Мотиви към Присъда № 260006 от 11.03.2021г.,
постановена по НОХД № 633 по описа на Районен съд – Лом за 2020г.
Производството е образувано по Обвинителен акт на
Районна прокуратура-гр.Монтана, ТО- Лом, с който е повдигнато обвинение срещу Е.Е.Р.,
род. на *** ***, българка, български гражданин, с основно образование,
вдовица, неосъждана, пенсионер, живуща ***1, с ЕГН **********, за извършено
престъпление по чл.331, ал.1 във вр. с чл.330, ал.1 от НК за това, че на
13.07.2019 година, около 15.00 часа в с. Мокреш, обл. Монтана, ул.“Трета“ № 44,
по непредпазливост запалила чуждо движимо имущество - покривна конструкция на
селскостопанска постройка, покривна конструкция на лятна кухня и движими вещи
от бита - секция/комплект/, 3 броя надстройки/холово/, 2 броя
радиатори/алуминиеви/х 15 глидера, косачка/тример/, косачка самоходна, циркуляр
с ел.мотор 2.2KW, 4 броя дървени маси, 16 броя столове пластмасови, 1 брой
бакърена пръскачка, 4 броя матраци/единични с дървени сандъци/, 3 броя
персийски килими, черешово топче/масивно/ сувенир, канго/перфоратор/ голям,
моноблок, каруца с дървени точила, 2 брой колела от каруца, 10 кубика нарязани
дърва за огрев, разтегателен диван, 1 брой газова бутилка/голяма/, 1 брой газов
котлон, алуминиева стълба, дървена стълба, 4 броя по 25 метра армирани маркучи
за поливане, куфарче с инструменти, входна врата ПВС дограма с размери 1.80/60
см, менгеме с тезгях, 6 броя комплект градински инструменти, 12 броя кутии
блажна боя х0.800 кг, 2 броя кофи фасаген х 10 литра, 2 броя кофи латекс цветен
по 5 литра, 5 торби с драскана мазилка х 25 кг, 4 броя торби теракол х 25 кг,
шевна машина марка „Сингер, 4 броя нощни шкафчета, 20 метра/дървен/ навес, 20
броя греди, 3 броя х5 метра тъкани черги, 3 броя делви, и 3 броя гърнета, 4
броя лед прожектори, 1 броя строителна количка, ел.проводници различно сечение-
25 метра съ сечение 2х.2.5, 15 метра със сечение 1x1.5, 15 метра със сечение
2x4, 30 метра със сечение 2x6, 20 броя азбестови платна с размери 2x1 метра, 2
брой полилей, 12 броя греди 12x10, 4 пачки ламперия, хладилник, бюфет, 3 броя
картини, 1 брой батерия за топла вода „Делимано“/, микровълнова печка, ретро
табела дървена „Мутвака“, 4 броя видеокамери за наблюдение, дограма/дървена/
две печки на твърдо горива, четири кюнеца, две лира, 10 броя храст „Туй“,
четири рози, 1 брой простор, 1 брой електрическо трифазно табло, 1 брой касов
апарат, всичко на обща стойност 4 193.00 лева, собственост на Д.К.К. ***.
В разпоредителното
заседание по делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от Д.К.К.
чрез адв. Радослав Бояджиев при МАК, против подсъдимата за обезщетение за
претърпените от пострадалия вследствие на престъплението имуществени вреди в
размер на 4193 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
деянието – 13.07.2019г. до окончателното изплащане. Пострадалият е
конституиран в качеството на
граждански ищец и частен обвинител.
В хода на разпоредителното
заседание от страна на подсъдимия и защитника адв. Н.Г. от МАК е направено
искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след
разпоредителното заседание съдът е преминал към разглеждане на производство по
реда на глава 27 от НПК, в частност чл. 371, т.2 НПК.
Подсъдимата Р. заяви, че на
основание чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение от 11.03.2021г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимата,
на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,
В съдебно заседание представителят на МРП
поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимата Р.
