РЕШЕНИЕ
№ 1872
гр.Бургас, 24.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 28 октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Христо Колев, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев а.д. № 1451 по описа на съда
за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на подзаконови
нормативни актове, по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Оспорваща страна е прокурор в Окръжна прокуратура Бургас.
Орган, издал административния акт е Общински съвет Сунгурларе.
Взема участие в производството чрез адвокат К. – П. ***.
По делото няма встъпили страни по реда на чл.189 ал.2 от АПК.
Предмет на оспорване са разпоредбите на чл.46, ал.1 и
чл.52, ал.1, т.4 от Наредба за определяне размера на местните данъци на
територията на община Сунгурларе, приета с решение по протокол № 5/19.02.2008г.,
изм. с решение № 410/31.01.2019г. (л.21) и решение по протокол №54/01.08.2019г.
(л.30) на Общински съвет Сунгурларе.
В обстоятелствената част на протеста е посочено, че оспорените
разпоредби от наредбата на общинския съвет е приета в противоречие с посочени
разпоредби на закона, уреждащи същата материя и поради това са
незаконосъобразни. Иска се съдът да отмени оспорените разпоредби и да присъди
на прокуратурата разноските по делото. Представят се доказателства.
Органът, издал оспорения акт, представя заверено копие на
преписката по приемането му и такова копие на Наредбата в актуалната й
редакция. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, оспорва искането
за отмяна на процесните разпоредби в цялост, като сочи, че същите противоречат
частично на разпоредби на закона. Иска присъждане на разноски.
Прокурорът поддържа протеста и иска отмяна на
разпоредбите. Претендира присъждане на разноски.
За да се произнесе по законосъобразността на оспорената
част от наредба, съдът взе предвид следното.
Като доказателства по делото Общински съвет Созопол е представил заверен
препис от текста на оспорената Наредба за определяне на размера на местните
данъци на територията на община Сунгурларе, приета с решение № 5/19.02.2008г.
Представени са преписи от последвали изменения от:
- 31.01.2019г., ведно с докладна записка от кмета на община Сунгурларе с
мотиви, проект за изменението и доказателство за публикуване на проекта на
интернет страницата на община Сунгурларе (л.21-29) и
- 01.08.2019г., ведно с предложение от председателя на общинския съвет,
проект за изменението, мотиви и доказателство за публикуване на проекта на
интернет страницата на община Сунгурларе (л.30-34).
Тези писмени доказателства доказват пред съда реда за приемане на актуалната
редакция на цялата наредба, както и актуалната редакция на оспорените
разпоредби.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл.168 ал.1 АПК извърши цялостна
проверка относно наличието на основания за незаконосъобразност на оспорената разпоредба
по чл.146 АПК.
Във връзка с компетентността на органа да приеме посочените нормативни
правила съдът прие следното.
Оспорената наредба е издадена от материално и териториално компетентен
орган – Общински съвет Сунгурларе, който съгласно чл.8 от ЗНА е овластен да
издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията
на община Сунгурларе е била приета с решение по
протокол № 5/19.02.2008г. на общински съвет Сунгурларе, изменена с решение №
410/31.01.2019г. (л.21) и решение по протокол № 54/01.08.2019г. (л.30). При
вземане на решенията бил налице необходимият кворум.
Съгласно чл.76,
ал.3 от АПК, чл.8
и чл.15
от ЗНА, подзаконовият нормативен акт (в случая наредба) като цяло и в
отделни текстове, следва да съответства на Конституцията и на
другите нормативни актове от по-висока
степен и да урежда обществени отношения с местно значение, неуредени от
нормативните актове от по-висока степен.
Съдебният контрол за материална законосъобразност се състои именно в проверка
на съответствието на оспорените текстове с тези изисквания.
Съдът намира че оспорването на посочените разпоредби от Наредбата е частично
основателно, поради противоречие с материалния закон.
Оспореният чл.46, ал.1 е част от Наредба за определяне на размера на
местните данъци на територията на община Сунгурларе още от нейното приемане,
като актуалната редакция на тази разпоредба е приета с изменението от
01.08.2019г. Същата указва, че данъкът върху превозните средства се плаща на
две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 31 октомври на
годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата
година се прави отстъпка от 5 на сто. Към момента на приемането на тази
редакция на разпоредбата, визираното данъчно облекчение било уредено и в
законова правна норма – чл.60, ал.1 от ЗМДТ (в редакцията ДВ, бр.105 от 2014г.,
в сила от 1.01.2015г.), според която данъкът върху превозните средства се плаща
на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината,
за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка
5 на сто.
Видно изменения, актуален текст на Наредбата, Общински съвет Сунгурларе
въвел начало на времевия период (1 март) за предплащане на данъчното задължение
за превозните средства, в рамките на който (от 1 март до 30 април)
предплатилите ще ползват облекчението. Такова начало на периода не е предвидено
в разпоредбата на закона. По този начин в частта, с която актуалната редакция
на чл.46, ал.1 от Наредбата указва начало на периода, в който при предплащане
на данъчното задължение за превозно средство, задълженото лице ще ползва
данъчно облекчение, противоречи
на закона, поради което в тази част се явява незаконосъобразен и следва да бъде
отменен. В останалата част протестът на прокурора следва да бъде отхвърлен, тъй
като указва вноските и сроковете за плащане на съответното данъчно задължение,
като предвижда и облекчение при предплащане до 30 април за цялата година. В
този вид разпоредбата от Наредбата, съответства напълно на чл.60, ал.1 от ЗМСМА.
Разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 е част от Наредба за определяне на размера
на местните данъци на територията на община Сунгурларе още от нейното приемане
с решение № 5/19.02.2008г., последно изм. с решение по протокол № 54/01.08.2019г.
на Общински съвет Сунгурларе. Същата урежда случаите, в които данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък,
могат да ползват данъчни облекчения в следната поредност: лицата, които
използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите
и извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на приложение № 4,
към Глава втора, раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на
сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се
ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от
удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната
регионална занаятчийска камара. Към момента на
приемането на наредбата, визираните данъчни облекчения били и законово уредени
в чл.61м, т.4 от ЗМДТ (в редакцията ДВ, бр. 110 от 2007 г.), според която
данъчно задължените лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да
ползват данъчни облекчения в следната поредност: лицата, които използват
работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и
извършват патентна дейност от посочените в т.10, 12 и 13 на приложение № 4,
заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място;
намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл. 61н е приложено
копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от
съответната регионална занаятчийска камара. Противоречие между наредбата и
Закона не е било налице.
С последващо изменение на ЗМДТ (ДВ, бр.28 от 2011г.), законодателят
редуцирал лицата, които могат да ползват процесните данъчни облекчения, като от
разпоредбата били премахнати тези, които извършват патентна дейност по т.12 и
13 на приложение №4. Така данъчните облекчения останали в сила само за лицата,
които извършват патентна дейност по т.10 от приложение №4 към ЗМДТ. Законовата
разпоредба е в сила в тази редакция и към настоящия момент.
След изменението в специалния закон Общински съвет Сунгурларе не предприел
изменение на чл.52, ал.1,
т.4 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на
община Сунгурларе в посока същият да съответства на нормативния акт (закон) от по-висока степен. По този начин в частта, с
която актуалната редакция на чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата допуска данъчни
облекчения за лицата, които извършват патентна дейност по т.12 и 13 на
приложение №4 от ЗМДТ
същият противоречи на закона, поради което в тази част се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В останалата част протестът на прокурора
следва да бъде отхвърлен, тъй като се касае за данъчни облекчения на лицата,
дължащи патентен данък и извършващи дейност по т.10 на приложение №4, което е напълно в съответствие със закона, т.е. с
актуалната редакция на чл.61м, т.4 от ЗМДТ.
Предвид изхода на
делото и разпоредбата на чл.143 АПК, следва община Сунгурларе да бъде осъдена
да заплати на Окръжна прокуратура Бургас 10лв. разноски по делото, съобразно
уважената част на протеста.
Претенцията на ответната страна за присъждане на разноски
е неоснователна. Като процесуален представител на общински съвет Сунгурларе в
настоящото производство е участвала адвокат К.-П., въз основа на редовно
пълномощно от председателя на общинския съвет. Към това пълномощно не е
приложен договор за правна помощ, нито доказателства за платен на адвоката
хонорар. Налице са доказателства за плащане на хонорар от общинския съвет на
адвокатско дружество Ц. и Д. гр.Бургас. Адвокат К.-П. не е взела участие в производството
като пълномощник на това дружество, т.е. разходите на ответника за платен на
дружеството хонорар не представляват разноски по делото и не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.193,
ал.1 от АПК, Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.46, ал.1 от Наредба за определяне на
размера на местните данъци на територията на община Сунгурларе само в частта
относно изписания текст „от 1 март“.
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурора в останалата му част, а именно за
цялостна отмяна на чл.46, ал.1 от Наредба за определяне на размера на местните
данъци на територията на община Сунгурларе.
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба за
определяне на размера на местните данъци на територията на община Сунгурларе
само в частта относно изписания текст „ , 12 и 13“.
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурора в останалата му част, а именно за
цялостна отмяна на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба за определяне на размера на
местните данъци на територията на община Сунгурларе.
ОСЪЖДА община Сунгурларе да заплати на Окръжна прокуратура
Бургас 10лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаване на страните.
Ако няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени
от касационния съд, да се извърши обнародване на решението по начина, по който
е била обнародвана Наредбата. В последния случай решението влиза в сила от
датата на обнародването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.