№ 953
гр. Благоевград, 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500761 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Й. Б.“ Е., ЕИК *, седалище и адрес гр. С., чрез
пълномощника им адвокат В. Г., насочена срещу Разпореждане № 1027/08.08.2022г. по
ч.гр.д. № 789/2022г. по описа на РС Разлог, в частта в която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „„Й. Б.“ Е., ЕИК *, с предишно
наименование „Т. Б.“ Е., срещу Г. А. Л., с ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Б. М.“ № *, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: сумата
от 119,79лв. /сто и деветнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща
стойността на тримесечни абонаментни такси- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 06.01.2020г. за мобилен номер *.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради
противоречието му с материалния закон и като преграждащо по- нататъшното развитие на
производството по делото.
Поддържа се от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че обжалваното
разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи, тъй като
съобразно разпоредбата на т. 7 от Договора за мобилни услуги от 06.01.2020г. е уговорена
между страните неустойка в размер на 3- месечни абонаментни такси без ДДС, като с
цитираната разпоредба са постигнати основните функции на неустойката- превантивна- да
стимулира страната да изпълни поетите задължения с договора; обезпечителна- да осигури
точното изпълнение на договора и обезпечителна- да компенсира вредите, възникнали за
1
кредитора от виновното неизпълнение на длъжника. Излагат се доводи, че уговореното
обезщетение в размер на 3 месечни абонаментни такси, не може да бъде прекомерно и
необосновано високо и до води до нищожност на уговорената клауза за неустойка със
сключения между страните договор за мобилни услуги.
Поради изложените съображения, наведени са с частната жалба доводи че клаузата за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, не е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като не задължава длъжника потребител да заплати
необосновано висока неустойка, като уговорената неустойка не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, отговаря на изискванията за
добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Такава необосновано висока неустойка би била уговорена, ако
страните са се съгласили неизправния длъжник да заплати стойността на всички
неизплатени месечни вноски, дължими за целия срок на договора, когато би било налице и
необосновано висок размер на обезщетението за неустойка.
Поддържа се още с частната жалба, че към сключения между страните договор за мобилни
услуги и лизинг се съдържа Декларация- съгласие, подписана от декларатора, с която
същият е декларирал че Операторът му е предоставил информацията по чл. 4 ал.1 от ЗЗП,
поради което клаузите на процесния договор и Общите условия, не са били предмет на
предварително договаряне между страните, същите са били предоставени на абоната за
одобрение, което изключва възможността същите да съдържат неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 146 ал.1 от ЗЗП.
Оспорва се с частната жалба изводът на съдебния състав на РС Разлог, че вземането за което
е отказано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е такова за неустойка,
която противоречи на добрите нрави и в този смисъл същата съставлява неравноправна
договорна клауза, както и че поставя страните по сключения договор за предоставяне на
услуги в неравноправно положение.
Иска се от въззивния съд отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, в обжалваната му част, като вместо това постанови да се
издаде заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за претендираното вземане за
сумата от 119,79лв. /сто и деветнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща стойността на тримесечни абонаментни такси- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 06.01.2020г. за мобилен номер *.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения,
приема за установено следното:
Частната жалба е редовна- изхожда от надлежна страна и е депозирана пред съда в законния
срок по чл. 275 от ГПК, като същата е и процесуално допустима- подадена е от страна с
правен интерес от обжалване на съдебен акт, за който е изрично предвидена в закона
възможността за инстанционен съдебен контрол, поради което същата подлежи на
разглеждане по същество.
2
Първостепенният съд, видно от мотивите към обжалваното разпореждане е приел, че е
налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител относно договорна клауза в договор за доставка на мобилни услуги, с която се
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение- чл. 143, т. 5 ЗЗП, като в случая е налице предвидена неустойка извън
обезщетителната си функция.
Относно неустойката, представляваща разликата между стандарната цена без отстъпка на
устройството и преференциалната цена начинът на формулиране на клаузата в тази й част,
съдът е приел, че това не води до несъмнен извод, че същата е приложима в случаите на
продажба на устройство, респ. лизинг, каквато от приложените документи е видно, че е
сделката, предмет на договора за лизинг за същото устройство, за което се иска неустойката
за ползване. Това е така, тъй като клаузата визира „случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор, чийто срок не е
изтекъл“, т.е. клаузата не визира конкретно и по категоричен начин случаите на
осъществена продажба на устройство, респ. лизинг, а хипотеза на предоставяне на
устройство за ползване за срока на договора. Нещо повече в случая липсват твърдения
договора за лизинг да е прекратен предсрочно. Дори и да не бъде възприет горният извод, то
съставът на въззивния съд намира, че в тази част на заявлението са налице отрицателните
предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, а именно искането противоречи на закона и
добрите нрави и се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или
е налице обоснована вероятност за това.
Тези изводи на РС Разлог са правилни и следва да бъдат споделени от настоящият въззивен
състав на ОС Благоевград. Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие
на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС
Разлог, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда
препраща към нормите на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно
да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава
неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът
е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират
опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не
са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по
потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на
пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, неравноправна е клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Клаузата не трябва да е индивидуално договорена. В
случая, няма данни, клаузата да е индивидуална уговорена, както и неустойката превишава
пределите на обезщетителната си функция - неустойката обезпечава изпълнение на
3
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая, неустойката е за прекратен договор, като чрез нея се пролонгира
действието на договора за три месеца, поради което е извън обезщетителната си функция.
Така с подписването на договора и уговорената в полза на мобилния оператор неустойка
при предсрочно прекратяване на договора, в размер дори и на само три месечни вноски,
мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получила, ако договора не беше прекратен, но без
да се предоставя ползването на уговорената с договора услуга на потребителя.
Същите мотиви са относими и за неустойката, представляваща разликата между стандарната
цена без отстъпка на устройството и преференциалната цена. Чрез тази клауза за неустойка
на практика са променя цената по договора за лизинг, противно на волята на едната страна,
още повече потребителят не е гарантиран с такава клауза. Това е явна нееквивалентност на
престациите, във вреда на потреблителя, поради което клаузата е нищожна.
Отделно следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че уговорената
клауза е във вреда на потребителя, като същата създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на
мобилната услуга. Така неустойка е предвидена само в полза на доставчика на услугата, в
случай че договорът бъде прекратен по вина на потребителя, но идентична клауза в полза на
потребителя, за заплащане на неустойка от страна на доставчика на услугата, в случай на
прекратяване на договора по негова вина, не е предвидена.
Предвид горното, частната жалбата се явява неоснователна, поради което и атакуваното
разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а частната жалба да се остави без
уважение.
С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане на разноски следва да
се остави без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1027/08.08.2022г. по ч.гр.д. № 789/2022г. по описа на РС
Разлог, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от „Й. Б.“ Е., ЕИК *, с предишно наименование „Т. Б.“ Е., срещу Г. А. Л., с ЕГН
**********, от гр. Б., ул. „Б. М.“ № *, за следните суми: сумата от 119,79лв. /сто и
деветнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на
тримесечни абонаментни такси- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 06.01.2020г. за мобилен номер *.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5