№ 667
гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря С.ка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220102221 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е чл. 34, ал. 1 от ЗС – делба на съсобствени недвижими
имоти.
Ищцата В. И. М., ЕГН ********** от с. Звъничево, общ. Пазарджик, ул.
„****** е предявила против ответника Д. Б. Б., ЕГН ********** от с.
Звъничево, общ. Пазарджик, ул. „****** – неин бивш съпруг, иск за делба на
съсобствените им недвижими имоти, придобити по време на брака, както
следва: УПИ XIII-336 в кв. 41 по плана на с. Звъничево, с площ от 830 кв.м., а
по скица 852 кв.м., с идентификатор 30572.502.681 по КККР с адрес на
поземления имот: с. Звъничево, ул. „******, при съседи: поземлен имот с
идентификатор 30572.502.683, поземлен имот с идентификатор
30572.502.682, поземлен имот с идентификатор 30572.502.851 и поземлен
имот с идентификатор 30572.502.680, ведно със застроените в имота масивна
жилищна сграда с идентификатор 30572.502.681.1 по КККР с площ от 96
кв.м., масивна сграда с идентификатор 30572.502.681.2 със застроена площ от
27 кв.м., представляваща гараж, селскостопанска сграда с идентификатор
30572.502.681.3 със застроена площ от 29 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор 30572.502.681.4 с площ от 25 кв.м., при квоти по ½ идеална
част за всеки от съделителите. Изложени са твърдения, че ищцата е
придобила ¼ идеална част от имотите по давностно владение, а останалата ¼
идеална част по силата на съдебна спогодба, сключена между ответника и
майка му през 1982 г. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. Б. Б. чрез пълномощника
си адвокат Ц. намира иска за процесуално недопустим, а по същество за
неоснователен, тъй като имотите, по отношение на които се иска делба, са
негова изключителна собственост на основание наследяване по завещание, за
1
което е признат за собственик с решение по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик. Оспорва твърдението на ищцата имотите да са
придобити от баща му по време на брака му с предварителен договор за
покупко-продажба, обявен за окончателен с решение по гр.д. № 621/1959 г. по
описа на Пазарджишки народен съд. Оспорва истинността на представеното
решение, както и истинността на протокол за съдебна спогодба от 1982 г. по
гражданско дело на Районен съд – Пазарджик, тъй като майка му е била
неграмотна и не можела да пише и да се подписва. Оспорва ищцата да е
извършвала подобрения в имота, като твърди, че същите са извършени от
него с негови лични средства. Оспорва твърдението на ищцата да се е
грижила за майка му, която била настанена в дом за стари хора от 07.11.1994
г. до смъртта й на 27.11.2000 г. В подкрепа на това представя получено от
него писмо в Русия за причините, поради които майка му е отишла в
старчески дом. Отрича ищцата да не е знаела къде се намира той, като
посочва, че от 07.07.1994 г. до 28.09.1994 г. е бил на работа в Русия и се е
завърнал на 29.09.1994 г., за което представя писмени доказателства. Твърди,
че е заплащал всички данъци за имота, за което представя приходна
квитанция. Представя и писмени доказателства, че е изпращал пари в
България на сина си С. Д. Б. през периода от 2014 г. до 2018 г. Моли за
отхвърляне на иска за делба и присъждане на разноските по делото. Ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е сключен на
18.05.1980 г. и е прекратен на 19.06.2017 г. с развод по взаимно съгласие.
С решение от 18.02.1959 г., постановено по гр.д. № 621/1959 г. по описа
на Пазарджишкия народен съд, е признат за окончателен предварителният
договор, сключен на 23.12.1956 г., с който в полза на Б. В. Б. е прехвърлено
правото на собственост на следния имот, находящ се в землището на с.
Звъничево, Пазарджишко, а именно: дворно място от 550 кв.м. от цялото
дворно място от 2 200 кв.м., съставляващо парцел VII в кв. 21 по
регулационния план на с. Звъничево, за 1 200 лв., като договорът се счита за
сключен в момента, в който решението влезе в законна сила. Със същото
решение е признат за окончателен предварителен договор, сключен на 06.01.
(годината не се чете), с който в полза на Б. В. Б. е прехвърлено правото на
собственост на следния имот, находящ се в землището на с. Звъничево,
Пазарджишко, а именно: дворно място от 550 кв.м., съставляващо втората
половина на южната на парцел VII в кв. 21 по плана на с. Звъничево, за 27 500
лв. по стар курс на лева, като договорът се счита за сключен в момента, в
който решението влезе в законна сила. Със същото решение е признат за
окончателен предварителен договор, сключен на 13.02.1952 г., с който в полза
на Б. В. Б. е прехвърлено правото на собственост на следния имот: дворно
място от 550 кв.м., съставляващо част от цяло дворно място от 2 200 кв.м. в
землището на с. Звъничево, което съставлява парцел VII в кв. 21 по плана на
същото село, при съседи на цялото целия парцел: от две страни – улица,
наследници Чавдарови, Иван Трендафилов, за сумата от 22 000 лв. по стар
курс, като договорът се счита за окончателен от момента на влизане на
решението в законна сила.
2
Със саморъчно завещание от 28.04.1979 г. Б. В. Б. е завещал описаният
по-горе имот, ведно с построената в същия жилищна сграда на един етаж, на
сина си Д. Б. Б..
Б. В. Б. е починал на 25.07.1979 г. и е оставил за свои наследници по
закон съпругата си С. Т. Б.а и синовете си Г. Б. Б. и Д. Б. Б.. Г. Б. Б. се е
отказал от наследството на Б. В. Б., като отказът му е вписан в книгата, водена
от Районен съд – Пазарджик, на 21.09.1979 г.
През месец юли 1982 г. (датата не се чете) по гр.д. № 1322/1982 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик е одобрена делба-спогодба между С. Т. Б.а
и Д. Б. Б., съгласно която на съделителя Д. Б. Б. се дава и той приема в свой
дял парцел XIII-336 в кв. 41 по плана на с. Звъничево, окръг Пазарджишки,
състоящ се от 790 кв.м. при тарифна оценка 2 370 лв., заедно с къща, оценена
на 6 160 лв., при съседи: улица, парцел XXVI и XII в кв. 41, като поема
задължението да заплати 1 500 лв. на С. Т. Б.а, както и да й предостави за
живеене до смъртта й една стая, който ползва и сега, и да има право за
собствени нужди да си сади в двора зеленчуци. С. Т. Б.а се съгласява да
остане имота на сина й Д. Б., като е получила 1 500 лв. и ще остане да живее в
една стая до края на живота си в къщата, както и ще има право да сади за
собствени нужди зеленчук.
Съгласно удостоверение от Кметство Звъничево, общ. Пазарджик по
разписна книга към плана на селото УПИ ХIII-336 в кв. 41 по плана на с.
Звъничево е записан на Б. В. Б.. УПИ ХIII-336 в кв. 41 се състои от 830 кв.м.
площ, графично изчислен от действащия регулационен план на селото. В
имота има построени: масивна жилищна сграда, застроена на площ от 72
кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, застроена на площ
от 25 кв.м., масивен гараж, застроен на площ от 28 кв.м. и паянтова стопанска
сграда, застроена на площ от 23 кв.м. – сградите са графично измерени. За
същите не са представени строителни книжа и документи за собственост.
Съседи на УПИ ХIII-336 в кв. 41 са: на изток – улица, на запад УПИ ХIV-337,
на север УПИ ХII-335, на юг УПИ ХХVI-336. Имотът не попада в терен,
предвиден за изграждане на публична общинкса или публична държавна
собственост.
На 06.07.2017 г. Д. Б. Б. се е снабдил с Нотариален акт № 3, том VI, рег.
№ 7822, нот.д. № 870/2017 г., с който е признат за собственик на основание
давностно владение, завещание и наследство на следния имот: УПИ ХIII-336
с площ от 830 кв.м., надохящ се в кв. 41 по плана на с. Звъничево, при съседи
на имота: изток – улица, запад – УПИ XIV-337, север – УПИ ХII-335, юг –
УПИ XXVI, а на 24.07.2017 г. се е снадбил с Нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 86, том VI, рег. № 8559, нот.д. № 943/2017 г., с който е
признат за собственик по наследство, завещание и давност на построените в
същия сгради, както следва: масивна жилищна сграда, застроена на площ от
72 кв.м., масивна сграда, разположена на уличната регулация, застроена на
площ от 25 кв.м., масивен гараж, застроен на площ от 28 кв.м. и подобрение в
имота – второстепенна сграда на площ от 23 кв.м.
На 27.11.2017 г. В. И. М. се е снабдила с Нотариален акт за собственост
на недвижими имоти, придобити на основание давностно владение № 75, том
3, рег. № 3654, дело № 230/2017 г., с който е призната за собственик на
основание давностно владение на процесния поземлен имот, ведно с
3
построените в него сгради.
На 15.12.2017 г. между В. И. М. и Б. Д. Б. е сключен договор за покупко-
продажба на недвижим имот, за който е съставен Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 93, том II, рег. № 2984, дело № 247/2017 г., по
силата на който В. И. М. е продала на Б. Д. Б. процесния поземлен имот, ведно
с построените в него сгради.