наказание “лишаване от свобода” при условията
на чл.58а, ал. 1 от НК, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 3
години, като посочва, че с оглед възрастта на подсъдимата същата ще бъде
затруднена да изпълнява наказание „пробация“, като по-леко за изтърпяване от
същата се явява наказанието „лишаване от свобода“, чието изтърпяване да се
отложи с изпитателен срок.
Представителят на обвинението намира гражданския иск за основателен.
Повереникът на пострадалия адв. Р.
Бояджиев от МАК моли за постановяване на осъдителна присъда, като бъде определено
наказанието „пробация“ на подсъдимата.
Моли да се уважи гражданския иск. Претендира деловодни разноски.
Служебният защитник на подсъдимата адв. Н.Г.
също намира, че условното осъждане на наказание „лишаване от свобода“ се явява
по-лесно изпълнимо наказание от страна на подсъдимата с оглед възрастта й.
В хода на съдебното следствие подсъдимата
заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за виновна, че е наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна с тях. Подсъдимата
Р. заявява, че ако е по-добре за нея самата, ще ходи да се подписва в
кметството, изпълнявайки наказание „пробация“. В последната си дума подсъдимата
моли за налагане на наказание „пробация“.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност,
съдът приема за установени от фактическа страна изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
Подсъдимата
Е.Е.Р. е родена на ***г***, българка, български гражданин, с основно
образование, вдовица, неосъждана, пенсионер, живуща ***1, с ЕГН **********. Към
месец юли, 2019г. същата живеела в къща в с. Мокреш, обл. Монтана. Имотът,
обитаван от подсъдимата, грани с
необитаем имот, а последният граничи с друг имот, в който били разположени
селскостопанска сграда и лятна кухня, собственост на пострадалия Д.К. ***. На
13.07.2019г. около обяд подсъдимата Р. решила да запали боклука пред дома си в
с. Мокреш. След като запалила огъня, същият, вследствие на силен вятър, се
разпрострял към необитаемия двор, съседен на имота на подсъдимата и
преминавайки през него, достигнал до къщата на пострадалия К.. Подсъдимата направила опит да загаси огъня,
изливайки няколко кофи с вода, но неуспешно. Същата нямала телефон и затова не
се обадила на пожарната.
Същевременно пострадалият Д.К.К. бил
уведомен по телефона, че в имота му в с. Мокреш има пожар. Същият се обадил
незабавно на службата по пожарна
безопасност и защита на населението. Потеглил за с. Мокреш със съпругата си и
когато пристигнали, видели да гори покривът, който бил направен за барбекю и
всичко, което имало под него. Пожарната пристигнала след повторно обаждане от
страна на К.. Изгорели са следните вещи: покривна
конструкция на селскостопанска постройка, покривна конструкция на лятна кухня и
движими вещи от бита - секция/комплект/, 3 броя надстройки/холово/, 2 броя
радиатори/алуминиеви/х 15 глидера, косачка/тример/, косачка самоходна, циркуляр
с ел.мотор 2.2KW, 4 броя дървени маси, 16 броя столове пластмасови, 1 брой
бакърена пръскачка, 4 броя матраци/единични с дървени сандъци/, 3 броя персийски
килими, черешово топче/масивно/ сувенир, канго/перфоратор/ голям, моноблок,
каруца с дървени точила, 2 брой колела от каруца, 10 кубика нарязани дърва за
огрев, разтегателен диван, 1 брой газова бутилка/голяма/, 1 брой газов котлон,
алуминиева стълба, дървена стълба, 4 броя по 25 метра армирани маркучи за
поливане, куфарче с инструменти, входна врата ПВС дограма с размери 1.80/60 см,
менгеме с тезгях, 6 броя комплект градински инструменти, 12 броя кутии блажна
боя х0.800 кг, 2 броя кофи фасаген х 10 литра, 2 броя кофи латекс цветен по 5
литра, 5 торби с драскана мазилка х 25 кг, 4 броя торби теракол х 25 кг, шевна
машина марка „Сингер, 4 броя нощни шкафчета, 20 метра/дървен/ навес, 20 броя
греди, 3 броя х5 метра тъкани черги, 3 броя делви, и 3 броя гърнета, 4 броя лед
прожектори, 1 броя строителна количка, ел.проводници различно сечение- 25 метра
съ сечение 2х.2.5, 15 метра със сечение 1x1.5, 15 метра със сечение 2x4, 30
метра със сечение 2x6, 20 броя азбестови платна с размери 2x1 метра, 2 брой
полилей, 12 броя греди 12x10, 4 пачки ламперия, хладилник, бюфет, 3 броя
картини, 1 брой батерия за топла вода „Делимано“/, микровълнова печка, ретро
табела дървена „Мутвака“, 4 броя видеокамери за наблюдение, дограма/дървена/
две печки на твърдо горива, четири кюнеца, две лира, 10 броя храст „Туй“,
четири рози, 1 брой простор, 1 брой електрическо трифазно табло, 1 брой касов
апарат, всичко на обща стойност 4 193.00 лева, собственост на К..
На
сутринта след пожара пострадалия забелязал близо до входната врата на къщата на
подсъдимата изгоряла трева, която се виждало, че е горяла до двора на К. и се
досетил, че пожарът е тръгнал от дома на подсъдимата. Попитал Р. какво се е
случило и същата заявила, че е запалила огъня, но не успяла да го изгаси, изплашила
се и си влязла вкъщи. К. подал сигнал на ЕНН 112. След обаждането на тел.112, на място били
изпратени пожарни екипи, които предприели действия по гасенето и по-късно
пожарът бил угасен.
На
13.07.2019г. бил извършен оглед на местопроизшествието и съставен фотоалбум за
посетеното местопроизшествие. На 10.11.2020г., видно от Протокол за следствен
експеримент, подсъдимата показва мястото на улицата пред дома си, където е
запалила огъня, посоката, в която е тръгнал огънят и имота, към който се е
насочил същият и е предизвикал пожар.
От
заключението на назначената по делото пожаро-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице инж. Искра Борисова, се установява, че най-вероятната причина за
възникване на пожара е открит огън – клечка, кибрит, факла и други подобни.
Експертът изключва трите останали възможни версии за възникналия пожар – късо
съединение, природно явление /гръмотевични бури и други природни явления/,
неправилно ползване на нагревателен уред.
Посочва, че най-вероятно огнището на пожара се е намирало в сухата
растителност на северозапад от изгорелите постройки, като разпространението на
пожара е следвало пътя на кондуктивния, радиационния и конвективния поток, т.е.
по горимото натоварване най-вероятно от сухата тревиста растителност на северозапад
към сейванта, където е имало складирано сено, а оттам – и към барбекюто и
лятната кухня /на пострадалия/.
Съгласно
заключението на назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза, изготвена от вещото лице инж. Орлин Серафимов, стойността на
унищожените от пожара вещи към датата на деянието – 13.07.2019г.
е 4193 лева общо.
Изложената фактическа обстановка съдът
счита за установена, въз основа на: самопризнанията на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно
следствие в съдебното заседание, на основание чл.371, т.2 от НПК, която
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
разпит на свидетелите. Освен това, съдът намира, че самопризнанието на
подсъдимата по чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК - показания на разпитаните на досъдебното производство свидетели
- Д.К., Е.Р., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум за посетено
местопроизшествие, заключение на съдебно- оценителната експертиза, заключение
на пожаро-техническа експертиза, протокол за разпит на обвиняем, протокол за
следствен експеримент и албум за посетено местопроизшествие. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин, че подсъдимата Е.Е.Р. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.331, ал.1
във вр. с чл.330, ал.1 от НК. Субект на престъплението е пълнолетно,
дееспособно и вменяемо лице, което може да носи наказателна отговорност за
извършеното престъпление. Изпълнителното деяние се изразява в запалване на
предмета на престъплението. Престъплението е резултатно – на реално увреждане,
като престъпният
резултат е осъществен, когато предметът започне да гори със собствен
огън – самостоятелно.
