791. 05 евро, просрочена и падежирала наказателна лихва за същия период, както и 4 322. 34 лева разноски в заповедното производство.

Срещу заповедта е било подадено своевременно възражение от ответниците К.Г.Ц. и Г.Д.М. по чл. 414 от ГПК, след което и от ищеца са били предявени настоящите искове  за установяване на вземанията.

Разпореждането на първоинстанционния съд за допускане на незабавно изпълнение по отношение на К.Г.Ц. е било отменено с Определение № 26014 от 16.11.2018г. по ч.гр.д. № 13563/2018г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „Б” въззивен състав. От състава на съда е било възприето, че нотариалната покана до ЕТ“Д.М.“ не е връчена при условията на чл. 50, ал. 4, вр. чл. 47, ал. 1 от ГПК и не е настъпила предсрочна изискуемост, т.е няма изискуемо вземане, което да подлежи на изпълнение по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК.

 Както се посочи по-горе, за усвоената по договора за кредит сума заключение е дало вещото лице по изслушаната съдебна счетоводна експертиза. Вещото лице е потвърдило и датите, от които е било спряно плащането на главницата и възнаградителната лихва. Съгласно заключението за времето от 21.06.2013г. до 21.07.2014г. размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит е бил 4 245. 44 евро, съответно за целия период    от  21.06.2013г. до 26.05.2016г. – още 3 428. 46 евро, или общо 7 673. 90 евро. Банката е отчитала аналитично възнаградителни лихви за целия период. Също за периода  от  21.06.2013г. до 26.05.2016г. наказателната лихва върху неплатените просрочени вноски по главницата с натрупване е била 11 683. 84 евро.

  

 При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Сключеният на 01.09.2006г. договор между ищеца и Г.Д.М., извършващ търговия под фирма ЕТ“Д.– Г.М.“, по форма и съществено съдържание е договор за банков кредит – наименуван договор, правната уредба на който се съдържа в разпоредбите по чл. 430 и сл. от ТЗ. Към договора са приложими също  общите правила на ТЗ относно търговските сделки, както и за неуредените от ТЗ положения за търговските сделки – разпоредбите на гражданското законодателство и търговските обичаи (чл. 288 от ТЗ). Ответникът е банка по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и за дейността му се прилагат и разпоредбите на този закон.

Съгласно договора от 01.09.2006г. ищецът, търговска банка, се е задължил да предостави на едноличния търговец парична сума за определен срок и за определена цел - за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а едноличният търговец се е задължил да използва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока (чл. 430, ал.  1 от ТЗ). Предоставяне на сумата по кредита се установява по делото, както и се установява  предоставянето на допълнителни суми, преоформянето на просрочени суми по кредита чрез натрупване към редовната непогасена част от главницата и превалутиране, съгласно допълнителните  анекси.

Ползването на предоставената парична сума не е било безвъзмездно, а при заплащане на лихва по кредита (чл. 430, ал. 2 от ТЗ). Допълнително е било уговорено заплащането на неустойка за забава, включително при забавено плащане на главницата, както и при предсрочна изискуемост на кредита (чл. 92 от ЗЗД).

Като  физическо лице Г.Д.М.  се е задължил спрямо банката да отговаря и в лично качество за вече съществуващия дълг извън отговорността му като физическо лице с разширена търговска правосубектност (като едноличен търговец), възникнала въз основа на първоначалния договор за кредит. Той е встъпил при условията на чл. 101 от ЗЗД да отговаря като солидарно отговорен съдлъжник за задължението на кредитополучателя,   съгласно уговореното по Анекс № 4 към договора.

Същевременно окончателно с Анекс № 5 към договора за кредит  са били  предоговорени съществуващите към датата на анекса задължения на кредитополучателя към банката – главница и възнаградителна лихва по погасителен план и неустойка при просрочие на дължими погасителни вноски по дълга, както и при предсрочна изискуемост на дълга, потвърдено и от Г.Д.М..

Нито една вноска от уговорената главница от 30 134. 98 евро по последния погасителен план към Анекс№ 5 не е била платена. Това е било основание банката да направи изявление за предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ от 15.05.2014г., чрез нотариус, без значение уговорената в Анекс № 5 автоматична предсрочна изискуемост, и с достигането на изявлението на банката до Г.Д.М. лично на 14.07.2014г., съответно изтичане на дадения срок за плащане на непогасените до тогава вноски – 7 дни, поне от 22.07.2014г. задължението по договора за кредит относно главницата е било предсрочно изискуемо и дължимо от Г.Д.М. като физическо лице  и в качеството му на едноличен търговец с разширена търговска правосубектност. Кредитополучателят е   загубил предимствата на срока (чл. 71 от ЗЗД и чл. 432 от ТЗ) и след  21.07.2014г. е бил дължим пълният размер на  неплатената главница.

За сумата, съответно на изискванията по т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, е била издадена заповед за незабавно изпълнение и по изложеното  вземането за главница по Анекс № 5 с погасителния план  следва да бъде изцяло потвърдено като дължимо от Г.Д.М., така както той е конституиран като ответник по делото,  на основание  чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1  от  ТЗ.  Допълнително в хода на делото е настъпил и крайният падеж за плащане на сумата -  05.09.2016г., съгласно последния приложим погасителен план (т. 1 от Тълкувателно решение 8/2019 от 02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г.).      

От Г.Д.М.   е дължимо  и вземане по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.  2 от  ТЗ  за възнаградителна (редовна) лихва, но за периода от 21.06.2013г., от когато ищецът претендира лихвата, до 21.07.2014г., след което е настъпила предсрочната изискуемост на главницата. Разрешението е съгласно т. 2 от Тълкувателно решение 3/2017 от 27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнение преди   първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Без значение е как ответната банка е отчитала аналитично възнаградителната лихва.

 Дължимата сума на възнаградителната лихва до 21.07.2014г. включително е 4 245. 44 евро и за нея вземането по заповедта за изпълнение следва да бъде потвърдено, а останалата част  - за сумата до пълния предявен размер от 7 673. 90 евро  и периода  до 26.05.2016г. – отхвърлено. Възражението на длъжника Г.Д.М.   за недължимост на възнаградителна лихва след обявяване не предсрочната изискуемост на кредита е основателно.

Дължима е и  наказателна лихва (неустойка за забава), съгласно чл. 8 от Анекс № 5, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД върху изискуемата главница.  Неустойката е  дължима върху сумите на неплатените вноски от главницата за период от 21-во число на съответния месец, съответно върху обявената за предсрочно изискуема главница след 21.07.2014г., или не по-малко от 11 683. 84 евро от  претендираните за периода от  21.06.2013г. до 26.05.2016г., съгласно възприетото от фактическа страна. Лихвата,  както се търси от ищеца е върху неплатените просрочени вноски по главницата с натрупване. Съгласно посоченото Тълкувателно решение 3/2017 на ОСГТК на ВКС (т.2), размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер на непогасения остатък от представената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, съответно уговорената неустойка за забава, ако последиците от забавата на длъжника са били уредени с договора.

За сумата от 11 683. 84 евро  издадената заповед за изпълнение следва да бъде потвърдена, а в останалата част – до размера от 11 791. 05 евро - отхвърлена.

Възраженията на  Г.Д.М., че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем са неоснователни.

Без значение е и прехвърлянето на търговското предприятие на едноличния търговец на 11.05.2012г., с действие за банката от 19.11.2012г., когато прехвърлянето е  било вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията. Г.Д.М.  е встъпил в дълга в лично качество, както и съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3, изр. 1 от ТЗ, при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Т.е. и като едноличен търговец Г.Д.М.   е продължил да отговаря за дълга при условията на солидарност.