С влязло в сила решение по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на Б. Д. Б., че Д. Б. Б. е собственик на основание наследяване по
завещание на процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради.
На 09.06.2017 г. Д. Б. Б. е заплатил в Община Пазарджик дължимия
данък върху процесните недвижими имоти – земя и сгради и такса битови
отпадъци за периода от 2012 г. до 2017 г., а през периода от 2014 г. до 2018 г.
е извършил парични плащания чрез Уестърн Юнион от Руската федерация в
полза на С. Д. Б. в България.
От ищцата са представени касови бележки и фактури за закупени
строителни материали през периода от 2009 г. до 2018 г. и квитанции за
плащане на дължимия данък върху процесните недвижими имоти – земя и
сгради и такса битови отпадъци за периода от 2003 г. до 2016 г.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза имотът, описан в Нотариален акт № 3/2017 г., а именно: УПИ
XIII-336 от 830 кв.м. в кв. 41 по действащия регулационен план на с.
Звъничево, отговаря на парцел XVI-101 в кв. 21 по плана на с. Звъничево от
1962 г., който е част от парцел VII-101 в кв. 21 по плана от 1923 г., описан в
решение от 18.02.1959 г. по гр.д. № 621/1959 г. по описа на Пазарджишкия
народен съд.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-почерковата
експертиза подписът, поставен под № 1 в протокол за одобряване на съдебна
спогодба от месец юни 1982 г. на Пазарджишкия районен съд, е положен от
Д. Б. Б..
Свидетелят А. И. К., втори братовчед на ответника, установява, че с
него били съученици и много близки семейни приятели. През 1990 г.
страните, заедно с децата им, били в Съветския съюз. Прибрали се през 1991
г. и започнали да правят пристройка на къщата. Свидетелят и негови
приятели помагали за пристройката на приятелски начала. През 1993 г.
ответникът му казал, че трябва да смени рублите в долари и избягал в
Съветския съюз. Оставил две деца и не се върнал повече. Ищцата сама
изгледала децата. Къщата била само до покрив, нито била измазана, нито
имала инсталация. Роднини на ищцата от с. Цар Асен на роднински и
приятелски начала направили абсолютно всичко. В цялото обзавеждане на
къщата ответникът нямал никакво участие. Къщата била на ответника по
наследство от баща му и майка му. През 2017 г. ответникът се появил в
селото, развел се с жена си, искал да ги изгони от къщата, да я продаде и пак
да замине. Около 1993 г. ответникът закарал майка си в старчески дом и след
като тя починала ищцата я взела от старческия дом за опелото. Когато бащата
на ответника починал, в двора имало само стара къща и навеса, от който
направили лятна кухня. Отделно към къщата пристроили друга стая. Имало и
4
гараж, но свидетелят не знае от кого е бил построен. Преди да започнат
пристройката, страните докарали от Съветския съюз два контейнера с дървен
материал – дъски и греди, за къщата, които ищцата и свидетелят освободили.
Свидетелят Н. Г.ев Радев, без родство със страните, установява, че
ищцата е леля на съпругата му. Преди 20 години къщата на ищцата била на
тухли, с дървени прозорци. През тези години имало огромна промяна в имота.
Първо направили парно, включващо пристройката и първия етаж на къщата.
Дограмата била сменена с ПВЦ. Синът на ищцата направил външна и
вътрешна изолация на къщата и шпакловал. Сменили обзавеждането в къщата
с ново. Изолацията била направена на първия етаж на къщата. Пристройката
не била измазана отвън, но отвътре била измазана. Къщата имала и тавански
етаж, но той нямал прозорци.
Свидетелят С. С. И., братовчед на ответника, установява, че къщата
била построена от бащата на ответника – Б. Б. по Живково време. През 1991 г.
ответникът, заедно с негов приятел, докарали един вагон с дървен материал за
къщата. Вагонът пристигнал на Сточна гара в Пловдив, където била
митницата. С един-два тира свидетелят му помогнал да разтовари материала и
да го докара. В двора направили пристройка, кухничка и гараж. Гаражът бил
от Живково време, най-вероятно го бил правил бащата на ответника. След
като ответникът заминал за Коми, вече не живеел в къщата. Живеел там,
когато си идвал от Коми.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на съсобствени
недвижими имоти.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване по делото наличието на съсобственост между страните върху
делбените имоти на посоченото в исковата молба правно основание,
съществуването на имотите, предмет на делба, към момента на приключване
на устните състезания и годността им да са обект на съдебна делба.
Ищцата претендира право на собственост върху ½ идеална част от
процесния поземлен имот, ведно с построените в същия сгради, от които ¼
идеална част придобита по време на брака й с ответника в резултат от
възмездно придобиване посредством одобрена от съда делба-спогодба между
ответника и майка му С. Т. Б.а, а останалата ¼ идеална част – по давност.
Действително от писмените доказателства по делото се установява, че
процесния поземлен недвижим имот първоначално е бил собственост на
бащата на ответника – Б. В. Б., който го е придобил по силата на влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 621/1959 г. по описа на Районен съд – Пазарджик,
с което са обявени за окончателни три предварителни договора, имащи за
предмет различни части от поземления имот. Към датата на придобиването Б.
В. Б. е в бил в граждански брак със С. Т. Б.а, поради което на основание чл.
13, ал. 1 във връзка с чл. 103 от СК от 1968 г. (отм.) имотът е станал
собственост на двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена
общност, независимо от това, че е придобит на името на единия от съпрузите.
Когато имотът е придобит от Б. В. Б., същият е бил незастроен. Приживе той
е построил в имота къща на един етаж, което се установява от показанията на
5
свидетелите К. и И. и от писмените доказателства по делото, а именно
оставеното от същия саморъчно завещание, в което освен поземления имот е
описана и тази сграда. По силата на приращението – чл. 92 от ЗС, сградата е
станала собственост на собствениците на земята – Б. В. Б. и съпругата му С. Т.
Б.а в режим на съпружеска имуществена общност.
Преди смъртта си Б. В. Б. се е разпоредил със завещание с имота, като
го е завещал на сина си Д. Б. Б.. С оглед съществуващата съпружеска
имуществена общност върху имота, същият не е могъл да се разпореди с
целия имот, поради което завещанието е породило действие само по
отношение на ½ идеална част от същия. Ето защо след смъртта на баща си
ответникът Д. Б. Б. е придобил по силата на завещателното разпореждане ½
идеална част от имота, а останалата ½ идеална част е била собственост на
неговата майка С. Т. Б.а.
През 1982 г. между двамата е одобрена делба-спогодба, по силата на
която поземленият имот, ведно с построената в същия къща, е възложен в дял
на съделителя Д. Б. Б. срещу заплащане на парично уравнение. Съгласно
ППВС № 5/1972 г. и по-новата практика на ВКС – например Решение № 206
от 21.10.2014 г. по гр.д. № 2460/2014 г., I г.о. и Решение № 202 от 10.11.2015
г. по гр.д. № 2371/2015 г., I г.о., ако имот е придобит на основание
наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на
съответните идеални части от равностойността на имота в уравнение на дела
на останалите сънаследници, съпругът-наследник остава индивидуален
собственик на онази част от имота, която е придобил по наследяване. Върху
другата част възниква съпружеска имуществена общност, освен ако частта е
незначителна. В случая съдебната делба-спогодба е сключена по време на
брака между Д. Б. Б. и В. И. М., поради което ответникът е запазил правото си
на собственост върху завещаната ½ идеална част от имота, а върху останалата
½ идеална част е възникнала съпружеска имуществена общност по силата на
чл. 19, ал. 1 във връзка с § 4 от Преходните разпоредби на СК от 1985 г.
(отменен). Така при прекратяване на брака между страните през 2017 г.
ищцата е притежавала ¼ идеална част от имота, а ответникът ¾ идеални части
от същия.
По време на брака си – около 1991 г., Д. Б. Б. и В. И. М. са построили в
имота още три сгради – пристройка, гараж и лятна кухня, които съгласно чл.
92 от ЗС са придобити в режим на съпружеска имуществена общност от
съпрузите. Строежът им е извършен съвместно от двамата съпрузи, като в
тази насока са показанията на свидетелите К. и И., а довършителните работи и
обзавеждането са направени от ищцата с помощта на нейни близки, тъй като
по това време ответникът бил в Коми.
На 15.12.2017 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 93, том II, рег. № 2984, дело № 247/2017 г. ищцата се е разпоредила с
имота в полза на сина си Б. Д. Б.. Макар впоследствие с влязло в сила решение
по гр.д. № 1607/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик да е прието за
установено по отношение на Б. Д. Б., че Д. Б. Б. е собственик на основание
наследяване по завещание на процесния имот, това решение не оказва
влияние върху действителността на покупко-продажбата, нито е
противопоставимо на ищцата, тъй като същата не е била страна по делото, а
решението съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК има сила на пресъдено нещо
6
единствено в отношенията между страните по него. Следователно
извършената от ищцата разпоредителна сделка е породила
вещнопрехвърлително действие по отношение на притежаваната от нея ¼
идеална част от процесния имот, ведно с построените в него сгради, с оглед
на което същата е станала собственост на сина й Б. Д. Б..
Не се доказа по делото и твърдението на ищцата, че е придобила по
давност другата ¼ идеална част от имота (от ½ идеална част на бащата на
ответника). По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и
начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната
давност изисква наличие на владение, което да е явно (да не е установено и
поддържано чрез насилие или скрит начин) и непрекъснато. Самото владение
е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да
се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху
определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено
като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени
намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва
да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери
външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на
досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин.
От свидетелските показания по делото се установява, че през 1993 г.
ответникът е напуснал страната и е заминал за Коми, където е останал до
2017 г. През това време в имота е останала ищцата, която със свои средства и
с помощта на свои близки е извършила ремонти и подобрения в имота. По
това време страните са били в брак и с оглед изричната разпоредба на чл. 115,
б. „в“ от ЗЗД давност между тях не е текла – в този смисъл Решение № 128 от
28.05.2013 г. по гр.д. № 31/2013 г., I г.о. и Решение № 161 от 14.12.2017 г. по
гр.д. № 475/2017 г., I г.о. Следователно по отношение на частта от имота,
която е била индивидуална собственост на ответника по силата на
завещателно разпореждане, ищцата – по това време негова съпруга, не би
могла да се позове на придобивна давност поради това, че приложението на
този придобивен способ е изключен с разпоредбата на чл. 115, б. „в” ЗЗД.
Дори и да се приеме, че ищцата може да се позове на придобивната давност,
то в случая не се установява нито от писмените, нито от гласните
доказателства по делото същата да е демонстрирала спрямо ответника явно и
недвусмислено намерението си за своене на неговия дял от имота. В тази
насока нито са изложени твърдения в исковата молба, нито са ангажирани
доказателства. Поради това независимо от осъществяваната фактическа власт
върху имота и извършването на действия, присъщи на собственика, като
ремонти, подобрения и плащане на дължимите данъци, при липса на
обективиране пред собственика на намерението за своене, фактическият
7
състав на придобивната давност не е осъществен и съответната идеална част
от имота не е придобит от ищцата. Намерението за своене на целия имот
ищцата е демонстрирала едва през 2017 г., след развода й с ответника, когато
се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху поземления
имот и сградите в него и впоследствие се е разпоредила със същите в полза на
сина си Б. Д. Б.. От тази дата до датата на предявяване на исковата молба не е
изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишен давностен срок, поради
което съдът приема, че ищцата не е придобила по давност ¼ идеална част от
процесния имот.
С оглед изложеното съдът приема, че макар ищцата да е притежавала ¼
идеална част от процесния имот, тя се е разпоредила със същата в полза на
сина си преди предявяване на иска за делба, поради което към датата на
приключване на устните състезания не притежава право на собственост върху
имота. Следователно между страните не е налице съсобственост, поради
което предявеният иск за делба следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 9 от ТДТГПК разноските по
делото и дължимата държавна такса следва да се възложат в тежест на
ищцата.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. М., ЕГН ********** от с. Звъничево,
общ. Пазарджик, ул. „****** против Д. Б. Б., ЕГН ********** от с.
Звъничево, общ. Пазарджик, ул. „****** иск за делба на следните недвижими
имоти: УПИ XIII-336 в кв. 41 по плана на с. Звъничево, с площ от 830 кв.м., а
по скица 852 кв.м., с идентификатор 30572.502.681 по КККР с адрес на
поземления имот: с. Звъничево, ул. „******, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 30572.502.683, 30572.502.682, 30572.502.851 и
30572.502.680, ведно със застроените в имота масивна жилищна сграда с
идентификатор 30572.502.681.1 по КККР с площ от 96 кв.м., масивна сграда с
идентификатор 30572.502.681.2 със застроена площ от 27 кв.м.,
представляваща гараж, селскостопанска сграда с идентификатор
30572.502.681.3 със застроена площ от 29 кв.м. и селскостопанска сграда с
идентификатор 30572.502.681.4 с площ от 25 кв.м., при квоти по ½ идеална
част за всеки от съделителите.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** от с. Звъничево, общ. Пазарджик,
ул. „****** да заплати на Д. Б. Б., ЕГН ********** от с. Звъничево, общ.
Пазарджик, ул. „****** разноски за вещо лице в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** от с. Звъничево, общ. Пазарджик,
ул. „****** да заплати на основание чл. 9 от ТДТГПК в полза на Районен съд
– Пазарджик държавна такса по иска за делба в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
8
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9