Предмет на престъплението
по чл.331, ал.1 от НК е „чужд имот“ по смисъла на чл. 330, ал.1 от НК – т.е.
имущество на значителна стойност. За да бъде непредпазливият палеж съставомерен
по чл.331, ал.1 от НК е необходимо имуществото, предмет на посегателство, да
отговаря на критерия, визиран в основания състав на чл.330, ал.1 от НК, тъй като
разпоредбата на чл.331, ал.1 от НК препраща към чл.330, ал.1 от НК единствено
досежно „чуждия имот“ - обект на пожара. А съгласно разпоредбата на чл.330,
ал.1 от НК предмет на престъплението може да бъде само имущество - сграда,
инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или
друго имущество, което е на значителна стойност. Под понятието „значителна
стойност” на запаленото имущество следва да се има предвид паричната оценка на
това имущество, т.е. неговата средна пазарна цена към момента на деянието, а не
по време на придобиването му. Тази стойност е
обективна, поради което и критерият за нейното определяне е именно пазарният. За
състава на престъплението по чл.331, ал.1 във вр. с чл.330, ал.1 от НК се
изисква запалените сграда, инвентар, стоки, земеделски и други произведения,
гора, машини, рудник или друго имущество, да е на значителна стойност, а не самата вреда, причинена от пожара,
да е значителна. Настъпилите увреждания от пожара може и да не са значителни,
но деянието пак ще остане съставомерно по чл.331, ал.1 от НК. Предвид това, то е налице признакът от
обективна страна- имуществото да е на „значителна стойност“. Следва да се
посочи и че при преценката за съставомерността на престъплението по чл.331,
ал.1, вр. чл. 330, ал. 1 НК следва да бъде отчитана не стойността на
предметите, които са били унищожени в резултат на осъществения палеж – в случая
4193 лв., т.е. 7,49 пъти от МРЗ /съобразно ПМС № 320/20.12.2018 г. минималната
работна заплата към 13.07.2019г. възлиза на 560 лв., като стойността на
четиринадесет такива е равна на 7840 лв./, а стойността на имуществото, което е
било запалено и обективно е могло да пострада. В случая такова имущество се
явява селскостопанската сграда и лятната кухня на пострадалия, чиито покривни
конструкции са изгорели вследствие на пожара, както и намиращото се в тях
имущество.
Освен това както теорията, така и съдебната практика е
възприела наличие на признака "значителна стойност", размера на който
е над 1000 лева. На следващо място от житейска гледна точка не може да се
възприеме замяната на "значителна стойност" със "значителни
имуществени вреди", тъй като законодателят е направил разлика между двата
критерия. Известно е, че това престъпление е резултатно - престъпния резултат
бива осъществен, когато предметът започне да гори със собствен огън -
самостоятелно и не е необходимо да настъпят значителни вреди, а е достатъчно
самият запален предмет да бъде със значителна стойност. Законът не съдържа дефиниция на понятието
„значителна стойност”, липсва и задължителна практика по този въпрос. Според
незадължителната съдебна практика (напр.
решение № 235 от 07.11.2005 г. по в.н.д. 243/2005 г. на ВТАС) значителна
стойност има всяко имущество със стойност над хиляда лева. „Значителна стойност” е понятие,
отделно от „значителни вреди”. Както Постановление 1/83 г. на ВС, така и
решението на ВКС от 2008 г. изясняват понятието „значителни вреди”. Вярно е, че
и двете понятия са свързани с преценка на значителност на оценима в пари
стойност, вярно е и че допреди 2008 г. съдебната практика приема за граница на
значителност на вредите същата стойност от хиляда лева, която приема за граница
и на значителната стойност по смисъла на чл. 330, ал. 1 от НК. Това обаче не
означава, че двете понятия са автоматично свързани и задължително следва да
имат еднакво съдържание. След 2008 г. съдебната практика не е единна относно
съдържанието на понятието „значителни вреди”, като много съдилища продължават
да приемат за граница стойността от 1000 лв.; колкото до понятието „значителна
стойност”, изобщо липсва практика, установяваща за него ново съдържание,
различно от общоприетото до момента. По
изложените съображения според настоящия състав следва да се приеме, че
имущество на стойност над 1000 лв. представлява имущество със значителна стойност. Значителността или
незначителността се свърза и с паричната равностойност, но наред с характера на
запалените имот или имущество, като преценката е конкретна във всеки случай. В
конкретния случай стойността на запаленото и унищожено имущество, която, макар
да е на обща стойност 4193 лв. и да представлява под 14 минимални работни
заплати за страната, към момента на извършване на деянието, с оглед характера,
вида и количеството на имуществото – селскостопанска сграда и лятна кухня, представлява
„имущество със значителна стойност” по смисъла на чл.330, ал.1 от НК. В тази
насока е и константната съдебна практика на ВС на РБ и на ВКС, като напр.
Тълкувателно решение №46/82г на ОСНК на ВС на РБ, Решение №551/21.11.1986г по
н.д.№558/86г, Iн.о., на ВС на РБ /публикувано в Съдебна практика, Бюлетин на ВС
на РБ, кн.8/1987г, стр.6/, Решение №169/05.04.1984г по н.д.№4/84г, Iн.о., на ВС на РБ /публикувано в Съдебна
практика на ВС – Наказателна колегия, 1984г/, Решение №599/07.01.2014г по
н.д.№2119/2013г IIн.о., ВКС, Решение №530/22.12.2009г по н.д.№541/2009г, НО, на ВКС,
Решение №337/23.02.2015г по н.д.№556/2014г, IIIн.о. на ВКС и други.
От субективна страна
престъплението е извършено виновно – при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /престъпна небрежност/. Деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да предвиди, че те ще
настъпят. Престъпна небрежност има само при кумулативното наличие на двата
признака: 1. Обективен признак – деецът е бил длъжен да предвиди настъпването
на общественоопасните последици. Задължението за предвиждане произтича от
правилата, които регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени
от обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени в
нормативен акт. Правилата очертават границите на грижата, която деецът трябва
да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на всички
правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно - нарушаването на
правилата за изпълнение на съответната дейност означава, че деецът не е проявил
дължимата грижа; 2. Субективен признак – деецът е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. Възможността за предвиждане
зависи от конкретната фактическа обстановка и от индивидуалните особености на
личността на дееца. Събраните по делото доказателства сочат, че подсъдимата е
осъществила изпълнителното деяние на престъплението, за което й е повдигнато
обвинение. Авторството на престъплението е доказано по несъмнен начин.
Подсъдимата е извършила престъплението виновно – при форма на вината
несъзнавана непредпазливост /престъпна небрежност/. Безспорно се установява, че
е причинила престъпния резултат, без да е съзнавала това. Данните по делото
сочат, че е запалила огън на открито пред дома си за изгаряне на отпадъци, в
нарушение на установените от практиката, човешкия опит, както и в редица
нормативни актове правила за пожарна безопасност, съгласно които паленето на
отпадъци и извършването на дейности, свързани с употреба на открит огън, следва
да става на предварително обезопасено място – изградено огнище, и на
пожаробезопасно разстояние от сгради и горими материали като суха тревна
растителност; дейността да се извършва под непрекъснат контрол, като огънят се
изгаси след приключване на работата и да се проверява допълнително дали не се е
разпалил наново. Нещо повече – в случая подсъдимата е действала в нарушение на
забраната да се пали огън на открито във ветровито време, когато съществува
опасност от пренасяне на огъня на големи разстояния чрез запалени частици и
разпространение на пожара към съседни къщи и стопански постройки, причиняване
на големи материални щети и най-вече риск за човешкия живот. Р. е извършвала дейност,
свързана с употреба на открит огън, в нарушение на посочените изисквания, като
не е взела всички необходими мерки за безопасност – запалила е огън, въпреки че
времето е било ветровито; не е извършвала дейността на достатъчно разстояние от
лесно запалими материали /суха трева/ и от селскостопански сгради; не е
изгасила огъня след приключване на работата, което показва, че не е упражнила
достатъчен контрол върху процеса на горене чрез неговото внимателно и постоянно
наблюдение. Нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност
означава, че деецът не е проявил дължимата грижа, което поражда и задължението
да предвиди престъпния резултат. В конкретната обстановка и предвид личните
качества на подсъдимата – нейната възраст и натрупания през това време житейски
опит, зрялост и мислене, за нея не са съществували пречки да изгради в
съзнанието си представа за вероятността от разпространение на огъня към
съседния имот. Подсъдимата е познавала
добре обстановката, била е наясно, че изсъхналата трева в непосредствена
близост до огнището на огъня е лесно горим материал, поради което е следвало да
има субективна представа, че във ветровито време недогасените отпадъци могат да
се разгорят наново. Налице са били всички обективни и субективни предпоставки,
за да може подсъдимата да предвиди настъпването на резултата. Ако беше проявил
необходимата грижа и взискателност, ако беше подложил на внимателна преценка
всички обстоятелства, Р. е можела да изведе в съзнанието си представа за
общественоопасните последици от своето деяние. Поради това престъплението е извършено
по небрежност, а не се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК,
което е обратната хипотеза на небрежността и би било налице, ако подсъдимата не
е била длъжна и не е могла да предвиди резултата. При посоченото по-горе
задължение за полагане на необходимата грижа, е очевидно, че в настоящия случай
не е налице случайно деяние.
За престъплението по чл.331, ал.1 във вр. с чл.330, ал.1 от НК законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до 3 /три/ години. При определяне на
вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимата, съдът
оцени като смекчаващи отговорността обстоятелства напредналата възраст на
подсъдимата - навършени 80 години.
Същата е неосъждана, без противообществени прояви до момента и с добри
характеристични данни. Смекчаващо обстоятелство са направените от Р., макар и неуспешни опити за
гасене на пожара. Като отегчаващо обстоятелство настоящата инстанция отчете
настъпването на вреди от престъплението,
които не са възстановени. При това съотношение на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, според настоящия състав е налице обаче едно изключително
смекчаващо обстоятелство – възрастта на подсъдимата /80 г./, при което и
най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление се явява
несъразмерно тежко, поради което наказанието „Лишаване от свобода“, за което не
е предвиден най-нисък предел, следва да бъде заменено с наказание „Пробация“,
на основание чл.55, ал.1, т.2, б.“б” от НК. Съдът
наложи наказанието „Пробация“ с приложение само на двете задължителни мерки по
чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок
около минималния законово предвиден такъв
- задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 8 /осем/
месеца и периодичност 2 /два/ пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител с продължителност 8
/осем/ месеца. Подсъдимата не може да бъде освободена от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК,
тъй като не е изпълнено условието на чл.78а, ал.1, б.“в“ от НК – от
престъплението са причинени имуществени вреди, които не са възстановени.
По този начин и с тези наказания, съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По гражданския иск
Претендира се гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди,
т.е. отнася се за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на
претендираните имуществени вреди влизат всички отрицателни последици, настъпили
за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност.
Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимата Р., в резултат на което са
възникнали вредите от деянието в размер на 4193 лв. съобразно
съдебно-оценителната експертиза и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява. Присъдени в полза на пострадалия са и
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното му
представителство.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.1 от НПК, подсъдимата Р. е осъдена да заплати сметка
на ОДМВР-гр.Монтана сумата от 275,26 лева, представляваща сторени разноски на
досъдебната фаза за пожаро-техническа и съдебно-оценителна експертиза, както и
да заплати по сметка на Районен съд-гр.Лом сумата 167, 72
лв. държавна такса върху уважения граждански иск, както и 5 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: