Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260013 14.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2819 по описа на
съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД от Министерство на икономиката, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 8,
представлявано от ***** ** **** Е. Л. К., чрез пълномощника си - гл. юрк. А. В.
М., против Р.С.Н., ЕГН: **********,***, за осъждане ответника да му заплати
сумата от 90 845 рубли, по курс към момента на извършеното плащане в левова
равностойност от 3 726, 13 лева - обезщетение за непозволено увреждане, за
вреди причинени от бездействие, изразяващо се в несключване на застраховка, по
повод изпълнението на възложената работа, сумата от 1 179, 10 лева- обезщетение
за забава за периода 01.01.2016 г.- 19.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба- 19.02.2019 г. до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответника бил сл. на Министерство на
икономиката и енергетиката, като съгласно трудов договор № ** от *** бил
назначен на длъжност „гл. сп., отдел Р. ф. и страни от ****“ в дирекция „****
****“ за срок от една година до 15.06.2007 г. Със заповед № **** от 09.06.2006
г., ответникът бил командирован в Служба по ***-*** /****/ при дипл. пр. на РБ гр.
С. П., Р. ф., със задача да ръководи Службата по ***-*** ***за срок от една
година, считано от 15.06.2006 г. Твърди се, че до издаване на Заповеди № ****
от 15.06.2011 г. и № **** от 15.07.2011 г., съответно за прекратяване на
дългосрочната командировка и на трудовия договор и двете считано от 01.08.2011
г., лицето изпълнявало функциите на ***** на **** при дипл. пр. на РБ в гр. С. П.,
Р. ф.. С писмо вх. № **** от 02.01.2014 г., ищецът бил уведомен, че в Ген. кон.
на РБ в гр. С. П., Р. ф., постъпил иск от ЗД ВТБ Застраховане ООД за изплащане
на причинена щета в размер на 90845 рубли, като щетата била в резултат на ПТП с
участието на ответника, водач на сл. авт. Шкода Октавия, рег. № ******, случило
се на **** г. За виновен за настъпване на ПТП-то бил признат ответника, но
поради липса на застраховка на сл. авт. на ****, искът бил предявен не към
съответната застрахователна компания, а към Ген. кон., което било собственик на
автомобила на ****. Твърди се, че последната направена застраховка на сл. авт. от
Р.С.Н. била за периода 10.07.2010 г.- 09.01.2011 г. за застраховка „Каско“ и от
10.07.2010 г.- 09.07.2011 г. за застраховка „Гражданска отговорност“.
Дългосрочната му командировка била прекратена на ***** г. като новият сл. К. Л.,
заминал на **** г. и подновил застраховката от 01.12.2011 г. Твърди, че в
периода 10.07.2011 г.- 30.11.2011 г. сл. авт. не е бил застрахован, включително
и за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В същия период – на
22.07.2011 г. се случило ПТП-то с участието на Р.Н., като от сл., който към
този момент се е намирал в трудово правоотношение с министерството, както и
след това, не била постъпвала никаква информация за случилото се ПТП. Сочи, че
съгласно чл. 33, ал. 1 от заповед № **** от 09.10.2009 г. на *** *** ****, ***
*** Инструкция за организацията и реда на финансовата и материална отчетност на
дългосрочно командированите сл. на Министерството в чужбина, сл. авт. задължително
се застраховали от дългосрочно *** сл., ръководещ **** за гражданска
отговорност на водача към трети лица и за пълно автокаско, като в чл. 34, ал. 1
от инструкцията било заложено, че при ПТП със служебно МПС, сл. в СТИВ/ПП
своевременно уведомява ръководството на ****. Тъй като в този момент сл. авт. не
бил застрахован, задължението за възстановяване на паричните средства,
заплатени за отстраняване на причинените щети, било на неговия собственик, като
от страна на ** чрез Ген. кон. на РБ в С. П. на 26.03.2014 г. било извършено
съответно плащане. Твърди, че на 14.07.2015 г. бил съставен споразумителен
протокол, съгласно който заплатената от ищеца сума следвало да се възстанови от
ответника до края на 2015 г. на части или в цялост, в брой на касата на ** или
по банковата сметка на *****. За посочените задължения ответникът неколкократно
е уведомяван с писма, но по сметка на ** не постъпило плащане от ответника.
С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск. Претендира и
разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание, проведено на
16.07.2020г. ответника Р.Н. се явява лично и не отрича факта, че забравил да
плати застраховката, но твърди, че няма вина за транспортното произшествие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните
не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ответника Р.Н. бил сл. на **** **** **** ***, като съгласно трудов договор
№ ** от 09.06.2006 г. е изпълнявал длъжността „гл. сп., отдел Р. ф. и страни от
***“ в дирекция „**** ****“ за срок от една година до 15.06.2007 г. Със заповед
№ **** от 09.06.2006 г., ответникът е командирован в Служба по ***-*** ***
/****/ при дипл. пр. на РБ в гр. С. П., Р. ф., със задача да ръководи Службата
по ***-*** ***за срок от една година, считано от 15.06.2006 г. До издаване на
Заповеди № **** от 15.06.2011 г. и № **** от 15.07.2011 г., съответно за
прекратяване на дългосрочната командировка и на трудовия договор и двете считано
от 01.08.2011 г., ответника изпълнявал функциите на Р. на **** при дипл. пр. на
РБ в гр. С. П., Р. ф..
Установява се от доказателствата по делото, че с писмо вх. № **** от
02.01.2014 г., ищецът е уведомен, че в Ген. кон. на РБ в гр. С. П., Р. ф.,
постъпил иск от ЗД ВТБ Застраховане ООД за изплащане на причинена щета в размер
на 90845 рубли, като щетата била в резултат на ПТП с участието на ответника,
водач на сл. авт. Шкода Октавия, рег. № ******, случило се на *****. За виновен
за настъпване на ПТП-то бил признат ответника, но поради липса на застраховка
на сл. авт. на ****, искът бил предявен не към съответната застрахователна
компания, а към Ген. кон., което било собственик на автомобила на СТИВ. Установява
се от приетите по делото писмени доказателства, че последната направена
застраховка на сл. авт. от Р.С.Н. е за периода 10.07.2010 г.- 09.01.2011 г. за
застраховка „Каско“ и от 10.07.2010 г.- 09.07.2011 г. за застраховка
„Гражданска отговорност“. Дългосрочната му командировка била прекратена на ****
г., като новият сл. К. Л., заминал на ***** г. и подновил застраховката от
01.12.2011 г. Ответника не отрича факта, че в периода 10.07.2011 г.- 30.11.2011
г. сл. авт. не е бил застрахован, включително и за задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. В същия период – на 22.07.2011 г. се случило ПТП-то с
участието на Р.Н.. Съгласно чл. 33, ал. 1 от заповед № ***** от 09.10.2009 г.
на *** *** *** *** Инструкция за организацията и реда на финансовата и
материална отчетност на дългосрочно ком. сл. на Министерството в чужбина, сл. авт.
задължително се застраховат от дългосрочно ком. сл., ръководещ **** за
гражданска отговорност на водача към трети лица и за пълно автокаско, като в
чл. 34, ал. 1 от инструкцията е заложено, че при ПТП със служебно МПС, сл. в ****/**
своевременно уведомява ръководството на ****.
Установява се от доказателствата по делото, че на 26.03.2014 г. ищецът е
заплатил претендираната главница, представляваща обезщетение на увредения
автомобил и посредством молбата, инициирала настоящото производство упражнява
правото си на регресен иск срещу ответника.
По делото е приет като писмено доказателство и Споразумителен протокол от
14.07.2015 г, съгласно който заплатената от ищеца сума следвало да се възстанови
от ответника до края на 2015 г. на части или в цялост, в брой на касата на **
или по банковата сметка на министерството. За посочените задължения ответникът
неколкократно е уведомяван с писма,приети в заверено копие като писмени
доказателства по делото. Ответника не твърди да е заплатил претендираната сума,
нито ангажира доказателства за извършено плащане.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
На първо място, по категоричен начин се установява от доказателствата по делето, че в
патримониума на ищеца са настъпили имуществени вреди в размер на 3726,13 лева,
представляващи заплатено обезщетение в резултат на ПТП, с участието на
ответника при управление на МПС, за което ответника не е сключил застраховка
„Гражданска отговорност“, нито „Каско“, при положение, че същото задължение
изрично съставлява част от служебните му задължения. Ответника не оспорва
факта, че е забравил да плати застраховката, което е достатъчно основание да се
ангажира имуществената му отговорност да заплати вредите, настъпили в резултат
на бездействието му. В случая е без значение механизма на настъпване на
произшествието, макар същия да се установява по безпротиворечив начин от
приетите по делото писмени доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и
поотделно.
Безспорно е
между страните, че към датата на настъпване на произшествието, за автомобила,
при управление на който е предизвикан инцидента и съответно са нанесени
имуществени щети не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ ,
поради което и ищецът в качеството му на собственик на автомобила е изплатил
дължимото обезщетение в претендирания с исковата молба размер.
В тежест на ищеца е да установи
обстоятелствата, на които основава иска си и от събраните в хода на настоящото производство писмени доказателства те се установяват, а ответника не оспорва факта, че не е изпълнил
възложеното му задължение да сключи застраховка за управлявания от него сл. авт.,
собственост на ищеца, нито твърди да е заплатил претендираната сума. По
гореизложените съображения искът ще се уважи изцяло, като основателна се явява
и акцесорната претенция за обезщетение за забава върху присъдената главница, в
размер на 1179,10 лева за периода от 01.01.2016г. /изтичане на срока за плащане,
посочен в сключения между страните споразумителен протокол/ и до подаване на
исковата молба в съда- 19.02.2019г.
Предвид
изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които се констатираха от съда в
размер на общо 292,05 лева, от които- заплатена от ищеца държавна такса в
размер на 192,05 лева и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът определя в
размер на 100 лева.
Поради
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.С.Н., ЕГН: **********,***
да заплати на ищеца Министерство на икономиката, с адрес: гр. София, ул.
„Славянска“ № 8, представлявано от ***** ** **** Е. Л. К., чрез пълномощника си
- гл. юрк. А. В. М. сумата от 3 726, 13
лева /три хиляди седемстотин двадесет и шест лева и тринадесет стотинки/,
съставляващи левовата равностойност на сумата от 90 845 рубли, по курс към
момента на извършеното плащане, представляваща обезщетение за непозволено
увреждане, за вреди причинени от бездействие, изразяващо се в несключване на
застраховка, по повод изпълнението на възложената работа, както и сумата от 1 179, 10 лева /хиляда сто седемдесет
и девет лева и десет стотинки/-
обезщетение за забава за периода 01.01.2016 г.- 19.02.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
19.02.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.С.Н., ЕГН: **********,*** да
заплати на ищеца Министерство на икономиката, с адрес: гр. София, ул.
„Славянска“ № 8, представлявано от ***** ** **** Е. Л. К., чрез пълномощника си
- гл. юрк. А. В. М. сумата от общо 292,05 лева /двеста
деветдесет и два лева и пет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски, от които- заплатена държавна такса в размер на 192,05 лева и възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия : /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.