По-късното обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по отношение на  „ЕТ”Д.-Ц.Г.”, правоприемник по договора за прехвърляне на търговско предприятие, също е без значение, тъй като съгласно чл. 126, ал. 2 от ЗЗД забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

По отношение на главницата по договора за кредит е приложима общата погасителна давност от 5 години (чл. 110 от ЗЗД), в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика (Решение № 261 от 12.07.2011г. по гр.д. № 795/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 540 по гр.д. № 110/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о., Решение № 28 от 05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г., Решение № 93 от 27.10.2016г. по т.д. № 1882/2015г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.),  и при датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (02.06.2016г.) тя не е изтекла нито по отношение на размера на дълга към датата на предсрочната изискуемост, нито по отношение на вноските по погасителния план от 21.07.2012г. до 21.07.2014г. включително.  Възражението на Г.Д.М.   за изтекла погасителна давност е неоснователно.      

Не е налице погасяване и на вземанията за лихви по давност, дори с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД при периода на претендираната лихва и датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

По сключен с ищеца писмено договор за поръчителство ответникът К.Г.Ц. се е задължила спрямо банката да отговаря за задължението на кредитополучателя ЕТ”Д.М.” по договора за банков кредит при условия, параметри и срокове, съгласно договора. От нея са били подписани и всички следващи сключването на договора за поръчителство анекси, включително Анекс № 5. Така този ответник е носил отговорност върху последиците от неизпълнението на задълженията, включително по Анекс № 5 от едноличния търговец.

След настъпилата поне от 22.07.2014г. предсрочна изискуемост на задълженията на ЕТ”Д.М.”, съгласно възприетото по-горе, иск по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД срещу длъжника обаче не е бил предявен и поръчителството е било прекратено. От датата на настъпилата предсрочна изискуемост започва да тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя се погасява, ако към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл (така т.4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 23 от 23.04.2015г. по т.д. № 1717/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.)

   При изложеното възражението на К.Г.Ц. срещу предявените искове на основание настъпването на краен и преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД относно сключения от нея договор за поръчителство е основателно, независимост че не може да се приеме установена по-рано предсрочна изискуемост на договора за кредит – въз основа на покана за изпълнение до Г.Д.М. с изх. № 895 от 29.08.2011г. Поканата не е до кредитополучателя – едноличен търговец, а до Г.Д.М. като встъпил в дълга съдлъжник, както и няма данни за връчването й на това лице.

Предявените срещу   К.Г.Ц. искове следва да се отхвърлят изцяло, като останалите нейни възражения за липса на предсрочна изискуемост на кредита, съгласно възприетото от Софийски градски съд, ГК, ІІ”Б” въззивен състав, и относно дължимостта на възнаградителна лихва не се обсъждат. 

Клаузата на чл. 6 от договора за поръчителство, с която е било уговорено, че  поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение по договора за кредит, без да е необходимо банката да предявява иск срещу кредитополучателя  в шестмесечен срок от настъпване на падежа, за да запази правата си спрямо поръчителя, е нищожна като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и не се прилага от съда. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 81 от 08.07.2014г. по т.д. № 1705/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., Определение № 186 от 14.03.2013г. по ч.т.д. № 1399/2013г., Определение № 416 от 13.07.2015г. по т.д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

Без значение е връчването на изявлението за предсрочна изискуемост на договора за банков кредит на приобретателя по договора по чл. 15 от ТЗ  Ц.В.Г. – ЕТ„Д.-Ц.Г.”, на 13.05.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. В случая  К.Г.Ц. се е задължила да отговаря за изпълнение на задълженията на Г.Д.М. като едноличен търговец по договора за кредит (съгласно възприетото от фактическа страна те са в родствена връзка)  и това е и след сключване на договора за търговско предприятие, когато задълженията на този едноличен търговец към банката не са били погасени, а той е продължил да отговаря за тях при условия на солидарност. Но договорът по чл. 15 от ТЗ  не обвързва  К.Г.Ц. (чл. 21, ал. 1 от ЗЗД), нито  тя е поръчител по отношение на задълженията на приобретателя ЕТ„Д.-Ц.Г.” по договора за кредит – няма такава уговорка с банката.  Хипотезата е аналогична на разрешението на чл. 101 от ЗЗД – встъпване в дълг, както и чл. 102, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД – заместване в дълг, когато изрично е предвидено, че  дадените обезпечения от трето лице се погасяват.       

 

            По разноските

            В заповедното производство ищецът установява разноски за платена държавна такса по заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 1 940. 18  лева и 2 382. 12 лева разноски за адвокат. С оглед изхода на делото, на основание чл.  78, ал. 1 от ГПК,  на ищеца за сметка на ответника Г.Д.М. са дължими разноски от 4 014. 22  лева.

            В исковото производство ищецът установява разноски от 1 940. 18  лева платена държавна такса по исковата молба, 800 лева разноски за вещо лице, 1720. 14 лева разноски за адвокат по чл. 47, ал. 6 от ГПК. С оглед изхода на делото на ищеца за сметка на Г.Д.М. са дължими 4 142. 37 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК).

Платената държавна такса по присъединеното дело на СГС, І-17 състав от 1 940. 18 лева подлежи на връщане на ищеца, а сумата от 350 лева за съдебно-почерковата експертиза не подлежи на възстановяване на ищеца, тъй като доказателственото искане е било във връзка с представен документ от К.Г.Ц., а исковете срещу нея като ответник се отхвърлят.   

При отхвърляне на исковете срещу този ответник по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК са дължими направените и установени от К.Г.Ц. разноски.

Това са разноски от 2 950 лева за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 04.02.2019г. Уговореното възнаграждение по договора е 5 000 лева, но до датата на приключване на устните състезания по делото само сума от 2 950 лева се установява като платена по банков път и тя се присъжда на страната.

Същото е по отношение на договор от 12.04.2018г. за подаване на възнаграждение в заповедното производство – не се установява сумата от 300 лева по договора да е платена (съгласно уговореното това трябва да е по банков път) и такива разноски на ответника К.Г.Ц. не се присъждат.

Същевременно сумите във връзка с подаваната частна жалба по чл. 419 от ГПК и искането за спиране по чл. 420 от ГПК, съответно частната жалба, са подлежали на възстановяване в тези производства. 

             Заплатените от страните адвокатски възнаграждения не са прекомерни съответно на  размерите по Наредба № 1 от 2004г.  за минималните адвокатски възнаграждения и възраженията по делото в този смисъл са неоснователни.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

 

           

ПРИЗНАВА за установено, по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, по искове с правно основание   чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 101 от ЗЗД, предявени от „Ю.Б.” АД,  с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,   срещу Г.Д.М., с ЕГН ********** и адрес ***, че  Г.Д.М. дължи по  Договор  за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL2734 от 01.09.2006г. с анекси към него сумата от 30 134. 98 евро (тридесет хиляди сто тридесет и четири евро и деветдесет и осем евроцента)  главница, ведно със законната лихва от 06.06.2016г., сумата от 4 245. 44 евро (четири хиляди двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и четири евроцента) възнаградителна лихва по договора за времето от  21.06.2013г. до 21.07.2014г. и 11 683. 84 евро (единадесет хиляди шестстотин осемдесет и три евро и осемдесет и четири евроцента),  наказателна лихва (неустойка) за периода  21.06.2013г. до 26.05.2016г., като ОТХВЪРЛЯ предявените срещу Г.Д.М. искове в останалата част – за възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 7 673. 90 евро и период, съответно за наказателна лихва в останалата част до пълния предявен размер от 11 791. 05 евро, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените   по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК  искове с правно основание   чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от  ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 138 от ЗЗД, при условията на солидарност, срещу К.Г.Ц., с ЕГН ********** и адрес ***.    

            ОСЪЖДА Г.Д.М., с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „Ю.Б.” АД,  с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,    сумата от 4 014. 22  лева (четири хиляди и четиринадесет лева и двадесет и две стотинки) разноски в заповедното производство, както и 4 142. 37 лева (четири хиляди сто четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки) разноски в исковото производство,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД,  с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***,   да заплати на К.Г.Ц., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 2 950 лева (две хиляди и деветстотин и петдесет лева) разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.    

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: