№ 480
Гр. Пловдив, 05.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на седми февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 48
по описа за 2019 год. и, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството
е повторно, след постановяване на Решение № 31/03.01.2019г. по адм.д.№
5175/2018г.,Първо отделение на ВАС ,с
което е обезсилено Решение № 228/05.02.2018г. на Административен съд
Пловдив,постановено по адм.д.№ 1564/2017г.,ІХ състав и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Образувано
е по жалба на С.Г.И., с ЕГН **********,*** ,със съдебен адрес:***,чрез адв.Е.Х.
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №
17-1030-000860/10.05.2017 г., издадена от началник група към ОДМВР гр.Пловдив,
сектор “Пътна полиция “,с която му е наложена принудителна административна
мярка/ПАМ/ по чл.171 т.1Б.Б от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/
"временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца".В
жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и
необоснована. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени
обжалваната заповед. Въз основа на
съдебно решение по АНД № 3601/2017 г. на ПРС, ХХI н.състав, влязло в
законна сила на 10.11.2017 г. се твърди, че процесното НП е отменено , поради
което моли и процесната ПАМ да се отмени.
Ответният
административен орган – Началник Група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор
"Пътна полиция", не взима становище по жалбата.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 17-1030-000860/10.05.2017
г. ,издадена от Началник Група към ОДМВР Пловдив,Сектор
Пътна полиция , подадена в срок по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН бл. №
Д237783/10.05.2017 год ., в който в графа „възражения „нарушителят не е
посочил,че има възражения. Няма данни от административната
преписка такива да са постъпвали по-късно.
От фактическа страна се основава на
това,че на 10.05.2017г.около 22:45 часа в гр.Пловдив,на кръстовището на бул.”Санкт
Петербург” и ул.”Трудовак”,С.Г.И. като водач ,лишен от СУМПС, на лек автомобил
“Ауди А6 лимузина ,с рег.№ РВ 3839СТ”,чужда собственост управлява МПС като
неправоспособен водач и категорично отказва да бъде изпробван с техническо
средство Дрегер Алкотест с фабричен № ARDM-0244 за употреба на алкохол.Издаден
талон за медицинско изследване№ 0039945.
Прието е ,че жалбоподателят е извършил две нарушения- “управлява
МПС,след като е лишен от това право по административен или съдебен ред”-нарушение
на чл.150А,ал.1 от ЗДвП и “отказва да бъде изпрабван с техническо средство за
установяване употреба на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му”-нарушение на
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1, б. б от ЗДвП на С.Г.И. ,при възприемане и възпроизвеждате на
посочената по-горе фактическа обстановка е прието, че същият “отказва да бъде
изпрабван с техническо средство за установяване употреба на алкохол и не
изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му”и му е наложена принудителна административна мярка––"временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" .
Видно от талона за медицинско изследване/л.13/,същият
е връчен на С.И. в 00:50 часа на 10.05.2017г. и му е указано,че следва да се
яви в МБАЛ Пловдив.
В административната преписка е наличен
Протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество/л.14/ и Протокол №391/10.05.2017г.за химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта и урина/л.15/.Видно от
последният е,че не се доказва наличие на алкохол в кръвта на С.Г.И..
Наред със Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка №
17-1030-000860/10.05.2017 г., е последвало и издаване на НП №
17-1030-003125/23.05.2017г.,издадено от Началник Група към ОДМВР Пловдив,Сектор
“Пътна полиция”,като на жалбопадателя за нарушение на чл.150А от ЗДвП /управлява МПС,след като е
лишен от това право по съдебен или административен ред/на основание
чл.177,ал.1,т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева.
С
влязло в сила Решение №1817 от 19.10.2017г. по АНД № 3601/2017г.,На Районен съд
Пловдив,ХХІ нак.състав ,НП № 17-1030-003125/23.05.2017г.,издадено от Началник
Група към ОДМВР Пловдив,Сектор “Пътна полиция” е отменено.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5,
б."а", т.6 и 7
от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Към
датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от
09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл.
165 от ЗДвП и чл.
33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи
структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които
е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити,
съгласно изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
172, ал. 1 от ЗДвП.
Оспорената
заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за
установяване на административно нарушение.
Не се констатира липсата на фактически основания за издаване на
оспорената заповед, така както се твърди в жалбата.
Заповедта, както вече се посочи, е
издадена в предписаната от чл.
172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с
конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от
жалбоподателя ,с посочване на фактите,определящи го като такова по
чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.
171, т. 1, б."б" ЗДвП - правно основание на
разпореждането за временно отнемане на свидетелството за управление на
жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му. С това съдържание на
заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба
на чл.
59, ал. 2 АПК
При
издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта
е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно
производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно
нарушение – деяние от хипотезата на чл.
174,ал.3,пр.1от ЗДвП, съставляващо материалноправното
основание за налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Следва
да се подчертае,че законът, в разпоредбата на чл.
171 ЗДвП, не е обвързал прилагането на
мерките за принуда с приключването на административнонаказателното производство
с влязло в сила наказателно постановление, в която връзка е без значение образуваното
съдебно производство по жалба срещу последното. Ето защо доводите,развити от
процесуалния представител на жалбоподателя,за недопустимост на налагане на две
наказания по НП и Заповедта за прилагане на пАМ,са изцяло неоснователни.
Следва
да се подчертае още,че мярката по чл.
171, т. 1, б. "б" от ЗДвП няма санкционен
характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията
на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на
регулираните с него обществени отношения, и се прилага превантивно. За да
приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с
констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана
компетентност го задължава да приложи посочената мярка.
Именно
с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението,
в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под
прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца". С настъпването на посоченото прекратително
условие се преустановява действието на мярката, като законодателят е предвидил
максимален срок за приложението й. Ето защо определянето на конкретен срок на
действие на процесната мярка не е задължителен реквизит на заповедта .
За
издаването на заповедта по чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП следва да са
установени фактите от хипотезата на правната норма на чл.
174,ал.3,пр.1от ЗДвП, в случая отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство за употребата на алкохол и
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта.
Както
вече се каза,АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта
за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на
чл.
59, т. 4, пр. 1 от АПК
Освен
това, с разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по
закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар
последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ,
предвид лаконичната уредба на материята в чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно,
опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая,
както се посочи по-горе, като доказателство по делото е прието заверено копие
на Протокол № 391/10.05.2017г. за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръв и урина, отразяващ резултатите от извършеното
изследване на взетите от жалбоподателя проби. Като резултат в посочения
протокол е отразено, че в представената
за анализ проба кръв не се доказа присъствие на алкохол.
При това
положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва наличие на
алкохол в кръвта на жалбоподателя ,както и същият да не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване на концентрация на алкохол в кръвта му.
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК настоящия
съдебен състав на Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ №
17-1030-000860/10.05.2017 г., издадена от Началник група към ОДМВР гр.Пловдив,
сектор “Пътна полиция .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: