№ 20107
гр. София, 06.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110163361 по описа за 2024 година
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД твърди, че на дата 29.08.2023 г. в гр. Русе,
при движение по ул. „Солун“, е настъпило ПТП, при което водачката Анета Минчева,
с управлявания от нея автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ВТ 9993 КК, е причинила
щети на имущество, застраховано при „Дженерали застраховане“ АД – л.а. „Дачия
Сандеро“, с рег. № ВТ 7302 ВР, като произшествието е настъпило, поради
несъобразена скорост с интензитета на движение, неспазване на дистанция и слаб
контрол върху автомобила, от страна на водача на л.а. „Тойота Ярис“, с рег. № ВТ 9993
КК, която е ударила спиращия пред нея за пропускане на автомобил с предимство л.а.
„Дачия Сандеро“. Сочи, че в резултат на удара, застрахования при ищеца автомобил е
получил вреди.
Заявява, че след настъпване на ПТП, двамата водачи са съставили Двустранен
констативен протокол, в който са се съгласили, че произшествието се дължи на
действията на водача на автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ВТ 9993 КК, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника – ЗК „Лев Инс“ АД. Поддържа,
че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка „Каско“,
полица № 0320230540003917, валидна от 12.03.2023 г. до 11.03.2024 г., при
„Дженерали Застраховане“ АД е образувана преписка по щета № *********, извършен
е оглед на застрахования автомобил от експерти на дружеството, описани са повредите
причинени при ПТП – задна броня.
Сочи, че е била извършена оценка на частите, материалите и труда, необходим за
ремонт на автомобила, след което, на собственика на повредения автомобил е било
изплатено обезщетение за отстраняване на нанесените щети. Твърди, че
обезщетението, в размер на 227,63 лева е изплатено на „Грестокомерс“ ЕООД, с
1
платежно нареждане № 963FTRО23269AAQW/26.09.2023 г.
Твърди, че след изплащането на обезщетението в размер на 227,63 лева, на
основание чл. 411 КЗ ищеца е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на
изплатеното обезщетение, срещу застрахователя на причинителя на вредата, до
размера на обезщетението, заедно с обичайните разходи (15,00 лева), направени за
неговото определяне или общо за сумата от 242,63 лева. Изтъква, че към момента на
настъпване на процесното ПТП, гражданската отговорност на водачите на автомобил
„Тойота Ярис“, рег. № ВТ 9993 КК е била застрахована със застраховка „Гражданска
отговорност“ от ЗК „Лев Инс“ АД, съгласно справката от Гаранционен фонд. Сочи, че
с регресна покана, с изх. № *********/08.05.2024 г. ищецът е предявил вземането си
пред ЗК „Лев Инс“ АД, като поканата е получена на дата 09.05.2024 г., видно от печата
с входящ номер на длъжника – вх. № 4564/09.05.2021 г.
Поддържа, че с писмо с вх. № 310В010859/14.05.2024 г., ЗК „Лев Инс“ АД
бланкетно изисква допълнителни документи по всички щети. Счита, че по същество
писмото се явява отказ за изплащането на регресните претенции. Сочи, че до
настоящия момент, ответникът не е изплатил дължимото регресно вземане по
настоящата преписка, което според ищеца поражда правният му интерес от
предявяване на настоящата претенция.
Заявява, че е било депозирано пред СРС Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като по образуваното във връзка със заявлението
ч.г.д. № 43582/2024 г. по описа на СРС, 38 състав, е депозирано възражение срещу
заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК, от страна на длъжника – ЗК „Лев Инс“ АД.
Счита, че с оглед на гореизложеното възниква правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск.
Моли съда на основание чл. 411, във връзка с чл. 410 от КЗ да приеме за
установено, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД на основание чл. 411 КЗ дължи на ищеца
сумата от 242,63 лева главница, представляваща платеното застрахователно
обезщетение и разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху
посочената главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски за заповедното и исковото производство,
включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД заявява, че не е била
отправяна извънсъдебна претенция за имуществени вреди от ищцовото дружество.
2
Счита, че е бил лишен от нормативно установеното му право да разгледа процесната
претенция и да се произнесе по основателността й, като в тази връзка, счита, че
ответникът не е дал основание и повод за завеждане на настоящото производство.
Оспорва така предявения иск като недопустим, поради липса на правен интерес.
В условията на евентуалност оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва твърдението, че е настъпило ПТП на посочената дата, на посоченото
място и между посочените автомобили. Счита, че описаните в исковата молба
обстоятелства не отговарят на действителното фактическо положение. Оспорва
механизма на ПТП, както и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Твърди,
че е налице недоказаност на поведението на водача на посоченото за застраховано в ЗК
„Лев Инс“ АД МПС, което може да има пряко отношение към инцидента. Счита, че
липсват доказателства вредите да са настъпили по описания от ищеца начин, като няма
и доказателства, че такова ПТП е било осъществено.
Поддържа, че ищеца не представя доказателства за възникване на валидно
застрахователно правоотношение, а именно подписана полица, придружена с
приложимите ОУ към нея, както и документ за заплатена премия, като в тази връзка
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество и собственика на твърдяния увреден лек автомобил. Също така, счита, че
не са налице причинени вреди от деликвента чрез негово виновно и противоправно
поведение.
Оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от водач на застраховано
в ЗК „Лев Инс“ АД МПС, изразило се в нарушение на правила за движение по
пътищата. Счита, че вина на водача на застраховано в ЗК „Лев Инс“ АД МПС не е
установена, както и че не са изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели
до настъпване на твърдяното ПТП. Оспорва изцяло изложения в исковата молба
механизъм на ПТП. Заявява, че ищецът не представя доказателства за техническа
изправност на твърдяния увреден автомобил. Сочи, че представител на собственика на
автомобила е уведомил за твърдяното ПТП едва на 12.09.2023 г., като тогава е
извършен и оглед на лекия автомобил. Заявява, че с оглед изложеното, ищецът не е
имал задължението за плащане на застрахователно обезщетение, като го е направил в
нарушение на публикуваните на интернет сайта им
www.generali.bg/individuals/products/car-insurance/casco, собствени ОУ.
При условията на евентуалност, заявява, че водачът на МПС с марка „Дачия“,
модел „Сандеро“, с рег. № ВТ 7302 ВР, е виновен, или евентуално е допринесъл
значително, за настъпване на твърдяното ПТП, нарушавайки разпоредбата на чл. 24,
ал. 1 и чл. 24, ал. 2 от ЗДвП, като значително е намалил скоростта си на движение, без
причина и необходимост.
Счита, че предявения иск е в завишен размер и не отговаря на действително
3
претърпените вреди. Заявява, че при условията на евентуалност счита, че размерът на
вредите на товарен автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № ВТ 7302 ВР,
следва да бъде определен съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ по Методиката на Наредба № 24 за
задължителното застраховане, приложима към момента на събитието. Счита, че
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда
и се определя в съответствие с приетата от КФН Наредба № 24/2006 г. за Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Поддържа, че
при причиняване на имуществени вреди на превозно средство от водач, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят на деликвента
по посочената застраховка дължи на третото увредено лице обезщетение за вредите,
изчислено по правилата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и тези на Наредба № 24/2006 г.
Посочва, че с решение 141/08.10.2015 г. по т.д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО,
по въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди,
включително и при погиване на застрахованото имущество, е възприето, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Моли съда да приеме предявения иск за неоснователен, тъй като по делото
липсват данни, че в действителност твърдяното ПТП е осъществено, наличието на
валидно застрахователно отношение между застрахователят и собственика на увредено
имущество, както и вината на застрахования при ЗК „Лев Инс“ водач. Също така,
счита, че искът за лихви е акцесорен и неоснователността на главния иск води до
неоснователност на иска за лихви. Претендира разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушването на страните.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07.2025г.
от 10:00ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5